Решение по дело №852/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1210
Дата: 2 юли 2018 г.
Съдия: Росица Славчова Станчева
Дело: 20183100500852
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………/………………

 

гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и осемнадесета година, в състав

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Росица Станчева

                                                           ЧЛЕНОВЕ:            Златина Кавърджикова

                                                                                   мл. с.я Милена Николова

 

при участието на секретаря Галина Стефанова

като разгледа докладваното от съдия Росица Станчева

въззивно гр.д. № 852 по описа за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 01.11.2017г., постановено по гр.д. № 13993/2016г. Варненският районен съд е допуснал да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот – дворно място, находящо се в с.Казашко, Община Варна, ул.“*****, с площ по документ за собственост от 573 кв.м., а по скица с площ от 640 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор 35211.501.117 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-10/30.01.2015г., с номер по предходен план 703, кв.3, парцел ІІІ-703, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, с идентификатор 35211.501.117.1, със застроена площ по документ за собственост 80 кв.м., а по скица – 86 кв.м. между съделители и при квоти, както следва:

-по отношение на дворното място – 9/12 ид.ч. за Н.И.Д., 2/12 ид.ч. за А.А.Д.Х. и 1/12 ид.ч. за И.И.П.;

-по отношение на двуетажната жилищна сграда -  15/21 ид.ч. за Н.И.Д., 4/21 ид.ч. за А.А.Д.Х. и 2/21 ид.ч. за И.И.П.;

Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от Н.И.Д. и А.А.Д.Х. против И.И.П. иск за делба на изградените в гореописаното дворно място гараж със застроена площ 8.70м/4.80м и лятна масивна постройка с размери 9.50м/2.20м, заснети в КК с общ идентификатор 35211.501.117.2.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби от всички съделители.

 Н.И.Д. и А.А.Д.Х., чрез процесуалния си представител адв. Ж., обжалват решението в частта, в която е отхвърлен иска им за делба на гаража и стопанската постройка. Твърдят, че в тази му част същото е неправилно, постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства и материалния закон. Сочат, че съдът не е отчел, че въпросните постройки нямат самостоятелен характер, че праводателите им не са си запазили правото на суперфициарна собственост върху тях, като в тази връзка не е изследвал действителната воля на страните по сключените прехвърлителни сделки съобразно нормата на чл.20 ЗЗД. Изложени са и доводи за неприцизност на постановения отхвърлителен диспозитив, считайки, че по този начин се отричат и признатите им права на съсобственост досежно тези обекти. Иска се отмяна на обжалваното решение в тази му част и постановяване на друго, с което същите да бъдат включени в предмета на делбата.

И.И.П., чрез процесуален представител адв.К., обжалва решението в частта, в която искът за делба е уважен. Счита, че от представените и приети по делото доказателства не се установява идентичност между допуснатите до делба имоти и описаните такива в титулите за собственост. Излага съображения, че поради разминаването в площите на дворното място и жилищната сграда, посочени в нот.актове и посочените такива в издадените скици, в това число и обжалваната от него заповед за одобряване на кадастралната карта, е налице правна несигурност относно предмета на делбата, поради което и искът следва да се отхвърли като неоснователен. Наведени са и оплаквания, че съдът не е разгледал заявени възражения за нищожност по см. на чл.26 ЗЗД. Отправеното искане до настоящата инстанция е да отмени решението в обжалваната от него част и да отхвърли иска за делба и на дворното място, ведно с жилищната сграда.

В срока по чл.263 ГПК всяка от страните е депозирала писмен отговор, с който оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна.

Депозирана е и въззивна жалба от Н.И.Д. и А.А.Д.Х. срещу постановеното по същото дело по реда на чл.247 ГПК решение от 22.01.2018г. и с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата им за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, в частта относно отхвърлената искова претенция за делба на гаража и стопанската постройка, като вместо „отхвърля иска“ да бъде посочено, че тези имоти се изключват от делбата. Твърди се, че волята на съда е била тези обекти да бъдат изключени от делбата, предвид направените изводи за съсобственост с трето, неучастващо лице и съобразно нормата на чл.345 ГПК, а не че се отричат правата им на собственост относно тези два имота.

Срещу тази въззивна жалба също е депозиран писмен отговор от насрещната страна, с доводи за нейната неоснователност.

В с.з., чрез процесуалните си представители, всяка една страна поддържа депозираната от нея жалба и оспорва насрещната.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Предявен е иск за делба на недижим имот, представляващ дворно място с площ от 573 кв.м. по документ за собственост, а по скица – 640 кв.м., находящо се в с.Казашко, област Варна, ул.“*****, за което е отреден УПИ ІІІ-703 по плана на селото, а по КК съставляващ имот с идентификатор № 35211.501.117, ведно с изградените в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор 35211.501.117.1, гараж и лятна пристрайка, последни две отразени с общ идентификатор 35211.501.117.2.

В исковата си молба ищците Н. И.Д. и А.А.Д. са изложили твърдения, че с ответника И.И.П. са съсобственици относно гореописаните недвижими имоти. Посочено е, че Н.Д. и И.П. са сред наследниците по закон на И.П.И., който е притежавал в режим на СИО с майка им А.И. гореописания недвижим имот. През 1997г. родителите им са им дарили по ½ ид.ч. от дворното място, а от къщата, в това число и пристроените гараж и стопанска постройка, на Н. 3/7 ид.ч. и 4/7 ид.ч. на И.П.. С влязло в сила решение по гр.д. № 282/2014г. на ОС – Варна извършеното в полза на ответника дарение е било отменено до размер на 5/6 ид.ч. от дарените имоти, която част се е върнала в патримониума на дарителката и Н.Д., поради настъпилото в хода на процеса наследствено правоприемство спрямо И.И.. През 2014г. А.И. е продала на дъщеря си Н. притежаваните от нея след отмяната на дарението и в резултат на наследяването 4/12 ид.ч. от дворното място и 16/42 ид.ч. от сградата. Впоследствие, с договор за дарение от 11.12.2014г. Н.Д. е дарила на дъщеря си А.А.Д. 2/12 ид.ч. от дворното място и 8/42 ид.ч. от построеното в него. С оглед на извършените прехвърляния и правоприемства се твърди, че към настоящия момент квотите на страните в съсобствеността по отношение на дворното място са 9/12 ид.ч. за Н.Д., 2/12 ид.ч. за А.Д. и 1/12 ид.ч. за И.П., а по отношение на жилищната сграда, гаража и лятната пристройка – 15/21 ид.ч. за Н.Д., 4/21 ид.ч. за А.Д. и 2/21 ид.ч. за ответника. Поради невъзможността да поделят доброволно имота са сезирали съда за нейното допускане и извършване, при така твърдените квоти.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от съделителя И.П., с който искът е оспорен като недопустим поради наличието на висящ административен спор между страните, наличието на несъответствие между площите в имотите, отразени в титулите за собственост, тази по кадастрална карта и действителната им площ, както и предвид незаконността на включените в предмета на делбата гараж и лятна пристройка. Навежда доводи, че строителството в имота е осъществено от него, поради което и счита, че е собственик в обем повече от 80%, както и че претендираните от ищците права се основат на „нищожни документи“.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Липсва  спор, респ. наведени в жалбите оплаквания относно приетите за установени от първоинстанционния съд факти, а именно, че Н.Д. и И.П. са наследници на И.П.И., съответно негови дъщеря и син, наред с майка им А.Я.И. Съгласно КНА № 36/1967г. родителите им са били собственици, въз основа на давностно владение на недвижим имот, находящ се в с.Казашко и представляващ къща с дворно място, последното с площ от 578 кв.м., за което е отреден парцел VІІІ-78 в кв.3 по РП на селото. През 1997г., с нот.акт № 125, том XLV, д. № 12467/1997г. на нотариус при ВРС същите са дарили на Н.Д. ½ ид.ч. от дворното място и 3/7 ид.ч. от жилищната сграда. Останалите ½ ид.ч. от земята и 4/7 ид.ч. от сградата са дарени на възиваемия И.П. с нот.акт № 127, том XLV, д. № 12469/1997г.

С влязло в сила решение по гр.д. № 2419/2013г. на РС-Варна, потвърдено в тази му част с решение по в.гр.д. № 282/2014г. на ОС – Варна, извършеното в полза на И.П. дарение е било отменено, на основание чл.227 б.“а“ ЗЗД до размер на 5/6 ид.ч. от дарения имот. По отношение на останалата 1/6 ид.ч., предвид настъпилата в хода на процеса смърт на дарителя И.И. и сливането на качеството ищец-ответник, с въззивното решение производството по иска до размер на наследствената квота на въззиваемия /1/6 ид.ч./ е прекратено.

С нот.акт № 118, том І, д.118/2014г. на нотариус с рег. № 148 А.И. е продала на въззивницата Н.Д. притежаваната от нея след отмяната на дарението, лично и като наследник на съпруга си, част от процесния имот, а именно 4/12 ид.ч. от дворното място и 16/42 ид.ч. от жилищната сграда.

От своя страна Н.Д. е дарила част от имота на дъщеря си – въззивницата А.Д., а именно 2/12 ид.ч. от дворното място и 8/42 ид.ч. от къщата /нот.акт № 183/2014г. на нотариус с рег. № 195/.

Не е спорно между страните, а това се установява и от събраните гласни доказателства и проведената СТЕ, че към настоящия момент в имота, освен двуетажната жилищна сграда има изградени гараж и стопанка пристройка. Същите са построени преди даренията от 1997г., без надлежни строителни разрешения и книжа, и са отразени във влязлата в сила, в хода на първоинстанционното производство, кадастрална карта с общ идентификатор  35211.501.117.2. Удостоверение за търпимост също не е издавано.

Съгласно заключението на в.л. Х. гаражът е със застроена площ от около 42 кв.м. /8.70м./4.80м./, изграден на калканната западна стена на жилищната сграда. Стопанската постройка е масивна, тухлена, с размери 9.50м./2.20м., изградена по дължина на северната граница на имота. За първи път двете постройки са отразени в КП от 1985г.

От коментираното заключение /основно и допълнително/ се установява още, че за описаният в КНА от 1967г. недвижим имот – дворище 78 в кв.3 с РП от 1967г., одобрен със Заповед № 946/29.03.1967г. е отреден парцел VІІІ-78 с площ от 640 кв.м. Видно от комбинирана скица № 2 към заключението към имот пл.№ 78 е придадена част от имот с пл.№ 77. Впоследствие, със Заповед № 40/30.04.1992г. е одобрен нов регулационен план, изработен върху кадастрална основа от 1985г. и съгласно който за процесния имот с пл. № 703 е отреден УПИ ІІІ-703, с площ от 640 кв.м. Улично и дворищно-регулационните линии се припокриват с имотните граници на имот пл.№ 703 по КП от 1985г., както и с регулационните граници на парцел VІІІ-78 по РП от 1967г. В тези граници имотът е отразен и в действащата кадастрална карта.

Основните спорни въпроси между страните са дали представените титули за собственост легитимират въззивниците като собственици на цялото дворно място и двуетажната жилищна сграда, предвид разликата в площта, посочена в тях и по действащ план; допустима ли е делбата на гаража и второстепенната постройка, предвид обстоятелството, че същите съставляват незаконни строежи, респ. дали същите са били предмет на разпоредителните сделки; какви са квотите в съсобствеността, с оглед твърденията, че въззиваемият е участвал в строителството на постройките.

Във връзка с това, съдът намира доводите на въззивника за недоказаност на правото на собственост върху разликата в площта над посочената такава в титулите за собственост и действителната за неоснователни. Предмет на делбата е УПИ ІІІ-703, който е отреден за имот с пл. № 703 по КП от 1985г. и чиито имотни граници изцяло кореспондират на регулационните граници по предходния регулационен план от 1967г., съгласно който за имота на праводателите е бил отреден парцел VІІІ-78, както и на материализираните на място граници. Предвид непосредственото отчуждително действие на дрорищно-регулационния план, съгласно чл.39 ал.3 ЗПИНМ, следва, че към 1992г. регулацията от 1967г. досежно имот пл.№ 78 е била приложена. Отредените регулационни граници по плана от 1967г. са станали имотни, съобразно тях е проведена последващата регулация от 1992г., поради което и към настоящия момент териториалната единица, която следва да бъде допусната до делба е именно УПИ според действащия РП, с площ от 640 кв.м., а страните се явяват съсобственици на целия УПИ.

Вън от това, имотът описан в КНА за собственост от 1967г. е индивидуализиран и по РП от 1967г., макар и одобрен един месец след издаването на нот.акт. Определящ белег за пространствените предели на правото на собственост са границите на имота, а не неговата площ, което също сочи за неоснователност на възраженията на въззиваемия досежно посочената в нот.акт площ и действителната площ на процесния имот.

Що се отнася до доводите досежно разликата в застроената площ на жилищната сграда, то те са изцяло несъстоятелни. Липсва спор, че предмет на нот.актове за извършените разпоредителни сделки е именно съществуващата към настоящия момент двуетажна жилищна сграда и че същата е предмет на иска за делба.

Неоснователни са и оплакванията за недопустимост на делбата на двете сгради на допълващото застрояване – гараж и стопанска постройка. Безспорно е, че тези постройки са построени без надлежни строителни книжа, в период, когато дворното място е било собственост на родителите на страните, както и че до настоящия момент за тях няма издадено удостоверение за търпимост по см. на §16 ЗУТ. Незаконността им обаче не е пречка за тяхната делба, доколкото липсва издаден акт от компетентните органи за премахването им, а предмет на настоящата делба е дворното място и изградената в него жилищна сграда. Именно с оглед на последното въпросът дали процесните постройки са търпими е без значение за тази фаза на делбата. Дори и да подлежат на премахване, до издаването на разпореждане за това, те ще съставляват подобрение за недвижимия имот.

В същото време, процесните две постройки имат характер на допълващо застрояване по см. на чл.41 ЗУТ, респ. чл.115 и чл.119 ППЗТСУ /отм./ и като такива са предназначени да обслужват сградите на основното застрояване /процесната жилищна сграда/, поради което и на основание чл.98 ЗС следват главната вещ /в т.см. Решение № 295/2014г. по гр.д. № 4415/2014г. на ВКС, І г.о.; Решение № 269/2011г. по гр.д. № 1329/2010г. на ВКС, І г.о./. Това от своя страна обуславя и извода на съда, че след като не са изрично изключени в нот. актове за даренията от 1997г., респ. за последващите две разпоредителни сделки, те също са предмет на разпореждане в обема на прехвърленото право от жилищната сграда.

В срока по чл.131 ГПК въззиваемият не е навел възражения за нищожност по см. на чл.26 ЗЗД на който и да било от договорите, от които въззивниците черпят правата си на собственост. Бланкетно е посочено, че документите им са нищожни, което е различно от основанието за недействителност на правната сделка. Заявеното едва в последно с.з. пред ВРС оплакване за привидност, освен че е неконкретизирано, е и преклудирано. Съдът е длъжен служебно да прогласи нищожността на сделка само при наличието на онези основания за нищожност, при които зачитането на правните последици на сделката е явно несъвместимо с обществения ред /напр. неспазена форма за действителност, невъзможен предмет, поради това, че е същият е изключен от гражданския оборот, наличие на неравноправна клауза/. Такива пороци по отношение на процесните разпоредителни сделки не са налице, а оплакването за привидност не е сред основанията, на които съдът може служебно да се позове.

Предвид така изложеното и при отчитане извършените разпоредителни сделки, постановената частична отмяна на дарението в полза на И.П. и настъпилото наследствено правоприемство по отношение на И.И., съдът намира, че квотите на страните в съсобствеността са както следва:

По отношение на дворното място – 1/12 ид.ч. за И.П., съответна на наследствената му квота от 1/6 ид.ч., за която договорът за дарение не е отменен; 2/12 ид.ч. за А.А.Д., придобити по дарение, обективирано в нот.акт № 183/2014г. и 9/12 ид.ч. за Н.Д. /1/2 ид.ч. по дарение от 1997г. + 1/12 ид.ч. по наследяване от баща й вр. отмененото дарение + 4/12 ид.ч. по договор за продажба по нот.акт № 118/2014г. – 2/12 ид.ч. дарени на дъщеря й А./.

 По отношение на жилищната сграда, гаража и стопанската постройка  - 2/21 ид.ч. за И.П., съответна на наследствената му квота от 1/6 ид.ч., за която договорът за дарение не е отменен; 4/21 ид.ч. за А.А.Д., придобити по дарение, обективирано в нот.акт № 183/2014г. и 15/21 ид.ч. за Н.Д. /3/7 ид.ч. по дарението от 1997г. + 4/42 ид.ч. по наследяване от баща й вр. отмененото дарение + 16/42 ид.ч. по договор за продажба по нот.акт № 118/2014г. – 8/42 ид.ч. дарени на дъщеря й А./.

При тези квоти процесните имоти следва да бъдат допуснати до делба.

Поради частичното несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде отмемено, в частта, в която искът за делба на гаража и стопанската постройка е отхвърлен и вместо него следва да бъде постановено друго в изложения по-горе смисъл. В частта, в която е допусната делба на дворното място и жилищната сграда, при приетите от ВРС квоти, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Следва да бъде отменено и решението, постановено по реда на чл.247 ГПК, доколкото същото е обусловено от изхода по иска за делба на второстепенните постройки.

С оглед изхода от спора, направеното от въззивниците искане и на основание чл.78 ГПК въззиваемият следва да им заплати направените в настоящото производство разноски – заплатени държавни такси за обжалването, в размер на 51.50 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И

 

            ОТМЕНЯ решението на Варненския районен съд, постановено на 01.11.2017г. по гр.д. № 13993/2016г. в частта, в която е отхвърлен предявения от Н.И.Д. и А.А.Д.Х. против И.И.П. иск за делба на изградените в дворно място, находящо се в с.Казашко, Община Варна, ул.“*****, с площ по документ за собственост от 573 кв.м., а по скица с площ от 640 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор 35211.501.117 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-10/30.01.2015г., с номер по предходен план 703, кв.3, парцел ІІІ-703 гараж със застроена площ 8.70м/4.80м и лятна масивна постройка с размери 9.50м/2.20м, заснети в КК с общ идентификатор 35211.501.117.2 И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА ДЕЛБА И на гараж със застроена площ 8.70м/4.80м, както и стопанска масивна постройка с размери 9.50м/2.20м, заснети в КК с общ идентификатор 35211.501.117.2, изградени в ПИ с идентификатор 35211.501.117 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-10/30.01.2015г., съставляващ УПИ ІІІ-703 по РП на селото, при съделители и квоти – 15/21 ид.ч. за Н.И.Д., 4/21 ид.ч. за А.А.Д.Х. и 2/21 ид.ч. за И.И.П..

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение, в частта, в която е допусната делба на дворното място, ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда, при квоти

-по отношение на дворното място - 9/12 ид.ч. за Н.И.Д., 2/12 ид.ч. за А.А.Д.Х. и 1/12 ид.ч. за И.И.П.;

-по отношение на двуетажната жилищна сграда -  15/21 ид.ч. за Н.И.Д., 4/21 ид.ч. за А.А.Д.Х. и 2/21 ид.ч. за И.И.П.;

 

ОТМЕНЯ постановеното на 22.01.2018г. по гр.д. № 13993/2016г., по реда на чл.247 ГПК решение на РС-Варна.

 

ОСЪЖДА И.И.П., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Д., ЕГН ********** и А.А.Д., ЕГН ********** сумата от 51.50 лева /петдесет и един лв. 50 ст./, представляваща разноски за въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.

 

Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                   2.