П Р О Т О К О Л
Година 2019 Град Варна
Варненският районен съд Двадесет и
седми състав
На двадесет и пети юни Година две хиляди и деветнадесета
В публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: Я.В.
К.Р.
Секретар: СОФИЯ МАРИНОВА
Прокурор: ВЛАДИСЛАВА ПАНАЙОТОВА
Сложи за
разглеждане докладваното от Председателя НОХД
№ 1318/2019г. по описа на ВРС.
------------------------------------------------------
На именно повикване в 11:00
часа се явиха:
-----------------------------------------------------
ПОДС. П.И.П. – редовно призована, явява се лично.
ОЩЕТЕНОТО
ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ ФОНДАЦИЯ „*“ ЧРЕЗ АДВ. М. Б. Р. –
редовно призовани, процесуален представител не се явява.
В съдебната зала
се явява адв. Ю.Г.Г., определен от
Председателя на ВАК за служебен защитник на подс. П..
ПОДС. П.: Нямам упълномощен защитник, желая в
настоящото производство да ме представлява адв. Г..
СЪДЪТ,
като взе предвид изявлението на подс. П., намира че интересите
на правосъдието налагат на последната да бъде назначен служебен защитник,
поради което и на осн. чл. 25, ал. 1 от ЗПП и чл. 94,
ал. 1, т. 9 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на подс. П.И.П. адв. Ю.Г.Г., определен от Председателя на ВАК.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Г.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. П.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
В залата влиза адв. М. Р.,
като представител на ощетеното юридическо лице.
АДВ. РАЛЧЕВ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване
ход на разпоредителното заседание, доколкото всички задължително участващи
според нормите на НПК страни са в съдебната зала, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА
РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Председателят провери самоличността на
явилите се лица.
ПОДС. П.И.П. - родена на ***г***, българка, българска
гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана, не работи, ЕГН **********.
М. Б. Р. – роден на *** г. в гр.Варна, българин, български
гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, работи, ЕГН **********, без родство с подсъдимата.
На
осн. чл.272 ал.4 председателят на състава провери
връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че
същите са връчени на ВРП на 22.03.2019г., на подс. П.
на 09.05.2019г. и на 14.05.2019г., а на ощетеното юридическо лице на
26.03.2019г.
СЪДЪТ разясни
на страните правото им на отвод и процесуалните им права по НПК, както и
последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248, ал.1, т.3 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ
НА ОЩЕТЕНОТО ЮЛ- М. Р.: Нямам искания за
отводи.
АДВ. Г.: Нямам искания за отводи.
ПОДС. П.: Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с
вх. № 26148/09.06.2019 г., от ощетеното ЮЛ Фондация „Българи от Македония“,
чрез нейният представител в днешното съдебно заседание адв.
Милен Ралчев, с която е заявено искане дружеството да бъде конституирано като
частен обвинител.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА ОЩЕТЕНОТО ЮЛ – М. Р.: Поддържам така
депозираната молба. Не желаем да участваме като граждански ищци.
На осн.чл. 248, ал.2 от НПК съдът разяснява на страните, че ще изслуша становищата им по депозираната
молба и ще се произнесе по така постъпилата молба за конституиране на частен
обвинител след изслушване на становищата на страните по въпросите на чл. 248,
ал. 1 от НПК.
Съдът, пристъпи към изслушване на становищата на
прокурора и лицата по чл. 247б ал.1 и 2 по всички въпроси, които се обсъждат в
разпоредителното заседание съгл.чл.248 ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ:
Считам, че делото е подсъдно на съда и не са налице основания за
прекратяване и спиране на наказателното производство. В хода на ДП не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Възможно е
разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК.
Не са налице
предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен
съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени
действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не са налице основания за изменението на мярката
за неотклонение.
Нямам искания по
доказателствата.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА ОЩЕТЕНОТО ЮЛ – М. Р.: Считам, че
делото е подсъдно на съда и не са налице основания за прекратяване и спиране на
наказателното производство. В хода на ДП не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Считам, че са
налице основанията за разглеждане на делото по общия ред.
Не са налице
предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен
съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени
действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не са налице основания за изменението на мярката
за неотклонение.
Нямам искания по
доказателствата.
АДВ. Г.: Считам, че делото е подсъдно на съда и
не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.
В хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Желаем делото да
се гледа по реда на глава 27 от НПК, като признаваме фактите и обстоятелствата
описани в обв. акт.
Не са налице
предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен
съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени
действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не са налице основания за изменението на мярката
за неотклонение.
Нямам искания по
доказателствата.
ПОДС. П.: Придържам се към казаното от моят
защитник.
СЪДЪТ дава възможност на страните да изразят становище по
така постъпилата молба за конституиране на ощетеното ЮЛ Фондация „Българи за
Македония“ като частен обвинител по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че
доколкото в случая се касае за фондация, т.е. за юридическо лице, не следва
хипотезата на чл. 72 от НПК, т.е. не са налице основания за уважаване на
молбата за конституиране на дружеството като частен обвинител.
АДВ.
Г.: Считам,
че не са налице основанията за конституиране на ощетеното юридическо лице като
частен обвинител
ПОДС. П.: Поддържам казаното от моя адвокат.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ
НА ОЩЕТЕНОТО ЮЛ – М. Р.: Поддържам искането
направено в молбата.
СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание, след като изслуша
становищата на страните относно искането, заявено в депозираната молба и поддържано в днешното съдебно заседание от адв. Р., в качеството му на процесуален представител на
ощетеното юридическо лице, за конституиране на дружеството като частен
обвинител в настоящия процес, намира следното:
Надлежното конституиране на страна в процеса винаги
е едно от условията за неговото законосъобразно провеждане и за правилността на
крайния съдебен акт. С особена сила това се отнася за частния обвинител, който
подпомага прокурора в доказването на обвинението, макар да не е необходим и
неизбежен, а винаги е акцесорен субект на процеса.
Процесуално правоспособен да се установи като частен обвинител е онзи, който е
пострадал пряко и непосредствено от извършеното престъпление. Във всички случаи
обаче, право да встъпват в процеса като частни обвинители имат само физическите
лица /или техните наследници/. Юридически лица не могат да се установяват в
това процесуално качество. Разпоредбите на чл.74 НПК – в двете й алинеи, и
чл.76 от НПК – също в двете й алинеи, дават основание да се приеме, че законът
приписва качеството пострадал само на физическите лица, а сравнителният анализ
с чл.84, ал.1 от НПК прави този извод още по-убедителен, доколкото там за лица,
които могат да участват като граждански ищец, изрично разделително са посочени
пострадалият, респ. неговите наследници, и юридическите лица, които са
претърпели вреди от престъплението, докато правото на участие като частен
обвинител е гарантирано само на пострадалия. В подкрепа на същото законодателно
разбиране е и текстът на чл.247б, ал.2 от НПК, който предвижда, че за
насрочване на разпоредително заседание и за въпросите които се обсъждат в него
се съобщава на пострадалия или неговите наследници, както и на ощетеното
юридическо лице. Текстът на тази норма също поставя юридическите лица извън
процесуалната категория на пострадал. Правото на ощетеното юридическо лице е да
участва в съдебното производство само в качеството на граждански ищец, но не и
като частен обвинител. В този смисъл е и константната съдебна практика –
например Решение №94/12.05.2015 по дело №1826/2014 на ВКС, НК, I н.о.,
докладчик съдията Капка Костова и много други.
За
прецизност следва да се посочи, че в разпореждането за насрочване на
разпоредително заседание съдът е указал правата на ощетеното юридическо лице,
като изрично е отбелязал единствено правото му да участва в производството като
граждански ищец. В този смисъл е било разпоредено да
бъде изпратено и съобщение на ощетеното юридическо лице с горните указания. В
действителност видно от изпратеното от деловодството на ВРС съобщение, в него
погрешно и въпреки изричното вписване в
разпореждането на съда е посочено, че фондацията може да участва в
производството и като частен обвинител. Ведно със съобщението обаче е връчен и
съдебният акт- разпореждането за насрочване на разпоредително заседание, където
ясно са посочени правата на ощетеното юридическо лице. Ето защо съдът приема,
че правата на юридическото лице са били надлежно разяснение и сред тях не е правото
му да участва като частен обвинител в настоящия процес.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на ощетеното юридическо лице за конституиране на юридическото лице ФОНДАЦИЯ „*“
в качеството на частен обвинител в настоящия процес.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, на основание чл.249,
ал.3 от НПК, с частна жалба, по реда на гл.22 от НПК, пред Окръжен съд - Варна.
СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание, като взе предвид становището на страните и
материалите по делото намира следното:
Делото е образувано по внесен обвинителен акт за
престъпления по чл. 201 вр.чл. 26, ал. 1 от НК и е
родово и местно подсъдно на ВРС. Няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
С оглед на което и съдът по въпросите на чл.248, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК:
О П Р Е Д Е Л И :
1.
Делото е родово
и местно подсъдно на Районен съд Варна;
2.
Няма основание
за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Доколкото съдът е длъжен и служебно да следи за
допуснати отстраними съществени процесуални нарушения
довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия съдът намира, че в
хода на ДП е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемата П.И.П. да научат за какво престъпление е привлечена в това
качество.
Съображенията на съда са следните: Обвинителният акт
определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се
развие процесът на доказване, като главното му предназначение е да формулира
недвусмислено обвинението от фактическа и от юридическа страна. Съдът, може да
разгледа делото само във фактическите и юридически предели, предявени с
обвинителния акт.
В обвинителния акт и по-точно в неговата
обстоятелствена част, прокурорът следва да посочи престъплението, извършено от
обвиняемия, като в тази насока законът -
чл. 246, ал. 2 НПК конкретизира какви други съпътстващи детайли следва да бъдат
отразени, а именно – “времето, мястото и
начинът на извършването му, пострадалото
лице и размерът на вредите“. ВКС в свое Решение от 19.02.2018г. по т.д. №6 от
2017г. е имал повод да отбележи, че Тълкувателно решение № 2/2002 год. не е
загубило своето значение и този извод според ВКС не се разколебава от
измененията на процесуалния закон, направени със Закона за изменение и
допълнение на НПК (обн. ДВ, бр. 63/04. 08. 2017 год.,
в сила на 05. 11. 2017 год.). ВКС сочи още, че при дефиниране на съществените
нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното
производство, в чл. 249, ал. 4 от НПК законодателят се е ръководил именно от
постановките на коментираното тълкувателно решение, като същевременно не е
вложил качествено нова идея относно реквизитите и съдържанието на обвинителния
акт и е оставил непроменена разпоредбата на чл. 246 от НПК. Следователно ВКС е
приел, че ОА и понастоящем следва да отговаря на изискванията на чл.246 от НПК,
посочени по-горе.
В обстоятелствената част на акта задължително следва
да са отразени всички онези факти и обстоятелства, които индивидуализират от
обективна и субективна страна престъплението и неговия автор.
Индивидуализацията обаче не е възможна, ако в него не е описано
деянието/деянията, в което/които се е изразило това престъпление. По нашето
наказателно право претендираната спрямо подсъдимия
отговорност е такава за негово конкретно деяние и липсата на посочване на
всички тези обстоятелства или пък противоречието между обстоятелствената част
на акта и диспозитива му съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като винаги води до ограничаване
правата на бъдещите страни в съдебното производство. Основно право на
подсъдимия е да разбере в какво точно и за какво престъпление е обвинен, за да
може да реализира правото си на защита в пълен обем чрез даване на обяснения по
повдигнатото му обвинение, правене на възражения и ангажиране на доказателства
във връзка с тях.
С настоящия ОА подсъдимата П. е предадена на съд за
престъпление по чл. 201 вр. чл. 26 ал. 1 от НК,
затова, че в периода 21.10.2014г. - 22.05.2017г. в гр.Варна, в условията на
продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице - консултант по
управление на Фондация „*" - гр. Варна с ЕИК по ЗТР *********, назначена с
трудов договор № 10/01.01.201 Зг. и по силата на
пълномощно per. № 401/07.02.2013 г., присвоила чужди
пари - собственост на Фондация „*" - гр. Варна в размер на 27 479.89 лева
(двадесет и седем хиляди четиристотин седемдесет и девет лв. 89 ст.), връчени в
това й качество и поверени й да ги управлява и пази.
На първо място в ОА не са изложени ясни и конкретни
обстоятелства, от които да става ясно какво точно длъжностно лице представлява
обвиняемата. В ОА е посочено, че обв.П. била
назначена на длъжност „Консултант по управление", като на практика тя
осъществявала цялата оперативна дейност. Пояснено е, че извън културната
дейност, обвиняемата имала ангажимента да извършва разплащания на
консумативните разходи за месеца - ел.енергия, телефон, вода и др.В тази
връзка, на 07.02.2013г., председателят на фондацията в лицето на св.Ралчев, я
упълномощил посредством нотариално заверено пълномощно. По нататък се сочи, че
по силата на същото обвиняемата получила правото за разпореждане с финансовите
средства по банковата сметка на фондацията в ДСК - внасяне и теглене на суми в
брой; получаване на извлечения на хартиен носител и т.н. Освен това, обв.П. имала задължение да издава и фактури към наемателите
на фондацията, ежемесечно, както за дължимите от тях наемни вноски, така и за
консумативни разходи. По нататък се сочи, че водела касовата книга за внасяне и
теглене на пари в брой. Оформяла приходни и разходни касови ордери. Ключ за
касата имала само обв. П.. От друга страна е
посочено, че приходите на фондацията се формирали от наеми на помещения в
сградата на Македонски дом. Същите постъпвали по единствената банкова сметка, ***,
IBAN ***, като касови приходи нямало. Разходите, които следвало да бъдат
платени в брой, се покривали от постъпилите приходи по банковата сметка. От
друга страна е посочено, че обв.П. водела касовата
книга за внасяне и теглене на пари в брой. По нататък се сочи, че в края на
всеки месец св.Мариновска засичала салдото по
банковата сметка със салдото по касата, а в края на всяка година извършвала и
физическо броене на сумите в касата, за което се подписвала в касовата книга.
Горното идва да покаже, че прокурорът е приел, че освен банкови наличности
дружеството е имало и касови такива. Посоченото в ОА, че обв.
е длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”б” НК” е недостатъчно, тъй като
видно от разпоредбата на чл.93 т.1 б.”б” НК в нея са визирани
различни хипотези на длъжностни лица – ръководна работа или работа, свързана с
пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация,
обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както
и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен
съдебен изпълнител. Ето защо и предвид на това, че качеството на субекта е
елемент от обективния състав на престъплението, същото следва да бъде ясно и
точно посочено. Още повече, че качеството на лицето предполага и последващото отношение на същото към предмета на
престъплението, където отново е налице неяснота и противоречие. По отношение на
разглеждания престъпен състав – длъжностно присвояване, е необходимо да се
установи отношението на субекта към предмета на престъпление – дали чуждите
вещи, пари или ценности, са връчени или са поверени за пазене или управление на
длъжностното лице в това му качество. Необходимо е освен това, инкриминираното
имуществото да е връчено в това му качество или да му е поверено да го пази или
употребява, защото едновременно с присвояването, нарушава свое служебно
задължение. Дали имуществото на фондацията е поверено на обв.П.
да го пази или употребява или е връчено в това й качество /като връчването
според теорията и съдебната практика е свързано с инцидентно получаване на
чуждото имущество/, и по точно кое от описаното имущество е било връчено и кое
поверено, доколкото прокурорът е повдигнал обвинение и за двете форми, само
може да се гадае и предполага, тъй като факти в ОА липсват.
Предмет на престъпно посегателство при
длъжностното присвояване са пари, вещи или ценности, връчени на субекта или
поверени му именно в оглед особеното му качество. Изпълнителното деяние при
присвояването се изразява във външно проявена промяна на отношението на дееца
към повереното му имущество, което той владее за сметка на определено
дружество, организация или лице, изразено в противозаконно разпореждане с
поверената вещ в свой личен интерес или в интерес на другиго. Своенето се изразява в промяна на отношението на дееца към
чуждата вещ като към своя и се манифестира с предприемане на действия по
окончателно разпореждане с нея- в свой или чужд интерес. В този смисъл е ТР №
50/1980г. на ОСНК. Противозаконното юридическо или фактическо разпореждане
винаги предполага ощетяване на патримониума на
дружеството, респективно на физическото лице, предало владението. В контекста
на гореизложеното, съдът намира, че на следващо място в ОА липсват и факти,
които да обосновават изпълнителното деяние „присвояване” с конкретни действия
на разпореждане на конкретно лице в свой или чужд интерес. С оглед
формулираното в закона изпълнително деяние, при всички случаи в
обстоятелствената част на обвинителния акт трябва подробно да е описано
естеството на разпоредителните действия и те да са индивидуализирани по време,
място, начин на извършване. В ОА е посочено, че „през м.октомври 2014г.
обвиняемата имала нужда от пари и тъй като заплатата и не била достатъчна и
нямала други източници на доходи, решила да присвоява от средствата на
Фондацията. В изпълнение на замисленото тя започнала да създава банкова и
касова наличност, като неразплащала текущи задължения на Фондацията-ел.енергия,
вода, данъци и такси и др. което останало извън знанието на св.Ралчев и
счетоводителите на Фондацията“. Следва хронологично изписване в периода от
21.10.2014г. до 22.05.2017г. на 44 дати, за които прокурорът е посочил, че обв.П. е превела по две банкови сметка /за девет от датите
/ различни суми с основание-заем и е изтеглила /за останалите дати/ различни
суми в брой. Обикновеното аритметично пресмятане на тези суми, за което не са
необходими специални знания, сочи, че се касае за обща сума в размер на
29 050 лв. Липсват обаче факти какво
е сторила обв. с посочените суми, за които се
твърди, че са изтеглени в брой и защо прокурорът е приел, че са присвоени, още
повече, че именно в ОА е посочено, че самата обв. е
била упълномощена да внася и тегли суми в брой. Какво има предвид и прокурора с
посоченото, че обв. е започнала да създава фактическа
и касова налично също само може да се гадае. Дали чрез изтеглените пари в
брой е създавана касова наличност, също
само може да се предполага, доколкото факти какво е сторила обвиняемата с
изтеглените пари в брой просто не са посочени в ОА. Простото използване на
термина на закона “присвои” , което е един правен извод , а не факт подлежащ на
доказване не е достатъчно, защото той трябва да бъде запълнен с конкретно
съдържание. Именно поради това, ВКС в редица свои решения е приемал
последователно, че само констатацията за липса на пари и имущество като факт не
е достатъчно за наличието на присвояване от отчетника, защото тя може да се
дължи на различни причини. Както е известно според теорията и съдебната
практика “липса” означава неотчитане на обществено имущество, предизвикано от
щета с неизвестен произход. Длъжностно присвояване по смисъла на чл. 201–205 от НК съгласно теорията
и съдебната практика е налице само когато наред с констатираната липса е
установено, че длъжностното лице се е разпоредило с обществено имущество в свой
личен интерес или в интерес на други лица (физически или юридически), които
нямат право да получат такова имущество. В контекста на горното, в ОА винаги
следва да е посочено как, по какъв начин , с какви конкретни действия или
бездействия длъжностното лице се е разпоредило с чуждото имущество- в случая
пари от банковата сметка на фондацията. Липсата на тези факти винаги съставлява
съществено процесуално нарушение , което не би могло да бъде санирано от съда в съдебната фаза, тъй като процесуалните
действия се случват с императивна последователност описана в НПК и правото на
защита на обвиненото лице да разбере фактите по обвинението е гаранция за
справедлив процес.
На
следващо място от така посочените факти в ОА, не е ясно и каква е общата
стойност на присвоеното според прокурора имущество. Описаните преводи и
тегления в брой както бе споменато по-горе са на обща стойност 29 050 лв.,
като всички преводи и тегления, които са описани са в кръгли суми. В ОА обаче
прокурорът е повдигнал обвинение за сума в размер на 27 479.89 лева. Във
фактическото обвинение, прокурорът е посочил, че св.Маркова установила, че почти всеки месец обв.П. тегли или превежда в личната си банкова сметка ***,
като към края на 2016г. тези суми станали в размер на 19 400лв., общо с
натрупванията от 2015г. Описаните обаче по дати и години в ОА като изтеглени в
брой и преведени по сметки суми за 2015г. и 2016г. възлизат в общ размер на
4800 за 2015г. и 17 900 за 2016г. или общ размер на 22 700 лева. Нещо
повече, в ОА прокурорът е посочил, че през месец май 2017г. св.Ралчев и
св.Маркова направили анализ на разпечатката от банковата сметка на фондацията и
установили, че изтеглените от обв.суми възлизат на
24 600 лв., като последната изтеглена сума била в размер на 1500 лева,
съответно изтеглена на 22.05.2017г., на която дата приключва и инкриминирания период
според ОА. По-нататък в ОА е цитирана и ССчЕ, като е
посочено, че през периода 01.01.2014г. - 12.07.2017г.
/който период не съвпада с възведеното обвинение, което е за периода от
21.10.2014г. до 22.05.2017г./, П.П. е превела по свои
лични сметки в „Райфайзенбанк (България)ЕАД и в „SG Експресбанк"АД
и е изтеглила в брой парични средства в размер на 27 479,89 лв. общо (24 600,00
лв. в преводи и 2 879,89 лв. в брой). Описаните обаче в ОА банкови преводи по
сметките на П., възлизат на обща сума 6 500 лева, а остатъка до 29 050
лева, а именно 22 550 са посочени като изтеглени пари в брой. При всички
тези посочени различни суми в ОА, не е ясно какво прокурорът е приел като
присвоена сума- описаната във фактите като преведена и изтеглена в брой,
констатациите на свидетелите описани в ОА, като посочените суми са различни от
предявеното обвинение или в крайна сметка цитираната експертиза, която дава
заключение за период различен от този на обвинението. По този начин съществено
е нарушено правото на защита на обвиненото лице да разбере именно за каква
конкретна сума е обвинено, че е присвоило. Нещо повече, по този начин изготвен
ОА лишава от възможност и съда да установи кои конкретно факти подлежат на
установяване в процеса.
Нещо повече, константна е практиката, че
между съществените елементи на деянието отразени в обстоятелствената част на ОА
и неговия диспозитив е недопустимо да има
противоречие, каквото се наблюдава в настоящия случай. Доколкото изготвянето на
ОА се явява процесуална дейност във фазата на ДП и доколкото ОА е финализиращото средство за формулиране на окончателното
обвинение и единствено средство за повдигане на обвинение пред съда, съдебната
практика приема, че разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 НПК охранява правото на
обвиняемия „да бъде в подробности информиран за характера и причините за
обвинението срещу него“ / чл.6, т.3 б.“а“ от ЕКЗПЧОС /. В случая, допуснатото
противоречие съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и води до
нарушаване правото на защита т.к води до невъзможност обвиняемият да разбере в
какво точно е обвинен по отношение на начинът на извършване на деянието и
размерът на вредите т.е. размерът на присвоеното имущество. В този смисъл е и
практиката на ВОС в подобни случаи – например Определение №165/08.07.2016г. по
ВЧНД №858/2016г. на ВОС, Определение по ВЧНД №189/2017г.,Определение от
10.07.2017г. по ВЧНД № 791 по описа на ОС-Варна за 2017 година, Определение по ВЧНД № 418/21.05.2018г.
Ето защо съдът приема, че посочените
по-горе недостатъци на прокурорския акт обосновават нарушение на това право на
обвиняемия и в частност на правото му да научи
в какво е обвинен, респективно „да научат за какво престъпление е
привлечен в това качество“. Това противоречие няма как да бъде преодоляно от
съда по правилата на НПК. Това е така, защото процесуалните действия в
наказателното производство се извършват в последователност, императивно
определена с процесуалните норми и гарантирането на правото на защита, е
задължителна предпоставка за валидност и условие за извършване на следващото
процесуално действие. Същото е отстранимо /чрез
изготвяне на ОА отговарящ на изискванията на закона/, но не може да се санира в съдебната фаза.
Съдът намира, че в случая не би могъл да
бъде приложен института на ОФГ, тъй като не се касае за някакъв технически
пропуск или техническа грешка /в какъвто смисъл е приложим визирания институт
съобразно съдебната практика/, а се касае за липса на факти и за съществено
противоречие между посочения във фактите
и включения в диспозитива на обвинението съществен
реквизит на ОА. Като в този смисъл е без значение редът по който ще протече
впоследствие делото в съдебната фаза.
С оглед становището на съда, че на ДП са
допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата,
съдът намира, че не следва да взема отношения по въпросите визирани в т.4, т.5,
т.6, т.7 и т.8, а именно по въпросите
налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила;
разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или
съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по
делегация; взетите мерки за процесуална принуда; искания за събиране на нови
доказателства; насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се
призоват за него, тъй като производството по делото не би могло да премине в
по-нататъшната фаза на съдебния процес, преди отстраняване на сочените
процесуални нарушения, което безспорно изисква изготвянето на нов ОА.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл. 248, ал.5, т.1 вр. чл. 249, ал.1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1318 по описа на
ВРС за 2019 година, двадесет и седми състав.
ВРЪЩА делото на Варненска районна прокуратура, за
отстраняване на допуснатите отстраними съществени
процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата на обвиняемия, посочени
по-горе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест по реда на гл.22 от
НПК, пред ВОС, в 7-дневен срок от днес.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:45
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: