№ 9
гр. София, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на пети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело
№ 20211100511858 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на Б.Н.Р. – длъжник по изпълнително дело №
20217880400391 по описа на ЧСИ М.К. срещу отказ за прекратяване на
изпълнителното производство, обективиран в съобщение изх. №
6678/16.08.2021г., както и отказ за намаляване на размера на адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв., обективиран в същото съобщение.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на обжалвания акт.
Счита, че в случая определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно,
предвид фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и следва да
бъде намалено до минимален размер от 200 лева, съгласно чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Поддържа, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба
№1/2004г. е неприложима, тъй като не са извършени изпълнителни действия
от страна на взискателя. Моли съда да отмени обжалвания акт на съдебния
изпълнител, като намали приетото адвокатско възнаграждение и постанови,
че са налице предпоставките за прекратяване на производството, поради
наличие на доброволно плащане на останалите дължими суми на взискателя.
Взискателят Д.М.П. заявява становище за неоснователност на жалбата в
депозиран писмен отговор. Поддържа, че не са налице основанията за
1
прекратяване на производството, тъй като приетите разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 1200 лв.
безспорно не са заплатени. Твърди, че по делото са заплатени претендираната
общо от нея сума по изпълнителния лист в размер на 13 706. 13 лв., както и
такси и разноски по изпълнението в общ размер на 1409. 24 лв., но
изпълнителното производство не може да бъде прекратено при липса на
плащане на претендираното адвокатско възнаграждение. Отделно поддържа,
че изпълнителното производство не подлежи на прекратяване, тъй като е
налице спорно насрещно вземане на БНР за сумите 85. 86 лв. и 86 лв.,
предмет на отделно частно производство. По отношение размера на
претендираното адвокатско възнаграждение сочи, че същото не е прекомерно,
предвид обема на извършените от упълномощения представител процесуални
действия, включително и по друго изпълнително дело, по което взискател е
БНР. Моли съда да остави жалбата без уважение.
По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен
съдебен изпълнител К., с които се заявява становище за неоснователност на
жалбата.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните
и прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 391/2021 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 по
описа на КЧСИ, е образувано по молба от 20.07.2021г. на Д.М.П. срещу
Б.Н.Р., въз основа на изпълнителен лист от 14.07.2021г., издаден по гр.д. №
72253/2015г. на СРС, в който е обективирано задължение за плащане от
страна на длъжника БНР на взискателката, на следните суми: 4 699 лв.; 6 643
лв. и 2663. 04 лв. – съответно присъдени разноски в три различни съдебни
инстанции. Молбата за образуване на изпълнителното производство е
депозирана чрез адв. П., като към нея е представен договор за правна защита
и съдействие, в който е удостоверено, че уговореното адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв. е заплатено изцяло в брой. В молбата за
образуване на изпълнително производство се сочи, че длъжникът БНР има
съдебно признато вземане за сумата 298. 91 лв., поради което е направено
искане за образуване на изпълнително дело за събиране на сумата общо от
13 706. 13 лв., поради извършено прихващане със сумата 298. 91лв.
С постановление от 21.07.2021г. на ЧСИ К. са приети разноски за
2
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. по изпълнителното дело,
както и такси по ТТЗЧСИ в общ размер на сумата 1409. 24 лв.
Длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение на 21.07.2021г.
Не е спорно по делото, а се установява от представените платежни
нареждания и съгласно признание и на самата взискателка, че на 30.07.2021г.
са заплатени от БНР общо претендираната сума от 13 706. 13 лв. и таксите по
ТТРЗЧСИ в общ размер на 1409. 24 лв.
С молба от 03.08.2021г. длъжникът БНР е заявил, че прави възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 1200 лв.,
тъй като съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, дължимият размер на
възнаграждение е 200 лв., като е представил доказателства за плащане на
останалите дължими суми и е поискал прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК.
С обжалвания акт, обективиран в съобщение изх. № 6678/16.08.2021г., е
оставена без уважение молбата на длъжника БНР от за намаляване на
адвокатското възнаграждение и за прекратяване на изпълнителното
поризводство.
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в
преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение, въведеният с
жалбата спор е дължимостта на възнаграждение над размера от 200 лева, т. е.
за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Жалбоподателят не оспорва предпоставките за начисляване на разноски за
образуване на изпълнителното производство. Настоящият състав намира, че
няма основание да бъде възложено в тежест на длъжника разноски за
възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно цитираната
разпореда, възнаграждение се дължи при осъществена защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. В случая взискателят, чиято е
доказателствената тежест, не е установил реално извършени такива действия.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е
3
свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с
общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е
уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася
тази отговорност в изпълнителното производство. Съгласно чл.78, ал. 5 ГПК,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело
следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на
оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените
процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и
фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в
рамките на изпълнителното производство, освен първоначалната молба за
образуване на изпълнителното дело, с която е сезиран частният съдебен
изпълнител, процесуалният представител на взискателката не е извършил
никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на
паричното вземане. С оглед липсата на предприемани действия по
осребряване на имущество, в изпълнителното производство не са извършвани
реални изпълнителни действия. Предвид горното, на този етап взискателят не
е доказал наличието на основание за заплащане на възнаграждение по чл. 10,
т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Налице е доброволно плащане в срока за доброволно
изпълнение, поради което изпълнителното дело не е усложнено от фактическа
и правна страна и взискателят има право на адвокатско възнаграждение
единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Неоснователни са доводите на взискателката, че при определяне на
възнаграждението следва да бъдат взети предвид извършените процесуални
действия от адв. П. по друго изпълнително производство, както и
депозираните от същия молби за извършено материално прихващане извън
4
настоящото дело. В настоящото производство е налице материалноправно
изявление за прихващане в самата молба за образуване на изпълнителното
производство, но това не налага извод за приложение на чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. Относно наличието на предпоставките за
прихващане на сумите 85. 86 лв. и 86 лв., доводите в жалбата в тази връзка са
ирелевантни, тъй като от данните по делото е видно, че това вземане на
взискателката е предмет на отделно частно производство по чл. 407 ГПК, но
извършените процесуални действия на пълномощника на взискателката по
издадения в нейна полза изпълнителен лист в друго производство не
рефлектират върху размера на възнаграждението му по настоящото дело.
При тези съображения обжалваният акт, с който възражението на
длъжника по чл.78, ал. 5 от ГПК е оставено без уважение, следва да бъде
отменен като неправилен и вместо него – да бъде постановено намаляване на
дължимите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение до размера
на сумата от 200 лева.
Жалбата в останалата част - досежно искането за прекратяване на
производството е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. На
първо място, молбата на длъжника за прекратяване на производството е
релевирана на основание чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК. Цитираната норма
регламентира прекратяване на изпълнителното производство при наличие на
плащане от длъжника на сумата по изпълнителния лист преди образуването
му, каквато хипотеза в случая не се твърди и доказва. Поради изложеното, не
са налице предпоставките за прекратяване на производството по смисъла на
чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК и обжалваният отказ на соченото основание е правилен.
Следва да се посочи, че хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК е различна от
приключването на изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 2 ГПК
с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. В
случая наличието на приети и незаплатени разноски за адвокатско
възнаграждение, включително и за сумата 200 лв., изключва приложението и
на чл. 433, ал. 2 ГПК към момента на депозиране на молбата на длъжника на
03.08.2021г. По изложените съображения, частната жалба в посочената част е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника Б.Н.Р., отказ за намаляване на
адвокатско възнаграждение, обективиран в съобщение изх. №
6678/16.08.2021г. на ЧСИ М.К. по изп.д. № 20217880400391, като вместо това
постановява:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размера на разноските за
дължимото адвокатско възнаграждение на взискателя Д.М.П. по
изпълнително дело № 20217880400391 по описа на ЧСИ М.К., до размера на
сумата от 200 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Б.Н.Р. в останалата част –
срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство, обективиран в
съобщение изх. № 6678/16.08.2021г. по изпълнително дело №
20217880400391 по описа на ЧСИ М.К., като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6