№ 1464
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100502516 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20225134 от 22.12.2021 г., постановено по гражданско
дело № 28651 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд (СРС), 151 състав,
ответникът Агенция „П.и.“, е осъден да заплати на "ДЗИ- О.з." ЕАД, ЕИК
****, на основание чл. 410, ал.1 т.2 КЗ, сумата от 209,40 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
"Каско" за вреди на лек автомобил марка "БМВ", модел „320Д“, с per. №
****, вследствие на ПТП, настъпило на 06.05.2018 г. поради попадане в
необезопасена дупка на пътното платно на републикански път II-71, ведно със
законната лихва от 03.07.2020 г. до окончателното изплащане.
Срещу решението е подадена въззивна жалба на 13.01.2022 г. от
ответника Агенция „П.и.“, с която са заявени оплаквания за неправилност и
необоснованост на съдебния акт. Посочва се, че не съществувало валидно
застрахователно правоотношение по полица № 440117154002127, тъй като на
същата нямало подписи на застрахователя и застрахования. Поддържа се, че в
протокол за ПТП № 1695554/06.05.2018 г. не се съдържат данни за наличие на
пясък на пътното платно на мястото на настъпване на произшествието, както е
приел първоинстанционният съд. Моли се отмяна на обжалваното решение,
отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
Въззиваемият - ищец оспорва жалбата с писмен отговор, постъпил в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита решението на първоинстанционния
съд за правилно и законосъобразно. Поддържа, че по делото се установило
1
наличието на застрахователно правоотношение, настъпването на
застрахователно събитие, както и че същото представлява покрит риск по
застраховката. Твърди се, че от изготвената САТЕ се установил размерът на
причинените вреди, който отговарял на размера на изплатеното обезщетение.
Въззиваемият моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане
на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
По делото е представена застрахователна полица от 01.08.2017 г. по
сключена застраховка „Каско” между ищеца и Е.Д.Д. с предмет имуществено
застраховане на увредения автомобил "БМВ", модел "320D", рег. № **** със
срок на валидност за периода 07.08.2017 г. – 06.08.2018 г. Действително, в
представения към исковата молба препис липсват положени подписи, но в
представения от ищеца с молба от 07.10.2020 г. препис се съдържат подписи
и за двете страни. Писменото доказателство не е оспорено от страните и е
прието от съда, поради което и съдът намира наведения довод за липса на
валидно застрахователно правоотношение за неоснователен.
Депозиран е Протокол за ПТП 1695554/06.05.2018 г., в който е
отразено, че л.а. БМВ", модел "320D", рег. № ****, движейки се по път II-71,
на около 2 км. след с. Славеево посока с. Одърци преминава през 100 метров
участък с дупки на пътното платно, при което и двете десни гуми на
автомобила се разкъсват. Протоколът е съставен след посещение от
длъжностното лице на мястото на произшествието – това е изрично посочено
в самия протокол. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя
факти, а именно наличието на необезопасени дупки на пътното платно
/обозначени на скицата в протокола/ и видимите щети по автомобила,
документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл.
179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел
при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си
част документът обвързва съда с материална доказателствена сила.
Описаното в протокола се потвърждава в пълна степен от показанията на
свидетел Е.Д., който е управлявал процесния автомобил при настъпване на
ПТП на 06.05.2018 г., както и от приетото заключение на съдебно-
2
автотехническа експертиза. Действително, протоколът за ПТП няма
материална доказателствена сила по отношение на самото настъпване на
процесното ПТП, но механизмът на събитието се установява
безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства.
Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба
място е била налице неравност на пътя – необезопасени дупки, необозначени
по начин, позволяващ избягването им.
Основателно е оплакването във въззивната жалба, че в протокол за
ПТП № 1695554/06.05.2018 г. не се съдържат данни за наличие на пясък на
пътното платно на мястото на настъпване на произшествието, както
неправилно е приел първоинстанционният съд, доколкото такова
удостоверяване липсва. Това обстоятелство обаче не е от значение за
правилността на крайните изводи на първоинстанционния съд предвид
установеното наличие на неравност на пътя.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че дупката не е била
непредвидимо препятствие. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа
при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите
по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и
несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира
скоростта така, че да може да спре. Още повече, от показанията на свидетеля
Е.Д. се установява, че при настъпване на инцидента е имало насрещно
движещи се автомобили, което е попречило на водача да избегне дупките на
пътното платно.
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза щетите,
удостоверени от длъжностното лице се намират в причинно-следствена
връзка с механизма на ПТП, описан в протокола. Действителната стойност на
ремонто-възстановителните дейности вещото лице е определило на 252,19 лв.
По делото са представени доказателства, че ищецът е определил и изплатил
обезщетение за причинената щета в размер от общо 194,4 лв.
С оглед на изложеното съдът приема, че действително е настъпил
застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си
задължение, е заплатил на увреденото лице обезщетение, което е в размер по -
нисък от действителните вреди.
Налице е основание за възникване на регресното право. Обемът на
суброгационното право включва както правата срещу физическото лице –
пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 –
49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД,
доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на
пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.
По делото не се спори, че пътят, на който е настъпило процесното ПТП,
е републикански, респ. съществуването на задължение за Агенцията „Пътна
инфрастуктура” като юридическо лице да осъществява дейностите по чл. 30,
ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Агенцията като юридическо лице осъществява
3
дейностите по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно
бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупките до
премахването им е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30 ЗП и
чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание
за суброгация срещу ответника за сумата от 194,4 лв./размера на изплатеното
застрахователно обезщетение/, както и 15 лв. ликвидационни разноски, или
вземане в общ размер от 209,4 лв., поради което и предявеният иск е изцяло
основателен.
С оглед изложеното, решението на първоинстанционния съд се явява
правилно като краен резултат, поради което и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемия следва
да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивното
производство в размер от 168 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20225134 от 22.12.2021 г., постановено
по гр.д. № 28651 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, ГО, 151
състав.
ОСЪЖДА Агенция „П.и.“, БУЛСТАТ ****, да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на "ДЗИ- О.з." ЕАД, ЕИК ****, разноски за въззивното
производство в размер от 168 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4