Решение по дело №2582/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2235
Дата: 23 декември 2019 г. (в сила от 10 ноември 2020 г.)
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20197040702582
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, № 2235/ 23.12.2019г.

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                             СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар С.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №2582 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.80, ал.3 от Закона за държавната собственост (ЗДС).

Жалбоподателят Ц.С.Г.,***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Д.М., е оспорил заповед № РД-19-7706-130 от 17.07.2019г. на областен управител на Област Варна, с която е наредено на основание чл.80, ал.1 от ЗОС да се изземат от владението му следните недвижими имоти: 1). Поземлен имот с идентификатор 10135.5501.72 по КККР на гр.Варна, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК с площ 610 кв.м, за който е съставен Акт за частна държавна собственост № 7777/07.04.2011г., вписан в Служба по вписванията Варна под №87, вх.рег.7332, д.4407, том ХХІ на 04.04.2011г. с предоставени права на управление на Областен управител на Област Варна; 2). Поземлен имот с идентификатор 10135.5501.73 по КККР на гр.Варна, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК с площ 92 кв.м, за който е съставен Акт за публична държавна собственост № 7935/09.09.2011г., вписан в Служба по вписванията – Варна с Акт № 34, том LХІІ, дело 13157, вх.рег. № 21772 от 30.09.2011г. с предоставени права на управление на Областен управител на Област Варна.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е постановена при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и е незаконосъобразна. Счита, че административния акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка. Сочи, че иззетите със заповедта имоти се стопанисват и от други лица.  

Жалбоподателят иска обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмено становище.

Ответникът областен управител на Област Варна, чрез представител по пълномощие Н.И. – старши експерт в дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ в Областна администрация Варна, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна. Представя писмени бележки.

ФАКТИ:

На 07.04.2011г. за поземлен имот с идентификатор 10135.5501.72 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна е съставен акт за частна държавна собственост № 7777/07.04.2011г., а на 09.09.2011г. за поземлен имот с идентификатор 10135.5501.73 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна е съставен акт за публична държавна собственост № 7935/09.09.2011г.

Във връзка с активи – съоръжение „Пристан“ и фургон на РИОСВ – Варна разположени на територията на двата поземлени имоти е изготвен приемо-предавателен протокол от 25.10.2018г., с който същите се предават на Областна администрация Варна. Изготвена е и докладна записка от старши експерт в Дирекция „АКРРДС“ при Областна администрация Варна, съгласно която при извършен оглед на 09.07.2018г. от експерти в Областна администрация – Варна на територията на двата поземлени имота за установяване на наличността на стопанския инвертар е установено, че в имота се е настанило лицето Ц.Г.. В докладната е посочено, че от РИОСВ – Варна при предаването на активите са потвърдили за отсъствие на договорни отношения с Ц. Г.за ползване на съоръжение „Пристан“ и на фургона.

С писмо с № РД-18-3200-4(3) от 26.02.2019г. Областен управител на област с административен център Варна е изискал от директора на ОД на МВР – Варна предоставяне личните данни на лицето Ц.Г. във връзка с предприета процедура по изземване на имоти с идентификатори 10135.5501.73 и 10135.5501.72 по реда на чл.80 от ЗДС от самонастанилото се лице Ц. Генчев.

В отговор, началника на четвърто РУ – Варна е посочил, че Ц.С. Г.е с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***.

С писмо с № РД-18-3200-4(5) от 02.05.2019г. Областен управител на Област Варна е уведомил Ц.С.Г. за предприетата процедура по чл.80 от ЗДС по отношение на имоти с идентификатори 10135.5501.72 и 10135.5501.73. В писмото е посочена и възможността на основание чл.34, ал.3, във вр. с чл.26, ал.1 от АПК да изрази становище по повод на предприетата процедура по издаване на заповед по чл.80 от ЗДС за изземване на имотите. Писмото е изпратено на настоящият адрес на Г. с обратна разписка и се е върнало на 13.05.2018г. с отбелязване „Получателят се е преместил на друг адрес, живее във Варна“, видно от известие за доставяне № ИД PS 9000 02ZXNW 7.

Тъй като Г. не е бил намерен на настоящият му адрес на 19.06.2019г. на основание чл.61, ал.3 от АПК (в редакцията на ДВ, бр. бр.27 от 2014г., в сила от 25.03.2014г.) съобщението, че е започнало административно производство по чл.80, ал.1 от ЗДС за изземване на недвижими имоти 10135.5501.72 и 10135.5501.73 е поставено на таблото за обявления в сградата и в Интернет страницата на Областна администрация Варна. За поставянето на съобщението, от старши експерт Областна администрация Варна е съставен протокол от 20.06.2019г.

На 17.07.2019г. областният управител на Област Варна е издал оспорената заповед № РД-19-7706-130/17.07.2019г., с която е наредил да се изземат от Ц.С. Г.поземлени имоти с идентификатори 10135.5501.72 и 10135.5501.73. Заповедта е изпратена до Ц.С. Г.на постоянният му адрес с писмо с обратна разписка, което е върнато на 19.07.2019г. с отбелязване „Непознат“, видно от известие за доставяне № R PS 9000 031YTP A.

Тъй като Г. не е бил намерен на постоянният му адрес на 05.08.2019г. на основание чл.61, ал.3 от АПК (в редакцията на ДВ, бр. бр.27 от 2014г., в сила от 25.03.2014г.) съобщението, че е издадена заповед по чл.80, ал.1 от ЗДС за изземване на недвижими имоти с идентификатори 10135.5501.72 и 10135.5501.73 е поставено на таблото за обявления в сградата и в Интернет страницата на Областна администрация Варна. За поставянето на съобщението, от старши експерт Областна администрация Варна е съставен протокол от 07.08.2019г.

На 10.09.2019г. в изпълнение на заповед № РД-19-7706-157/03.09.2019г. от служители на Областна администрация Варна е извършена проверка в поземлени имоти с идентификатори 10135.5501.72 и 10135.5501.73, за което е съставен констативен протокол от същата дата. При проверката е установено, че имотите са оградени с метална ограда и има врата заключена с катинар. Посочено е, че на катинара служителите са поставили лепенки с печата на Областна администрация Варна с подписи на длъжностните лица, както и на входната врата.

Със заповед № РД-19-7706-157 от 03.04.2019г. областен управител на Област Варна е определил служители от Областна администрация Варна, които на 09.09.2019г. от 11.00 часа да осъществят фактическото изземване на процесните имоти.

Жалбата сезирала съда е подадена чрез административния орган на 11.09.2019г.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалвания акт, поради което е допустима за разглеждане, тъй като не е спазена процедурата по чл. 61, ал.3 от АПК за връчването му. Регламентираната в чл. 61, ал.3 от АПК процедура по връчване се прилага, когато адресът на заинтересованото лице не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес. В случая липсва надлежно съобщаване на акта на адресата му по реда на чл. 61, ал.1 от АПК, тъй като известието за доставяне на копие от заповедта, е изпратено на адрес – гр.Поморие, ул.“Дружба“ № 2А, ет.1, ап.1 и се е върнало с отбелязване "непознат" и „адресът недостатъчен“, а видно от заверен препис от личната карта на жалбоподателя (приет като доказателство по делото), постоянният адрес на жалбоподателя е в гр.Поморие, ул.“Бузлуджа“ № 2А, ет.1, ап.1, т.е. съществува индиция, че адресът е бил сбъркан, но е възможно да се касае за една и съща улица със променено наименование. Поради това, съдът приема, че липсва редовно съобщаване на оспорената заповед. Не са представени други доказателства относно датата на връчване на оспорената заповед на жалбоподателя, поради което съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл.80, ал.1 от ЗДС това е областния управител. При издаването му административният орган не е допуснал съществени нарушения на процесуално-правните разпоредби на закона, които да доведат до неговата незаконосъобразност на това основание.

Неоснователно е възражението на жалбоподателят, че правото му на защита е нарушено, тъй като не са били налице основанията за уведомяването му по реда на чл. 61, ал.3 от АПК. Действително в случая, съобщението за започналото производство е изпратено по пощата на настоящият адрес на жалбоподателя, като пратката е върната с отбелязване „получателят се е преместил на друг адрес“. Въпреки изложеното, това процесуално нарушение не е съществено, тъй като не е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В настоящето производство същият е имал възможността да вземе становище и да ангажира доказателства по същността на спора. Освен това именно жалбоподателя е задължен да регистрира надлежно настоящ адрес, който да е действително адресът на неговото реално пребиваване. Като не го е сторил, сам се е поставил в положение да не може да бъде открит. Следва да се отбележи, че грешният постоянен адрес също не се дължи на неправомерно поведение на служителите на Обладтна администрация Варна. Административният орган е положил дължимата грижа и е поискал справка за настоящия и постоянния адреси на жалбоподателя от директора на ОД МВР Варна и именно от там са получени, по-късно установени като грешни, данните за постоянния адрес.

Заповедта е мотивирана, като в мотивите административният орган е посочил както фактическите основания за издаването й – липсата на основание за законосъобразното държане на имота от жалбоподателят, така и правното основание за издаване - чл.80 от ЗОС.

Обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в хода на съдебното производство доказателства.

Съгласно чл.80, ал.1 от ЗДС, имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство.

На първо място заповедта следва да има за свой предмет имот – държавна собственост. Няма спор между страните, че поземлените имоти, предмет на обжалваната заповед са държавна собственост. Освен липсата на спор този факт се установява и от Акт за частна държавна собственост № 7777/07.04.2011г. и Акт за публична държавна собственост № 7935/09.09.2011г.

На следващо място трябва да е налице една от следните хипотези: имотът – държавна собственост да се владее или дължи без основание, или да не се използва по предназначение, или необходимостта от него да е отпаднала. В конкретния случай е налице първата хипотеза – към момента на издаване на обжалваната заповед терена се владее и държи от жалбоподателят без основание.

Няма спор между страните, че поземлените имоти, предмет на обжалваната заповед се владеят и държат от жалбоподателя без основание. Липсват твърдения в обратна насока (напр., че имотите са наети от жалбоподателя посредством валиден и действащ договор), както в жалбата, така и в представеното писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя. Не са ангажирани и доказателства за това.

Изложените с жалбата възражения, че процесните поземлени имоти не се стопанисват само от жалбоподателя, а и от други лица са без значение в процедурата по изземване по чл.80, ал.1 от ЗДС, тъй като ако действително има други лица, които да държат или ползват процесните имоти, то те биха могли да бъдат адресати на друга заповед за изземване.

По изложените съображения съдът намира, че заповед № РД-19-7706-130/17.07.2019г. на областен управител на област с административен център Варна, с която е наредено да се изземат от владението на жалбоподателя поземлени имоти с идентификатори 10135.5501.72 и 10135.5501.73, които поземлени имоти се владеят от жалбоподателя без правно основание, е законосъобразна. Налице са материалноправните предпоставки на хипотезата от чл.80, ал.1 от ЗДС - към момента на издаване на обжалваната заповед терена се държи и владее от жалбоподателят без основание.

Мотивиран от горното, Административен съд Бургас

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.С.Г.,***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Д.М. против заповед № РД-19-7706-130/17.07.2019г. издадена от областен управител на Област Варна.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.                

 

                                                                  СЪДИЯ: