Р Е Ш Е Н И
Е
№ ……………/………………
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично съдебно заседание на двадесет
и девети май две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Станчева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
мл.
с.я Милена Николова
при участието на секретаря Галина Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Росица Станчева
въззивно
гр.д. № 852 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от
01.11.2017г., постановено по гр.д. № 13993/2016г. Варненският районен съд е
допуснал да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот – дворно място,
находящо се в с.Казашко, Община Варна, ул.“*****, с площ по документ за
собственост от 573 кв.м., а по скица с площ от 640 кв.м., представляващо ПИ с
идентификатор 35211.501.117 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-10/30.01.2015г., с номер по предходен план 703, кв.3, парцел ІІІ-703,
ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, с идентификатор
35211.501.117.1, със застроена площ по документ за собственост 80 кв.м., а по
скица – 86 кв.м. между съделители и при квоти, както следва:
-по отношение на
дворното място – 9/12 ид.ч. за Н.И.Д., 2/12 ид.ч. за А.А.Д.Х. и 1/12 ид.ч. за И.И.П.;
-по отношение на
двуетажната жилищна сграда - 15/21 ид.ч.
за Н.И.Д., 4/21 ид.ч. за А.А.Д.Х. и 2/21 ид.ч. за И.И.П.;
Със същото решение
първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от Н.И.Д. и А.А.Д.Х. против И.И.П.
иск за делба на изградените в гореописаното дворно място гараж със застроена
площ 8.70м/4.80м и лятна масивна постройка с размери 9.50м/2.20м, заснети в КК
с общ идентификатор 35211.501.117.2.
Срещу така
постановеното решение са постъпили въззивни жалби от всички съделители.
Н.И.Д. и А.А.Д.Х., чрез процесуалния си
представител адв. Ж., обжалват решението в частта, в която е отхвърлен иска им
за делба на гаража и стопанската постройка. Твърдят, че в тази му част същото е
неправилно, постановено при неправилна преценка на събраните по делото
доказателства и материалния закон. Сочат, че съдът не е отчел, че въпросните
постройки нямат самостоятелен характер, че праводателите им не са си запазили
правото на суперфициарна собственост върху тях, като в тази връзка не е
изследвал действителната воля на страните по сключените прехвърлителни сделки
съобразно нормата на чл.20 ЗЗД. Изложени са и доводи за неприцизност на
постановения отхвърлителен диспозитив, считайки, че по този начин се отричат и
признатите им права на съсобственост досежно тези обекти. Иска се отмяна на
обжалваното решение в тази му част и постановяване на друго, с което същите да
бъдат включени в предмета на делбата.
И.И.П., чрез
процесуален представител адв.К., обжалва решението в частта, в която искът за
делба е уважен. Счита, че от представените и приети по делото доказателства не
се установява идентичност между допуснатите до делба имоти и описаните такива в
титулите за собственост. Излага съображения, че поради разминаването в площите
на дворното място и жилищната сграда, посочени в нот.актове и посочените такива
в издадените скици, в това число и обжалваната от него заповед за одобряване на
кадастралната карта, е налице правна несигурност относно предмета на делбата,
поради което и искът следва да се отхвърли като неоснователен. Наведени са и
оплаквания, че съдът не е разгледал заявени възражения за нищожност по см. на
чл.26 ЗЗД. Отправеното искане до настоящата инстанция е да отмени решението в
обжалваната от него част и да отхвърли иска за делба и на дворното място, ведно
с жилищната сграда.
В срока по чл.263 ГПК всяка от страните е депозирала писмен отговор, с който оспорва насрещната
въззивна жалба като неоснователна.
Депозирана е и
въззивна жалба от Н.И.Д. и А.А.Д.Х. срещу постановеното по същото дело по реда
на чл.247 ГПК решение от 22.01.2018г. и с което първоинстанционният съд е
оставил без уважение молбата им за поправка на очевидна фактическа грешка в
решението, в частта относно отхвърлената искова претенция за делба на гаража и
стопанската постройка, като вместо „отхвърля иска“ да бъде посочено, че тези
имоти се изключват от делбата. Твърди се, че волята на съда е била тези обекти
да бъдат изключени от делбата, предвид направените изводи за съсобственост с
трето, неучастващо лице и съобразно нормата на чл.345 ГПК, а не че се отричат
правата им на собственост относно тези два имота.
Срещу тази
въззивна жалба също е депозиран писмен отговор от насрещната страна, с доводи
за нейната неоснователност.
В с.з., чрез процесуалните си представители, всяка една страна поддържа
депозираната от нея жалба и оспорва насрещната.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Предявен е иск за
делба на недижим имот, представляващ дворно място с площ от 573 кв.м. по
документ за собственост, а по скица – 640 кв.м., находящо се в с.Казашко,
област Варна, ул.“*****, за което е отреден УПИ ІІІ-703 по плана на селото, а
по КК съставляващ имот с идентификатор № 35211.501.117, ведно с изградените в
него двуетажна жилищна сграда с идентификатор 35211.501.117.1, гараж и лятна
пристрайка, последни две отразени с общ идентификатор 35211.501.117.2.
В исковата си
молба ищците Н. И.Д. и А.А.Д. са изложили твърдения, че с ответника И.И.П. са
съсобственици относно гореописаните недвижими имоти. Посочено е, че Н.Д. и И.П.
са сред наследниците по закон на И.П.И., който е притежавал в режим на СИО с
майка им А.И. гореописания недвижим имот. През 1997г. родителите им са им
дарили по ½ ид.ч. от дворното място, а от къщата, в това число и
пристроените гараж и стопанска постройка, на Н. 3/7 ид.ч. и 4/7 ид.ч. на И.П..
С влязло в сила решение по гр.д. № 282/2014г. на ОС – Варна извършеното в полза
на ответника дарение е било отменено до размер на 5/6 ид.ч. от дарените имоти,
която част се е върнала в патримониума на дарителката и Н.Д., поради
настъпилото в хода на процеса наследствено правоприемство спрямо И.И.. През
2014г. А.И. е продала на дъщеря си Н. притежаваните от нея след отмяната на
дарението и в резултат на наследяването 4/12 ид.ч. от дворното място и 16/42
ид.ч. от сградата. Впоследствие, с договор за дарение от 11.12.2014г. Н.Д. е
дарила на дъщеря си А.А.Д. 2/12 ид.ч. от дворното място и 8/42 ид.ч. от
построеното в него. С оглед на извършените прехвърляния и правоприемства се
твърди, че към настоящия момент квотите на страните в съсобствеността по
отношение на дворното място са 9/12 ид.ч. за Н.Д., 2/12 ид.ч. за А.Д. и 1/12
ид.ч. за И.П., а по отношение на жилищната сграда, гаража и лятната пристройка
– 15/21 ид.ч. за Н.Д., 4/21 ид.ч. за А.Д. и 2/21 ид.ч. за ответника. Поради
невъзможността да поделят доброволно имота са сезирали съда за нейното
допускане и извършване, при така твърдените квоти.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от съделителя И.П., с който искът е оспорен като
недопустим поради наличието на висящ административен спор между страните,
наличието на несъответствие между площите в имотите, отразени в титулите за
собственост, тази по кадастрална карта и действителната им площ, както и предвид
незаконността на включените в предмета на делбата гараж и лятна пристройка.
Навежда доводи, че строителството в имота е осъществено от него, поради което и
счита, че е собственик в обем повече от 80%, както и че претендираните от
ищците права се основат на „нищожни документи“.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Липсва спор, респ. наведени в жалбите оплаквания
относно приетите за установени от първоинстанционния съд факти, а именно, че Н.Д.
и И.П. са наследници на И.П.И., съответно негови дъщеря и син, наред с майка им
А.Я.И. Съгласно КНА № 36/1967г. родителите им са били собственици, въз основа
на давностно владение на недвижим имот, находящ се в с.Казашко и представляващ
къща с дворно място, последното с площ от 578 кв.м., за което е отреден парцел VІІІ-78 в кв.3 по
РП на селото. През 1997г., с нот.акт № 125, том XLV, д. № 12467/1997г. на
нотариус при ВРС същите са дарили на Н.Д. ½ ид.ч. от дворното място и
3/7 ид.ч. от жилищната сграда. Останалите ½ ид.ч. от земята и 4/7 ид.ч.
от сградата са дарени на възиваемия И.П. с нот.акт № 127, том XLV, д. № 12469/1997г.
С влязло в сила
решение по гр.д. № 2419/2013г. на РС-Варна, потвърдено в тази му част с решение
по в.гр.д. № 282/2014г. на ОС – Варна, извършеното в полза на И.П. дарение е
било отменено, на основание чл.227 б.“а“ ЗЗД до размер на 5/6 ид.ч. от дарения
имот. По отношение на останалата 1/6 ид.ч., предвид настъпилата в хода на
процеса смърт на дарителя И.И. и сливането на качеството ищец-ответник, с
въззивното решение производството по иска до размер на наследствената квота на
въззиваемия /1/6 ид.ч./ е прекратено.
С нот.акт № 118,
том І, д.118/2014г. на нотариус с рег. № 148 А.И. е продала на въззивницата Н.Д.
притежаваната от нея след отмяната на дарението, лично и като наследник на
съпруга си, част от процесния имот, а именно 4/12 ид.ч. от дворното място и
16/42 ид.ч. от жилищната сграда.
От своя страна Н.Д.
е дарила част от имота на дъщеря си – въззивницата А.Д., а именно 2/12 ид.ч. от
дворното място и 8/42 ид.ч. от къщата /нот.акт № 183/2014г. на нотариус с рег.
№ 195/.
Не е спорно между
страните, а това се установява и от събраните гласни доказателства и
проведената СТЕ, че към настоящия момент в имота, освен двуетажната жилищна
сграда има изградени гараж и стопанка пристройка. Същите са построени преди
даренията от 1997г., без надлежни строителни разрешения и книжа, и са отразени
във влязлата в сила, в хода на първоинстанционното производство, кадастрална
карта с общ идентификатор 35211.501.117.2.
Удостоверение за търпимост също не е издавано.
Съгласно
заключението на в.л. Х. гаражът е със застроена площ от около 42 кв.м.
/8.70м./4.80м./, изграден на калканната западна стена на жилищната сграда.
Стопанската постройка е масивна, тухлена, с размери 9.50м./2.20м., изградена по
дължина на северната граница на имота. За първи път двете постройки са отразени
в КП от 1985г.
От коментираното
заключение /основно и допълнително/ се установява още, че за описаният в КНА от
1967г. недвижим имот – дворище 78 в кв.3 с РП от 1967г., одобрен със Заповед №
946/29.03.1967г. е отреден парцел VІІІ-78 с площ от 640 кв.м. Видно от
комбинирана скица № 2 към заключението към имот пл.№ 78 е придадена част от
имот с пл.№ 77. Впоследствие, със Заповед № 40/30.04.1992г. е одобрен нов
регулационен план, изработен върху кадастрална основа от 1985г. и съгласно
който за процесния имот с пл. № 703 е отреден УПИ ІІІ-703, с площ от 640 кв.м.
Улично и дворищно-регулационните линии се припокриват с имотните граници на
имот пл.№ 703 по КП от 1985г., както и с регулационните граници на парцел
VІІІ-78 по РП от 1967г. В тези граници имотът е отразен и в действащата
кадастрална карта.
Основните спорни
въпроси между страните са дали представените титули за собственост легитимират
въззивниците като собственици на цялото дворно място и двуетажната жилищна
сграда, предвид разликата в площта, посочена в тях и по действащ план;
допустима ли е делбата на гаража и второстепенната постройка, предвид
обстоятелството, че същите съставляват незаконни строежи, респ. дали същите са били
предмет на разпоредителните сделки; какви са квотите в съсобствеността, с оглед
твърденията, че въззиваемият е участвал в строителството на постройките.
Във връзка с това,
съдът намира доводите на въззивника за недоказаност на правото на собственост
върху разликата в площта над посочената такава в титулите за собственост и
действителната за неоснователни. Предмет на делбата е УПИ ІІІ-703, който е
отреден за имот с пл. № 703 по КП от 1985г. и чиито имотни граници изцяло
кореспондират на регулационните граници по предходния регулационен план от
1967г., съгласно който за имота на праводателите е бил отреден парцел VІІІ-78,
както и на материализираните на място граници. Предвид непосредственото
отчуждително действие на дрорищно-регулационния план, съгласно чл.39 ал.3
ЗПИНМ, следва, че към 1992г. регулацията от 1967г. досежно имот пл.№ 78 е била
приложена. Отредените регулационни граници по плана от 1967г. са станали
имотни, съобразно тях е проведена последващата регулация от 1992г., поради
което и към настоящия момент териториалната единица, която следва да бъде
допусната до делба е именно УПИ според действащия РП, с площ от 640 кв.м., а
страните се явяват съсобственици на целия УПИ.
Вън от това,
имотът описан в КНА за собственост от 1967г. е индивидуализиран и по РП от
1967г., макар и одобрен един месец след издаването на нот.акт. Определящ белег
за пространствените предели на правото на собственост са границите на имота, а
не неговата площ, което също сочи за неоснователност на възраженията на
въззиваемия досежно посочената в нот.акт площ и действителната площ на
процесния имот.
Що се отнася до
доводите досежно разликата в застроената площ на жилищната сграда, то те са
изцяло несъстоятелни. Липсва спор, че предмет на нот.актове за извършените
разпоредителни сделки е именно съществуващата към настоящия момент двуетажна
жилищна сграда и че същата е предмет на иска за делба.
Неоснователни са и
оплакванията за недопустимост на делбата на двете сгради на допълващото
застрояване – гараж и стопанска постройка. Безспорно е, че тези постройки са
построени без надлежни строителни книжа, в период, когато дворното място е било
собственост на родителите на страните, както и че до настоящия момент за тях
няма издадено удостоверение за търпимост по см. на §16 ЗУТ. Незаконността им
обаче не е пречка за тяхната делба, доколкото липсва издаден акт от
компетентните органи за премахването им, а предмет на настоящата делба е
дворното място и изградената в него жилищна сграда. Именно с оглед на
последното въпросът дали процесните постройки са търпими е без значение за тази
фаза на делбата. Дори и да подлежат на премахване, до издаването на
разпореждане за това, те ще съставляват подобрение за недвижимия имот.
В същото време,
процесните две постройки имат характер на допълващо застрояване по см. на чл.41 ЗУТ, респ. чл.115 и чл.119 ППЗТСУ /отм./ и като такива са предназначени да
обслужват сградите на основното застрояване /процесната жилищна сграда/, поради
което и на основание чл.98 ЗС следват главната вещ /в т.см. Решение № 295/2014г.
по гр.д. № 4415/2014г. на ВКС, І г.о.; Решение № 269/2011г. по гр.д. №
1329/2010г. на ВКС, І г.о./. Това от своя страна обуславя и извода на съда, че
след като не са изрично изключени в нот. актове за даренията от 1997г., респ.
за последващите две разпоредителни сделки, те също са предмет на разпореждане в
обема на прехвърленото право от жилищната сграда.
В срока по чл.131 ГПК въззиваемият не е навел възражения за нищожност по см. на чл.26 ЗЗД на
който и да било от договорите, от които въззивниците черпят правата си на
собственост. Бланкетно е посочено, че документите им са нищожни, което е
различно от основанието за недействителност на правната сделка. Заявеното едва
в последно с.з. пред ВРС оплакване за привидност, освен че е неконкретизирано,
е и преклудирано. Съдът е длъжен служебно да прогласи нищожността на сделка
само при наличието на онези основания за нищожност, при които зачитането на
правните последици на сделката е явно несъвместимо с обществения ред /напр.
неспазена форма за действителност, невъзможен предмет, поради това, че е същият
е изключен от гражданския оборот, наличие на неравноправна клауза/. Такива
пороци по отношение на процесните разпоредителни сделки не са налице, а
оплакването за привидност не е сред основанията, на които съдът може служебно
да се позове.
Предвид така
изложеното и при отчитане извършените разпоредителни сделки, постановената
частична отмяна на дарението в полза на И.П. и настъпилото наследствено
правоприемство по отношение на И.И., съдът намира, че квотите на страните в
съсобствеността са както следва:
По отношение на
дворното място – 1/12 ид.ч. за И.П.,
съответна на наследствената му квота от 1/6 ид.ч., за която договорът за
дарение не е отменен; 2/12 ид.ч. за А.А.Д.,
придобити по дарение, обективирано в нот.акт № 183/2014г. и 9/12 ид.ч. за Н.Д. /1/2 ид.ч. по
дарение от 1997г. + 1/12 ид.ч. по наследяване от баща й вр. отмененото дарение
+ 4/12 ид.ч. по договор за продажба по нот.акт № 118/2014г. – 2/12 ид.ч. дарени
на дъщеря й А./.
По отношение на жилищната сграда, гаража и
стопанската постройка - 2/21 ид.ч. за И.П., съответна на
наследствената му квота от 1/6 ид.ч., за която договорът за дарение не е
отменен; 4/21 ид.ч. за А.А.Д.,
придобити по дарение, обективирано в нот.акт № 183/2014г. и 15/21 ид.ч. за Н.Д. /3/7 ид.ч. по
дарението от 1997г. + 4/42 ид.ч. по наследяване от баща й вр. отмененото
дарение + 16/42 ид.ч. по договор за продажба по нот.акт № 118/2014г. – 8/42
ид.ч. дарени на дъщеря й А./.
При тези квоти
процесните имоти следва да бъдат допуснати до делба.
Поради частичното
несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд обжалваното решение следва да бъде отмемено, в частта, в която искът за
делба на гаража и стопанската постройка е отхвърлен и вместо него следва да
бъде постановено друго в изложения по-горе смисъл. В частта, в която е
допусната делба на дворното място и жилищната сграда, при приетите от ВРС
квоти, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Следва да бъде
отменено и решението, постановено по реда на чл.247 ГПК, доколкото същото е
обусловено от изхода по иска за делба на второстепенните постройки.
С оглед изхода от
спора, направеното от въззивниците искане и на основание чл.78 ГПК въззиваемият
следва да им заплати направените в настоящото производство разноски – заплатени
държавни такси за обжалването, в размер на 51.50 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ
решението
на Варненския районен съд, постановено на 01.11.2017г. по гр.д. № 13993/2016г.
в частта, в която е отхвърлен предявения от Н.И.Д. и А.А.Д.Х. против И.И.П. иск
за делба на изградените в дворно място, находящо се в с.Казашко, Община Варна,
ул.“*****, с площ по документ за собственост от 573 кв.м., а по скица с площ от
640 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор 35211.501.117 по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-10/30.01.2015г., с номер по предходен план 703, кв.3,
парцел ІІІ-703 гараж със застроена
площ 8.70м/4.80м и лятна масивна
постройка с размери 9.50м/2.20м, заснети в КК с общ идентификатор
35211.501.117.2 И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА ДЕЛБА И на гараж със застроена площ 8.70м/4.80м,
както и стопанска масивна постройка
с размери 9.50м/2.20м, заснети в КК с общ идентификатор 35211.501.117.2,
изградени в ПИ с идентификатор 35211.501.117 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-10/30.01.2015г., съставляващ УПИ ІІІ-703 по РП на селото, при съделители
и квоти – 15/21 ид.ч. за Н.И.Д., 4/21 ид.ч. за А.А.Д.Х. и 2/21 ид.ч. за И.И.П..
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение, в частта, в
която е допусната делба на дворното място, ведно с изградената в него двуетажна
жилищна сграда, при квоти
-по отношение на
дворното място - 9/12 ид.ч. за Н.И.Д., 2/12 ид.ч. за А.А.Д.Х. и 1/12 ид.ч. за И.И.П.;
-по отношение на
двуетажната жилищна сграда - 15/21 ид.ч.
за Н.И.Д., 4/21 ид.ч. за А.А.Д.Х. и 2/21 ид.ч. за И.И.П.;
ОТМЕНЯ постановеното на 22.01.2018г. по гр.д. №
13993/2016г., по реда на чл.247 ГПК решение на РС-Варна.
ОСЪЖДА И.И.П., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Д., ЕГН ********** и А.А.Д.,
ЕГН ********** сумата от 51.50 лева /петдесет и един лв. 50 ст./,
представляваща разноски за въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
Решението може да
се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.