№ 187
гр. Кубрат, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20223320100434 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производство с правно основание чл. 220, ал.1 от КТ.
Ищецът „Линамар лайт металс Русе“ ЕООД (предишно наименование
„Монтюпе“ ЕООД) с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от Л. А. чрез пълномощник адв.М. Б. от АК–Русе твърди,
че с ответника В. С. Ю., ЕГН ********** с адрес в *** считано от 21.01.2019
г. са били в трудовоправни отношения като последният е изпълнявал
длъжността „машинен оператор”. С допълнително споразумение от
22.05.2019 г. са променени срокът на договора – безсрочен и срокът на
предизвестието за прекратяване на трудовия договор е изменен на 45 дни. Със
Заповед № 153/28.06.2019 г. трудовият договор на ответника е прекратен на
основание чл. 326, ал. 1 от КТ по писмено заявление на за едностранно
прекратяване на безсрочния му трудов договор с вх. № 76/28.06.2019 г.
Заповедта относно прекратяване на трудовото правоотношение е била
връчена лично на работника и като неоспорена е влязла в сила. Като твърди,
че до момента на подаване на настоящата искова молба ответникът не е
изплатил дължимото обезщетение за неспазеното 45-дневно предизвестие,
моли съда да постанови решение, с което да осъди В. С. Ю. да заплати на
ищцовото дружество сумата 1237.50 лева, представляваща дължимо
1
обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, както и законна лихва върху
претендираното обезщетение считано от подаване на исковата молба в съда
до окончателното плащане. Претендира и присъждане на сторените в
производството разноски.
Ответникът В. С. Ю., ЕГН ********** с адрес в *** чрез особен
представител адв.Р. П. от АК–Разград депозира писмен отговор, с който
оспорва претенцията на ищцовото дружество като неоснователна. Оспорва
размера на брутното трудово възнаграждение на работника да е 942.84 лв.,
както и средномесечния размер за един работен ден да е 47.14 лв. Сочи, че
работникът не е получавал дължимото му се трудово възнаграждение в пълен
размер, тъй като работодателят е удържал неправомерно суми.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
по силата на което ответникът е заемал длъжността „машинен оператор” в
ищцовото дружество, видно от приложения Трудов договор № 22/21.01.2019
г. С Допълнително споразумение към цитирания трудов договор, сключено на
20.05.2019 г. изрично е уговорено между страните, че трудовото
правоотношение може да бъде прекратено от всяка от страните с писмено
предизвестие от 45 дни.
Със Заявление вх. № 76/28.06.2019 г. ответникът е заявил желанието си
да бъде прекратено трудовото му правоотношение считано от 28.06.2019 г.
Със Заповед № 153/28.06.2019 г. на работодателя, трудовото
правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ
считано от 28.06.2019 г. Заповедта е връчена на ответника на 20.07.2019 г.
В цитираната заповед е посочено, че на работодателя следва да се
изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за 45 календарни дни в размер на
1237.50 лева.
Изготвената по делото съдебносчетоводна експертиза сочи, че брутното
трудово възнаграждение на работника за месец май 2019 г., предхождащ
месеца на уволнението на работника, е 1176.11 лв., като базата за изчисляване
2
на обезщетения по КТ е само основната работна заплата – 825.00лева за
отработени 20 дни. Среднодневният размер за един работен ден съобразно
брутното трудово възнаграждение за изчисляване на обезщетения по КТ е
41.25 лева. Броят на работните дни за периода на предизвестието от 45
календарни дни считано от 28.06.2019 г. до 11.08.2019 г. е 31.Работодателят
правомерно е удържал от трудовото възнаграждение на работника за периода
от 21.01.2019 г. до 28.06.2019 г. суми за данък по чл. 42 от ЗДДФЛ,
задължителни лични осигурителни вноски, запор, наложен от ЧСИ, сумите за
храна, ваучери, айрян, които ги има и в начисленията, и остатъка се превежда
по банкова сметка на лицето. Така начисленията във фиша са равни на
удръжките.Трудовото възнаграждение получено от работника в периода от
януари 2019 до 28.06.2019 г. е било изплатено по банков път и е в размери по
месеци (брутна сума) както следва: м. януари – 466.35 лв., м. февруари –
1110.09 лв., м. март – 1064.64 лв., м. април – 1096.76 лв., м. май – 11176.11 лв.
и м. юни – 387.11 лв. Вещото лице посочва, че не е извършвано прихващане
от трудовото възнаграждение на работника. Според заключението
обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ е в размер на 1278.75 лева – 31 работни
дни при среднодневна сума от 41.25 лв.
Изготвеното заключение се възприема от съда изцяло като компетентно
извършено, относимо към правния спор и обосновано.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна
следното:
С нормата на чл. 326, ал. 1 от КТ законодателят признава и гарантира
правото на работника или служителя едностранно да прекрати своя трудов
договор посредством отправяне предизвестие до работодателя. Касае се за
лично, субективно, потестативно право, упражняващо се по суверенната
преценка на работника или служителя, като причината и мотивите за
прекратяване трудовия договор на това основание са без значение. Затова при
прекратяване на правоотношението по чл. 326 КТ настъпва промяна в
правната сфера на работодателя независимо от неговата воля или съгласие.
Разпоредбата на чл. 220 КТ предвижда възможност за всяка от страните по
трудово правоотношение да не спази срока на предизвестие, заплащайки на
другата страна обезщетение, което е с определен в закона размер – брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на
3
предизвестие. Касае се за законово уредена възможност да бъде заместена
първоначално дължимата престация по трудовото правоотношение – полагане
на труд за срока на предизвестие, с друга – заплащане на определената в
закона парична сума под формата на обезщетение, което е класически пример
за даване вместо изпълнение.
Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ.
На 28.06.2019 г. В. С. Ю. е депозирал заявление, с което е уведомил
работодателя, че желае трудовото правоотношение да бъде прекратено,
считано от 28.06.2019 г., на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Ясно е изразил
намерението си да прекрати безсрочния си трудов договор и е декларирал, че
е запознат и приема да изпълни задължението си по чл. 220, ал. 1 от КТ за
заплащане обезщетение при неспазване срока на предизвестие.
От заключението на изготвената ССчЕ се установява, че брутното трудово
възнаграждение за месец май 2019 г., предхождащ месеца на уволнението на
работника, е 1176.11 лв. За неспазения срок на предизвестие от общо 31
работни дни (45 календарни дни от 28.06.2019 г. до 11.08.2019 г.) работникът
дължи обезщетение в размер на 1278.75 лева.
В случая ответникът не е спазил уговорения между страните срок за
предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение. По тази
причина дължи на ищцовото дружество в качеството му на работодател
обезщетение за неспазеното предизвестие. Изчислено по реда на чл. 228 КТ,
дължимото от ответника обезщетение е в размер на 1278.75 лв. По
изложените съображения и доколкото с исковата молба се претендира
обезщетение в размер на 1237.50 лв., то предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
ищцовото дружество следва да се присъдят и направените от него разноски в
настоящото производство в размер на 700.00 лв., включващи адвокатско
възнаграждение, държавна такса и възнаграждение за особен представител.
Ответникът следва да заплати по сметка на съда и сумата 120 лв. –
възнаграждение за вещото лице изготвило ССчЕ, изплатена от бюджета на
съда.
Така мотивиран, Кубратският районен съд
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. С. Ю., ЕГН ********** с адрес в *** да заплати на
„Линамар лайт металс Русе“ ЕООД (предишно наименование „Монтюпе“
ЕООД) с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Л. А. сумата от 1237.50 лева (хиляда двеста тридесет и
седем лева, петдесет ст.), представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ
за неспазено предизвестие при прекратяване на Трудов договор №
22/21.01.2019 г., ведно със законната лихва за забава считано от 27.06.2022 г.
до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА В. С. Ю., ЕГН ********** с адрес в *** да заплати на
„Линамар лайт металс Русе“ ЕООД (предишно наименование „Монтюпе“
ЕООД) с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Л. А. сумата от 700.00 лева (седемстотин лева, нула ст.) –
разноски по производството.
ОСЪЖДА В. С. Ю., ЕГН ********** с адрес в *** да заплати по сметка
на Районен съд – Кубрат сумата 120.00 лева (сто и двадесет лева, нула ст.) –
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
5