№ 2904
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Соня Найденова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Д.а Въззивно гражданско дело №
20211100507086 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 16.11.2020 г., постановено по гр.д. № 76667/2015 г. на СРС, 69 състав,
са отхвърлени предявените от Г. К. П. срещу „Т.Е.Т.Е.А.Б.“ ЕООД, обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, и чл. 226, ал. 2 КТ,
за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 272/28.09.2015 г., за
възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „експерт, бизнес развитие”,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24240 лв., представляваща
обезщетение за оставането му без работа за периода 01.10.2015 г. – 31.03.2016 г., за
осъждане на ответника за заплати на ищеца сумата от 16100 лв., представляваща
обезщетение за задържане на трудовата книжка на ищеца за периода 01.10.2015 г. –
17.12.2015 г., евентуално съединени с иск по чл. 222, ал. 1 КТ за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 4040 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за
периода 01.10.2015 г. – 31.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от
10.12.2015 г. до окончателното плащане. Съгласно изхода на спора съдът е разпределил
отговорността за разноски. С определение от 12.02.2021 г. съдът е оставил без уважение
молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските.
С въззивна жалба от 15.12.2020 г. ищецът обжалва решението, в частта, с която е
отхвърлен евентуално предявеният иск по чл. 222, ал. 1 КТ, както и в частта за разноските.
Поддържа, че по този иск следвало само да декларира факта на оставането си без работа за
процесния период, като в случая се касаело за отрицателен факт, който можел да бъде
опроверган единствено с положителни факти, подкрепени с надлежни доказателства, които
да оборят декларираното от ищеца. В случая ответникът не бил представил такива
доказателства, поради което искът бил доказан и следвало да бъде уважен. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да разпредели отговорността за разноски като
присъди на въззивника и разноски за въззивната инстанция.
1
Ответникът е депозирал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в
който са изложени доводи за неоснователност на жалбата. Районният съд правилно приел, че
доказателствената тежест за установяване на факта на оставане без работа е в тежест на
работника, който е могъл да представи трудовата си книжка за тази цел, която не е била
задържана незаконно от ответника, а е върната на работника на 17.12.2015 г. Обективно
ответникът не е и могъл да представи доказателства за това обстоятелство, тъй като след
уволнението не е имал достъп до трудовото досие на работника. В жалбата не били
изложени аргументи за неправилно определяне на разноските от съда. Моли съда да
потвърди решението, както и да му присъди разноски за въззивната инстанция.
С разпореждане от 28.06.2021 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като е констатирано, че не са заявени доказателствени искания от
страните пред въззивната съдебна инстанция.
Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка с твърдените пороци на
обжалваното решение, наред със събраните по делото доказателства и на основание чл. 12
ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и следва да се
разгледа по същество.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК съдът намира решението за валидно, в
обжалваната част и допустимо. Относно правилността му съдът е ограничен от пределите на
жалбата, по аргумент от чл. 269 изр. 2 ГПК.
Приетите доказателства по делото пред първата съдебна инстанция удостоверяват
установената от същата фактическа обстановка.
За да отхвърли предявените искове районният съд е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че съгласно договор от 09.03.2015 г. между
страните е било налице трудово правоотношение със срок до 31.12.2016 г., по силата на
което ищецът е изпълнявал длъжността „експерт, бизнес развитие”, като правоотношението
е прекратено на основание чл. 334, ал. 1 КТ със заповед на работодателя № 272/28.09.2015 г.,
връчена на работника при условията на отказ на 30.09.2015 г., което обстоятелство се
установявало от събраните по делото гласни доказателства. Със същата заповед трудовото
правоотношение на ищеца била прекратено, считано от 01.10.2015 г., от който момент
започнал да тече давностният срок за предявяване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ,
който бил изтекъл на 01.12.2015 г. Тъй като исковете били предявени след изтичането му –
на 10.12.2015 г. и отчитайки възражението на ответника, съдът е приел, че исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ са неоснователни като погасени по давност, което обуславяло и
неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. По иска за присъждане на обезщетение за
задържане на трудовата книжка на ищеца съдът приел, че от доказателствата се
установявало, че работодателят да е канил многократно Г. П. да получи трудовата си книжка
по реда на чл. 6, ал. 3 НТКТС. За да отхвърли и евентуално предявения иск по чл. 222, ал. 1
КТ съдът се е обосновал, че въпреки разпределената му доказателствена тежест, ищецът не е
доказал, че за процесния период е бил без работа.
По отношение правилността на решението в обжалваната част във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания по съществото на спора настоящият състав на
въззивния съд намира следното:
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи,
основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В тълкувателно решение № 6/2013 г. от 15.07.2014 г. на ВКС, ОСГК, е прието, че при
предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да
установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово
2
възнаграждение, е на ищеца. В мотивите към решението е изяснено, че ищецът по пози
осъдителен иск следва да докаже изгодното за него твърдението, че в резултат от
незаконното уволнение е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в неполучаване на
трудово възнаграждение. Оставането без работа представлява отрицателен факт, за който
обаче може да се направи извод от съвкупност от положителни факти, каквито са
вписванията в трудовата книжка, издадени документи за регистрацията на ищеца в бюрото
по труда, в НАП и др. Съгласно разпоредбата на чл. 347 КТ трудовата книжка е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност
на работника и служителя, в който съгласно чл. 349, ал. 2 КТ всеки работодател е длъжен да
вписва точно и своевременно данните по чл. 349, ал. 1 КТ. Същите съображения за
разпределяне на доказателствената тежест следва да се отнасят и до предявения осъдителен
иск по чл. 222, ал. 1 КТ, тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си
вреда – оставането на работника или служителя без работа за определен период.
В случая в производството пред СРС ищецът не е представил трудовата си книжка,
въпреки че по делото е било доказано, че ответникът е направил добросъвестни опити да му
я предостави, като ищецът е декларирал получаването на 17.12.2015 г. /стр. 66/. Поради
съвпадане на крайните изводи на първата и на въззивната инстанция решението на СРС
следва да бъде потвърдено като правилно.
Право на разноски за въззивната инстанция при този изход на спора има
въззиваемият, които е представил доказателства за уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 897,72 лв. и същото следва да му бъде присъдено.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК и с оглед цената на отхвърления иск, предмет на
въззивната жалба, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.11.2020 г., постановено по гр.д. № 76667/2015 г. на
СРС, 69 състав.
ОСЪЖДА Г. К. П., ЕГН ********** да заплати на „Т.Е.Т.Е.А.Б.“ ЕООД, ЕИК ****,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивната инстанция от 897,72 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3