и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение №2441 от дата 09.01.2007г. по гражданско дело № 2112/2004г., Върховният касационен съд е отменил решение №72/07.06.2004г. на Кърджалийския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 68/31.12.2003 г. по гр. д. № 47/2003 година по описа на Крумовградския районен съд,с което са отхвърлени предявените от Хасан Расим Хасан от с. Горна кула, община Крумовград срещу “Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр. София искове по чл. 109 от ЗС и по чл. 59 от ЗЗД и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Срещу постановеното първоинстанционно решение е подадена жалба от Хасан Расим Хасан от с. Горна кула, община Крумовград, който го атакува като необосновано и незаконосъобразно и моли да се отмени решението и се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Излагат се съображения,че по делото безспорно се установявало,че ищецът бил собственик на имота, закупен от него от община Крумовград през 1997г. Сочи се,че било установено, че находящите се в имота му съоръжения и временна постройка, собственост на ответното дружество, били поставени без необходимите строителни книжа, както и че постройката имала временен статут и отстояла на по-малко от допустимото разстояние от жилищната му сграда. При новото разглеждане на делото въззивникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението на Крумовградския районен съд и да бъде осъден “БТК” ЕАД-София да заплати сумата от 780,00 лева, произтичаща от неизпълнение на извъндоговорно задължение за заплащане на наем за периода м.октомври 1997г.- до 01.11.1999г.,ведно със законната лихва върху главницата от 780 лева, считано от 15.09.1997г. до окончателното изплащане на сумата, както и да бъде осъден ответника да прекрати неоснователните си действия, които пречели на ищеца да упражнява правото на собственост, като демонтира временните постройки, представляващи АТЦ и 2 бр. ЛОК и специалните съоръжения. Претендира разноски за всички инстанции. Въззиваемият - БТК ЕАД гр. София чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се остави в сила атакуваното решение като правилно и законосъобразно по изложени в писмена защита съображения,която представя. Претендира разноски за всички инстанции. Настоящият състав на Окръжен съд Кърджали ,като съобрази доказателствата по делото,доводите на страните и указанията на Върховния касационен съд на Република България, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна. Пред първоинстанционния съд са предявени са обективно съединени искове с пр.осн. чл.109 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД. За да отхвърли предявените искове районният съд е приел,че към момента на влизане в сила на ЗМСМА - 1991 г. дворното място с постройките били държавна собственост, като съгласно чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта за преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. На следващо място, предвид чл. 2, т. 6 от Закона за общинската собственост / обн. ДВ бр. 44 / 21. 05. 1996г. / общинска собственост били обектите на инфраструктурата с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване на съответната община, а съгласно чл. 2, т. 7 от ЗОС мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура на транспортната , водоснабдителната , канализационната , съобщителната и инженерно - защитните системи в частта им , обслужваща територията на съответната община били общинска собственост, освен ако не са включени в имуществото на търговски дружества, дори общината да е била единствен собственик -чл. 2,ал,4 от ЗОС. Или, съдът е приел, че в държавния парцел са били законно монтирани и двете постройки на АТЦ - или налице бил имот , който трайно задоволявал обществените потребности на хората от община Крумовград,като същият имал значение за здравното обслужване на населението, тъй като в него била сградата на здравната служба. Районният съд направил крайния извод ,че съобразно чл.3, ал.2 , т.2 от ЗОС се касаело за имот публична общинска собственост и като такъв, той не можел да се придобива по давност, да се отчуждава и да се включва в имуществото на търговските дружества и промяната на предназначението на един имот общинска публична собственост в имот общинска частна собственост, не можело да стане със заповед на областния управител - Заповед № ДС - 582 / 09.07.1997 год. на областния управител на Хасковска област. Доколкото,квалифицирането на собствеността -общинска или държавна на публична и частна , можело да стане само по законови критерии, които са били в сила към момента на нейното разделяне / за държавна и общинска / или към момента на влизане в сила на ЗОС и ЗДС - 24.05.1996 год., следвало, че сделката за продажба на имот-публична общинска собственост, по договор за покупко-продажба на общински недвижим имот по реда на ЗОС и НРПСУРОИ в Община Крумовград от 15.09.1997 г. била недействителна, от което следвало ,че ищецът – въззивник в настоящото производство, по негаторния иск - Хасан Расим Хасан не можел да се легитимира като собственикна дворното място и двуетажната сграда. Двете временни постройки със съответно предназначение били заведени в ДМА на БТК – ЕАД,поради което предявеният негаторен иск следвало да бъде отхвърлен. По отношение на иска с правно основание в чл. 59 от ЗЗД, решаващият съд е приел,че исковата претенция за сумата от 780 лв. , произтичаща от неизпълнение на извъндоговорно задължение за заплащане на наем за времето от месец октомври 1997 г. до 01. 11. 1999 г., била недоказана,поради което същата била отхвърлена. Или, районният съд е направил крайния извод,че ищецът пред първата инстанция Хасан Расим Хасан не можел да се легитимира като собственик и исковата претенция за неоснователно обогатяване от страна на ответника била отхвърлена. Настоящата инстанция намира изводите на първоинстанционния съд за неправилни по следните съображения: От приобщените по делото заверени копия от писмени доказателства се установява, че с договор за покупко-продажба на общински недвижим имот по реда на ЗОС и НРПСУРОИ в Община Крумовград от дата 15.09.1997 г. и договор за поправка на договор за продажба на общински недвижим имот от дата 06.11.1997 г., ищецът Хасан Расим Хасан от с.Горна кула, община Крумовград закупил от Община Крумовград недвижим имот-общинска собственост, представляващ дворно място заедно с масивна двуетажна сграда, построена върху същото дворно място, представляващо парцел І, отреден за имот с пл. сн. № 39 в кв. 22, целият от 1020 кв. м. по регулационния план на с. Горна кула, общ. Крумовград, одобрен със заповед № 421/1980 г., актуван с акт за общинска собственост № 46/10.07.1997 г., със застроена площ от 80 кв. м. и бруто площ 162 кв.м. за сумата от 869 000,00 /неденоминирани/ лева. Установява се още,че същият имот бил идентичен с имота, закупен въз основа на съгласие, дадено от Министерство на финансите на основание чл. 26 от ЗСГ през 1971 година,в чието дворното място имало жилищна сграда- ФЗП /здравната служба/ и пощата, като самата сграда била построена през 1963 година. За същия имот на 27.07.1979г. бил съставен акт за държавна собственост на недвижим имот №402 от ОбНС-Крумовград и той бил предоставен за оперативно управление на ОбНС-Крумовград. На 12.04.1989г. било дадено разрешение от гл. архитект на Община Крумовград за строителство на 2 бр. павилиона /ЛОК/ за нуждите на пощата,в които била монтирана АТЦ с 200 поста, ситуирани в парцел І, съобразно издадената скица, като специална приемателна комисия с протоколи по чл. 40 от Наредбата за държавно приемане на обектите по капитално строителство на 22.12.1989г. и 16.08.1990г. приела /въвела в действие/ обекти: “ПТС с.Горна кула /2 бр. павилиони - ЛОК/” и “АТЦ с.Горна Кула”. Посочените две временни постройки били заведени като ДМА при ответника – въззиваем. Установява се още по делото,че със заповед №ДС-582/09.07.1997г. областният управител на Хасковска област е наредил да се отпише от актовите книги за държавната собственост процесният имот. На 10.07.1997г. е съставен акт за частна общинска собственост №46 и е била открита процедура по провеждане на търг за продажбата на имота,който бил спечелен от ищеца. С писмо изх. № 66- 02- 20/11.05.1998 година Община Крумовград уведомила ТП” Далекосъобщения” гр. Кърджали, че съществуващата АТЦ, находяща се в имота на ищеца, следвало да бъде изместена по предложено петно, съгласувано по оптимални възможности. С нотариална покана № 10/22.07.1999 година ищецът поканил ответника ТП “Далекосъобщения” гр. Кърджали да му заплати сумата в размер на 655.20 лв., произтичаща от неизпълнение на извъндоговорно задължение за заплащане на наем, както и в двумесечен срок от получаване на поканата да предприеме необходимите действия и да демонтира времената постройка и специалните съоражения от собствения му имот. Установява се още, включително и от заключенията на вещите лица по назначените по делото експертизи, че месечната наемна цена, определена съгласно Наредбата на Общински съвет Крумовград от 25.06.1999г. e 0,60 лв./м2 за сгради и 0,40 лв./м2, като до тази дата наемната цена била 255 лв./м2 за сгради и незастроени места, застроената площ на сградата на АТЦ Горна кула била 41,40 м2 и за периода от 01.10.1997г. до 01.11.1999г. наемната цена на АТЦ възлизала както следва : до 25.06.1999г. – 221,70 лева и до 01.1.1999г. – 99,63 лева; налице била само скица №22/11.04.1989г., върху която гл.архитект записал,че разрешава строителството на 2 бр. ЛОК, но не били открити проекти за изграждане на сградата и други строителни книжа и документи; съгласно строителните и технически изисквания, действащи към момента на поставянето на временните постройки, разстоянието между две сгради на два етажа следвало да бъде най-малко 6 метра,а сградата на АТЦ отстояла от жилищната сграда на ищеца на 3,80 м; по плана за с.Горна кула, одобрен през 1980г. парцел І в кв.21 бил отреден за здравна служба,а съществуващата жилищна сграда била предвидена за събаряне; следвало да се построи нова,която да се ползва за здравна служба,а по новия план имало отредено петно в нов парцел за новата АТЦ. Установява се още /от заключение по назначена съдебно-техническа експертиза/ ,че АТЦ в с.Горна кула обслужвало 44 телефонни поста, технически погледнато не представлявала опасност за ищеца и АТЦ била изградена съгласно нормативните разпоредби,като имало възможност постовете да бъдат преместени в АТЦ Крумовград, ако бъдат закрити. Освен това се установява от заключението на в.л.Димитрова, че монтирането на павилионите по същество било разрешено като временна постройка за обществени нужди, същите заемали 41,40 кв.м., строителството им било завършено към 16.08.1990г. и били включени в капитала на дружеството; общината не била предложила закупуване на процесния имот на БТК ЕАД; по разписен лист не било отбелязано,че имотът се ползва от БТК и по кадастралната карта постройката не била отразена; възможно било ЛОК да бъдат демонтирани,като Община Крумовград дала възможност на ответното дружество да премести ЛОК на друго място. На последно място се установява, че разликата в квадратурата на имота по акт за държавна собственост №402/27.07.1979г. и акт за общинска собственост №46/10.07.1997г. била в размер на 500 кв.м. и се явявала в резултат на прилагане на регулацията – придаваеми части към съседни имоти. Тази инстанция в изпълнение указанията на ВКС на РБ изиска и приобщи заверени копия от писмени доказателства,от които се установява,че недвижимият имот, представляващ масивна двуетажна жилищна сграда ведно с УПИ І-ви, отреден за имот с пл.сн. № 39 в кв.22 по ПУП на с.Горна кула,Кърджалийска област,придобит от Хасан Расим Хасан с договор за продажба от 15.09.1997г. и договор за поправка на договор от дата 06.11.1997г. , е бил ползван като здравна служба от 27.07.1979г. до 15.09.1996г. Установява се /от писмо с изх. № 94-Н-51 от дата 27.03.2007г./ и обстоятелството,че същият към датата на съставянето на Акта за частна общинска собственост -10.07.1997г. не се е ползвал за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение в община Крумовград, няма взето решение на Общински съвет Крумовград до 1997г. за обявяване на имота за публична общинска собственост и цената,записана в договора за покупко –продажба включвала и цената на дворното място,съставляващо УПИ /парцела/. При така изложената фактическа обстановка,съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на §7,ал.1 т.6 от ПЗР на ЗМСМА /ДВ, бр.77/ 17.09.1991г./ с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване. По този начин е детайлизирано проведеното от Конституцията на Република България разграничение на общинската от държавната собственост и са изброени обектите, по отношение на които настъпва трансформация на собствеността от държавна в общинска. В настоящия казус бе установено,че процесният недвижим имот, представляващ дворно място,ведно с построената в него масивна двуетажна сграда , със застроена площ от 80 кв.м., представляващо парцел І, отреден за имот с пл. сн. № 39 в кв. 22, целият от 1020 кв. м. по регулационния план на с. Горна кула, общ. Крумовград, който до момента на влизане на закона в сила е имал статут на държавна собственост /за което бил съставен АДС №402/27.07.1997г./, именно по силата на същия законов нормативен акт придобил статут на общинска собственост, поради разположените в него ФЗП /Здравна служба/, поща,като впоследствие били монтирани в него и двете временни постройки на автоматичната телефонна централа. След отпадане на основанията за актуване на имота като държавен, същият с надлежна заповед на Областния управител бил отписан от актовите книги за държавна собственост. Установено бе по делото, че междувременно същият имот, който безспорно първоначално имал предназначение трайно да задоволява обществените потребности от общинско значение посредствум разположената в него здравна служба и впоследствие АТЦ, към момента на отписването му от имотите-държавна собственост построената в него двуетажната масивна жилищна сграда не била ползвана като здравна служба, а абонатите, ползващи телефонните услуги, предоставяни от ответника-въззиваем намалели от 200 едва на 44 поста, поради което и общинска администрация Крумовград правилно е приела,че имотът, който ex lege е общински, няма характера по смисъла на чл.3,ал.1 т.2 от ЗОбС /ДВ,бр.44 от 21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996г./ на публична общинска собственост. Съгласно нормата на ал.3 на същия текст всички други общински имоти и вещи са частна общинска собственост. В §5, ал.1 и 2 от ДР на ЗОС е предвидено,че актуването на имотите, които са общинска собственост към датата на влизането на закона в сила, се извършва в шестмесечен срок от същата дата,като в този срок общинските съвети обявяват с решение имотите и вещите - публична общинска собственост. Установено бе, че в случая процесният имот – масивна двуетажна сграда и дворно място в този срок не са били обявени за публична, а за частна общинска собственост макар и след срока и общината е актувала обектите като такива непосредствено след отписването им от актовите книги за държавна собственост. Или,съгласно законовото определение на чл.3,ал.3 от ЗОС следва да се приеме,че същият има характеристиката на обект - частна общинска собственост. Ето защо , настоящата инстанция счита,че не е налице хипотезата на чл.6,ал.1 от ЗОС за преустановяване наличието на предназначението по чл.3,ал.2 от ЗОС, т.е. не е налице обективно имот едновременнопублична и общинска собственост, който да е престанал да има предназначението на такъв, поради липса въобще на решение на ОбС като основание за обявяването на имота за публична общинска собственост, за да е възникнала нужда от обявяването му от общинския съвет за частна общинска собственост и съответно за актуването му като такава. В тази връзка следва да се отбележи, че дори разрешението за строеж, разрешено по същество като временна постройка за обществени нужди по смисъла на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./ не може да обоснове друг извод,тъй като бе установено, че по плана на с.Горна кула, одобрен със заповед № 421/24.07.1980г. процесният имот е бил отреден за Здравна служба, като съществуващата жилищна сграда е била предвидена за събаряне, а за нуждите на БТК ЕАД /Далекосъобщения/ със съществуващата скица е била дадена виза за проектиране и изграждане на изцяло нов обект,но поради неизпълнението му и продажбата на имота на частно лице - ищеца, както и поради влязъл в сила нов ПУП от 1998г. , за новата АТЦ било отредено ново петно в друг парцел. Или, отново не следва да се прави заключение ,че към момента на продажбата на имота целият имот въпреки наличните 44 телефонни поста, имал предназначението трайно да задоволява общински нужди. Доколкото бе установено по делото ,че монтирането на павилионите за нуждата на пощата по същество е разрешено като временна постройка за обществени нужди при спазване процедурата на чл.120,ал.4 от ППЗТСУ /отм./, въззивният съд намира, че в случая се касае до разрешение за строеж за направа на временна постройка, а не до отстъпено право на строеж по смисъла на чл.63 от Закона за собствеността. По делото не е спорно, че обектът, описан в разрешението за строеж, не е придобил траен градоустройствен статут по смисъла на §50а от ЗТСУ /отм./ , а и не са представени доказателства, установяващи противното. Не бе установено и временните постройки да са в режим на търпимост съгласно §16,ал.2 от ПР на ЗУТ, т.к. същите не попадат в кръга на лимитативно изброените хипотези на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, касаещи легалното понятие “строеж” и освен това следва да се приеме, че не са и допустими по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормативите, действали по време на извършването им, предвид заключението на в.л.Стайков, посочващ отклонение от нормативните изисквания /разстояние от 3,80 м вместо законовоустановените 6 м. от жилищната сграда/, като представените протоколи за приемане /въвеждане в експлоатация/ на монтираните ЛОК и съоръженията не могат да обосноват противен извод. Освен изложеното дотук, липсва и кумулативното условие да е налице декларация от собственика пред одобряващите органи /с краен срок до 31 декември 1998г./, поради което не може да се приеме,че временните постройки са търпими. На следващо място и във връзка с изясняване статута на процесния имот, настоящата инстанция счита за необходимо да отбележи,че обстоятелството,че двете временни постройки са били включени в капитала на дружеството през 1991г. като ДМА на ответника- въззиваем,не води до извод,че правото на собственост върху земята, върху която са били поставени същите, също е била внесена в капитала на дружеството-ответник. Аргумент в тази насока е Постановление №201 на МС от 25.10.1993г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия - ДВ, бр.93 от 02.11.1993г., съгласно чл.1,ал.1 на което, при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество правото на собственост върху земята и другите недвижими имоти, които са били предоставени на предприятията за стопанисване и управление, се внася в капитала на дружествата, освен ако в акта за тяхното преобразуване е посочено друго. От доказателствата по делото не се установява земята, върху която са били разположени временните постройки, да е била предоставена за стопанисване и управление към момента на преобразуването. Установено бе единствено, че е било дадено разрешение за строеж на временни постройки, като не са ангажирани доказателства и във връзка с §34 на ПЗР към ЗИД на ЗППДОП /отм./ - ДВ,бр.45 от 28.05.1996г.,съгласно който в тримесечен срок от влизането на закона в сила органите, упражняващи правата на собственост на държавата в държавните предприятия, внасят в капитала им правото на собственост върху земята при условията и по реда на чл. 17, ал. 3, когато земята не е включена в баланса на предприятията, но се ползва от тях в случаите, когато земята е собственост на държавата или общините. Или,не се установява земята да е станала собственост на ответника по жалбата – БТК ЕАД,какъвто довод неоснователно се прави. В тази връзка,следва да се отбележи и че за удостоверяване на придобитите от новообразуваните дружества права /по посочения §34/,с нормата на §15а от ПЗР на ЗППДОП /отм./ е предписано задължение областните управители в едномесечен срок след поискване от органа по чл.3 да актуват като държавни предоставените на държавните предприятия или придобитите от тях недвижими имоти, които се водят на отчет по баланса,включени са в уставните фондове на държавните организации или им са зачислени по разделителни протоколи. По делото бе установено ,че това не е извършено, както и че имотът до съставянето на АОС е бил държавен и до момента на отписването му от актовите книги за държавна собственост, единствено държавата се легитимира като собственик на описаните в същия имоти. Съставеният по надлежен ред АОС като официален документ се ползва с доказателствена сила по отношение на отразените в него обстоятелства до установяване на неговата неистинност. В производството пред предходните инстанции не са били ангажирани доказателства, оборващи обвързващата доказателствена сила на актът за общинска собственост по отношение на отразените в него обстоятелства. Или,с оглед изложеното дотук следва да се приеме,че разпореждането с процесния имот от страна на Община Крумовград в полза на ищеца-въззивник има правно-валидно действие и въз основа на същото последният се легитимира като собственик на недвижимия имот,представляващ дворно място ,ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда в парцел І,пл.сн.№39 в кв.22, по плана на с.Горна Кула,общ.Крумовград. При това положение съдът намира ,че предявеният от ищеца негаторен иск по чл.109, ал.1 от ЗС е допустимо средство за правна защита срещу създаденото положение, тъй като като ползвател на чужд имот ответникът- въззиваем пречи на осъществяването на правото на собственост в пълен обем върху имота от страна на ищеца Хасан Хасан,а последният от своя страна има право да иска пълното признаване и зачитане на правото му на собственост от всички правни субекти. Бе установено,че монтираните в имота леко-обемни конструкции по характера си са временни постройки, които могат да бъдат демонтирани и преместени на друго място. Или, установено бе,че ищецът като собственик на недвижим имот е лишен от правото да упражнява правото си на собственост пълноценно,както и че находящата се в имота временната постройка,собственост на ответника, няма постоянен статут и отстои на по-малко от допустимото разстояние от жилищната сграда на ищеца.В този смисъл е и ТР № 31/1984 от 06.02.1985г. по гр.дело №10/84г.,ОСГК , съгласно което искът, основан на чл.109,ал.1 от ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и /или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост,което може и да не накърнява владението,но ограничава,смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение, отдадено от собственика,както и константната съдебна практика, изразена в Решение 7 от 24.02.2000г. на ВКС по гр.дело № 1440/1999г.,ІV г.о. /по отношение несъобразяването със строителните правила и норми/. Т.е., съдът намира предявеният иск с пр.осн. чл.109,ал.1 от ЗС за основателен и доказан. Установено бе и че ответникът ползва 41.40 кв.м от дворното място на ищеца без основание, поради което следва да се приеме,че имуществото на ответника се увеличава от спестените средства за наем, и едновременно с това, имуществото на ищеца обеднява за сметка на ответника. В исковата молба ищецът твърди, че обогатяването и обедняването произтичат от един факт и обогатилият се дължи обезщетение от наем за времето, през което е пречил на ищеца да упражнява правото му на собственост върху имота.Съгласно текста на чл.59 от ЗЗД всеки , който се е обогатил без основание за сметка на другиго , дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването,поради което настоящата инстанция намира исковата претенция за частично основателна. При определяне размера на дължимата сума, произтичаща от неизпълнението на извъндоговорното задължение за заплащане на наем за периода от м.октомври 1997г. до 01.11.1999г. ,съдът намира,че следва да се основе на заключението на експертизата на в.л. Стайко Стайков, прието по делото и неоспорено от страните, съгласно което и предвид различните наемните цени съгласно Наредбата на Общински съвет Крумовград преди и след 25.06.1999г. наемната цена при площ на АТЦ от 41,40 м2 възлиза на 321,33 лева, от които 221,70 лева за периода от м.октомври 1997г. до 25.06.1999г. и 99,63 лева за периода от 26.06.1999г. до 01.11.1999г. Предвид изложеното дотук,следва да бъде отменено решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от Хасан Расим Хасан от с. Горна Кула, общ. Крумовград, срещу "Българска телекомуникационна компания " - ЕАДгр. София, вместо което бъде осъден ответникът да прекрати неоснователното си действие, изразяващо се в ползване на част, възлизаща на 41,40 кв. м., заета от два броя ЛОК от парцел I, отреден за имот с пл. сн. N 39, в квартал 22, целият от 1020 кв. м. по кадастралния и регулационния план на с. Горна Купа, общ. Крумовград, утвърдени със заповед Na KO -109/16.04.1998 г., при граници на имота : запад - път, изток - горски фонд и Апи Календжиев, юг –път и от север - главен път Кърджали – Крумовград, като премахне временната постройка,представляваща автоматична телефонна централа и специалните съоръжения от имота. Следва да бъде отменено решението на районния съд в частта,с която е отхвърлен предявения иск от Хасан Расим Хасан от с. Горна Кула, общ. Крумовград, срещу "Българска телекомуникационна компания " - ЕАДгр. София за заплащане на сумата, представляваща наем на извъндоговорно основание за времето от месец октомври 1999 г. до 01 .11.1999 г. до сумата от 321,33 лева, вместо което бъде осъден ответникът да заплати на ищеца посочената сума от 321,33 лева, произтичаща от наем на извъндоговорно основание за времето от месец октомври 1999 г. до 01 .11.1999 г.,ведно съ± законната лихва,считано от предявяване на иска -07.12.1999г. до окончателното изплащане на главницата. На последно място, с оглед изхода на делото следва да бъде отменено първоинстанционното решение в частта,с която е осъден ищецът да заплати на "Българска телекомуникационна компания" - ЕАД гр.София направените по делото разноски в размер на 934,00 лева за разликата над 325,16 лева,чийто размер е определен по компенсация. Следва да бъде постановено останалата част от решението да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 208,ал. 1 от ГПК въззивният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №68 от дата 31.12.2003г., постановено по гр.дело № 47 по описа за 2003г. на Крумовградския районен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният иск от Хасан Расим Хасан от с. Горна Кула, общ. Крумовград, с ЕГН **********, срещу "Българска телекомуникационна компания " - ЕАДгр. София, за прекратяване неоснователното си действие, изразяващо се в ползване на част, възлизаща на 41,40 кв. м., заета от два броя леко-обемни конструкции /ЛОК/ от парцел I, отреден за имот с пл. сн. N 39, в квартал 22, целият от 1020 кв. м. по кадастралния и регулационния план на с. Горна Купа, общ. Крумовград, утвърдени със заповед № KO -109/16.04.1998 г., при граници на имота : запад - път, изток - горски фонд и Апи Календжиев, юг –път и от север - главен път Кърджали – Крумовград, вместо което постановява: ОСЪЖДА "Българска телекомуникационна компания " - ЕАДгр. София да прекрати неоснователното си действие, изразяващо се в ползване на част, възлизаща на 41,40 кв. м., заета от два броя леко-обемни конструкции /ЛОК/ от парцел I, отреден за имот с пл. сн. N 39, в квартал 22, целият от 1020 кв. м. по кадастралния и регулационния план на с. Горна Купа, общ. Крумовград, утвърдени със заповед № KO -109/16.04.1998 г., при граници на имота : запад - път, изток - горски фонд и Апи Календжиев, юг –път и от север - главен път Кърджали – Крумовград, собственост на Хасан Расим Хасан от с. Горна Кула, общ. Крумовград, с ЕГН **********, като премахне временната постройка,представляваща автоматична телефонна централа и специалните съоръжения от имота. ОТМЕНЯ решение №68 от дата 31.12.2003г., постановено по гр.дело № 47 по описа за 2003г. на Крумовградския районен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният иск от Хасан Расим Хасан от с. Горна Кула, общ. Крумовград, с ЕГН **********, срещу "Българска телекомуникационна компания " - ЕАДгр. София, за заплащане на сумата, представляваща наем на извъндоговорно основание за периода месец октомври 1999 г. до 01.11.1999 г. и за сумата до 321,33 лева, вместо което постановява: ОСЪЖДА "Българска телекомуникационна компания " - ЕАДгр. София да заплати на Хасан Расим Хасан от с. Горна Кула, общ. Крумовград, с ЕГН **********, сумата в размер на 321,33 /триста двадесет и един лева и тридесет и три стотинки/ лева, произтичаща от наем на извъндоговорно основание за периода месец октомври 1999 г. до 01 .11.1999 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска - 07.12.1999г. до окончателното изплащане на главницата. ОТМЕНЯ решение №68 от дата 31.12.2003г., постановено по гр.дело № 47 по описа за 2003г. на Крумовградския районен съд В ЧАСТТА, с която е осъден Хасан Расим Хасан от с. Горна Кула, общ. Крумовград, с ЕГН **********, да заплати на "Българска телекомуникационна компания " - ЕАДгр. София, направените по делото разноски за сумата над 325,16 лева . ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30 - дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
Председател: Членове: 1. 2. |