Р Е Ш Е Н И Е
№ 49
Гр. Перник, 11.01.2024 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд- Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Съдия: М.
Христова
при съдебния секретар Наталия Симеонова, като разгледа
докладваното от съдия М. Христова административно дело № 277 по описа за 2023 година на Административен съд- Перник, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.44 от Регламент на
Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза (Регламент №952/2013), във вр.
с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ), във вр. с
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба на Г.М.М.
с ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адвокат К.С.Г. *** против Решение №
РЗМ-5800-1004/322-11533 от 06.06.2023 година,
издадено от директора на Териториална дирекция „ Митници“ – София, с което на
основание чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр.
с чл. 19, ал.7 от Закона за митниците, чл.48, чл.74,§3, чл.77,§1, буква „а“ и
§2, чл.85, §1, чл.101,§1, чл.102 от Регламент № 952/2013, чл.54, ал.1 и чл.56
от ЗДДС и чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК е определена нова митническа стойност по
данъчна декларация MRN **** от 12.05.2020 година, в размер на 54 161 лева (петдесет
и четири хиляди сто шестдесет и един лева), като на основание чл.114 от
Регламент № 952/2013 и чл.59, ал.2 от ЗДДС са установени допълнителни вземания
в общ размер на 13 127,21 лева (тринадесет хиляди сто двадесет и седем
лева и двадесет и една стотинки), в това число мито в размер на 4 102,25 (четири
хиляди сто и два лева и двадесет и пет стотинки) и ДДС, в размер на 9 024,96 (девет
хиляди двадесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки) , ведно с лихвите за забава.
Жалбоподателят счита, че атакуваният индивидуален
административен акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и
при допуснати съществени процесуалния нарушения. По същество излага доводи в
посока на това, че документът, представен от страна на Департамента на ***, а
именно ***ITN: ***, XTN: ***не следва да се приема като годно доказателство за стойността
на стоката, тъй като не се отнася пряко към сключената сделка и съдържа
изявление на трето лице, което не е обвързващо за него. Посочва, че всички
представени от негова страна документи, в това число фактури са съставени с
необходимите за това реквизити и като такива са редовни счетоводни документи,
освен това е представен и договор за покупко-продажба на процесното
МПС. Твърди, че не са правилни изводите на административния орган, че липсват
надлежни доказателства за определяне на точната декларирана цена, а така също и
че твърдението за липса на подпис и печат не рефлектира върху редовността на
счетоводния документи, доколкото тези две неща не са от групата на
задължителните реквизити. Навява довод, че придобиването на процесното
моторно превозно средство от страна на несобственик не може да рефлектира върху
митническата стойност на същият и че при изчисляване на новата митническа
стойност изводите на административния орган не са подкрепени с официални документи.
Посочва, че в този случай не са били налице „основателни съмнения“ по смисъла
на чл.140,§2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и че не е спазена процедурата по
чл.141 от същия Регламент, във вр. с чл.71 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 за определяне на нова митническа стойност. Посочва,
че при определянето на нова митническа стойност, митническият орган се е
позовал на данни, които е получил въз основа на сделка, сключена между трети
лица и въз основа на източници, които не могат да се приемат за официални документи,
т.е. такива които да са издадени от орган на власт или друго упълномощено за
това лице, доколкото използваната информация, получена въз основа на
електронната декларация от страна на Департамента на *** представлява частен
документ и няма доказателствена стойност. С оглед на
горното иска от съда да отмени така издаденото решение като незаконосъобразно.
Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.
В съдебно заседание, проведено на 14.12.2023 година,
жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат М.Т. ***,
която моли съда да постанови съдебен акт, с който така депозираната жалба да
бъде уважена изцяло и в съответствие с това оспореното решение, издадено от
директора на ТД „Митници“ - София да бъде отменено като незаконосъобразно.
Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага
списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по делото - директорът на Териториална
дирекция „Митници“- София, редовно призован не се явява, представлява се от
главен юрисконсулт Т.С., която моли съда да постанови съдебно решение, с което
депозираната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение
за прекомерност на поисканото от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Подробни доводи развива в представени
по делото писмени бележки.
Административен съд - Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2
от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК приетите по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.05.2020 година в Митническо бюро (МБ) София - Изток
е приета митническа декларация с MRN **** от 12.05.2020 година, подадена от Г.М.М. с ЕГН: **********,
с която е декларирана стока за поставяне под митнически режим „допускане
за свободно обръщение“ на стока №1: „пътнически автомобил катастрофирал“,
марка: ***, модел ***, тип: бензин, първа регистрация 02.01.2017, цвят: черен,
работен обем 3 000, мощност: 333,0 КС/DIN, бр. места 5, двигател: 1111, шаси:
***, декларирана в ЕД 5/15 „Код на държавата на произход“ – US Съединени американски щати, в ЕД 4//11 „Обща фактурна
стойност“ – 7 300 USD, в ЕД: 8/6 „Статистическа стойност“ – 13 138,47
лева и митническа стойност 13 138,47 лева, като са заплатени задължения,
както следва: мито в размер на 1 313,85 лева и ДДС в размер на
2 930,46 лева.
Във връзка с възникнали съмнения по отношение на
коректността на данните, които са представени от вносителя митническите органи
са осъществили допълнителна проверка. В резултат на така извършената
допълнителна проверка по линия на международното сътрудничество на
декларираната митническа стойност е получен отговор от Департамента на *** по
вътрешни сигурност, като към него е приложено и представено ксерокопие на *** с ITN: *** и XTN: ***/лист 75/, като съгласно информацията в писмо с рег. №
32-74077/23.02.2023 година /лист 76/ *** по същество представлява американски еквивалент на
европейската митническа декларация за износ и съдържа данни, както за декларираната
при износ стойност на превозното средство, така и за страната на
местоназначение. ITN /***/, съдържащ се в EEI е номерът на електронната информация за износ в
системите на Американската служба „Митници и гранична охрана“, който е
основният идентификатор на записа и XTN /****/ е генерираният от износителя номер на документа.
Американските митнически служби дават следната
информация: налице е извършен износ на лек автомобил, марка: *** ***, с шаси № ***. В оформената износна декларация цената на автомобила е
посочена в размер на 30 093 USD. За износител на стоката е посочено американското
дружество ****, а получател на автомобила е ****. Автомобилът е напуснал
територията на *** от пристанище М., Ф. За страна на получаване е посочена
България, пристанище ****. От представената от американските митнически органи
декларация е видно, че заявената от износителя цена е по-висока от тази, която
е декларирана при внос на същия автомобил от неговия получател - Г.М.М..
За извършената допълнителна проверка по повод на
представената митническа декларация жалбоподателя е бил уведомен с Писмо с рег.
№ 32-387164 от 10.11.2022 година, като със същото писмо на основание чл. 188 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейският парламент и на Съвета е чл.140 §1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е поискано представяне на данни и
информация във връзка с представената митническа декларация, като е определен
7-дневен срок от връчването на писмото на лицето. Видно от представената
разпечатка, писмото е връчено на жалбоподателя на 07.02.2023 година /лист 61/.
В посоченият от страна на митническия орган срок,
жалбоподателя е представил необходимите доказателства с придружително
писмо с рег. № 32-58996 от 14.02.2023 година, като към същото са приложени
копие на митническа декларация MRN ****, **** с дата 02.11.2020 година /лист 66/, договор за
покупко-продажба /лист 69/.
Във връзка с осъществената допълнителна проверка на
митническа декларация MRN **** от 12.05.2020 година с получател Г.М.М.
и във връзка с извършена проверка по линия на международното сътрудничество е
депозирано становище с рег. № 32-112969 от 23.03.2023 година от страна на
началник отдел „Митническа дейност“ до началник на Митническо бюро (МБ) София -
Изток, в което се казва, че митническата стойност на процесният
лек автомобил следва да бъде определена на основание чл. 74, §3 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 144,§2 от регламента
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в размер на 54 161 лева /лист 55/.
С Писмо рег. № 32-127000 от 03.04.2023 година до
жалбоподателя на основание чл. 29, във вр. с чл.22,§6
от Регламент (ЕС) № 952/2013 година на Европейският парламент на Съвета,
митническият орган е съобщил за мотивите си, на база на които ще издаде
решението си, като е представил и указал на жалбоподателя, че има възможност да
изрази своето становище в рамките на 30 дни от получаване на писмото /лист 37/.
С това съобщение, обективирано
в горецитираното писмо Г.М.М.
е уведомена, че поради възникнали съмнения, митническата стойност на
декларираната от нейна страна стока по митническа декларация MRN
****/12.05.2020 година
ще бъде определена по реда на чл.74,§3
от Регламент № 952/2013 година, а именно когато митническата стойност не може
да бъде определена съгласно §1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разуми способи. В съобщението
е посочено, че това решение е взето с оглед липсата на достатъчно доказателства
в подкрепа на декларираната митническа стойност на процесните
стоки, като в резултат на проверката по линия на международното сътрудничество
е установено, че декларираната стойност при експорт от *** по отношение на
стоката, декларирана с митническа декларация MRN ****/12.05.2020 е в размер на
30 093,00 (тридесет хиляди и деветдесет и три) щатски долара. Посочва се
също, че новата митническа стойност на процесният лек
автомобил е в размер на 54 161 лева, при което на лицето, подало
митническата декларация се определят допълнителни публични вземания в размер на
13 127,21 лева, от които 4 102,25 лева мито и 9 024,96 лева ДДС.
/лист 37/.
От представената административна преписка липсват доказателства,
че в 30-дневен срок, даден от страна на митническите органи жалбоподателят е
оспорил мотивите, обективирани в горепосоченото
писмо.
С Решение № РЗМ-5800-1004/32-211533 от 06.06.2023 година, издадено от директора на Териториална
дирекция „ Митници“ – София на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
във вр. с чл. 19, ал.7 от Закона за митниците, чл.48,
чл.74,§3, чл.77§1, буква „а“ и §2, чл.85, §1, чл.101,§1, чл.102 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС и чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК е
определена нова митническа стойност по данъчна декларация MRN
**** от 12.05.2020
година, в размер на 54 161 лева (петдесет и четири хиляди сто шестдесет и
един лева), като на основание чл.114 от Регламент № 952/2013 и чл.59, ал.2 от ЗДДС са установени допълнителни вземания в общ размер на 13 127,21 лева
(тринадесет хиляди сто двадесет и седем лева и двадесет и една стотинки), в
това число мито в размер на 4 102,25 (четири хиляди сто и два лева и
двадесет и пет стотинки) и ДДС, в размер на 9 024,96 (девет хиляди двадесет и
четири лева и деветдесет и шест стотинки), ведно с лихвите за забава. /лист
21/.
Решението на директора на ТД „Митници“ – София е връчено
на жалбоподателя на 13.06.2023, видно от представената разписка /лист 36/.
Срещу решението е депозирана жалба чрез директора на
Териториална дирекция „Митници“ – София с рег. № 32-231134 от 20.06.2023
година, като същата е била препратена на Административен съд София - град,
който с Определение № 6528 от 31.07.2023 година, постановено по адм. дело № 6810/2023 година е прекратил на основание
чл.135, ал.1 и ал.2 от АПК производството по делото и е изпратил същото по
подсъдност на Административен съд- Перник.
В хода на настоящото съдебно производство с молба с вх. №
3181 от 27.10.2023 година са представени и приети като писмени доказателства
преведени на български език документи /лист 20/.
Представена е Заповед № 3510/30.07.2021 година, издадена
на основание чл.81, ал.1 от ЗДСл от страна на директора на Агенция „Митници“, във връзка с
компетентността на административния орган, издал оспорения административен акт.
/лист 32/.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав на Административен съд - Перник, като извърши по реда на чл.168,
ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с
активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е
засегнат неблагоприятно от обективираното в същия
властническо волеизявление, поради което същият има правен интерес от
оспорването. Жалбата е подадена в срока по чл.220, ал.1 от ЗМ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК и е насочена срещу индивидуален
административен акт, поради което същата следва да бъде разгледана съобразно
изложените в нея доводи. Не се предвижда задължително обжалване по
административен ред на решението, издадено от директора на ТД „Митници“- София,
поради което липсата на такова не се явява предпоставка за недопустимост на
жалбата.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Относно компетентността на административния орган:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган по аргумент от чл.19, ал.7 от ЗМ. Съгласно посочената норма за целите на
прилагане на чл.29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 година, решенията взети без
предварително заявление се издават от началника на митницата където са
възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение.
Разпоредбата на чл.29 от Регламент № 952/2013 година указва, че освен когато
даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на
чл.22, §4,5,6 и 7, чл.23,§3 и чл.26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от
митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление.
Следователно оспореното решение на директора на ТД „Митници“ – София е издадено
от компетентен за това административен орган, в пределите на неговата
териториална и материална компетентност съгласно чл.101,§1 и чл.29 от Регламент
№ 952/2013 година, във вр. с чл.19, ал.1, във вр. с чл.5, т.39 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 година
съобразно предоставените му правомощия. Предвид изложеното настоящият съдебен
състав счита, че не е налице основание за отмяна на административния акт по
смисъла на чл.146, т.1 от АПК.
Относно формата на акта:
Оспореното решение е издадено при спазване на изискуемата
от закона писмена форма и съдържа изискуемите за това реквизити, в това число
има разпоредителна част, посочен е издателя му, датата на издаването му. Има
ясно посочена фактическа обстановка и правни основания, въз основа на които е
издадено. С оглед на това не се констатира да е налице отменително
основание по чл.146, т.2 от АПК.
Относно спазването на административнопроцесуалните
правила и материалния закон:
Административното производство, развило се пред
митническия орган е започнало след 01.05.2016 година, поради което изцяло приложими
са процесуалните норми, които се съдържат в Регламент № 952/2013 година, в
Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) № 952/2013 на Европейският парламент и на
Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на
Митническия кодекс на Съюза и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията от 24.11.2015 година за определяне на подробни правила за прилагане
на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
съвета за създаване на митнически кодекс на Съюза. От друга страна вносът на процесната стока също е осъществен след посочената дата, то
от тази гл.т. приложимото материално право е именно това, което е регламентирано
в Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09 октомври 2013
година за създаване на Митническия кодекс на Съюза, съобразно правилото на чл. 286,
§2, във вр. с чл. 288, §2 от МКС и посочените
Делегиран Регламент и Регламент за изпълнение.
На първо място настоящият съдебен състав следва да
отбележи, че в хода на развилото се административно производство, което е
завършило с издаване на процесното решение, предмет
на съдебен контрол, не са допуснати съществени процесуални нарушения, а това е
така предвид следните аргументи:
С чл.48 от Регламент № 952/2013 е въведен последващ контрол, осъществяван от митническите органи след
вдигане на стоките, посредством проверка на точността и пълнотата на
митническата декларация; наличието, автентичността, точността и валидността на
всички придружаващи документи; счетоводната отчетност на декларатора и други
видове отчетност, която се отнася до операции с въпросните стоки или до
предварителни или последващи търговски операции, включващи
тези стоки; както и извършване на проверка на стоките и/или вземане на проби,
ако това все още е възможно. В нашето законодателство този контрол е
регламентиран именно в Глава четиринадесета, Раздел IV, който е озаглавен „Последващ контрол на
декларирането“ от Закона за митниците /ЗМ/.
От събраните в хода на съдебното производство
доказателства, а и видно от мотивите на административния орган на стр. 3 от
оспореното решение се установява, че същото е издадено след извършена последваща /повторна/ проверка на декларацията на вносителя
по смисъла на чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, а именно проверка на точността и пълнотата
на информацията в декларацията и на придружаващите я документи. В случая, с
издаване на обжалваното решение е възникнало задължение за допълнително
заплащане на публични държавни вземания, което е в резултат на определяне на
нова митническа стойност на декларираната от страна на жалбоподателя стока.
Съгласно правната уредба, възприета в чл.84 - чл.84м от Закона за митниците са
регламентирани два вида контрол на декларирането – последваща
проверка на декларацията и същински последващ
контрол. Първият вид контрол е регламентиран именно в чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, а
вторият вид контрол е регламентиран в чл.84, ал.1, т.2 от ЗМ. Особеното при
вторият е това, че същият е свързан със спазването на изрично определена
законова процедура, която е предвидена в чл.84а до чл.84м и при нея се изисква
издаване на нарочна заповед за възлагане на контрол, уведомяване на субекта по
митническото правоотношение и осигуряваща активното му участие с оглед спазване
на предоставените му от закона права, докато при последващата
проверка на митническата декларация митническите органи не са длъжни да спазват
точно разписната процедура и са освободени от задължение да уведомяват
проверяваното лице.
От друга страна, съдът констатира, че при проведеното
административно производство са спазени и давностните
срокове, регламентирани в разпоредбата на чл.103,§1 от Регламент (ЕС) №952/2013,
предвиждаща че длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичане
на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение. Съобразно
чл. 77,§2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническото задължение възниква в
момента на приемане на митническата декларация. В настоящият случай
митническата декларация е подадена на 12.05.2020 година, което означава, че
тригодишният давностен срок, предвиден в чл.103,§1 от
Регламент № 952/2013 изтича на 12.05.2023 година. Макар това да е така, през
този период давностинят срок е спиран по аргумент на
чл.103, §3, б.“б“ от Регламент №952/2013 година. Съобразно цитирания член
сроковете определени в параграф 1 и 2 се спират, когато в съответствие с чл.22,§6
митническите органи съобщават на длъжника мотивите, въз основа на които
възнамеряват да уведомят за митническото задължение, като такова спиране се
прилага считано от датата на съобщаването до края на срока, в който на длъжника
е предоставена възможност да изрази становището си. От представената по делото
административна преписка е видно, че до жалбоподателя от страна на митническия
орган е изпратено Писмо с рег. № 32-127000 от 03.04.2023 година, издадено на
основание чл.29, във вр. с чл.22,§6 от Регламент (ЕС)
№ 952/2012. От представените разпечатки, находящи се
на л. 49-53 от адм.д № 6810/2023 по описа на АССГ е
видно, че същото е връчено на лицето на 05.05.2023
година, което означава, че от тази дата в срок от 30 дни, 3-годишният давностен срок е спрян. По правило, когато един давностен срок се спира, то след отпадане на основанието за
неговото спиране започва да тече същият срок, тоест към датата 05.05.2023 година до крайният срок 12.05.2023 година са останали
7 дни, които започват да текат от 04.06.2023 година, на която дата е изтекъл
30-дневния срок по аргумент от чл.103, §3,б.“б“ от Регламент № 952/2013 година.
Следователно крайният срок в рамките, на който митническият орган е могъл да
реализира своето правомощие е 11.06.2023 година. Обжалваното решение е издадено
на 06.06.2023 година, което означава че същото е в
3-годиншния давностен срок, предвиден в чл.103,§1 от
Регламент № 952/2013 година.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че при
издаване на оспорения индивидуален административен акт от страна на
административния орган са съобразени всички процесуални правила, поради което
не са налице основания за отмяна на акта по чл.146, т.3 от АПК.
Що се отнася до съответствието на административният акт с
материалния закон съдът счита следното:
Процесната MRN ****/12.05.2020 е била предмет на последващ контрол по реда на чл.48 от Регламент (ЕС) №
952/2013 и чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ. За целите на последващия
митнически контрол на подадената митническа декларация, митническите органи могат
след вдигане на стоките да проверяват точността и пълнотата на информацията,
подадена в нея и придружаващите я документи. В случая, в резултат на
извършената проверка за митническите органи са възникнали основателни съмнения
относно действителната цена на стоката, поради което по проверяваната
митническа декларация е определена нова митническа стойност на основание чл.74,§3
от Регламент № 952/2013 и в съответствие с това е определен нов размер на мито
и дължимо ДДС. Именно в това се изразява и правният спор в настоящият случай,
дали правилно е определена нова митническа стойност и в съответствие с това
дължимото мито и ДДС.
Основната уредба, която касае определянето на
митническата стойност, върху която се следват митните сборове се намира в Глава
3 на Регламент № 952/2013 година, именувана „Стойност на стоките за митнически
цели“. В разпоредбата на чл.70 от Регламент №952/2013 година е установен общият
принцип при определяне на митническата стойност, въз основа на договорената
стойност, т.е. въз основа на действително платена или подлежаща на плащане цена
на стоката при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия
на Съюза. В следващите разпоредби и по-конкретно в разпоредбата на чл.74 от
Регламент № 952/2013 година са предвидени вторични методи за определяне на
митническата стойност, като те имат субсидиарен
характер в две насоки - първо по отношение на метода, регламентиран в чл.70 от
Регламент № 952/2013 година и на второ място по отношение на самите методи,
посочени в чл.74. В тази връзка има и практика на СЕС - така Решение на СЕС от
16 юни 2016 година по дело С-291/15. За да се премине към този субсидиарен метод обаче, трябва да са налице основателни
съмнения по отношение на декларираната в митническата декларация митническа
стойност на въвеждащите се на територията на Съюза стоки. Тези съмнения следва
да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоката и едва ако не бъдат
разсеяни, тогава е налице възможност за определяне на митническа стойност по
някои от предвидените субсидиарни методи за
определяне на митническата стойност. Този термин „основателни съмнение“ е
дефиниран в Регламент № 952/2013 година, като неговото проявление следва да се
установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и
обстоятелства. Следователно, за да се пристъпи към вторичните методи за
определяне на митническата стойност, административният орган трябва да изложи
аргументи, защо не може да намери приложение правилото на чл.70 от Регламент №
952/2013 година. Затова точно и ясно трябва да бъдат разписани основанията,
поради което митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 70,§1
от Регламент № 952/2013 година, както и основанията за избор на съответния
заместващ метод, по който се определя митническата стойност.
В чл.140 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2915/2447 на
Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагане на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ № 952/2013 година за създаване
на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможността за неприемане на
декларираните договорни стойности, в случаите когато митническите органи имат
основателни съмнения, дали договорната стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70,§1 от Регламента и тези съмнения не
са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към тълкуването на тази норма е даденото в Решение
на СЕС по дело С-291/2015 година, в
което съдът приема, че за да се определи митническата стойност, митническите
органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат
да прибегнат до вторични методи за определяне на
митническата стойност на внесените стоки и по-специално продажната цена на сходни
стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат,
след като са поискали представяне на цялата информация или на всички
допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща
възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се
основават посочените съмнения.
Видно от мотивите в решението митническите органи са
приели, че не може да се приложи разпоредбата на чл.70,§1 от Регламент №
952/2013 година, а именно митническата стойност да се определи въз основа на
договорната стойност, тъй като липсват доказателства, от които по категоричен
начин да се установи, че декларираната митническа стойност е реално заплатена
от страна на жалбоподателя. От друга страна, митническите органи са определили
последователно, защо в настоящият казус не могат да бъдат приложени някои от
останалите методи, предвидени в чл.74,§2 от Регламента. Посочено е и защо се е
стигнало до прилагане на хипотезата за определяне на митническата стойност по
реда на чл.74,§3 от Регламент № 952/2013 година, при която митническата
стойност се определя съобразно използването на разумни способи, които
съответстват на принципите на общите разпоредби на Споразумението за прилагане
на член VІІ от Общото споразумение на митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ
на Регламент № 952/2013 година.
Въпреки това съдът счита, че митническите органи не са
изпълнили задължението си да обосноват „основателни съмнения“ по смисъла на
чл.140 от Регламент /ЕС/ 2015/2447 и не са спазили процедурата по чл.141 от
същия регламент, във вр. с чл.74 от Регламент №
952/2013 за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения
внос. Върху митническия орган пада доказателствената
тежест да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната
стойност е по-ниска от други сходни стоки, които са внесени през приблизително
същото време. В решението си ответникът се е позовал на информация, която е
получена по линия на сътрудничество между митническите администрации на
Република България и *** (по-конкретно Департамента на *** по вътрешна
сигурност чрез аташе по митнически въпроси към посолството на *** в Република
България), съгласно Спогодбата между правителствата на двете държави, издадена
от Министерство на финансите, в сила от 01.04.2004 година. Процедурата е
задействана по предвидения в чл.13 от Спогодбата ред и обхвата на предвиденото
по чл.3, т.1 и чл.5 от нея.
Видно от отговора на американските властни от страна на
Департамента за вътрешна сигурност на *** се представя единствено копие на ***/EEI/ с ITN: *** и XTN: ****, подадена от страна на изпращача на стоката **** и пояснения за
съдържанието й. Не са представени фактури или друг документ, от който да се
установява декларираната в износната декларация стойност в размер на
30 093 щатски долара и от какво конкретно е формирана. Безспорно
предоставената от Департамента за вътрешна сигурност на *** информация в EEI може да се отнесе към процесната
стока, предвид съвпадението на данните свързани с процесният
лек автомобил - *** GLE с шаси № ***, но посочената в износната декларация стойност не
обвързва българските митнически власти.
Константно в съдебната практика се споделя виждането, че
макар писмото от Департамента на *** по вътрешна сигурност да е официален
свидетелстващ документ, доколкото е съставено от длъжностни лица в рамките и за
целите на процедурата по сътрудничество по Спогодбата, то съобразно чл.179,
ал.1 от ГПК същото простира материалната си доказателствена
сила единствено върху факта, че износителят е декларирал пред митническите
органи в страната на износ посочената стойност или иначе казано тази информация
има обвързваща доказателствена сила единствено за
направените изявления пред Департамента и за извършените пред него и от него
действия. В контекста на съдържанието на дадения отговор, същият има
удостоверителна сила единствено относно характера на EEI, а именно че е американски еквивалент на декларация за
износ в ЕС и декларира стойността при износ за конкретната държава, както и
относно разясненията по съдържанието и означенията в тази декларация. Настоящият съдебен състав се солидизира с тези изводи.
В тази връзка, доказателствената
сила на този документ не се престира и не следва да
се тълкува, че така декларираната от износителя стойност е реално уговорена,
респективно - заплатена или подлежаща на плащане, от двете договарящи страни. В
тази връзка, както се посочи и по- горе в този отговор, представен от
митническите служби на *** не се посочва, че посочената в износната декларация
стойност е определена на база на оригинални фактури и представлява реално
платената и подлежаща на плащане цена за процесния
автомобил. Наред с горното липсва и удостоверяване от страна на митническите
власти на *** на изявление на продавача (изпращач), че при осъществената
продажба същият е получил по-висока стойност за въпросният автомобил, отколкото
стойността която е посочена в митническата декларация за внос подадена от
страна на жалбоподателя.
Към процесната митническа
декларация и във връзка с отправено писмо за представяне на допълнителни
доказателства, жалбоподателят е представил с придружително
писмо с рег. № 32-58996 от 14.02.2023 година, фактура и банково платежно
нареждане във връзка с осъществена сделка на стойност 7 300 щатски долара,
като същото се посочва и в решението на митническия орган на стр.3, абзац 4, а
именно че с платежното нареждане е заплатена на 06.07.2020 година сума в размер
на 7 345 щатски долара, което съответства на посоченото в 4/14 от
митническата декларация.
С оглед на изложеното съдът намира, че от страна на
митническите органи върху които пада доказателствената
тежест в процеса не са доказали наличието на основателни съмнения, дали
декларираната от жалбоподателя договорна
стойност на стоката представлява общата пратена или подлещажа
на плащане сума съобразно изискването на чл.70,§1 от Регламент № 952/2013
година. По горните съображения, не са били налице и предпоставките на чл.140,
§1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 за определяне на митническа стойност на
внесените стоки по вторичния метод установен в чл.74,§3 от Регламент № 952/2013
година.
По изложените мотиви съдът намира за основателна депозираната
жалбата на Г.М.М., срещу решение на директора на Териториална
дирекция „Митници“ - София. Обжалваното решение е незаконосъобразно, като
издадено в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона и като такова ще бъде отменено.
Относно разноските:
При този изход на спора на основания чл.143, ал.1 от АПК,
в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството
разноски. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя
съдебни разноски в общ размер на 1 610 /хиляда шестстотин и десет/, в това
число: заплатена държавна такса за образуване на административно дело в размер
на 10 /десет/ лева, за което е представено платежно нареждане от 27.07.2023
година; адвокатско възнаграждение в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева,
определен по реда на чл. 8, ал.1, във вр. с чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съдът счита, че следва да бъде отхвърлено искането
за присъждане на разноски в размер на 72 /седемдесет и два/ лева,
представляващи извършен превод на български език, доколкото същите не
представляват разноски по смисъла на ГПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
РЗМ-5800-1004/32-211533 от 06.06.2023 година,
издадено от директора на Териториална дирекция „ Митници“ – София, с което на
основание чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр.
с чл. 19, ал.7 от Закона за митниците, чл.48, чл.74,§3, чл.77,§1, буква „а“ и
§2, чл.85, § 1, чл.101,§1, чл.102 от Регламент № 952/2013, чл.54, ал.1 и чл.56
от ЗДДС и чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК е определена нова митническа стойност по
данъчна декларация MRN **** от 12.05.2020 година, в размер на 54 161 лева (петдесет
и четири хиляди сто шестдесет и един лева), като на основание чл.114 от
Регламент № 952/2013 и чл.59, ал.2 от ЗДДС са установени допълнителни вземания
в общ размер на 13 127,21 лева (тринадесет хиляди сто двадесет и седем
лева и двадесет и една стотинки), в това число мито в размер на 4 102,25 (четири
хиляди сто и два лева и двадесет и пет стотинки) и ДДС, в размер на 9 024,96 (девет
хиляди двадесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки), ведно с лихвите за
забава.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ да заплати на Г.М.М. с ЕГН: **********, с
адрес: *** сума в размер на 1 610 /хиляда шестстотин и десет/ лева,
представляваща направени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/