Р Е Ш Е Н И Е
№462
гр.
Хасково, 15.06.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО,
в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретаря Ангелина Латунова и в
присъствието на прокурор Цвета Пазаитова от ОП – Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Костова АНД (К) № 181
по описа на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от Б.Н.Ц. ***, подаден чрез пълномощника му адв. Р.А.,
срещу Решение №171/29.12.2022г., постановено по АНД №776/2022г. по описа на
Районен съд – Свиленград.
В
касационната жалба се твърди на първо място, че неправилно и незаконосъобразно
районния съд дал ход на делото в отсъствие на жалбоподателя и пълномощника му, от
които била подадена молба за отлагане на заседанието поради здравословни
проблеми. Поради това съществено било нарушено правото на защита на оспорващия.
Освен това, незаконосъобразно не бил допуснат до разпит един свидетел. На
следващо място се изтъква, че жалбоподателят не бил уведомен за служебното
прекратяване на регистрацията на автомобила му, от което следвал извода, че
нямало как нарушението да било извършено умишлено. Доказателства за уведомяване
не били налице. Твърди се, че нарушението по чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП
можело да бъде извършено само умишлено и при форма на вина пряк умисъл, каквито
в настоящия случай не били налице. В наказателното постановление дори не било
посочено кога била прекратена регистрацията и това представлявало нарушение на
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, което евентуално можело да има значение за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Претендира се отмяна на съдебното решение,
отмяна на потвърденото с него НП и присъждане на разноски за две съдебни
инстанции. Алтернативно се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за
разглеждане от друг състав на районния съд, в случай че се приеме, че лицето и
пълномощникът му, несправедливо били лишени от участие в процеса. Допълнителни
съображения в подкрепа на изложеното се развиват в писмени бележки.
Ответникът
– Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, не изразя становище по
касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за основателна. Предлага
обжалваното решение да бъде отменено поради неправилно приложение на закона.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна
страна.
Разгледана
по същество същата е основателна, поради следните съображения:
С
оспореното Решение №171/29.12.2022г., постановено по АНД №20225620200776/2022г.
по описа на съда, Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно
постановление №21-1253-002949 от 31.03.2022г. на началник сектор в ОД на МВР –
Хасково, сектор „Пътна полиция“, с което на Б.Н.Ц. ***, за извършено на
11.10.2021г. нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
и на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са
му били отнети и 10 контролни точки.
За
да постанови този резултат, районният съд е приел, че обжалваното пред него
наказателно постановление било издадено от компетентен орган, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процесуален ред за постановяване, както и
при съблюдаване на сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Относно съдържанието на НП
за извършеното деяние, налице било пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, поради което не се
стигнало до неразбиране от лицето за какво го санкционират, съответно не било
нарушено правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем. На
следващо място, от всички доказателства по делото ставало ясно, че именно
жалбоподателят извършил описаното в НП административно нарушение. С
управлението на автомобил, чиято регистрация била служебно прекратена съставът
по чл.140, ал.1 от ЗДвП бил реализиран. Прекратяването на регистрацията станало
след постъпило до органите на МВР уведомление по чл.574, ал.11 от Кодекса за
застраховането. Съдът посочил, че незнанието на факта, че управляваното МПС
било със служебно прекратена регистрация се дължало на проявена от водача и
собственик, непредпазливост под формата на небрежност. Лицето не съзнавало и не
предвиждало настъпването на противоправния резултат, но било длъжно и могло да
го предвиди след като управлявало собствения си автомобил. В случая без
значение за отговорността на водача било обстоятелството за изпълнено или не
задължение за уведомяване на собственика за прекратената регистрация на МПС. Съдът
приел и че деянието не е с обществена опасност, по-ниска от обичайната за този
род нарушения, поради което не съставлявало маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. При така установеното нарушение правилно било наложеното
съответното наказание, в минимално предвидения в закона размер. В съответствие
с чл.б, ал.1, т.5 от Наредба № Iз-2539 на МВР, правилно били отнети и 10
контролни точки.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Хасково намира решението за валидно
и допустимо, но неправилно. Същото е в противоречие с Тълкувателно
постановление №2 от 05.04.2023г. по ТД № 3/2022г. на Общото събрание на съдиите
от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, съотв. постановено
е при неправилно прилагане на закона.
Безспорно
е, че на 11.10.2021г. в 11.10 часа по Автомагистрала „Марица“ до км. 97+450 в
посока към АМ „Тракия“, Б.Н.Ц. е управлявал собствения си товарен автомобил * с рег.
№*, който бил със
служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Съгласно
чл.143, ал.10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11
от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Според
чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места, а нормата на чл.175, ал.3,
предл. първо от ЗДвП предвижда да се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
При
тези фактически и правни обстоятелства, административнонаказващият орган е
приел, че за извършеното нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на
лицето. Следва обаче да се има предвид, че самият факт за липса на сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към даден момент не
обуславя автоматично прекратяване на регистрацията. По силата на чл.143, ал.10
от ЗДвП, тези действия се предприемат след получаване на съответното
уведомление от Гаранционния фонд и след уведомяването на собственика на
превозното средство за прекратената регистрация. В случая доказателства за
такова уведомяване не са налице, нито се твърди собственикът да е узнал за това
обстоятелство преди датата на проверката. Именно предвид факта, че се извършва
служебно прекратяване на регистрацията и тези данни не са налични в
общодостъпен източник на информация, законодателят е указал на съответните
органи да уведомят собственика. В противен случай, при наличие на външни
белези, сочещи на редовно регистриран автомобил (поставени регистрационни табели
и наличие на свидетелство за регистрация), липсва основание да се твърди
наличието на вина и в двете ѝ форми – умисъл и непредпазливост.
Следователно,
водачът би могъл да осъществи състав на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, ако
е уведомен, че МПС е с прекратена регистрация и предприеме управление след
узнаване на този факт. В подкрепа на изложеното до тук е и Тълкувателно
постановление № 2 от 05.04.2023г. по ТД № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II
колегии на ВАС, с което се приема, че не се наказва с предвиденото в чл.175,
ал.3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято
регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това
да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В случаите, когато
няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на
собственика на моторно превозно средство от отдел „Пътна полиция“ или не се
докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията,
деянието по чл.175, ал.3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Следва да се отбележи, че
незнанието се явява резултат от неизпълнено административно задължение по
чл.143, ал.10, изр. първо, предл. последно от ЗДвП, поради което липсва както
умисъл, така и небрежност – незнанието на фактическото обстоятелство не се
дължи на небрежност. Под уведомяване в случая следва да се има предвид узнаване
по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени
средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и
доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително
вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.
За
пълнота на съдебния акт следва да се посочи, че настоящата инстанция намира за
неоснователно твърдението в касационната жалба за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на първоинстанционното съдебно производство. Съдебният
състав на районния съд обосновано е дал ход на делото, като е приел, че не са
налице надлежни доказателства за отлагането му поради отсъствието на жалбоподателя
и пълномощника му. Пред РС е било представено единствено копие на електронен
документ, с който се дава възможност за консултация със специалист (лекар), но с
него не се удостоверява хоспитализиране на адвокат Р.А., или друго
обстоятелство, обосноваващо невъзможност за явяване по делото пред РС. Доказателства
за такава невъзможност се представиха едва пред настоящата съдебна инстанция. Пред
районния съд не са били представени и никакви доказателства за влошено
здравословно състояние на жалбоподателя. При това положение правилно РС е
оставил без уважение молбата за отлагане на делото за друга дата, респ. правилно
е дал ход на същото.
Възражението
за незаконосъобразно недопускане до разпит на свидетел, също е неоснователно,
тъй като видно от протокола от проведеното пред районен съд о.с.з., от
жалбоподателя и пълномощника му не е било изпълнено указанието, дадено с
Разпореждане №1321 от 29.11.2022г. на съдията –докладчик по делото, да се
осигури явяването на свидетеля пред съда.
По
изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и постановено при липса на съществени процесуални нарушения,
но е неправилно. Ето защо същото следва да бъде отменено, като се отмени и
потвърденото с него Наказателно постановление №21-1253-002949 от 31.03.2022г.
на началник сектор в ОД на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“.
При
този изход на делото заявеното от пълномощника на жалбоподателя искане за
присъждане на разноски съдът намира за основателно. С оглед факта, че
ответникът по касация е ползвал безплатна правна помощ, на основание чл.38,
ал.2, във връзка с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, адвокат Р. Н. А.,***,
има право на адвокатско възнаграждение за осъществени защита и съдействие пред
Районен съд Свиленград и Административен съд Хасково. Същото, съгласно чл.38,
ал.2, изр. второ от ЗА, съдът определя в общ размер на 800 лв., съобразно
чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №171/29.12.2022г., постановено по АНД №20225620200776/2022г. на
Районен съд – Свиленград, с което е потвърдено Наказателно постановление
№21-1253-002949 от 31.03.2022г. на началник сектор в ОД на МВР – Хасково,
сектор „Пътна полиция“, вместо което
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-1253-002949 от 31.03.2022г. на началник
сектор в ОД на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, с което на Б.Н.Ц. ***, за
извършено на 11.10.2021г. нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети
и 10 контролни точки.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Хасково, на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да
заплати на адвокат Р.А.,***, адвокатско възнаграждение за осъществени защита и
съдействие пред Районен съд Свиленград и Административен съд Хасково, в общ размер
на 800.00 (осемстотин) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.