О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер……… Година 2011,11.04. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На единадесети
април Година две хиляди и единадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………...
Съдебни заседатели: …………………………………….......
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер
360 по описа за 2010 година
и за да
се произнесе,взе предвид следното:
Ищецът „И. СП К.”АД,ЕИК * със седалище гр.Н.,*,Община Н., Област Б. и съдебен адресат Х.Г.Д. гр.Б.,ж.к.”*”,бл.*,вх.*,ап.* е предявил алтернативно
съединени искове против „Д.” ООД, ЕИК* със седалище гр.Б.,*,Община Б.,Област Б. и адрес на управление ул.”П.”,№ *,ет.* и „В.Д.” ООД, ЕИК* със седалище гр.Б.,*,Община Б.,Област Б. и адрес на управление ул.”П.”,№ *,ет.*
за прогласяване нищожност на
сключени между двамата ответници договор за продажба на търговско предприятие, включващо и недвижими имоти, оформен с нот. заверка на
подписите от 09.09.2008 г. на нотариус с район на действие Бургаски районен съд
и на поправка на договора за продажба на търговско предприятие, оформена с нот.заверка на
подписите от 06.10.2008 г. на нотариус с
район на действие Сливенски районен съд, поради това, че липсва валидно решение на
общото събрание на съдружниците на дружеството-продавач-първи ответник по
делото за прехвърлянето, поради това, че е нарушена забраната за договаряне сам със себе си, както и поради това, че те са явно неизгодни за продавача и мажоритарния
съдружник в дружеството-продавач- ищеца по настоящото дело. Сочи, че е мажоритарен съдружник в
търговското дружество-първи ответник и е изпълнил задължението си за вноска, при включването му като такъв посредством апорт
на 40 бр. недвижими имоти, както и
машини, оборудване, съоръжения и стоки, описани в дружествения договор.
Прилага доказателства.
Ответниците „Д.” ООД, ЕИК* със седалище гр.Б.,*,Община Б., Област Б. и адрес на управление ул.”П.”,№ *,ет.*
чрез пълномощника си адв.Г.Н. и адрес на кантората гр.Б.,ул.”А.”,№ * и „В.Д.” ООД, ЕИК* със седалище гр.Б.,*,Община Б.,Област Б. и адрес на управление ул.”П.”, № *, ет*
чрез пълномощника си адв. А.Т. ***, пл. „Б.Г.”,№*, ет.* в писмените си и допълнителните си писмени отговори са направили
възражения по допустимостта на предявените искове,които са обосновали с липса
на правен интерес,
недопустимо
алтернативно съединяване на искове и неяснота на исковата претенция. Прилагат доказателства.
Бургаски окръжен съд при проверка
на допустимостта на предявените искове съгласно предл.2 на ал.1 на чл.374 от ГПК съдът констатира следното:
Предявените искове са с предмет прогласяване нищожност на договори, подписани между двамата ответници, поради допуснати пороци при
сключването им. В писмените си отговори и двамата
ответници са направили възражения по допустимостта на предявените искове, които поддържат и в
допълнителните си такива. Възраженията
си обосновани с твърдения за липса на правен интерес, недопустимо алтернативно обективно
съединяване на искове, поради
неопределеност на петитума и неяснота на фактическите твърдения в изложението
на исковата молба,
което пречи да се
определи точното им правно основание.
Съдът намира, че по възраженията за
недопустимост следва да се произнесе в поредността, в която основанията за
недопустимост са заявени.
На първо място се твърди, че липсва правен интерес от предявяване на исковете. Безспорно е, че предявените искове са
установителни и са насочени към признаване несъществуването на правна обвързаност
по подписани договори, поради допуснати пороци още в момента на сключването
им. В атакуваните облигационни връзки
обаче участници като страни са ответниците, а ищецът има по отношение на тях качеството на трето лице. Ето защо, за да е налице за него интерес от
прогласяване нищожност на сделките, оформени между ответниците, е необходимо те да смущават
нормалното упражняване на негови права. При това правният интерес трябва да бъде пряк, а не опосреден и предполагаем.
Ищцовото дружество заявява, че договорите за прехвърляне на
предпиятие накърняват членствените му права в дружеството-първи ответник, а именно правото му на дивидент и
размера на дружествения му дял. Съдът намира обаче, че такова засягане на права не е
налице. Правото на дивидент възниква при
определени в закона предпоставки - то е пряко свързано с
реализирането на печалба от развивана търговска дейност и е следствие от решение
на съответния дружествен орган полученият положителен финансов резултат да бъде
предназначен именно за тази цел, а не за други цели. Следователно
правото на дивидент не зависи пряко и непосредствено от конкретни имуществени
права на търговеца или от комплексът права, задължения и фактически отношения, включени в предприятието му, а от активността и ефективността, с която упражнява търговското си занятие и използва активите си. Така търговец с множество ценни
активи, които не управлява добре, може да работи на загуба, правейки сериозни и необмислени
разходи за обичайната си дейност, но дори и да ги управлява добре, върховният му дружествен орган може да реши да
реинвестира печалбата в развитие на търговската дейност или да стори с
нея нещо друго, а не непременно да разпредели
дивидент. Няма данни, а и не се твърди в настоящия
случай дружеството-първи ответник, да е вземало решение за разпределение на дивидент, нито да има връзка между
реализирането на това право и размера му с извършените договори. Следователно атакуваните
сделки не засягат правото на дивидент на ищеца в дружеството-първи ответник. Аналогично е положението и с
дружествения дял.
Дружественият дял на
съдружник е дял от имуществото на търговското дружество, пропорционален на основния дял в
капитала, а имуществото на търговеца е
динамична, постоянно променяща се величина. В нея се включват различни
имуществени права,
като съотношението им може и е по принцип различно. Докато участва в търговкото
дружество съдружникът няма право да иска
и да получи дружествения си дял - чл.133 от ТЗ. Такова право той добива при напускане, а размера на дела
се определя по баланс към момента
на прекратяване на членственото правоотношение - чл.125,ал.3
от ТЗ. От този момент съдружникът
придобива друго качество спрямо търговското дружество, в което е членувал - той става негов кредитор. В това му
качество, за него вече се поражда правен интерес да бъде надлежна страна по
установителни искове, имащи за
предмет правоотношения, в които
неговият длъжник участва като субект, тъй като удовлетворяването на правото му да
получи дружествения си дял предпоставя, че в полза на търговското дружество съществуват
определени имуществени права, както и че
спрямо него не съществуват други вземания, които да конкурират с негови вземания. Към настоящия момент ищецът нито твърди, нито има доказателства за това, да е прекратил членственото си правоотношение с първия ответник и за него
да е възникнало право на дружествен дял в определен размер. Както правото на дивидент, така и правото на дружествен дял
са елементи от налично и съществуващо
членствено правоотношение. Търговският
закон обаче е регламентирал специални правни средства за защита на това
правоотношение - напр. чл.71 ,чл.74 и т.н., като нито самото
то, нито отделните негови елементи
дават право на пряка намеса в самата търговска дейност, осъществявана от търговеца. Намесата в търговската дейност се
осъществява посредством контрол
върху работата на органите на
дружеството и преминава единствено през нея. В този смисъл членството не
представлява правоотношение пряко засягано от конкретни разпоредителни сделки
на самото дружество, за да обуславя
правен интерес на съдружника като трето лице да ги атакува /виж в този смисъл
по аналогичен случай и определение № 563 от 07.02.2011 год. по т.д.№ 458 по
описа за 2010 год. на ВКС ,ТК,І т.о. в сайта на ВКС/.
При това положение предявените искове са
недопустими на това заявено първо по ред основание. Ето защо образуваното производство по настоящото дело
следва на основание чл.130 от ГПК като недопустимо да се прекрати, без да бъдат обсъждани останалите
наведени основания за това.
По изложените съображения и на
основание чл.130 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по
т.д.№ 360 оп описа за 2010 год. на Бургаски окръжен съд.
Определението подлежи на
обжалване пред Бургаски апелативен съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от него от ищеца.
Съдия: