О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /
Варненският
окръжен съд, Гражданско отделение, девети състав, в закрито заседание,
проведено на шестнадесети март, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
След като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2424 по опис на ВОС за 2011 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от В.Н.В.,
представляван от адв. Ж.Янлъзов, в условията на обективно съединяване и в
евентуалност против Жулиета К.О. и М.Г.В.
1./Иск за прогласяване нищожността на правна сделка обективирана в нот.
акт № 129/2010 г., на основание чл. 26, ал.1 пр. първо от ЗЗД, по твърдението,
че договорът за замяна е сключен в нарушение на закона и противоречи на
императивни норми и като такива сочи чл.
165, ал.4 вр. чл. 159, ал.1 от СК и чл. 130, ал.3 от СК и 2./ Иск за обявяване
на недействителността на същата правна сделка, по твърдението че при
сключването й представляващия втората ищца се е договорил с първата във вреда
на представляваната, на основание чл. 40 от ЗЗД.
В обстоятелствената част на исковата молба /искът е
предявен като ИУИ в делбеното производство по гр.д. № 12141 по описна ВРС за
2011 г./ се излага, че той заедно с други лица в това число и втората ответница
са призовани към наследяване по закон
след смъртта на Виолета Димитрова В.,***, починала на 28.11.2009 г. По
повод иск за делба предявен от Д.К.О. , по който е образувано гр.д. № 12 141/2011
г. на ищеца станал известен факта, че втората ищца в качеството си на наследник
по закон е прехвърлила на първата ответница, която е ищца в делбеното
производство чрез замяна наследствените си права останали от общата на ищеца и
на втората ответница в настоящото производство наследодателка Виолета В.. В исковата молба се излагат твърдения за
това, че при сключване на тази сделка са нарушени законови разпоредби. Твърди
се, че втората ответница е лице поставено под пълно запрещение т.е. към датата на сключване на атакуваната
сделка е била недееспособна. Твърди се, че органът по настойничество не е бил
уведомен да това, че недееспособната е получила наследство и не е съставен опис
на наследството. Конкретизира, се при разрешаване на сделката не могло да се
установи дали е в интерес на поставената под запрещение, затова защото
съставения опис не е включвал част от имотите притежавани от наследодателката,
т.е. липсвало е остойностяване на наследствените права. Горните съображения
макар и противоречиви се споделят с цел да се обоснова твърдението, че сделката
не е била в интерес на поставената под
запрещение.
Исковата молба съдържа и обстоятелствена част към
евентуално съединения иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД като се твърди, че
сделката е нищожна затова защото липсва еквивалентност между правата, които
втората ответница е получила и тези които е прехвърлила, като се твърди, че
след замяната тя е получила по-малко по стойност имущество.
След изпълнение на процедурата по чл. 131 от ГПК са
постъпили два писмени отговора с вх. рег. № 7032 от 28.02.2012 г. от
ответницата Д.К.О. и вх. рег. № 7588 от 05.03.2012 г. от ответницата М.Г.В.,
представлявана по закон от настойника Мартин К.О..
И в двата писмени отговора е оспорена допустимостта на предявените
искове. По отношение на главния иск са
споделени следните възражения за недопустимост. На първо място се твърди, че за
ищеца не е налице правен интерес от
предявения иск за нищожност, защото по сделката не са прехвърлени повече права
от притежаваните по наследяване и обявяваното нищожността не влияе на квотата с
която ищецът в настоящото производство ще участва в делбата. Във връзка с
горното съображение е развит довода, че искът за прогласяване на нищожност е установителен по своя характер и правният
интерес е процесуална предпоставка за която съсъд следи служебно. Отправено е
искане съдът да констатира липсата й и да прекрати производството по предявения
иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД. В подкрепа на това становище
прехвърлителката на наследствените права счита, още, че след като ищецът не
твърди да е титуляр на прехвърлените права, нито е страна по сделката, която
атакува той няма интерес от установяване на нищожността. Във връзка със същото
възражение за липсата на правен интерес са наведени и съображения за това, че
при посочване на нормите, които са нарушени от съдът се иска да установи, че
разрешението дадено за изповядване на сделката не е било в неин интерес. При
развиване на този довод в писмените отговори са твърди, че при установяване на
нищожност поради противоречие със закона правомощията на настоящия съд е да
провери дали са изпълнени специалните изисквания на закона, а не да преценява
законосъобразността на разрешението за сключване на сделката дадено от районен
съдия с оглед компетентността му. С оглед горното се счита, че нарушаването на
нормата на чл. 165, ал.1 – 3 от СК дори и да се установи, не може да обоснове
извода, че сделката противоречи на закона. Другата норма посочена като в
нарушение на закона, а именно чл. 130 от СК към която препраща разпоредбата на
чл. 165, ал.4 от СК е основание за претендиране на нищожността, но ответниците
сочат, че липсва в исковата молба такова твърдение, а и от съдържанието на
приложените доказателства при изповядване на сделката се установява наличието
на такова разрешение.
По тези възражения съдът намира следното:
Вярно е, че искът с правно основание чл. 26 от ЗЗД е
установителен и за да е допустим следва да са налице определени предпоставки,
като една от тях е правният интерес. За
наличието на тази процесуална предпоставка съдът следи служебно, т.е. от
обстоятелствената част на исковата молба следва да се установи, че с предявяване
на иска ищецът брани свое право или право, от което косвено ще се ползва. Това
становище в частта за липсата или наличие на правен интерес се застъпва в Определение № 390 от 13.05.2011
г. на ВКС по ч. т. д. № 139/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия
Ефремов. Повдигнатият пред настоящия съд спор е преюдициален към иск за делба
предявен от първата ответница по който иск е конституиран като ответник ищеца в
настоящото производство. При предявяване на настоящия иск ищецът следва да
обоснове не само твърдения за нарушение на закона като основание за нищожност,
а и как атакуваната сделка пряко или косвено засяга негово право. От
съдържанието на исковата молба не се извежда такова твърдение, ищецът не
твърди, че с обявяване нищожността на сделката ще се възстанови в неговия
патримониум право на наследяване възникнало за него или пък ще се увеличи
квотата с която участва в съсобствеността, нито се излагат съображения защо
иска в делбата да участва призован към наследяване по закон , а не лице което е
получило чрез правна сделка наследствените права. Т.е. не е споделен какъвто и
да е пряк, нито косвен интерес основан на съображения за личността на
съделителя или евентуални претенции към конкретно лице в производството за
делба.
Затова настоящия съд намира, че в конкретния случай
ищецът не е обосновал правен интерес от предявения иск за нищожност нито пряк
такъв нито като косвен. Горното е основание за прекратяване на производството
като недопустимо по възраженията на ответниците за липсата на правен интерес,
който съдът служебно не установи в настоящото производство.
По второто от възраженията, че посочването на правната
норма на чл. 165 от СК като нарушение на закона не обосновава правен интерес от
предявяване на иска, поради това, че тази норма не създава съществено условие
за законосъобразността на атакуваната сделка съдът намира следното. За да се
произнесе по същество на определен спор, този спор следва да е допустим, т.е.
де е въведено фактическо твърдение, което ако се установи с доказателства ще
бъде достатъчно съдът да се произнесе с позитивно за ищеца решение. Вярно е
твърдението на ответниците, че посочената като нарушена норма на чл. 165 ал.1-3
от СК не създава условия за действителност на сделката. Такова условие е само
изпълнение на разпоредбата на чл. 130 ал.3 от СК. От това възражение възприето като
самостоятелно , не може да се достигне до целения от ответниците резултат прекратяване на производството. В случай, че липсва друго основание за
прекратяване на производството /правен интерес/ , то нова възражение може да
бъде само предмет на доклад по делото в първо съдебно заседание, в който доклад
съдът ориентира страните какъв е предмета на доказване. От съществено значение
е обаче, че в исковата молба не се твърди липсата на разрешение, а се твърди че
разрешението е дадено не в интерес на поставената под запрещение. При преценка за това дали сделка сключена от
недееспособен е в нарушение на закона, съдът може само да установява формалното
наличие на разрешение, не и да извършва контрол върху компетентността на
районния съдия, преценил че сделката е в интерес и дал разрешението.
Разрешението може да бъде предмет на изследване по претенция за нищожност само
ако се твърди, че няма токова или че наличното е порочно до степен приравнена
на липсата на разрешение /нищожност на самото разрешение – издадено от
некомпетентен орган, подписано от лице което няма качеството на районен съдия и
др./ В случая от съда се иска да провери дали разрешението, което е
действително е било в интерес на поставената под запрещение и от там да
обоснове нищожност на сделката. Проверка
за липсата или наличието на интерес се извършва от въззивната инстанция –
окръжен съд, по жалба срещу определението с което е уважено искането за
издаване на разрешение. Ако ищецът е бил
от кръга на лицата, които имат право на жалба то е могъл да направи това при
издаване на разрешението, а ако не е бил лице с правен интерес, то не налице такъв
и в настоящото производство. Извън
компетентността на настоящия съд е да проверява законосъобразността на
разрешението. Наличието му е факт, по който няма спор и за съда то е
действително след като е издадено въз основа на влязъл в законна сила съдебен
акт на районния съдия. Отделно от това
следва да се има предвид, че правен интерес да атакува даденото разрешение има
само носителя на материалното право за което е дадено разрешението. Затова не
може да бъде включен в предмета на спора по същество твърдението на ищеца, че
сделката е извършена без да е защитен
интереса на втората ответница. Включването в предмета на доказване на
обстоятелството нарушени ли са правата на втората ответница при издаване на
разрешението означава, че ищецът претендира чужди права.
По евентуално съединения иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД по който ищецът твърди, че първата
ответница е договорила с представляващата втората ответница във вреда на
последната, съдът намира следното. Отново ответниците поставят въпроса за допустимостта
на предявения иск, като считат, че чрез този иск ищецът не защитава свое право
нито пряко нито косвено. Съдът изхождайки от нормата на чл. 40 от ЗЗД, чиято
цел е защита правата на страна по сделката, а именно на представлявания
договарящ, намира че ищецът не е активно легитимиран да предявява иск за спор,
разрешаването на който има значение само за правната сфера на представлявания.
След като ищецът не е надлежна страна в такъв спор, то предявения от него иск е
недопустим поради липсата на право на иск.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от В.Н.В. с ЕГН **********,
представляван от адв. Ж. Янлъзов с адрес за връчване на съдебни книжа и
призоваване – гр. Варна, ул. „Граф Игнатиев” № 17, при участието на трето лице
помагач – В.Г.П. с ЕГН ********** с адресза призоваване и връчване на съдебни
книжа – гр. Варна, ул. „Херман Шкорпил” № 18, ет.1, против Д.К.О. с ЕГН ********** ***
и М.Г.В. с ЕГН **********
представлявана от настойника Мартин К.О., с адрес за връчване на съдебни книжа
и призоваване – гр. Варна ул. „Осми март” № 2 , при условията на обективно
съединяване и евентуалност 1.Главен иск за прогласяване нищожността на правна сделка – замяна, обективирана в нот.
акт № 129, том І, рег. № 1522, дело № 74 от 2010 г. на нотариус № 572 с район
на действие ВРС, поради противоречие със закона по твърдението че са нарушение
разпоредбите на чл. 165, ал.4 вр. чл. 159, ал.1 от СК и разпоредбата на чл.
130, ал. 3 от СК /последната по твърдението, че е издадено разрешение, но то не
е в интерес на поставената под запрещение/, на основание чл. 26, ал.1 пр. първо от ЗЗД и иск за приемане за
относителна недействителност на същата сделка по твърдението, че
представляващия се е договорил във вреда на представлявания, на основание чл. 40 от ЗЗД, като недопустими поради
липсата на правен интерес и липса на процесуална легитимация /право на иск/
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящия
съдебен акт до страните.
Окръжен
съдия: