Р Е Ш
Е Н И Е
№405
гр.Враца, 29.11.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, I-ви състав, в публично заседание на 11
октомври, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря
Даниела Ванчикова, като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 489 по описа на
АдмС – Враца за 2022г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.27, ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) и чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Р.Г.Ц. ***, депозирана против Акт за установяване на
публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/2389/4 от 17.06.2022г., издаден от
Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд /ДФ/ "Земеделие" – гр.
София, с който на жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 5811.56 лв. Посочва се, че оспореният
АУПДВ е неправилно и незаконосъобразно, в нарушение на процесуалните правила.
Твърди се, че акта е необоснован и немотивиран, включително и писмото, с което
е уведомен за откриване на производство за издаване на АУПДВ, тъй като е
издаден при липса на мотиви, само бланкетно и без никаква конкретика е
посочено, че е налице разлика между първоначално оторизираната и полагаемата
субсидия, което от своя страна представлява недължима платената сума и следва
да бъде възстановена. Сочи се, че от
акта не става ясно какви действия са извършени административниили проверка на
място на данните от подаденото от него заявление, не е посочено какви данни
сапослужиликато основание за постановяване на възстановяване на недължимо
изплатена сума, поради което е лишен от право на защита. Според жалбоподателя
не е спазена разпоредбата на чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК. По тези съображения се
иска отмяна на оспорения АУПДВ.
Претендират се разноски. Пред съда жалбата се поддържа от пълномощника
по изложените в нея съображения.
Ответникът-Зам.изпълнителния
директор на ДФ “Земеделие“, чрез процесуален представител - ** Л.Х., в
придружителното писмо към административната преписка и в писмено Становище
оспорва жалбата, като неоснователна. Посочва се, че констатациите залегнали в
акта са доказани с оглед приобщения доказателствен материал и същите са
подведени към приложимите материални разпоредби, като акта е издаден съобразно
административнопроизводствените правила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
адресат на акта и в законния срок. Видно от приложена разписка по преписката
АУПДВ е връчен на жалбоподателя на дата
27.06.2022г., а жалбата е изпратена на
ДФЗ по куриер на 01.07.2022г. и заведена с вх. № 01-6500/2389 от 04.07.2022г.,
поради което същата е депозирана в срок и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят Р.Г.Ц.
е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ **** в Интегралната система
за администриране и контрол /ИСАК/. Същият е подал Заявление за подпомагане за
кампания 2018г. с Уникален идентификационен номер /УИН/******* с което е заявил
за подпомагане по схема за единно плащане по площ /СЕПП/.
Към административната преписката е
приложено подаденото заявление, ведно с Таблици за използвани парцели и
отглеждани животни за 2017г., декларации и др. документи /на л. 43 - 64 от
делото/.
С Уведомително писмо /УП/ изх. № 02-060-6500
от 01.04.2021г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 /л.29/ жалбоподателя е уведомен за определени за подпомагане
суми, по всички мерки в размер на общо към 25 142,46 лв., т.ч. по СЕПП в
размер на 13 163,22 лв., които суми са изплатени – преведени по банковата сметка
посочена в заявлението. Сумата от 13 163,22 лева по схема за единно
плащане на площ е изплатена на жалбоподателя на 18.12.2018г.
С писмо изх. № 01-6500/2389 от
08.04.2022 г. жалбоподателя е уведомен за откриване на производство по издаване
на АУПДВ /л.23/ и му е даден 14-дневен срок да подаде възражение и допълнителни
доказателства, относими към изложените констатации.
Срещу писмото за откриване на
производство по издаване на АУПДВ е подадена жалба до АдмС-Враца, който е
приел, че същото не представлява индивидуален административен акт, годен да
бъде самостоятелно оспорван, поради което я е оставил без разглеждане. Последвало издаване на оспорения по делото Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2389#4 от 17.06.2022г., издаден от Зам.
изпълнителен директор на ДФЗ, с който на жалбоподателя е определено подлежащо
на възстановяване публично държавно вземане в размер на 5 811,56 лв. В
АУПДВ са посочени правните основания за издаването му – чл. 27 ал.3, 5 и 7 от
ЗСЗП и чл.162 ал.2 т.8 и т.9 от ДОПК,
чл. 7 пар. 1 от Регламент 809/2014 на Комисията, както и чл. 27 пар. 1
от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 908/2014 на Комисията от 6 август 2014г. Като
фактическо основание е посочено, че е издаден във връзка с изпълнение на т.Х от
Заповед № РД 46-504 от 12.12.2018г. на Министъра на земеделието, храните и
горите, с която е одобрен предварителния специализиран слой „Площи допустими за
подпомагане“ и въз основа на данните съгласно Заповед № РД 09-229 от
01.03.2019г. на министъра, с който е одобрен окончателния специализиран слой
„Площи допустими за подпомагане, частично коригирани с писмо МЗХГ с №
01.0400/461 от 02.09.2020г., са извършени окончателни кръстосани проверки по
подадените за кампания 2018 заявления, както и крайните изчисления по тях.
Посочено е в таблица, че от декларираните площи от 16,10 ха и 17.45 ха
първоначално цялата площ е била допустима, съгласно Заповед №РД 46 -504/12.12.2018г.,
но по Заповед № РД 09-229/01.03.2019г. допустимата площ възлиза на общо 21.18
ха, а недопустимата е общо 12.37 ха. Разликата между първоначално платената и
полагаемата се субсидия в размер на 5811,56 лв. по СЕПП представлява недължимо
платена сума и следва да бъде възстановена. В акта не
е обсъдено възражението на жалбоподателя, независимо, че лицето го е подало под
формата на жалба до АдмС Враца. Същото е следвало да се приеме от
административния орган като възражение срещу откритата процедура.
Приложени са към административната преписка цитираните в АУПДВ заповеди и писма
/л.32-36/, както и решения и заповед относно компетентността на органа издал
АУПДВ /л.7-16/ и пълномощно за процесуално представителство пред съда /л.6/.
В съдебно
заседание по искане на жалбоподателя, чрез процесуалния му представител е
изискан протокол от 01.11.2017г. от ДФЗ, както и е назначена съдебно-техническа
експертиза, с конкретно поставени въпроси към вещото лице.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.168 АПК, съдът
преценява законосъобразността на административния акт /АА/, като проверява дали
е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
разпоредбите при издаването и съобразен ли е с целта, която преследва закона.
При преценката си съда изхожда от правните и фактическите основания посочени в
административния акт.
Съгласно чл.166, ал.1 ДОПК
установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на основание
чл.162, ал.2, т.8 и т.9 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в
съответния закон. В чл.20а, ал. 5 и ал.
6 от ЗПЗП е регламентирано, че изпълнителният директор на фонда, който съгласно
чл.20а, ал.1 от същия закон е и изпълнителен директор на разплащателната
агенция, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел
III от ЗУСЕФСУ. Той може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на
заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда.
От представените по делото доказателства се установява, че оспореният в
настоящото производство акт е издаден от Заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, на който със Заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022г. в
съответствие с чл.20а, ал. 5 и 6
ЗПЗП, Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” е делегирал правомощията
си по издаване на актове за установяване на публични държавни вземания на заместник
изпълнителните директори. В т.3 от цитираната заповед изрично е
делегирано правомощието на Зам. изпълнителния директор да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания
по всички схеми и мерки по директните плащания, уредени в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и
реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. От изложеното следва, че оспореният АУПДВ е
издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, поради
което не е нищожен административен акт.
Обжалваният АУПДВ е издаден в предписаната от
закона писмена форма, но в него липсват
конкретни мотиви относно материалноправните основания за възстановяване на
недължимо платеното, извършеното намаляване на изплатената финансова помощ по
схема за единно плащане на площ. Не е изложено въз основа на какви
обстоятелства органът приема, че са налице законовите основания за
възстановяване на посочените в акта суми и защо същите са недължими от
фонда.
В същият, в табличен вид, в съответните колони
са посочени само композитен номер, декларираната площ, допустима и недопустима площ, съгласно Заповедта от 12.12.2018г.,
допустима и недопустима площ съгласно Заповедта от 01.03.2019г. Други данни не
са посочени в таблицата, а в констативната част на акта е записано само, че
„във връзка с изпълнение на т.Х от Заповед № РД 46-504/12.12.2018г. на МЗХГ, с
която е одобрен предварителен специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане“ и въз основа на данните съгласно Заповед № РД 09-229/01.03.2019г.
на министъра, с която е одобрен окончателния специализиран слой за кампания
2018, частично коригиран с писмо от МЗХГ с № 01-0400/461 от 02.09.2020г. са
извършени кръстосани проверки по подадените за кампания 2018г. заявления, както
и крайните изчисления по тях…… След приключване на проверките на подаденото от Р.Ц.
заявление е констатирана разлика в
допустимата за подпомагане площ спрямо двете бази данни „Площи, допустими за
подпомагане“ за кампания 2018г….“ От
цитираните в АУПДВ заповеди на министъра на земеделието, храните и горите и
приложени по делото като доказателства, не става ясно за конкретния случай,
какви са обстоятелствата, които са наложили констатирана разлика в допустимите
за подпомагане площи. Единствено по пътя на логиката, при разчитане на
таблицата в акта, се установява, че към 12.12.2018г., съгласно Заповед № РД
46-504 са били допустими за подпомагана декларираните площи в размер на 16,10
ха и 17,45 ха, недопустими не е имало. Докато към 01.03.2019г. вече са налице
недопустими за подпомагане площи в размер на 11,30 ха и 1,07, съгласно Заповед
№ РД 09-229, а допустимите са останали в размер на 4,80 ха и 16.38ха. Липсва
каквото и да е описание как са е стигнало до намаляване на допустимите площи за
подпомагане на жалбоподателя Ц..
При това съдържание
на акта е видно, че същият не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 АПК
относно неговата форма, тъй като от съдържанието му е невъзможно да се установи
какви са фактическите основания за постановяването му, т.е. какви конкретно
факти и обстоятелства, установени от органа могат да обосноват приложение в
конкретния случай на цитираните разпоредби, които уреждат възможните хипотези
за намаляване на размера на исканата субсидия, респективно възстановяване на
недължимо платени суми. Тези факти и обстоятелства не могат да бъдат установени,
нито от съдържанието на уведомителното писмо, с което жалбоподателят е уведомен
за откриване на административно производство за издаване на АУПДВ, нито в
цитираните Заповеди на МЗХГ, нито от съдържанието на приложената
административна преписка. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно
в АУПДВ, не представляват конкретно правно основание, на което е издаден постановен
конкретния акт спрямо конкретния адресат. В него липсва препращане към друг
документ изготвен от органа, за да се приеме, че констатираните факти послужили
за установяване на публичното държавно вземане, представляващо недължимо
платена сума по схема СЕПП са възприети от органа - издател на акта и същите са
фактическите основания за установяване на ПДВ.
Съгласно чл.27 ал.3, ал.5 и ал.7 ЗПЗП, РА е длъжна да
предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията, които възникват
въз основа на административен договор или административен акт, са публични
държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал.6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.
За
да
определи,
като
недължимо
изплатена
сумата
от
5811,56
лева
административният орган се
е
позовал
на
чл.7,
пар.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията
за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) №1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за
администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното
съответствие /Комисията/, който гласи: „В случай на извършване на неправомерно
плащане бенефициентът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена
съгласно параграф 2, когато е приложимо“.
Според чл.7, пар. 3,
обаче Задължението за възстановяване, посочено в параграф 1 не се прилага, ако
плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако
грешката не е била очевидна за бенефициента.
Когато грешката, обаче се отнася до фактически елементи, свързани с
изчисляването на въпросното плащане,
първа алинея се прилага само ако решението за възстановяване не е било съобщено
до 12 месеца след плащането.“
Не е
спорно
по
делото,
че
одобрените
за
изплащане
суми
по
заявлението
на
Ц.
са
определени
вследствие
на
извършена
от
ДФ
”Земеделие”
административна
проверка.
На
18.12.2018г. на Р.Ц. е била одобрена и изплатена сума по СЕПП в размер на
13 163,22 лева, тъй като съгласно Заповед № РД 46-504/12.12.2018г.
неговите площи попадали в предварителния специализиран слой „Площи, допустими
за подпомагане“. Едва със заповедта от 01.03.2019г., когато е определен
окончателния специализиран слой „площи, допустими за подпомагане“ за кампания
2018г., частично коригирана с писмо от МЗХГ от 02.09.2020г. се установява от
ДФЗ, че част от неговите площи в размер на 12,37 ха са попаднали в недопустимия
слой площи за подпомагане, без да е посочена причината за това. Следва да се
вземе предвид, че към м. декември 2018 г., административният орган сам е
направил преценка, че са били налице материалноправните предпоставки за
извършване на плащане. Нито в административната преписка, нито в с.з. се установи,
а
и
не
се
твърди
наличие
на
поведение
от
страна
на
заявителя,
което
да
е
въвело
в
заблуждение
органите
на
Разплащателната
агенция.
Не
е
установено
в
хода
на
производството
по
издаване
на
АУПДВ
и
пред
съда
оспорващият
да
е
декларирал
неверни
данни
относно
вида
и
размера
на
площите.
В оспореният акт не се сочи сумата, която се
иска да бъде възстановена с оспорения акт да е изплатена по вина на
жалбоподателя или поради грешка на административния орган. След
като
няма
неправомерно
поведение
от
страна
на
адресата
на
акта,
което
да
е
въвело
в
заблуждение
административен
орган,
за
да
му
бъде
осъществено
плащане
на
парични
средства
за
подпомагане,
не
може
да
се
приеме,
че
е
налице
недължимо
плащане
по
отношение
на
него,
респ.
основание
за
възстановяване
на
същите.
В
случай, че е налице грешка на административния орган и тази грешка не е била
очевидна за бенефициера, на основание чл.7, §3 от регламент 809/2014г. изключва
прилагането на §1.
От заключението на
приетата по делото съдебно-техническа експертиза и приложените в
административната преписка таблици е видно, че при кръстосаните проверки от м.
11.2009 г. и м. 12. 2010 г. са констатирани, макар и минимални, разлики в
площите и на останалите БЗС, поради което е определена посочената в акта сума
за възстановяване. Целият парцел 10046-37-2-1 с площ от 4,2181 ха е определен
като наддекларирана площ и процента е определен на 13,28 %. И вещото лице в
съдебно заседание заяви, че в документите на ответника липсва констатация каква
е окончателната причина тези площи от 12,37 ха да се обявят като недопустими за
подпомагане, като например дали има дървета, или е висока тревата, или има пътища през него
или други подобни недопустими елементи, които биха изключили площта от слоя. В
нито един документ на ДФЗ, включително и в оспорения липсва причината, поради
която са приети тези площи да се изключат от допустимия слой за подпомагане.
Гореизложените
съображения налагат извода, че оспореният административен акт не съответства на
изискванията на процесуалния закон, тъй като е налице порок по смисъла на чл.
146, т. 2 АПК. Поради тази причина актът подлежи на отмяна.
Обжалваният акт е
постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
като в случая липсата на конкретно изложени мотиви, правни и фактически
основания от административния орган е пречка за проверка на материалната
законосъобразност на административния акт, защото именно те са юридическите
факти, подлежащи на проверка от съда, за да бъде извършена преценка за
осъществяване на хипотезата на конкретна правна норма.
С оглед изложено
издаденият акт като незаконосъобразен, следва да бъде отменен.
При този изход на
делото на ответника следва да се възложат направените от жалбоподателя разноски
в размер на 960,00 лева, от които за адвокатско възнаграждение в размер на
600,00 лева, платена държавна такса в размер на 10,00 лева и възнаграждение за
вещо лице в размер на 350,00 лева.
Водим от горното и на основание чл.172 АПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Р.Г.Ц. ***, Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2389/4 от 17.06.2022г.,
издаден от Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие"
гр. София, с който на жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 5 811.56 лв.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“ гр.София да заплати на Р.Г.Ц. направените
от него разноски по делото в общ размер от 960,00 лева, от които за адвокатско възнаграждение
- 600,00 лева, платена държавна такса - 10,00 лева и възнаграждение на вещо
лице по изготвена съдебно-техническа експертиза в размер на 350,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба, чрез АдмС-Враца пред Върховен административен съд –
гр.София в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМ.СЪДИЯ: