Решение по дело №4923/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260863
Дата: 17 март 2021 г. (в сила от 28 септември 2021 г.)
Съдия: Татяна Иванова Маслинкова
Дело: 20205330104923
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2020 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер         260 863                    17.03.2021                         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Районен съд – Пловдив                                                       I брачен състав

На седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

 

                                                   Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  4923                                                    по описа за   2020 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на В.К. и О.К., чрез техния законен представител Т.К. против Д.К.. Ищците твърдят, че ответникът е тяхна майка. С Решение по гр. д. № 18415/17г. била осъдена да заплаща издръжка от съответно по 200лв. за всяко от децата. Тази издръжка била недостатъчна да покрива нуждите на децата. Децата учили в *** *** *** *** ***. Децата били ***. Имали разходи за храна, облекло, отопление, мобилни телефони, джобни и други. Не можели да си позволят извънкласни занимания и екскурзии. Прави се искане да бъде увеличена издръжката за всяко от децата на по 350 лева.

В определения срок е постъпил писмен отговор от ответницата. Твърди се, че исковете са неоснователни. Липсвало основание да се присъди по-висока издръжка. Нямало промяна в нуждите на децата, нито в икономическите условия. И преди, и сега децата учели в П.. Не посещавали извънкласни мероприятия. Били здрави. Ответницата имала з. п. и н. о. п. л., к. б. с. с р.. Прави се искане искът да бъде отхвърлен. 

От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че В.К. и О.К. са деца на Т.К. и Д.К..

От показанията на с. Д. се установява, че майката редовно ходи на работа. Не отсъства. Живее в *** П..

С. Г., б. н. о., разказва, че К. няма други доходи освет възнаграждението й от работодателя. Работела допълнително, но сега това не било позволено. Идвала в *** П. н. б. п. и п.. Ответницата имала *** д., к. ж. с б. с. в *** *** ***. Децата учели в *** П.. Г. б. с. също в *** П.. Г. д. б. н. г. п. м. с. п. Нова година. Д. д. д. г. с м. с. п. т.. Б. р. в *** и ***.    

Съдът дава вяра на показанията на с., относно с. Г. - при условията на чл.172 от ГПК. Разказът е достоверен и в съответствие с останалите доказателства по делото.

С решение по гр. д. № 18415/17г на Районен съд – Пловдив е определена издръжка в размер на по 200 лв. за всяко от децата.

Решението е в сила на 1.03.18г. Изминали са към момента 3 години. Децата са пораснали. О. е на *** години вече, а В. на *** години. Двамата учат в *** в *** П.. Живеят в *** *** ***. Н. – г. д. н. с. е п. с.. Всички ж. с б. с.. На п. д. о. заплаща издръжка от 100 лева месечно. М. ж. в *** П..

Относно доходите на страните се установи, че майката работи като получава месечен облагаем доход около 1800 лева. Бащата получава около 2500 лева месечен облагаем доход. М. ж. в ж. п. н.. Д. р. и. и п. у. д., от ч. и. м. п. 100 лева. Относно нуждите на децата съдът взе предвид следното: децата са на *** и *** години. Ученици са в ***. Посещават у. з. в *** П., живеят в *** *** ***. Съдът намира, че месечно за всяко от децета са необходими средства от около 590лв., които да покрият нуждите на детето от храна, облекло, лекарства, училищни помагала, отопление, джобни и развлечения. Половината от тази сума следва да се възложи върху ответницата. Майката има по-нискък доход, но не участва в непосредствените грижи за децата. У. с., ч. р. п. т.. Бащата осигурява всичко необходимо и отговаря за посрещане на всички нужди. Съдът намира, че размерът на издръжката от 200 лева следва да се увеличи. Основно приема това за необходимо с оглед възрастта на децата. Издръжка от 200 лева не е достатъчна да осигурява всички потребности на ***. О. т. г. с. п.. Поради нарасналите потребности следва майката да осигурява по-висок размер от определената през 2018г. издръжка. Като съобрази доходите, разходите, з. с. н. о., съдът приема, че в нейните възможности е да заплаща издръжка от 280 лева  за всяко от децата.

Претенцията следва да се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер от 350 лева. Не се доказаха разходи за децата, които да обосноват този размер. Също така и с оглед доходите на майката не би било по силите й да заплаща по 350 лева за две от децата и 100 лева за п. д..

Ищците имат право на разноски съразмерно с уважената част, но не са представени доказателства за платено а. в.. Ответницата има право да й се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част. Разноските направени от ответницата са в размер на 600 лева, от които върху ищцовата страна следва да се възложи сумата от 120 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответницата  дължи държавна такса от 163,20 лв., изчислена върху увеличения размер на издръжката.

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на издръжка следва да бъде постановено предварително  изпълнение на  решението.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената по гр.д. № 18415/17г. по описа на Районен съд – Пловдив месечна издръжка, дължима от Д.В.К., ЕГН ********** с адрес: *** на О.Т.К., ЕГН ********** В.Т.К., ЕГН ********** чрез техния баща и законен представител Т.И.К., ЕГН ********** с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 200 лв. на по 280,00 /двеста и осемдесет лева/ за всяко от децата, считано от датата на подаване на исковата молба –11.05.2020г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 350 лв.

ОСЪЖДА Т.И.К., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Д.В.К., ЕГН ********** сумата от 120,00 лева /сто и двадесет лева /, представляващи разноски.

ОСЪЖДА Д.В.К., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 163,20 лева /сто шестдесет и три лева и двадесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Т. Маслинкова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.