Решение по дело №14/2023 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 102
Дата: 6 април 2023 г.
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20231630200014
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Монтана, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:К. СЕМОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от К. СЕМОВ Административно наказателно
дело № 20231630200014 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № ВG 20052022/4000/Р8-570/18.11.2022г.
на Директор НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ (НТУ) към Агенция
„Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр.София, е наложено на К. Г. М., с посочен
съдебен адрес в с.К, област София - град, чрез адв.К. А. от АК - Х,
административно наказание - глоба в размер на 1800 (хиляда осемстотин)
лева на основание чл.179, ал.3а от ЗдвП, за административно нарушение по
чл.179, ал.3а вр. с чл.139, ал.7 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление К. Г. М., чрез адв.К. А. от АК
- Х, моли да бъде отменено поради противоречието му с императивните
материалноправни разпоредби, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и целта на закона чрез наведени
подробни доводи в жалба и молба – писмено становище. Претендират се и
разноски, съгласно представен списък - разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител юрисконсулт
ИЙ, излага доводи, в т.ч. и в писмена защита, за потвърждаване на НП. Прави
се искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение
1
за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и
основателна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 20.05.2022г. в 12:42 часа в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт (ГПП)
Оряхово-ферибот, пристигнало пътно превозно средство (ППС) с рег. № СВ
ХХХХ НР, марка и модел „ВОЛВО ФХ”, с обща техническа допустима
максимална маса - над 12 тона, управлявано от М..
След извършена проверка от страна контролните органи е установено, че
на 16.05.2022г., в 13:50 часа, горепосоченото ППС с регистрационен № СВ
ХХХХ НР, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата
(ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 16.05.2022г., 13:50 часа, по
път І-1, км 110+539, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ппс не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1,
т.2 от ЗП.
Като място на нарушението е посочен път І-1, км 110+539, за който се
събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към
т.1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020г. за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние - тол такса.
За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен
запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер на
нарушението DF317020B8BC08A2E053021F160ABD2E, който заедно с
приложените към него статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за
отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с
2
идентификатор № 10211) - част от системата.
За извършеното административно нарушение е съставен АУАН №
ВG20052022/4000/Р8-570/20.05.2022г. и е връчен на нарушителя на
20.05.2022г., което е удостоверено с негов подпис. АУАН е съставен от св.Е.
Г. Х., гл. специалист/контрольор в отдел ПТРР, териториална дирекция
„Митница Русе“ в присъствието на св.Г. Д. Д.. На нарушителя е предоставена
възможност да направи възражения при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, като такива не са вписани.
Предоставена е и възможност да направи писмени възражения в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН, като такива са постъпили в национално тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“ с рег. № 94-00-10115/20.05.2022г. от
МК - представител на фирма Ю ЕООД. С така подаденото възражение се
твърди, че за движението, осъществено с ППС с рег. № СВ ХХХХ НР на
процесната дата, са изпълнени надлежно задълженията за заплащане на
съответната пътна такса и има закупена маршрутна карта.
След извършена служебна проверка от страна на
административнонаказващия орган е установено, че движението на
превозното средство с рег. № СВ ХХХХ НР е отчетено в Електронната
система за събиране на пътни такси като нарушение, тъй като за същото е
била налице издадена маршрутна карта с идентификационен номер
22051685254820, валидна за датата и часа на нарушението, но същата не
включва преминаване през сегмент номер **********, в границите на който
се намира контролно устройство с идентификатор № 10211.
В хода на извършената проверка, на 20.05.2022г. М. е заплатил
дължимата независимо от съответната административнонаказателна санкция
такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 119.00 (сто
деветнадесет) лева. Горното се потвърждава от квитанция за платена пътна
такса № AM - 22BG004231X45816151 от 20.05.2022г.
В хода образуваното административнонаказателно производство, като
доказателство е създаден и приложен към настоящата преписка доклад от
Електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, доказващ обстоятелството, че
ППС с рег. № СВ ХХХХ НР е с обща техническа допустима максимална маса
над 12 тона и е засечено на 16.05.2022г., в 13:50 часа, по път І-1, км 110+539,
като за посоченото ППС е регистрирано тип нарушение - няма валидна
3
маршрутна карта (според АНО) или валидна тол декларация за
преминаването. Приложени са и статични изображения във вид на снимков
материал, удостоверяващи разположението на процесното превозно средство
върху посочения по-горе пътен участък на дата 16.05.2022г. в 13:50 часа.
В рамките на съдебното следствие бяха приобщени писмените
доказателства по делото, в т.ч. разписка за маршрутна карта с
идентификационен № 22051685254820, валидна от 16.05.2022г., 11:30 часа до
17.05.2022г., 11:29 часа.
По делото са приложени писмени данни (Заповед № ЧР – СП –
622/11.08.2022г., Заповед № РД – 11 – 167/08.02.2021г. и Заповед № РД – 11 –
760/19.08.2022г.), удостоверяващи надлежно оправомощаване на Директор
НТУ да издаде процесното НП. Видно от Заповед № ЗАМ – 332/32 –
66544/28.02.2020г. на Директор Агенция Митници, актосъставителя Е. Г. Х. е
също надлежно оправомощен за състави процесния АУАН (ТД Митници
Дунавска, понастоящем е ТД Митница Русе).
За да установи дали са спазени изискванията на чл.10б, ал.3 от ЗП вр. с
чл.179, ал.3а от ЗДвП, съдът изиска данни за регистрацията на ВЛЕКАЧ ФХ
ВОЛВО с рег. № СВ ХХХХ НР от ОТДЕЛ ПП при СДВР. Последният
изпрати на съда изисканата информация с писмо рег. № 1133200-
10172/27.01.2023г., от която е видно, че Ю ЕООД, ЕИК ХХХ, гр.А, е
собственик по регистрация на процесното ППС, чиято техническа допустима
максимална маса е 20500, и е категория ЕВРО 6. Съобразявайки данните за
регистрация на процесното ППС, настоящия съд установява, че ГЛОБАТА
правилно е определена по размер имайки предвид разпоредбите на чл.179,
ал.3а от ЗДвП вр. с чл.10б, ал.3 от ЗП и правилно е бил определен субекта на
административнонаказателната отговорност, при липсата на данни за
предприети действия по чл.189е, ал.3 и ал.6 от ЗДвП за заплащане на
компенсаторна такса, както от нарушителя, така и от собственика или
ползвателя на ППС.
Заради направените искания чрез жалбата от адв.К. А. от АК – Х, по
указание на съда, въззиваемата страна чрез процесуален представител
юрисконсулт ИЙ с писмо изх. № 11 – 00 - 1594/02.03.2023г. е приложила
отговор на поставени въпроси чрез разпореждане за насрочване на
процесното дело, съгласно който:
4
Българската тол система използва GNSS (Global Novigation Satellite
System) технология и принципът й на работа е free - flow, което позволява да
се плаща, без да е нужно спиране на превозното средство. Поради тази
причина контролните стационарни точки имат контролна функция дали по
пътя се движи редовен ползвател или нарушител. Изминатото разстояние
може се измерва чрез специални GNSS бордови устройства или GPS тракери,
които чрез GPS сигнал се предава информация за точното местоположение на
ППС. Друг вариант е използването на маршрутни карти, чрез които
потребителите могат предварително да избират и заплащат за своя маршрут.
Този вариант е подходящ за потребители, които нямат специализирани
бордови устройства и системи за проследяване, като това позволява същите
да се придвижват по избрания маршрут в рамките на определен времеви
интервал.
В своята цялост Електронната система за събиране на тол такси е
съвкупност от централни и периферии софтуерни продукти, интегрирани
компютърни системи и технически средства, чрез които се осъществява
събиране, пренос, обмен и обработване на данни относно геопозиционирането
и тол сегментите в рамките на платената пътна мрежа, в които пътните
превозни средства са навлезли, масата им, декларираните за пътното превозно
средство тол данни, изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние,
установяване на размера им и тяхното събиране. При използване на бордово
устройство данните се обработват от Националните доставчици на услуги
(Доставчик), с които както потребителят, така и лицето събиращо пътни такси
- Агенцията имат сключени договори.
Важен елемент представлява също така и „тол декларацията”. Тя съдържа
структура от съобщения, предоставени от доставчика на услуги към лицето,
събиращо пътни такси, което включва засеченият обект подлежащ на
таксуване. Ключов индикатор за ефективност на „Информационна
съвместимост и автентичност на тол декларациите“ е съобщението АРDU за
деклариране на тол данни съгласно ІЅО 12855. За всички останали ключовия
индикатор за ефективност е единният АDU за деклариране на тол данни.
Всяка конкретна АDU тол декларация съдържа само един засечен обект за
таксуване.
Доставчикът се задължава да използва бордови устройства, които
5
отговарят на съответните технически изисквания посочени в нормативната
уредба. Доставчикът носи отговорност за техническата поддръжка на
бордовите устройства, които предоставя, като осигурява монтаж и/или
свързване, активиране, регистриране (пререгистриране) в информационната
си система и в Електронната система за събиране на пътни такси, както и
сервизно поддържане на бордовите устройства.
По-конкретно бордовите устройства следва да поддържат и следните
технологии: поддържани GNSS технологии за установяване на гео локация:
GPS, GLONASS, GALILEO; точност на локацията: не по-лоша от 2.5 м.
съгласно СЕР50; време за начално определяне на позиция при стартиране
(студен старт) - не по-голямо от 60 сек.; време за последващо определяне на
позиция (топъл старт) - не по-голямо от 3 сек.; технология за мобилен обмен
на данни в съответствие с ЕN 301511 стандарт за мобилни мрежи в обхвати
(GSM 900МНz и DCS 1800Мhz) и спецификация за управление на мобилен
обмен на данни – 3GРР 51.010-1; радио съвместимост - ЕN 300 674; ЕN 300
328; ЕN 301 511; ЕN 303 413.
В случай че ползвателят на платената републиканска пътна мрежа
използва GPS устройство e необходимо да има сключен договор с Доставчик
на декларирани данни, който е вписан в публично оповестен списък на
Агенция „Пътна инфраструктура”. От своя страна доставчиците на
декларирани данни трябва да имат договор с Национален доставчик на
услуги, на който подават генерираните “сурови” данни от GРЅ устройството.
След обработката на данните доставчиците на услуги ги изпращат на АПИ.
Дължимата такса за съответното пътно превозно средство се изчислява от
АПИ, а доставчиците на услуги гарантират заплащането й от крайния
потребител.
Към отговора, са приложени Технологична съвместимост на бордовите
устройства, приложими за национални доставчици на услуги за електронно
събиране на пътни такси, План за общо управление на риска на
„Интелигентни трафик системи” ЕАД в качеството му на национален
доставчик на услуга за електронно събиране на пътни такси, одитиран от
дирекция „Вътрешен одит” съгласно Заповед № РД-02-14-200/18.02.2022 на
Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Сертификат ЕN
ІЅО 9001:2015, притeжаван от ,Интелигентни трафик системи” ЕАД.
6
В рамките на съдебното следствие показания съгласно чл.84 от ЗАНН вр.
с чл.139, ал.8 от НПК дадоха – св.Е. Г. Х. и св.Г. Д. Д., които потвърждават
изложените обстоятелства в АУАН и чиито показания настоящия съд
кредитира. Жалбоподателят К. М. като водач е избрал варианта да му бъде
съставен АУАН и да заплати таксата от 119 лева, а не следващата се по–
висока като размер компенсаторна такса. Св.Д. посочва, че жалбоподателя
като водач на процесното ппс е заявил, че е имал намерение да премине пред
Дунав мост 2, но след разговор с колеги, разбрал, че има голяма опашка,
затова направил кръг в района на обходния път на Монтана и отишъл на ГПП
Оряхово – ферибот.
Макар и да счита, че са налице условия за отмяна на НП, за прецизност
съдът следва да посочи, че изложените възражения в жалбата от адв.А. от АК
- Х, макар и многобройни, са бланкетни и не намират опора на
доказателствата, събрани от АНО, приети от съда и подробно обсъдени.
Възраженията на М. са проверени и обсъдени от АНО, съобразно
изискванията на чл.52, ал.4 от ЗАНН, с което не е допуснато съществено
процесуално нарушение, което да има за последица ограничаване правото на
защита на нарушителя. Доказателствената сила на съставения АУАН не е
оборена и се подкрепя от надлежно събраните писмени и гласни
доказателства, а поради не заплащане на компенсаторна такса, не са налице
условията за приложение на чл.189е, ал.3 и ал.6 от ЗДвП.
Настоящият съд не споделя доводите изложени и в писмено становище
от адв.К. А.. Този съд не открива допуснати нарушения по чл.40, чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, за които се твърди в жалбата и в писменото становище.
Правилно е бил определен субекта на административно наказателната
отговорност (АНО), имайки предвид чл.179, ал.3а от ЗДвП, която разпоредба,
освен, че предвижда АНО именно за водача на ППС от категорията по чл.10б,
ал.3 от ЗП, но и при обстоятелства изрично посочени в процесните АУАН и
НП, напълно съвпадащи със законните изисквания на чл.179, ал.3а от ЗДвП
„Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б,
ал.3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
7
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800
лв.”
Съгласно чл.139, ал.7 от ЗДвП - (Нова - ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от
16.08.2019г.) – „Водачът на пътно превозно средство от категорията по
чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата,
освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице”.
Разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП предвижда при какви условия и
какви по вид и размер санкции ще понесе именно собственика или ползвателя
на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП. Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя – водач, е ангажирана правилно на основание
чл.179, ал.3а от ЗДвП, защото макар и да не е собственик или ползвател на
процесното ППС-во, отговарящи за заплащане на дължимата тол такса
съгласно чл.10б, ал.3 от ЗП, има качеството на водач, не оспорено по
надлежен ред, както в рамките на АНП, така и в хода на съдебното следствие
пред въззивния съд. С твърдението, че не било доказано дали жалбоподателят
е бил водач на процесното ППС, по време на извършване на нарушението, не
се оборва доказателствената сила на съставения АУАН. По делото не са
представени от жалбоподателя и пълномощника му каквито и да е
доказателства в полза на това голословно твърдение. В рамките на АНП
възраженията на М. чрез МК – представител на Ю ЕООД (собственик по
регистрация на процесното ППС) са били съвсем други по вид, като същите са
били проверени.
Според настоящият съд неприложим е бил реда на чл.187а, ал.1 и сл. от
ЗДвП вр. с чл.189ж, ал.1 и сл. от ЗДвП, защото не е било налице отсъствие на
нарушителя, макар и да е бил генериран запис от системата и да е бил
изготвен доклад съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП, защото такъв доклад се
създава за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3 – 3в от ЗДвП.
Процесното нарушение е извършено на 16.05.2022г., а АУАН, съответно
установяването на нарушението е станало на 20.05.2022г., като настоящия съд
8
не открива „разминаване” и съответно нарушение на закона. Липсва
нарушение на закона и при посочване на мястото на нарушението път І-1, км
110 + 539 – обходен път на Монтана, като този съд не открива неяснота,
неточност и неправилност.
Като се имат предвид чл.179, ал.3а от ЗДвП и чл.10б, ал.3 от ЗП,
правилно е бил определен и субекта на административно наказателната
отговорност в лицето на водача.
Настоящият съд не открива АНП да се е развило в разрез с „европейските
източници на правото”, като в тази насока следва да се имат предвид
изложените по–горе доводи и тълкуването на действащото законодателство
на РБ, която е съобразила Директивите и Регламентите на ЕС преди да въведе
тол системата за отчитане. Цитираният в жалбата „Т – 96” ЕООД, не касае
процесния АУАН и НП, затова и не се обсъжда от съда това поредно
възражение в жалбата. Не подлежащата на сертифициране тол – система, не
може да бъде основание за отмяна на НП и този съд не споделя доводите
изложени в тази насока от адв.А..
По делото не е спорно, че за ППС с рег. № СВ ХХХХ НР е била закупена
валидна маршрутна карта с ид. № 22051685254820, с период на валидност от
16.05.2022г. 11:30 часа до 17.05.2022г., 11:29 часа, но същата не включвала
преминаване през сегмента, в границите на който се намира контролно
устройство с идентификатор № 10211. Била е заплатена и дължимата в
подобни случай такса по чл.10б, ал.5 от ЗП.
Съгласно чл.189з (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) За
нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за
административните нарушения и наказания. При действието на посочената
разпоредба, и имайки предвид датата на извършеното процесно нарушение –
16.05.2022г., 13:50 часа, чл.3, ал.2 от ЗАНН е неприложим. Но изследвайки
обстоятелствата на извършеното нарушение (налице е валидна маршрутна
карта, която е установено, че не включва само сегмента, в границите на който
се намира контролно устройство с идентификатор № 10211), през призмата
на изискванията на чл.11 от ЗАНН вр. с чл.9, ал.2 от НК, според настоящия
съд е бил приложим чл.9, ал.2 от НК, намиращ приложение в АНП по силата
на чл.11 от ЗАНН.
Фактът на нарушението е безспорно установен, но като коректив е
9
предвидената в чл.11 от ЗАНН правна възможност, даваща право за преценка
на наказващия орган по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита,
за които се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс,
доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. От събраните по делото
доказателства се установява, че е налице валидна маршрутна карта с
идентификационен № 22051685254820, с период на валидност от 16.05.2022г.
11:30 часа до 17.05.2022г., 11:29 часа, която е установено, че не включвала
преминаване през един сегмент, в границите, на който се намира контролно
устройство с идентификатор № 10211. Макар и да е извършено нарушението
на 16.05.2022г. от водача К. Г. М., няма данни за са настъпили вреди за
бюджета, които да обективират понасяне от водача М. на глоба в размер на
1800 (хиляда осемстотин) лева. Тези обстоятелства, както и фактът, че
нарушението от съответния вид е извършено за първи път от водача М.,
който не е собственик или ползвател на процесното ппс-во, отговарящи
за заплащане на дължимата тол такса съгласно чл.10б, ал.3 от ЗП, дават
основание същото да се третира като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл.179, ал.3а от
ЗДвП, респ. да се изведе правния извод, че извършеното на 16.05.2022г., 13:50
часа от водача М. , макар формално и да осъществява признаците на
предвидено в закона административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП,
неговата обществена опасност е явно незначителна имайки предвид
посочените по – горе обстоятелства. Поради изложеното, настоящия съд
намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.11 от ЗАНН вр. с
чл.9, ал.2 от НК. Предвид установените факти, се извежда извода, че
наложеното административно наказание очевидно е силно завишено, както и
че не съответства на тежестта на нарушението и личността на водача М..
Поради изложеното, настоящия съд не споделя становището на процесуалния
представител на въззиваемата страна юрисконсулт Й за потвърждаване на НП
и намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено.
Настоящият съд не приема, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН, заради действието на разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, поради и
което не предупреждава нарушителя съгласно чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН.
Приема, че са налице условия за приложение на чл.11 от ЗАНН вр. с чл.9,
ал.2 от НК.
10
При този изход на делото, искането на юрисконсулт ИЙ за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя К. Г.
М. съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано чрез адв.К. А. от АК - Х
адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. Поисканите разноски от адв.А. от АК - Х са в размер на 720
(седемстотин двадесет) лева, които НЕ следва да бъдат присъдени, тъй като
настоящия съд установява прекомерност. Възражение за прекомерност е
направено от процесуалния представител на въззиваемата страна, което
възражение е основателно. Като размер поисканите разноски НЕ са
съобразени с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата,
изм. ДВ, бр.88/04.11.22г.), освен това следва да се посочи, че адв.А. не е
участвала в съдебно заседание по настоящето дело, изготвила е жалбата и
писмено становище. Предвид изложеното, настоящия съд намира, че следва
да бъде уважено искането за присъждане в полза на жалбоподателя М. на
сумата 480 (четиристотин осемдесет) лева разноски за адвокатско
възнаграждение, а в останалата част до размера от 720 (седемстотин двадесет)
лева, искането за разноски, следва да бъде оставено без уважение.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН (изм.,
бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ВG 20052022/4000/Р8-
570/18.11.2022г. на Директор НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ (НТУ)
към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр.София, с което на К. Г. М., с
посочен съдебен адрес в с.К, област София - град, чрез адв.К. А. от АК - Х, е
наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 1800 (хиляда
11
осемстотин) лева на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП.
ОСЪЖДА АПИ гр.София, НТУ да заплати на жалбоподателя К. Г. М.
сумата 480 (четиристотин осемдесет) лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя М. чрез адв.К. А. от
АК - Х за присъждане на сумата 720 (седемстотин двадесет) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ без уважение искането на юрисконсулт ИЙ, в качеството й на
процесуален представител на въззиваемата страна, за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
12