Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3112
гр.
Пловдив, 09.08.2018
г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански състав, в публично заседание
на девети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при
участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 8646 по описа на съда за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба
на “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, против К.Д.Г., ЕГН **********,***,
с която са предявени обективно съединени искове за признаване за установено по
отношение ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в производство по ч. гр. д. № ***г. по
описа на ПРС, ІХ гр.с..
Ищецът твърди, че имал качеството на енергийно
предприятие по смисъла на чл.126, ал.1 и чл.129 от Закона за енергетиката и
притежавал лиценз за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял
в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване.
Ответникът бил собственик на имот, находящ се в ***, като такъв притежавал
качеството клиент на топлинна енергия и бил длъжен да заплаща месечно дължимите
суми за доставянето й съгласно чл.34 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. Твърди, че ответникът не изпълнил задължението си да
заплати начислените суми за доставена топлинна енергия за посочения обект в
периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2016 г. в общ размер 264,09 лв. Доставената
топлинна енергия е уточнена по компоненти в приложена към исковата молба
справка. Ответникът дължал и обезщетение за забавено плащане на горната сума,
определено за периода 02.12.2015г. - 26.04.2017г. в размер 29,24 лв. Ищецът
подал заявление по чл. 410 ГПК, по повод което била издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № ***г. по описа на ПРС, ІХ гр. с. Ответникът възразил
против заповедта по реда на чл. 414 ГПК, поради което възникнал правен интерес
заявителят да предяви установителен иск относно вземанията си. Въз основа на
изложените обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане за
постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено по
отношение ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ***г. по описа на ПРС, ІХ
гр. с., както следва: сумата 264,09 лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за обект в ***, за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно
със законна лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
плащане; както и сумата 29,24 лв. – обезщетение за забавено плащане на
главницата, определено за периода 02.12.2015г. - 26.04.2017 г. Претендират се
направените в заповедното производство разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и разноските за настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва исковете. Оспорва съществуването на облигационно
правоотношение с ищеца, под претекст, че не е сключен писмен договор между тях.
Оспорва да е страна по правоотношението, като счита, че потребител по смисъла
на закона на услугите на ищеца е етажната собственост. Възразява, че е
уведомявал многократно ищеца, че не желае да ползва неговите услуги, поради
което не дължи заплащането им. Счита, че ищецът е нелоялен търговец, а
нелоялната търговска практика е забранена от закона. Оспорва годността и
изправността на топломера в абонатната станция, обслужваща имота – оспорва
същият да е от одобрен тип и да е преминал необходимите първоначална и последваща
проверки съгласно ЗИ. Оспорва правилността на начисляването и разпределянето на
доставените в процесната абонатна станция количества топлинна енергия. Оспорва
да е доставено цялото твърдяно от ищеца количество ТЕ, тъй като топломерът не
бил поставен на границата на собственост, а преди нея. Оспорва правилността на
отчисленията за технологични разходи. Оспорва да е потребил топлинна енергия в
посочените от ищеца количества. Възразява, че всички отоплителни тела в имота
са демонтирани. Възразява още, че претенцията на ищеца противоречи на принципа,
възприет от европейското право, потребителите да заплащат само реално извършени
услуги. Възразява, че тръбите, преминаващи през апартамента му, не са с
характеристика на щранг-лири, а ако се приеме, че са такива, то щранг-лирите са
част от сградната инсталация и не могат да се считат за отоплителни тела.
Развива подробни съображения в тази насока. Възразява още, че имотът е
съпружеска имуществена общност. Задължението за плащане на топлинна енергия
произтичало от закона и не било поето доброволно за задоволяване нуждите на
семейството, поради което съпрузите не отговаряли солидарно по арг. от чл. 32,
ал. 2 СК. За това ответникът следвало евентуално да отговаря само за половината
от търсените суми. Оспорва вземането за обезщетение за забава под претекст, че
същото е начислено върху прогнозно потребена топлинна енергия, поради което
липсвало ликвидно главно вземане в определен размер и за определен период. При
условията на евентуалност прави и възражение за плащане на процесните вземания.
По изложените съображения моли исковете да се отхвърлят. Претендира деловодни
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Относно
редовността на исковата молба и доставената топлинна енергия за различните
компоненти е взето подробно становище с определение от 24.07.2017 г., към което
съдът препраща. Приложената справка за доставена топлинна енергия по количества
и стойност /л. 8/ следва да се счита за неразделна част от исковата молба.
Видно от
приложеното ч. гр. д. № ***г. по описа на ПРС, ІX-ти гр.
с-в, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Съобразно
т. 5б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
след
като е подадено възражение по утвърден образец,съдът е длъжен да приложи
последиците на чл. 415 ГПК, дори и заявените възражения от длъжника да са
неясни в частта относно оспореното основание или размера на вземанията, за
които е издадена заповедта за изпълнение. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело,
като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Възникването
на спорното материално право е обусловено от кумулативното проявление в
обективната действителност на следните юридически факти: 1. наличието на
действително облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на
топлоенергия между топлопреносното дружество, в качеството на продавач /доставчик/ на топлинна енергия и
потребителя, в качеството му на купувач и 2. продавачът реално да е доставил
топлинна енергия на купувача в посочения в исковата молба обем. В тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
По
делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а
от ДР на ЗЕ битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо
лице – ползвател или собственик на имот, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Страните не спорят,
че К.Д.Г. е собственик на недвижим имот – апартамент, находящ се в ***.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според разпоредбата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са
релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото
си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че
между него и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м.10.2015 г. – м.04.2016 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142,
ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода на „Бруната“ ООД.
Съгласно
чл. 33, ал.1
от Общите условия месечната дължима
от купувача сума за топлинна енергия се състои от две
компоненти – сума,
формирана по
цена за потребена топлинна енергия и сума формирана по цената за услугата
дялово разпределение, като съгласно ал. 2 месечната дължима сума за енергия на
купувача се формира въз основа на определения за него прогнозен месечен дял от
изчислената топлинна енергия за разпределение в СЕС и обявените за периода цени, като след изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период данъчни дебитни и
кредитни известия, съгласно Приложение № 1, за разликите между прогнозното и действително потребено количество
топлинна енергия (ал.3).
Установено
е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
което съдът кредитира в по-голямата му част като обективно и безпристрастно
изготвено, че през процесния период е работила абонатната станция обслужвала
сградата, където се намира процесния имот. Спазени са нормативните документи и
правилата за определяне на размера на технологичните разходи. В имота на
ответника няма монтирани ИРУ. За имота не е начислявана топлинна енергия за БГВ
и топлинна енергия за общи части. Начислявано е количество топлоенергия за
отопление на 3 бр. щранглира – в коридора, банята и тоалетната, като сградната
инсталация е разпределена за отопляем обем от 183 кв. м. За имота се начислява
топлинна енергия за сграда инсталация, съгласно Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването и Методиката към нея. Посочен
е размерът на реално отдадената топлинна енергия от сградата инсталация в имота
на ответника е 1702 MWh. Дяловото разпределение на
количеството топлинна енергия по компоненти, разпределено в имота на ответника
за процесния период е правилно извършено според изискванията на Методика за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост - приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Изравнителните сметки изготвени от
„Бруната“ ООД са изчислени в съответствие с Наредба № 2/28.05.2004 г. и Наредба
за топлоснабдяването. Налице е разлика между количеството топлинна енергия начислени
като прогнозно потребление от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД и стойностите за реално
потребена топлинна енергия. Количествата потребена топлинна енергия по компоненти
и периоди са посочени в експертизата в таблица наа стр. 7, както и в приложение
към експертизата. В тази част съдът не кредитира заключението. Самото вещо лице
по СТЕ в съдебно заседание на 21.03.2018 г. е посочило, че коректните сметки за
стойността на ползваната топлинна енергия ще бъдат посочени от ССчЕ, тъй като
техническата експертиза не е взела предвид предишни плащания, лихви, забавяния
и т. н.
Експертизата
е оспорена и е допусната допълнителна СТЕ. В допълнителната експертиза,
експертът прави изчисления на ТЕ отделена от сградната инсталация като взема
предвид двете спорни по делото различни величини на температурата на въздуха
синоптична станция Пловдив-Тракия и автоматична станция на бул. Руски. При тези
изчисления се получава разлика между стойността посочена от експертите в
представените преди това заключения. Посочено е, че начислената топлинната
енергия за сградна инсталация е 1.8450 MWh, а вещото лице я изчислява на 1.6918
MWh при температура на въздуха по данни от автоматичната станция на бул. Руски
и 1.7188 MWh при температура на въздуха по данни на синоптична станция
Пловдив-Тракия. В съдебно заседание от 21.05.2018 г. вещото лице е посочило, че
в заключението /л. 277/ изчислената по двете станции топлинна енергия е
разменена и посочва правилните стойности, посочени по-горе в решението. Въпреки
това вещото Х. намира, че разликата е минимална
и не следва да се взема предвид.
Настоящият
съдебен състав кредитира крайния извод на вещото лице, но не кредитира
начините, по които заключението е стигнало до него. При изчисленията за
топлинна енергия за сградна инсталация вещото лице е включило в изчисленията си
и количествата топлинна енергия за сградна инсталация за месец април 2016 г.,
без същевременно да вземе предвид издадената за периода изравнителни сметка. Макар и в съдебно заседание вещото лице да е уточнило,
че посочената стойност за топлинна енергия в размер на 1.8450 MWh е
по-прогнозно потребление, а според реалното потребление стойността на топлинна
енергия за сградна инсталация за процесния период е 1.702 MWh, съдът
не кредитира методите на вещото лице за изчисление на топлинната енергия за
сградна инсталация при различните външни температури, поради следното:
По
отношение на температурите, относими при изчисляването на ТЕ за сградна
инсталация, съдът намира, че следа да се вземат предвид тези от автоматичната
станция на бул. Руски, съобразно които са изготвени и заключенията. Видно от
представените от процесуалния представител на ответницата справки от БАН,
данните от станцията до ж.п. гара Тракия са представителни за района на гр.
Пловдив и не са повлияни от градска среда. Продажбата на топлинната енергия
обаче се осъществява в самото населено място и във формулата по т. 6.1.1 от
Методиката влиза външната изчислителна температура за населеното място- t-изч.
Това е температурата измервана от станцията на бул. Руски, която според същата
справка дава представа за метеорологичните условия в града- лист 144.
Съгласно
т. 6.1.1. от методиката, във формулата за изчисляването на ТЕ отделена от
сградната инсталация влизат, наред с други компоненти, денградусите за настоящ
отчетен период. За определянето на последните се взема предвид
продължителността на настоящия отчетен период, в дни и средната външна
температура за отчетния период. Съгласно параграф 1, т. 11 от ДР на Наредбата
за топлоснабдяването „отчетен период“ е периодът от време между две отчитания
на показанията на уредите за мерене за търговско плащане, контролните уреди и
индивидуалните средства за разпределение на топлинната енергия. По делото обаче
не са наведени твърдения, нито са представени доказателства за това, че
отчетите са били извършени именно за 181 дни, както се сочи от експерта,
като процесният период - от 01.10.2015г. до 30.04.2016г., включва общо 213 дни. Предвид горните
констатации и действащата нормативна уредба, допълнителното заключение в частта
му, касаеща изчисленията на вещото лице за отдадена топлинна енергия за сградна
инсталация при различните температури за периода от синоптична станция Пловдив-Тракия и автоматична
станция на бул. Руски, не следва да бъде кредитирано.
В тази
насока съдът кредитира първоначалната СТЕ, в която е посочено, че дяловото
разпределение е извършено коректно с оглед изискванията на Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост – приложение
към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването,
както и, че размерът на реално отдадената топлинна енергия от сградната
инсталация в имота на ответника е 1702 MWh. Като правилно е изчислена отдадената
топлинна енергия за сградна инсталация, съобразно формулата приложена в Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. и в тази насока възраженията на ответника не се споделят.
Няма
основание първоначалната СТЕ да не бъде ценена. Вещото лице е дало заключение
на база наличните данни от топлинния счетоводител, който е трето за спора лице
и съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ се избира от клиентите в сграда - етажна
собственост. Законът предвижда строги правила, гарантиращи коректността на
отчитането и при липса на данни за тяхното нарушаване, не може да се презумира
неточност на начисленията. Поради това, съдът намира за неоснователни
наведените от ответника доводи за липсата на годни доказателства, установяващи
реално потребление на топлинна енергия. Освен това в СТЕ е посочено, че стойностите
на използваните от топлинния счетоводител при изчисляването и реалните такива
са съответни и коректни.
Не се
споделят доводите на ответника, че начислената топлинна енергия е начислена
служебно поради липса на достъп до уредите за дялово разпределение. Липсват
подобни твърдения в исковата молба, както и събрани доказателства в тази
насока. Начислявано е количество топлоенергия за отопление на 3 бр. щранглира
по максимална мощност, както и сградна инсталация разпределена за отопляем обем.
Това само по себе си не значи, че сумата е начислявана поради липса на достъп
за отчет. Вещото лице по СТЕ в съдебно заседание на 21.03.2017 г. конкретизира,
че топлинната енергия е начислена като такава, при която е осигурен достъп. Цялата част от енергията е начислявана
като такава, при която е осигурен достъп. Посочил е и защо за щранг-лирите е
начислена максимална мощност – виж л. 268гръб.
Установи
се и, че абонатната станция е функционирала, а топломерът е бил в изправност и
е бил годен да отчита – в тази насока виж и отговор на въпрос № 7 в
допълнителното заключение. Не са основателни и възраженията, че по отношение на
монтирания топломер не е осъществяван контрол по реда на ЗИ. Представени са от
ищеца и са приети като писмени документи – Сертификат за система за управление
на качеството № *** с дата на издаване 09.01.2014 г. и Сертификат
за система за управление на качеството № *** с дата
на издаване 10.12.2015 г. Двата Сертификата са за топломер от тип *** Като по делото е
приет и оригинал от Сертификат на ЕО за типове изпитване № ***, ведно
с превод на български език. Относно обстоятелството, че в абонатната станция
захранваща сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: ***,
за процесния период е бил монтиран топломер от тип *** с фабричен номер ***
– виж протокол за монтаж/подмяна на средства за търговско
измерване от 15.08.2014 г. и протокол за
монтаж/подмяна на средства за търговско измерване на ***
/л. 112-113/. Представено и свидетелство за проверка на ****
от 08.07.2014 г. на топломер с фабричен номер***, от
което се установява, че посоченият топломер е бил метрологично годен в срок до
08.07.2016 г. – л. 114.
При
изслушването и приемането на първоначалната СТЕ в съдебно заседание на
21.03.2018 г. вещото лице е посочило и, че щранг-лирите дават еднакво
количество температура, като не се отнасят към сградната инсталация.
Щранг-лирата била част от отоплителната инсталация, но не и част от сградната
инсталация. Сградната инсталация е свързана с отоплителното тяло
/щранг-лирата/, но не е в имота, а извън него според системата за отопление на
цялата сграда. Съдът споделя посоченото от вещото лице, че щранг-лирите са
отоплителни тела, които не са част от сградната инсталация. Според разпоредбата на § 1 т. 3 от Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, „инсталация в сграда“ или „сградна
инсталация“ е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни
тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и съоръжения за
разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите
на клиентите. От друга страна, „коригираният
отопляем обем“ съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 6 от същата
Наредба, е отопляемият обем на имота по проект, намален с обема
на помещенията, в които отоплителните тела са демонтирани от сградната
инсталация и съответната припадаща се част на помещенията, без отоплителни тела
по проект. Щранг – лирите представляват отоплителни тела по проект и спрямо
същите не се приспада от отопляемия обем на имота. Не се доказа от ответника и
възражението му, че пералното помещение в жилището му е без сградна инсталация
и отопление по проект. Поради което същото следва да се включи в отопляемия
обем на процесното жилище.
Съгласно
нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителите в сграда в режим на етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация. Сградната инсталация е обща част по своето предназначение съгласно
изричната норма на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, изградена по предварителен проект, от
която никой не може да се откаже, поради което и плащането се извършва
съразмерно на отопляемите обекти. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в
такава сграда може да се извърши само в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ, която
в случая не е налице /виж и в. гр. д. №
3027/2017 г. на ОС Пловдив/. Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13
от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно
потребление. Този извод се обосновава с факта, че от абонатната станция на
сградата до индивидуалните имоти на потребителите преминават топлопроводи, от
които се отдава топлинна енергия, за която също се дължи заплащане.
В случая
не се касае за непоискана услуга, чиято стойност не се дължи съгласно чл. 62,
ал. 2 ЗЗП, тъй като при придобиване правото на собственост по отношение на
жилище в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, титулярът на това
право е длъжен да понесе разноските за общите части, каквато е и сградната
инсталация, доколкото не е упражнен отказ от услугите на ищеца при спазване на
законовоопределената процедура /виж и в. гр.
д. № 700/2018 г. на ОС Пловдив/.
Относно
дължимостта на реално отдадена и ползвана топлинна енергия, съдът следва да
посочи и, че между същите страни е налице влязло в сила съдебно решение за
предходен период - 01.12.2013 г. до 30.04.2015 г. – решение от 08.06.2017г. по в. гр. д. № 883/2017 г. на ПОС.
Следователно предявеният иск се явява доказан по
своето основание. За установяване на размера на исковата претенция по делото е
приета съдебно-счетоводна експертиза. Съдът кредитира изцяло заключението и Приложение
№ 1 към него. В съдебно заседание от 09.07.2018 г. вещото лице да сочи, че в
сметките по приложение № 1 не е включено издаденото дебитно известие в размер
на 27.13 лв. Съдът констатира, че действително дебитното известие не е включено
при сборуването на сумите, но фигурира в Приложение № 1 – виж л. 289,
последна графа от ССчЕ за периода 01.10.2015 г. – 30.04.2016 г. Така, ако
прибавим към сумата от 362.41 лв. дебитното известие от 27.13 лв. се получава
сумата от 389,54 лв. Именно такава сума е начислена от ищеца за процесния
период.
Не е основателно възражението в отговора на
исковата молба, че стойността за използваната топлинна енергия и услугата
дялово разпределение, следвало да се поеме до по ½ от всеки един от
двамата съпрузи. Съгласно чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за
задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на
семейството. Партидата и клиентският номер при ищеца за доставянето на топлинна
енергия до процесния недвижим имот са открити на името на К.Д.Г.. Като за
задължението да се заплаща доставената и потребена топлинна енергия отговарят
двамата съпрузи солидарно – чл. 32, ал. 2 СК. Тъй като съпрузите отговорят
солидарно за поети задължения за задоволяване на нужди на семейството, а по
делото се претендират суми за отопление – вид нужда за обитаваното от
семейството жилище, е налице основание за солидарна отговорност в този смисъл и
решение № 1 от 27.01.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 7043/2013 г., IV г. о. Предвидената солидарна отговорност на
съпрузите, съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД, дава възможност на кредитора да иска
изпълнение на цялото задължение, от когото и да е от длъжниците. Затова
ответникът дължи на ищеца заплащане на цялата стойност на доставената топлинна
енергия.
Налице е частично плащане на претендираните суми от
ответника, за което са представени и доказателства с отговора на исковата молба
– т. 14 от отговора на исковата молба. Частично платената сума за главница е
125.45 лв., което се установява, както от доказателствата представени от
ответника, така и от ССчЕ. Посочената сума в отговора на исковата молба от
125.64 лв. представлява неправилен аритметичен сбор, доколкото сбора от
посочените суми по пера от 1 до 6 в т. 14 от отговора на исковата молба е равен
на 125.45 лв.
Следователно дължимата сума от ответника за
разпределената топлинна енергия за процесния период от 01.01.2015 г. до 30.04.2016 г.,
след приспадане на платената сума, възлиза общо на 264.09 лв. Искът за главница е основателен в пълния си размер. Като
законна последица върху сумата от 264.09 лв. ще се присъди и законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.04.2017 г. до
окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест
на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово
разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят. От текста на посочената разпоредба следва да се направи
извод, че задълженията на ответника стават изискуеми на 31-вия ден след
изтичане на съответния период и от този ден той е изпаднал в забава – арг.
чл.84, ал.1 ЗЗД. Доколкото падежът на процесните вземания е настъпил и плащане
не е направено, то кредиторът има право на обезщетение за забавено плащане. От
приетото ССчЕ се установява, че размерът на дължимото обезщетение за забава
върху главницата възлиза на 27.45 лв.
за периода 02.12.2015 г. – 26.04.2017 г. В Приложение № 1 към ССчЕ обаче не е сборувано
обезщетението за забава върху дебитното известие за сумата от 27.13 лв. по
фактура за изравнителна сметка № ***с падеж
01.09.2016 г. По реда на чл. 162 ГПК и след използването на електронен
калкулатор съдът определи обезщетението за забава върху сумата от 27.13 лв. за
периода 02.09.2016 г. - 26.04.2017 г.,
което е в размер на 1.79 лв. Ето защо и дължимото обезщетение за забава върху
главницата за процесния период е 29.24
лв. /27.45+1.79/. Оттук и акцесорният иск ще се уважи в пълен размер.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото, следва да
се присъдят и разноските в заповедното производство- т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК
на ВКС. Разноските, на които има право ищеца в заповедното производство, са
присъдените от заповедния съд в размер на 75
лева - 25 лева за държавна така и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
В полза на ищеца следва да се
присъдят и направените разноски в настоящото исково производство в размер на 75
лева за държавна такса, 300 лева за първоначална СТЕ, 80 лв. депозит за
допълнителна СТЕ /л. 283/, 100 лева депозит за ССчЕ и 150 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП или общо сумата от 705 лв.
Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че К.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, следните суми: 264.09 лева- главница, представляваща
неплатена стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2015 г. –
30.04.2016 г. по партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН ***,
находящ се в *** и 29.24
лева - обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната
лихва за периода 02.12.2015 г. – 26.04.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.04.2017
г. до окончателното погасяване, за които суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 28.04.2017 г. по чл. 410 ГПК, по ч. гр.
дело № ***г. по описа на ПРС, IX гр. с.
ОСЪЖДА К.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 75 лева - разноски по ч. гр. дело № ***г.
по описа на ПРС, IX гр. с. и сумата от 705
лв. – разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ