Решение по дело №819/2016 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 203
Дата: 14 декември 2016 г. (в сила от 14 декември 2016 г.)
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20162150100819
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 203

 

Гр.Несебър, 14.12.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                Несебърският районен съд, трети състав, в публичното заседание на тринадесети декември, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПЕТРОВ

 

При секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от съдия П. Петров гр.д.№ 819 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                 Производството е по реда на глава ХХVІ от ГПК. Образувано е по искова молба от Е.А.Г. с ЕГН **********, против Х.Д.Г. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***. В молбата си ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 29.09.2007г. в град Ахелой, който е първи за всеки от двамата,  както и че от брака си имат родени две деца: А.Х. Г., роден на ***г. и С.Х. Г., роден на ***г. След сключването на брака им съпрузите са заживели в дома на родителите на ищцата. В началото брачните им отношения протичали нормално, но около първата година след раждането на първото им дете, ответникът се е променил като е започнал все по-често да употребява алкохол, станал е груб и раздразнителен, често е предизвиквал скандали за незначителни неща, случвало се е да посяга на ищцата. В резултат на настъпило през 2011г. ПТП, ответникът е пострадал, което е наложило лечение. Влошеното му здравословно състояние довело до изпадане в депресия, ответникът постоянно се е чувствал изморен, не е имал желание да върши каквото и да било, но продължил да употребява алкохол, често пъти скришно. След като ищцата е започнала отново да работи като преди това е била в отпуск по майчинство, ответникът започнал да проявява необоснована ревност. Отсъствието на ищцата поради факта, че същата работи на две места, и желанието да прекарва част от свободното си време като излиза с приятелки, имало за последствия предизвиквани от ответника скандали и обвинения от негова страна към съпругата си в изневяра, при които я е обиждал и отново случвало се е да й посяга. През лятото на 2016г. ответникът е напуснал семейното жилище, като се е установил да живее на квартира в к.к. Слънчев бряг. Оттогава срещите между ответника и децата са се осъществявали когато той е бил в нетрезво състояние. Ищцата счита, че бракът й с ответника е само формален и напълно изпразнен от съдържание, поради което моли съдът да постанови решение с което гражданският им брак да бъде прекратен с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство, и да бъде признато, че вината за това разстройство е изключително на ответника. Като последица от прекратяването на брака претендира да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете родени от брака малолетни деца, а на ответника да бъде определен подходящ режим на лични отношения с тях, както и да бъде осъден да им заплаща ежемесечна издръжка, съответно за детето А. сумата в размер на 200 лева, а за детето С. сумата в размер на 150 лева, считано от влизане в сила на решението; претендира семейното жилище, собственост на родителите й, да бъде предоставено на ищцата, както и да й бъде възстановено предбрачното фамилно име О.. Претендира разноски.

              Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е взел становище по исковете и не е направил възражения и оспорвания.

              В съдебно заседание страните представят споразумение като заявяват, че са уредили всички лични и имуществени отношения, във връзка с прекратяването на брака им. По тяхно искане и след като съдът е преценил, че постигнатото споразумение по чл.50 от СК, отговаря на изискванията на чл.51 от СК, с протоколно определение е преминал на основание чл.321, ал.5 от ГПК от производство за развод по исков ред, към производство за развод по взаимно съгласие.  Поддържат искането си съдът да постанови решение, с което да прекрати брака им по взаимно съгласие, като утвърди постигнатото между тях споразумение по въпросите, визирани в чл.50-51 от СК, относно последиците от прекратяването на брака.

                  След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

                  Съпрузите са сключили граждански брак на 29.09.2007г. в град Несебър, за което има съставен акт за граждански брак № 90 от 29.09.2007г. на град Несебър. От брака си имат родени две деца – малолетните А.Х. Г. с ЕГН ********** и С. Х. Г. с ЕГН **********.

                  Съпрузите са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие бракът им да се прекрати с развод, постигнали са споразумение по всички въпроси визирани в чл.51 от СК.

                От извършената служебна проверка на постигнатото споразумение съдът констатира, че то е изчерпателно и законосъобразно и отговаря на изискванията на чл.51, ал.1 от СК, интересите на децата са защитени, с него се уреждат всички въпроси, свързани с прекратяването на брака, то не противоречи на закона, и в частност разпоредбите на Семейния кодекс, и морала, поради което това споразумение следва да бъде утвърдено.

                На основание чл.330 от ГПК и след като се убеди, че съгласието на съпрузите бракът им да бъде прекратен с развод е сериозно и непоколебимо, съдът следва с решението си да допусне развода им и да утвърди тяхното споразумение относно последиците от него, без да издирва мотивите им за прекратяването на брака.

               На основание чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК, във връзка с чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК и постигнатото между молителите споразумение, същите следва да заплатят окончателна държавна такса в размер на по 20 лева в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Висшия съдебен съвет.

                Съгласно чл.7 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК по дело за развод, включително по взаимно съгласие, когато страните постигнат споразумение относно издръжката, се събира такса в размер на 2% върху тригодишните платежи при споразумение за издръжка. Стойността на тригодишните платежи на двете издръжки е 10 800 лева, а дължимата такса е 216 лева.

              На основание чл.330, ал.5 от ГПК, решението, с което се допуска развод по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.

              Водим от гореизложените съображения, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

             ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД сключеният с Акт № 90 от 29.09.2007г. в град Несебър, граждански брак между Е.А.Г. с ЕГН **********, и Х.Д.Г. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ, без да издирва мотивите за това.

             УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение относно последиците от развода както следва:

             Упражняването на родителските права по отношение на родените от брака малолетни деца А.Х. Г. с ЕГН ********** и С. Х. Г. с ЕГН **********, се предоставят на тяхната майка Е.А.Г. с ЕГН **********, като определя тяхното местоживеене ***.

              Определя на бащата Х.Д.Г. с ЕГН ********** следния режим на лични отношения с децата А.Х. Г. с ЕГН ********** и С. Х. Г. с ЕГН **********: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден, както и един месец през летния сезон, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.

             Х.Д.Г. с ЕГН ********** се задължава за заплаща на Е.А.Г. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А.Х. Г. с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), считано от 14.12.2016г. до навършване на пълнолетие на детето или настъпването на друга законоустановена причина за изменението или прекратяването на издръжката, платима до 10-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

              Х.Д.Г. с ЕГН ********** се задължава за заплаща на Е.А.Г. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете С. Х. Г. с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), считано от 14.12.2016г. до навършване на пълнолетие на детето или настъпването на друга законоустановена причина за изменението или прекратяването на издръжката, платима до 10-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

              Предоставя ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: село Р., улица ********, община Несебър, и представляващо етаж от къща, състоящ се от три стаи,баня и тоалетна, на Е.А.Г. с ЕГН **********.

              Съпрузите не са придобили по време на брака си недвижими имоти, които да притежават в режим на съпружеска имуществена общност.

              Съпрузите нямат спестовни влогове на името на някой от тях.

              Съпрузите нямат каквито и да било претенции към дяловите участия на някой от тях в търговски дружества.

              Съпрузите за уредили извънсъдебно имуществените си отношения, свързани с придобитото от тях движимо имущество и нямат претенции един към друг във връзка с тях.

              Съпрузите се споразумяват, че остатъка от потребителския кредит, сключен с „Пощенска банка” АД, по който двамата са съдлъжници, ще бъде изплатен поравно от всеки от тях.

              Съпрузите нямат претенция за издръжка един спрямо друг.

              След прекратяване на брака съпругата Е.А.Г. с ЕГН ********** възстановява предбрачното си фамилно име О..

              Разноските по делото си остават за всяка от страните така както са ги направили.  

 

               ОСЪЖДА Е.А.Г. с ЕГН **********,***, да заплати допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер на 20 лева (двадесет лева) по сметката на Несебърския районен съд.      

              ОСЪЖДА Х.Д.Г. с ЕГН **********,***, да заплати допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер на 20 лева (двадесет лева), както и сумата в размер на 216 лв. (двеста и шестнадесет лева), представляваща държавна  такса върху присъдените издръжки, по сметката на Несебърския районен съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: