Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.08.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Цветелина Пецева , като разгледа докладваното от младши съдия Атанасова
в.гр.д. № 4529 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 298828 от 11.12.2019 г., постановено по
гр. д. № 61754/2018 г. по описа на Софийският районен съд, ГО, 150 състав, е отхвърлил предявения от „А.П.” ЕООД срещу „Ч.Е.Б.“ АД иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване, че „А.П.” ЕООД не дължи на „Ч.Е.Б.“
АД сумата от 3689,68 лв., представляваща сума начислена по едностранна корекция
на сметка за периода от 08.11.2017г. до 05.02.2018г., въз основа на констативен
протокол № 3021922/05.02.2018г. относно клиентски №
210014504813, за която сума „Ч.Е.Б.“
АД е издало фактура № **********/19.06.2018г.
Със същото
решение „А.П.” ЕООД
е осъден да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сума в размер на 390 лв. – разноски, сторени пред първоинстанционния съд.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от „А.П.” ЕООД чрез процесуалния си представител адв. Т. Д. - САК, в която прави оплакване, че решението е
неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материални и
процесуалния закон. Излага съображения, че по делото не е доказано, че за
ответната страна е възникнало основание за извършване на корекция на сметка,
тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ. Сочи,
че твърденията за нарушени пломби и стикери не са достатъчни, за да се приеме,
че следва да се извърши корекция, като е необходимо да се докаже и още един
елемент от фактическия състав – неотчитане или неточно отчитане на ел. енергия,
каквито доказателства в тази насока не са ангажирани по делото. Излага подробни
съображения, че корекцията е била извършена незаконосъобразно от ответното
дружество, тъй като към датата на извършване на корекционната процедура –
05.02.2018г. не съществуват ПИКЕЕ, който да уреждат правилата за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия.
Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице ред за
уведомяване съгласно изискванията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, съдържащ се в
Общите условия на ответното дружество и твърди, че не е спазено изискването на
чл. 98а, ал 2, т. 6 ЗЕ. Излага и подробни съображения, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че разпоредбата на чл. 48 и следващите от ПИКЕЕ са валидни. Моли
атакуваното решение да бъде отменено. Моли решението да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира
разноски.
В срока за отговор на
въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 от ГПК, такъв е постъпил от въззиваемата
страна „Ч.Е.Б.“ АД чрез юрисконсулт С. М., в който оспорва въззивната жалба и моли
същата да бъде оставена без уважение и обжалваното решение да бъде потвърдено
по подробно изложени правни и фактически доводи. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 или т, 3 от
Закона за адвокатурата.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав счита, че разгледано по
същество решението е неправилно по следните съображения:
Правилно първоинстанционният съд е приел, че между
страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, към което са
приложими общите условия на ответника.
По силата на законова делегация
е предоставена възможност ДКЕВР да приеме Правила, по силата на които да се
регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази
електрическа енергия ще се коригира. С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12 г. съществува
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил
задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия (така Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС, I ТО,
постановено по т.д. № 1650 от 2014 г., Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС,
II ТО, постановено по т.д. № 3262 от 2014 г., Решение № 115 от
20.09.2017 г., по т.д. № 1156/2016 г. II ТО на ВКС), какъвто ред според настоящия състав е предвиден в чл. 17 и сл. от
приложимите ОУ, които са представени по делото (Така Решение № 124 от
18.06.2019 г. по гр.д № 2991/2018 г.,III ГО на ВКС).
Настоящият състав счита, че извършената от ответника
проверка, обективирана в констативния протокол № 3021922 от 05.02.2018 г. за установяване на
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, е осъществена след
влизането в силата на приетите от ДКЕВР Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и преди отмяната на чл. 48, 49, 50 и 51 с Решение
№ 2315 от 21 февруари 2018 г. по административно дело № 3879 от 2017 г. на ВАС
- ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от
23.11.2018г., която на основание чл. 195, ал. 1 от АПК действа
занапред, поради което и последните са приложим материален закон към
отношенията между страните по повод извършените от ответника действия по
установяване на неточно измерване и начисление на цена за ел. енергия на
основание същото, а при липса на съответен текст от ПИКЕЕ, приложение намират
разпоредбите на общите условия на ответника. С оглед на гореизложеното
наведеното възражение от страна на ответника, че разпоредбите на чл. 48-51 от
ПИКЕЕ не следва да се прилагат, се явява неоснователно.
Правоотношенията между електроснабдителните
дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на
договори за продажба/доставка/ на електрическа енергия. Поради специфичния
предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се
регламентират с разпоредби в Закона за енергетиката. Целта на разпоредбите е да
бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни
клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в
правоотношението. В този смисъл е и наложилата се съдебна практика, която не
позволяваше едностранно коригиране на дължимата цена за потребената
електрическа енергия до измененията в Закона за енергетиката с ДВ, бр. 54/2012
г.-чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а от този закон. Защитата
на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера
на договорните отношения. Касае се за договор за продажба/доставка/, при който
се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да
плати цената на доставената стока-чл. 183 от ЗЗД. От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена
по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума.
Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че
купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване (в този смисъл Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т.
дело № 50417/2016 г. на І TO на ВКС). Непълнота
в разпоредбите, ако такава е налице, следва да бъде запълнена при прилагане на
правилото на чл. 183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на
страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези
гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо
гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни
процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на
реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по
съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства (така Решение
№ 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. III ГО на ВКС, както и
по-новите решения относими към спора - Решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр.
д. № 1096/2020 г. на III ГО на ВКС, Решение № 160/31.12.2020 г. по гр. д. №
1174/2020 г. на IV ГО на ВКС, Решение № 237/11.01.2021 г. по гр. д. № 1553/2020
г. IV ГО на ВКС, Решение № 8/04.02.2021 г. по гр. д. № 1358/2020 г. на IV ГО на
ВКС).
В действащите към момента на
корекцията текстове на чл. 48 до 51 от ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в
които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините,
по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена
такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две групи - на констатирано
обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и на субективно
въздействие върху измервателната система. С първата е въведена обективна
отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за наличие на
вина при ангажиране отговорността за вреди - корекция се допуска при липса на
средство за търговско измерване или при установено несъответствие на
метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско
измерване /СТИ/ със заложените нормативи /в това число и при отчитане на грешки
извън допустимите/. Втората група случаи обхваща тези, при които при извършена
проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността на
измервателната система, добавяне на чужд елемент - обстоятелства, предполагащи
намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на свързване, водещо
до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия. И в двата
случая се съставя констативен протокол, подписан от представител на оператора и
потребителя /или от заместващи го две независими лица, присъстващи като
свидетели/. За защита както на обществения, така и на личния интерес на всяка
от страните по договора за продажба на електроенергия, е предвиден съответен
ред, гарантиращ обективното установяване наличието на обстоятелствата, водещи
до ангажиране отговорността на потребителя. Тази гаранция е постигната с
участието на независим орган (така Решение № 104 от 16.08.2016 г. по т.д. № 1671/15 г. I ТО
на ВКС),
който ред е възпроизведен и в общите условия към договора.
Съгласно чл. 43 и чл. 47 ПИКЕЕ, операторът на
мрежата извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с
изискванията на правилата, за които съставя констативен протокол, по описания
ред и с нормативно установените реквизити. Документът се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов
представител, а в случай на отсъствие на клиента или при отказ от негова страна
да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели,
които не са служители на дружеството. При липса на регламентация на правилата
за съставяне на констативния протокол след отмяната на чл. 43 и чл. 47 от
ПИКЕЕ, приложение следва да намерят разпоредбите на общите условия, тъй като
констативен протокол за проверката се съставя и съгласно чл. 25, ал. 1 и 2 от
ОУ, според който при проверка, при която е установено неточно измерване и/или
неизмерване на електрическата енергия/, констативният протокол се подписва от
представителя на електроразпределителното дружество и потребителя. Ако
потребителят не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол,
последният се подписва от двама свидетели, които не са служители на
електроразпределителното дружество /свидетели могат да бъдат и представители на
сдружения на потребителите/.
В настоящия случай това условие е спазено, което е
видно от представения по делото констативен протокол № 3021922 от 05.02.2018г.,
подписан от свидетелите А.П.и Г.С., и двамата представителни на Федерацията за
защита на потребителите, поради което настоящият състав счита, че изискванията
към него са изпълнени.
На следващо място, фактът на манипулацията се
установява безспорно от констативния протокол № 669/04.06.2018 г. на БИМ,
съставен на основание чл. 22, ал. 3 от ОУ. В констативния протокол е отразено,
че при извършване на проверката на СТИ с фабр. № ********* е установено, че в
реално време 11.30 часа вграденият часовник показва 00.00ч., поради което е
активна I – ва тарифа, като в момент, в който на дисплея се визуализира 00.00
часа и при подадени U =3x230/400 V и I =3x0.025A електромерът внезапно променя
показанията си, т.е с 23.1 KWh, поради което е отбелязано и че електромерът не
отговаря на изискаванията.
Както се установява от протокола за метрологичната
проверка на БИМ и от заключението на изслушаната и приета по делото СТЕ,
изготвена от вещото лице инж. Близнаков, няма осъществен достъп до вътрешността
на електромера, а е констатирано отсъствие на видими дефекти по електронната
платка и детайлите на електромера, като пломбите са отваряни или липсват. В
заключението на съдебно – техническата експертиза е отбелязано още, че
описаното състояние на електромера води до неточно измерване на ползваното от
обекта на потребителя количество ел. енергия, като не е налице производствен дефект
на СТИ. Посочено е още, че процесното СТИ е преминало през метрологична
проверка през 2015г. и е било поставено на обекта на 05.02.2016г. Експертът е
установил още, че преизчислението на сметката на потребителя е извършено в
съответствие с действащите през периода цени на КЕВР и са математически верни.
В проведеното по делото открито съдебно заседние от 13.11.2019г. вещото лице е дало уточнение, че при
извършване на изчисленията е спазена методиката на ПИКЕЕ по чл. 48, ал. 1, т.
2, б. „б”, като е съобразено, че проверката е била извършена за небитов клиент.
С оглед горното, според БИМ и вещото лице към тази датата електромерът не отговаря на
техническите и метрологичните изисквания, определени в Закона за измерванията, независимо че е би монтиран и пломбиран изправен
такъв. Състоянието на СТЕ не се дължи на производствен дефект, а е постигнато
чрез целенасочено външно въздействие. Ето защо настоящият състав приема, че
осъщественото вмешателство в СТЕ води до изменение в него, което прави
електромера средство за търговски измерване, което не е от одобрения тип, за
което не се установява ответното дружество да носи вина.
Въз основа на горното, съдът намира, че за оператора
е възникнало правото по чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ да извърши едностранна корекция
на сметката на абоната, а приложение към едностранната корекция в процесния
случай намира чл. 48, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ПИКЕЕ. Доколкото, съгласно
приетото по делото и неоспорено от страните заключение по изготвената
техническа експертиза, изчислението е извършено математически вярно и на
правилното правно основание, искът се явява неоснователен. Предвид
гореизложеното неоснователно се явява наведеното във въззивната жалба
оплакване, че не е възникнало основание за корекция на сметка поради неналичие
на нито една от хипотезите на чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ. Напротив, както бе
отбелязано по – горе са ангажирани достатъчно доказателства от страна на
ответника за доказването на правото на извършване на корекция от страна на
ответното дружество - протокола за метрологичната проверка на БИМ и
кредитираното и неоспорено от страните заключение по назначената съдебно –
техническа експертиза.
Неоснователни
се явяват изложените във въззивната жалба твърдения за липсата на ред за
уведомяване на потребителя, както и за липсата на законова основание за
корекция на сметките на потребителите. Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 2,
т. 6 ЗЕ (нова – ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.) е предвидено, че
общите условия на крайния снабдител на електрическа енергия трябва да съдържат
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване е предвидено и в чл.
104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ.
Предвид
гореизложеното за доставчика на електрическа енергия е възникнало задължение да
предвиди в публично известните си общи условия предварително оповестен ясен и
конкретен ред, по който потребителите на доставяната от него електрическа
енергия ще бъдат уведомявани за извършените корекции на техните сметки в
съответствие с предоставеното правомощие по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл.
48 ПИКЕЕ, като така горепосочената законова
разпоредба предвижда задължение за предвиждане на ред за уведомяване на
клиента, не и някаква специална процедура под формата на извънсъдебно рекламационно
или друго производство.
В
този смисъл съдебният състав намира, че в чл. 17, ал. 2 от общите условия
на „Ч.Е.Б.” АД е уредено задължението на
дружеството да изготви справка за дължимите суми по корекцията и да уведоми
клиента в седемдневен срок за сумите, които последният дължи или ще му бъдат
възстановени със следващото плащане. В чл. 49, ал. 2 от Общите условия е уреден
начинът, по който снабдителното дружество и потребителите разменят помежду си
„всякакви документи, включително съобщения, уведомления и други, свързани с
тези Общи условия“, като по отношение на потребителя това е адресът му за
кореспонденция, посочен в заявлението за продажба.
По
делото са приложени писмени доказателства от които е видно, че до ищеца е било
изпратено писмо с приложена към него фактура за сумата, начислена на
потребителя въз основа на извършената корекция, като е представена и обратна
разписка, от която се установява, че писмото е било получено от ищеца.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции за неоснователност на предявените
искове съвпадат, то обжалваното решение следва да се потвърди.
По
разноските по производството:
При
този изход на делото на въззивника не се дължат разноски.
Искането
за присъждането на разноски за въззивното производство от въззиваемата страна с
оглед изхода на спора следва да бъде уважено. Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, с оглед на това, че процесуалните действия, извършени по
делото се свеждат единствено до подаване на отговор на въззивната жалба пред
тази инстанция както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до определените
в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 50 лв. Поради изложеното, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата
от 50 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 298828 от 11.12.2019
г., постановено по гр. д. № 61754/2018 г. по описа на Софийският районен съд, ГО, 150 състав.
ОСЪЖДА „А.П.” ЕООД, ЕИК: *******, със съдебен адрес:*** да заплати на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК*******, с адрес на управление:***, БеняМарк Бизнес център, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 50 лв., представляваща направените разноски пред
въззивна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.