№ 23464
гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110122516 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца ******************* искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че В. А. П. в качеството й на собственик на топлоснабден
имот, находящ се в ************************, абонатен № ******, дължи сумата в
размер на 430,94лева (четиристотин и тридесет лева и 94 стотинки), представляваща
главница за стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
*******************************, аб.№ ****** , ведно със законна лихва за период
от 29.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 71,64 лева (седемдесет
и един лева и 64 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021
г. до 21.08.2023 г., сумата в размер на 27,72 лева (двадесет и седем лева и 72 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
29.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 5,95 лева (пет лева и 95
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 21.08.2023 г,
предмет на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 48468/2023 г. на СРС.
Претендира и разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът ******************* твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от ************ съобразно
сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда
да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на искова молба. В
1
подадено възражение по чл. 414 ГПК в заповедното производство, длъжникът
възразява, че не дължи суми на ищеца, тъй като няма сключен договор. Поддържа, че
всичките тръби в апартамента са покрити. Заявява, че се касае за непоискана услуга.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Исковете са
допустими, подадено в законовия срок по чл. 415, ал.4 ГПК след подадено от
длъжника възражение в срока по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед по чл. 410
ГПК.
За уважаване на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия
в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. За уважаване на иска с правно основание
чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна
енергия. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава
изгодни за себе си последици.
От нотариален акт № **, том III, рег. № **** , дело № 440 от 1998 г. по описа на
нотариус В. Ч. се установява, че ответникът е собственик на апартамент № **,
находящ се в ************************** с площ от 113,58 кв. м. в процесния
период.
По силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от ЗЕ, " Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк. дело №
2/2017 г., ОСГК, е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
При тези данни е налице валидна облигационна връзка между страните и
ответникът в качеството си на собственик на процесния апартамент се явява
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията след
изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., и § 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ / приложимата редакция
след 17.07.2012 г./. Следователно, между страните е възникнало правоотношение по
договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия по силата на закона,
поради което задължено лице да заплаща стойността на потребената топлинна енергия
и на услугата дялово разпределение е ответника. Ето защо възражението на ответника,
че няма сключен договор се явява неоснователно.
В хода на производството е прието като неоспорено от страните заключение на
2
съдебно-техническа експертиза, изг. от вещо лице И. У., което съдът приема за
компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, от което се установява, че
сградата е топлоснабдена. В процесния имот отоплителните тела са били демонтирани
преди процесния период и за отчетните периода 2020/2021 г. и 2021/2022 г. няма
изчислена топлинна енергия за отопление на имот. За процесния имот няма изчислена
топлинна енергия за ползване на битово горещо водоснабдяване. За исковия период е
начислена единствено топлинна енергия за сградна инсталация, както следва: 244,34
лева за 2020 г. / 2021 г. и 186,59 лева за периода от 2021 г. / 2022 г. Вещото лице
заключава, че при изчисляване на тези суми са спазени ЗЕ, Наредба № Е- РД -04-1 от
12.03.2020 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
****************. Следователно, вещото лице установява, че дължимата сума за
топлинна енергия за сградна инсталация е в размер на 430,93 лева за периода от
05.2020г . до м. 04.2022 г.
Възражението на ответника, че не дължи суми за топлинна енергия се
опровергава от събраните писмени доказателства: изравнителни сметки от
***************, общи фактури, заключението на СТЕ. Тук е мястото да се
подчертае, че претенцията на ищеца не включва топлинна енергия за отопление на
имот, нито за битово горещо водоснабдяване, а топлинна енергия за сградна
инсталация. В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтиране на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Заключението на СТЕ установява, че отдадената топлинна енергия за сградна
инсталация, припадаща се на процесния имот е в размер на 430,93 лева, поради което
предявеният главен иск се явява основателен в посочения размер.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 2/2016 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2016 г., ОСГК, за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на чл. 62 вр. с § 1 от ДР на ЗЗП. Това е така, защото непоискана е тази
доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на
потребител, без той да е изразил съгласие за това. При доставката на централно
отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се прави не
от всеки отделен етажен собственик /той не би могъл да получи енергията, без да
ползва сградната инсталация като обща част/, а от мнозинството етажни собственици,
които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани
общите части. Потребителят на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено
против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. Ето защо
възражението, че била налице непоискана услуга е неоснователно.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за потребеното
количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Акцесорните претенции за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия се явяват установени в своето основание за периода от 15.09.2021 г.
до 21.08.2023 г., и изчислен с помощта на интернет калкулатор на осн. чл. 162 ГПК в
размер на 70,63 лева. Следователно за разликата над 70,63 лева до пълния предявен
размер от 71,64 лева, искът подлежи на отхвърляне.
На следващо място, следва да се съобрази, че съгласно чл. 139 , ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
3
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Основание за задължението на потребителите за плащане на
сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. В настоящето производство това обстоятелство се
установява както посредством представените общи фактури и съдебно техническа
експертиза, както и индивидуални справки за разпределение за процесния период
възлиза в размер от 27,72 лева, която като размер не се оспорва от ответната страна.
По отношение на иска за забава за заплащане на главницата за цената на
услугата за дялово разпределение съдът следва да посочи, че съдът намира същия за
неоснователен. С общите условия, приложими към договора, не е регламентиран
падеж на това задължение, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ищецът не твърди и не установява да е отправил до ответника покана
за заплащането на цената на тази услуга, с което действие да го е поставил в забава.
Следователно искът за сумата в размер на 5,95 лв., представляваща мораторна лихва в
периода от 15.09.2020 г. до 21.08.2023 г. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 25 лева. С оглед
изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за
заповедното производство на ищеца в размер на 74,03 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 25 лева, и на осн.
чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
както и депозит за СТЕ в размер на 300 лева. С оглед изхода на спора, в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноските за исковото производство на ищеца в
размер на 370,13 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ******************, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****************** искове по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че В. А. П., ЕГН ********** с адрес: *******************************
дължи на ****************** сумата в размер на 430,93 лева (четиристотин и
тридесет лева и 93 стотинки), представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: *******************************, аб.№ ****** , ведно със
законна лихва за период от 29.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер
на 70,63 лева (седемдесет лева и 63 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 21.08.2023 г., сумата в размер на 27,72 лева (двадесет и
седем лева и 72 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 29.08.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 48468/2023 г. на СРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата в размер над 70,63 лева до пълния предявен размер от 71,64 лева (седемдесет и
един лева и 64 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 21.08.2023 г., както и иска за сумата от
5,95 лева (пет лева и 95 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за период от 15.09.2020 г. до 21.08.2023 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА В. А. П., ЕГН ********** адрес: ******************************* да
заплати на ******************, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
4
****************** сумата от 74,03 лева, разноски за заповедното производство и
370,13 лева, разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
***************.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5