Р Е Ш Е Н
И Е
град
София, 20.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на двадесети януари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА частно
гражданско дело № 14192 по описа за 2020
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба, вх. № 16751 от 18.11.2020 г., подадена от ”Ф.И.“ЕАД,
чрез пълномощник – адвокат Т.Н.– длъжник по изпълнително дело №
20207850400188 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785 при КЧСИ, с район на
действие Софийски градски съд, срещу отказ на ЧСИ М.да намали разноските по
изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение, обективиран
в Постановление от 05.11.2020 г.
В жалбата са наведени оплаквания, че така постановеният отказ е неправилен,
предвид липсата на фактическа и правна сложност на изпълнителното дело. Според
длъжника – жалбоподател, последният не бил давал повод за завеждане на
изпълнителното дело, тъй като преди образуването му е поканил адвокат Б.да
посочи банкова сметка, ***ар. Вместо това същата цедирала
вземането й на ”Г.С.Ч.“ЕООД, което дружество подало молбата за образуване на
изпълнително дело № 20207850400188. Жалбоподателят изтъква, че освен молбата по
чл. 426 ГПК от адвоката, представляващ дружеството - взискател,
не били извършвани други действия, който да обосноват приложение на нормата на
чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредба № 1 от 09.07.2004 г.). Искането е да
се отмени обжалвания отказ и да се намали адвокатския хонорар по изпълнителното
дело до минималния размер от 200.00 лева.
Взискателят ”Г.С.Ч.“ЕООД, чрез пълномощник – адвокат В.С., е депозирал в срока
по чл. 436, ал. 3 ГПК възражение по така подадената от длъжника жалба, с
което е оспорил същата по подробно изложени съображения за нейната
неоснователност. Счита, че адвокатският хонорар не е прекомерен с оглед
действията на процесуалния представител, насочени към събиране на вземането.
Поддържа, че жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Претендира
разноски за настоящото производство.
ЧСИ Л.М. е изложил мотиви
по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага
становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна – длъжникът по
изпълнението, и е насочена срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие,
по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Софийският
градски съд,
след като обсъди доводите в жалбата и прецени
материалите по изпълнителното дело, приема следното от фактическа и правна
страна:
Изпълнително
дело № 20207850400188 по описа на ЧСИ Л.М. е образувано по молба на цесионера ”Г.С.Ч.“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 20.08.2020 г. от СРС, ГО, 154-ти състав, за следната сума
– 138.47 лева, присъдени в полза на адвокат К.Б., на оснвание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Следователно вземането, предявено
за принудително събиране, представлява
разноски за адвокатско възнаграждение по гр. дело № 88928/2017 г. на
СРС, дължими от настоящия жалбоподател ”Ф.И.“ЕАД.
В молбата за
образуване на изпълнителното дело от 12.10.2020 г. взискателят
сочил, че възлага на ЧСИ М.да наложи запор на движими вещи на длъжника, да
възбрани недвижими имоти, които са негова собственост, и да наложи запор на
дружествени дялове, притежавани от ”Ф.И.“ЕАД.
Заявена била и претенция за събиране на адвокатски хонорар в размер на 400.00
лева.
Към молбата е представен документ (л. 4 от изпратеното на СГС
копие на изпълнителното дело), озаглавен ”Споразумение за адвокатско
възнаграждение“, сключено между взискателя ”Г.С.Ч.“ЕООД и
адвокатско съдружие ”Е.Л.П.“, адвокат В.Ф.С., видно от което договореният
адвокатски хонорар от 400.00 лева следвало да се заплати по банков път.
Представено е в тази връзка и преводно нареждане за кредитен превод, референция
№ 630FTFU202862015 за посочената сума (л. 7 от изпълнителното дело).
С молба от
15.10.2020 г. – подадена три дни след молбата за образуване на изпълнителното
дело, взискателят, чрез пълномощник – адвокат В.С.,
посочил, че оттегля посочените способи за принудително изпълнение, като
определя нов способ - запор на банковите сметки на длъжника.
От материалите,
съдържащи се в кориците на изпратеното копие на изпълнително дело, не се
установи от ЧСИ М.да е извършвана справка в Регистъра на банковите сметки и
сейфове при БНБ. Независимо от това, още в деня на постъпване на горната молба
– 15.10.2020 г., е изпратено запорно съобщение до
”Обединена Българска Банка“АД, при която длъжникът ”Ф.И.“ЕАД се доказва да е имал открита банкова сметка. ***.10.2020
г. на ”ОББ“АД, с което, на основание чл. 508 ГПК, банката признала вземането,
върху което бил наложен запора, а дължимата сума – 757.07 лева, е била изцяло
преведена.
Поканата за
доброволно изпълнение (л. 11 от
изпълнителното дело) е връчена на
длъжника на 20.10.2020 г., като е отразен и размера на дължимите по изпълнителното
дело суми – 138.47 лева по изпълнителен лист; 400.00 лева разноски за
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело; 5.91 лева – ДТ за издаване на
изпълнителния лист, 3.00 лева – банков комисион за
превод на авансовите такси; 209.69 лева такси по ТТРЗЧСИ. Общо задължението по
изпълнително дело № 20207850400188 по описа на ЧСИ М.възлизало на сумата от
757.07 лева. Тук е мястото да се отбележи, че посочената сума надхвърля близо
5.5 пъти задължението на ”Ф.И.“ЕАД по изпълнителния лист, както и че
действително преди образуване на изпълнителното дело от длъжника е правен опит
вземането от 138.47 лева да бъде изпълнено доброволно на цесионера
адвокат К.Б..
Срещу размера на
приетия за събиране адвокатския хонорар длъжникът подал възражение, вх. № 1481
от 29.10.2020 г. По същото е постановен обжалвания пред настоящата инстанция
отказ на ЧСИ М., обективиран в Постановление от 05.11.2020 г. В него
съдебният изпълнител е сочил, че адвокатският хонорар не е прекомерен, тъй като
от взискателя, чрез неговия пълномощник, са били
извършвани допълнителни действия по изпълнителното дело.
При тази
фактическа установеност се налага извода, че единствените усилия на представляващия взискателя
адвокат са сведени до подаване на молбата за образуване на изпълнително дело. Посочването на способ за изпълнение в молбата от 15.10.2020 г., чрез
запор на банкови сметки на длъжника ”Ф.И.“ЕАД, не променя този извод.
Първоначално определените от взискателя в молбата за
образуване на изпълнителното дело способи – запор на дружествен дял и възбрана
на недвижими имоти, предвид размера на вземането – 138.47 лева, са очевидно
несъразмерни – арг. от чл. 442а ГПК. Отделно от това,
съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК взискателят в молбата за
образуване на изпълнителното дело може да посочи едновременно няколко начина на
изпълнение, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. В процесния случай, на практика първоначално са посочени
способи, които е процесуално недопустимо да се използват за принудително
удовлетворяване на вземането. При това положение и по аргумент от посочените
норми на ГПК съдът намира, че са неправилни съображенията на ЧСИ, че по
изпълнителното дело са извършвани допълнителни действия от взискателя,
чрез процесуалния му представител.
Ето защо съдът
приема, че не са били осъществени значими процесуални действия по защита и
съдействие, респ. извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Приетият за
събиране по изпълнителното дело адвокатски хонорар следва да бъде намален до
минимума, определен с чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. - в размер на 200.00 лева за депозиране на
молба за образуване на изпълнително дело. Останалата част от хонорара следва
да остане в тежест на взискателя, който се е съгласил
да го заплати при свобода на договарянето. Допълнително следва да се зачете и
фактът, че вземането по изпълнителния лист е за съдебни разноски и натрупването
на допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство в размер, надхвърлящ 2.8 пъти дълга, създава индикации за накърняване на чл. 57
КРБ.
По изложените
съображения обжалваният отказ на ЧСИ М.от 05.11.2020 г. по изпълнително
дело 20207850400188 е неправилен и следва да се отмени.
По разноските за настоящото производство.
При този изход
на делото претенцията на взискателя за присъждане на
разноски за настоящото производство е неоснователна.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ Л.М., рег. № 785, с район на действие Софийски
градски съд, обективиран в Постановление от 05.11.2020
г., постановен по изпълнително дело 20207850400188 по негов опис, за намаляване на разноските за адвокатски хонорар, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
разноските по изпълнително дело № 20207850400188 по описа на ЧСИ Л.М., за адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя ”Г.С.Ч.“ЕООД, ЕИК *******– до размера на сумата от 200.00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
претенцията на ”Г.С.Ч.“ЕООД, ЕИК *******, за присъждане
на разноски за настоящото производство, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО, на основание
чл. 437, ал. 4 ГПК, не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.