Решение по дело №1317/2019 на Районен съд - Козлодуй

 

Р Е Ш Е Н И Е   №

Гр.Козлодуй, 24 юни 2020 година

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:                                               

                                                                Районен съдия: Борислав М.

 

при секретаря В. Гъркова, като разгледа докладваното от съдия Борислав М. гражданско дело №1317 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са за разглеждане искове, с правно основание по чл.144 и чл.149 от СК.

С искова молба, подадена от В.В.М. с ЕГН:********** ***, чрез процесуалния й представител адв. С. *** са предявени искове с правно основанание чл.144 и чл.149 от СК против В.В.М. с ЕГН:********** ***, като се иска да бъде осъден ответникът да й заплаща издръжка в размер на 500 лева месечно, считано от момента на завеждане на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане от датата на подаване на иска до настъпване на причини за изменение или прекратяване на присъдената издръжка. На следващо място се иска, да бъде осъден ответникът В.В.М. с ЕГН:**********, да заплати на ищцата издръжка за минало време в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева, за период от 1 /един/ месец и 21 /двадесет и един/ дни, назад от датата на завеждане на исковата молба, а именно за времето от 30.09.2019г. до 20.11.2019г..

Претендира разноски по делото, за заплатено адвокатско възнаграждение..

Твърди се, че с влязло в законна сила Решение №124 от 06.07.2012г. по гр. дело №764 по описа на РС-Козлодуй за 2012г., на основание чл.50 от СК е прекратен по взаимно съгласие бракът на ответника с майката на ищцата. Съгласно постигнатото споразумение между страните, родителските права върху непълнолетната тогава ищца са предоставени на ответника. Впоследствие с Решение №412 от 21.12.2018г. по гр. дело №1452/2018г. по описа на РС-Козлодуй, влязло в законна сила на 11.01.2019г. упражняването на родителските права спрямо ищцата са предоставени на майка й – Р. М. М., като ответникът е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 300 /триста/ лева. След като на 15.01.2019г. ищцата е навършила 18-годишна възраст, по нейна искова молба срещу ответника е образувано гр. дело №259/2019г. по описа на РС-Козлодуй, по което с протоколно определение от 17.04.2019г. е одобрена постигнтата между страните спогодба, съгласно която В. В. М. се задължил да заплаща на дъщеря си ежемесечна издръжка в размер на 300 /лева/ до настъпване на причини за изменението или прекратяването й. След успешно положени кандидатстуденски изпити, ищцата била приета и записана в редовна форма на обучение в ЮЗУ „Неофит Рилски“ гр.Благоевград със специалност „Съвременна хореография“. Излага доводи, че всички разноски по кандидатстуденската кампания, включващи пътни, такси за изпити, заплащане на такса за първи семестър в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева, такса за общежитие, предлатена за три месеца в размер на 216 /двеста и шестнадесет/ лева, също и внесен депозит в размер на 115 /сто и петнадесет/ лева, били заплатени от майка й Р. М. М..

Релевира се, че ищцата не разполага с доходи или имущество, от които да се издържа, като същевременно ответникът като собственик на „Т. 2013“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.К. и съсобственик с 50 ℅ дялово участие на „Т.“ООД и Т. В.“ООД и двете със седалище и адрес на управление гр.Л.би могъл да й дава издръжка без особени затруднения.

Моли съда, да осъди ответника В.В.М. с ЕГН:********** – баща на ищцата да заплаща занапред на последната, издръжка в размер на 500 лева месечно, считано от момента на завеждане на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане от датата на подаване на иска до настъпване на причини за изменение или прекратяване на присъдената издръжка. На следващо място се иска, да бъде осъден ответникът В.В.М. с ЕГН:**********, да заплати на ищцата издръжка за минало време в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева, за период от 1 /един/ месец и 21 /двадесет и един/ дни, назад от датата на завеждане на исковата молба, а именно за времето от 30.09.2019г. до 20.11.2019г..

Претендира разноски по делото, за заплатено адвокатско възнаграждение.

На ответника е връчен препис от исковата молба, като в срока по чл.131 от ГПК не е подаден отговор.

В съдебно заседание ищцата се явява и заедно с процесуалния й представител адв.С. ***, като поддържа исковата молба и представя доказателства, в подкрепа на предявените искове.

Ответникът се явява лично в съдебно заседание, заедно с процесуалния си представител адв.С., като оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен дубликат на Удостоверение за раждане серия, издадено въз основа на Акт за раждане №**** от 22.01.2001г. на Община К., от което е видно, че ответникът В.В.М. с ЕГН:********** е баща на ищцата В.В.М. с ЕГН:**********.

От представеното по делото Решение №124 от 06.07.2012г. по гр. дело №764 по описа на РС-Козлодуй за 2012г., е видно, че на основание чл.50 от СК е прекратен по взаимно съгласие бракът на ответника с майката на ищцата. Съгласно постигнато споразумение между страните, родителските права върху непълнолетната тогава ищца са предоставени на ответника. Впоследствие с Решение №412 от 21.12.2018г. по гр. дело №1452/2018г. по описа на РС-Козлодуй, влязло в законна сила на 11.01.2019г. упражняването на родителските права спрямо ищцата са предоставени на майка й – Р. М. М., като ответникът е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 300 /триста/ лева. След като на 15.01.2019г. ищцата е навършила 18-годишна възраст, по нейна искова молба срещу ответника е образувано гр. дело №259/2019г. по описа на РС-Козлодуй, по което с протоколно определение от 17.04.2019г. е одобрена постигнтата между страните спогодба, съгласно която В.В.М. се задължил да заплаща на дъщеря си ежемесечна издръжка в размер на 300 /лева/ до настъпване на причини за изменението или прекратяването й.

Установи се по делото, от представено на л.17 Уверение № 200854/06.11.2019г., че ищцата В.В.М. е записана в редовна форма на обучение за учебната 2019/2020г. в първи курс в ЮЗУ "Неофит Рилски” гр.Благоевград, със специалност „Съвременна хореография“.

От Удостоверение за декларирани данни изх. №УД000869/30.10.2019г. на Община К. е видно, че ищцата не притежава движимо и недвижимо имущество.

Установи се, че ищцата на 05.06.2019г. е заплатила сумата от 30 /тридесет/ лева такса за предварителен практически изпит по танци / видно от Разпечатка вх. номер 80750 от 05.06.2019г., издадена от ЮЗУ „Неофит Рилски“ гр.Благоевград и вносна бележка с №RB-00012858/05.06.2019г. на Общинска банка/.

Също така от вносни бележки с №RA-00016233/15.07.2019г.; №RL-00023568/01.10.2019г. и №RJ-00023032/30.09.2019г. на Общинска банка, се установява, че ищцата е заплатила в полза на ЮЗУ сумата от 450 лева за семестриална такса, сумата от 115 лева за депозит и сумата от 216 лева за наем. От вносни бележки № RJ-00000987/23.01.2020г.; №RJ-00028744/11.11.2019г.; № RJ-00030029/16.12.2019г. и № RА-00000989/21.01.2020г. на Общинска банка е видно, че ищцата е заплатила в полза на ЮЗУ сумата в общ размер на 216 лева за наем за три месеца, както и сумата 450 лева семестриална такса за втори семестър.

От представени и приети по делото удостоверения за актуално състояние е видно, че ответникът В.В.М. е едноличен собственик и управител на „Т. 2013“ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.К.; съсобственик с 50 ℅ дялово участие на „Т.“ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.Л. и съсобственик с 50 ℅ дялово участие на „Т. В.“ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Л..

Установи се от приетите годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО, че за 2017г. „Т.“ЕООД с ЕИК: ********* има печалба в размер на 2920.22 лева; за 2018г.; „Т.“ЕООД с ЕИК: ********* има печалба в размер на 6208.75 лева; за 2018г. „Т. 2013“ЕООД с ЕИК: ********* има печалба в размер на 18758.49 лева; за 2017г. „Т. 2013“ЕООД с ЕИК: ********* има печалба в размер на 10289.96 лева. През 2018г. „Т. В.“ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Л. не е осъществявало дейност, видно от представени Заявление за обявяване на декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч Г3 и декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч.

От изискани и приети по делото, неоспорени от страните справки от ТД НАП Велико Търново офис Враца и офис Монтана, се установява, че за 2018г. и за 2019г. „Т. 2013“ЕООД с ЕИК: ********* и „Т.“ЕООД с ЕИК: ********* не са разпределяли дивиденти по чл.55 от ЗДДФЛ и печалба по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ.

От Удостоверение изх. №1/21.11.2019г., издадено от „А. Г. 11“ЕООД е видно че брутното трудово възнаграждение на майката на ищцата Р. М. М. е в размер на 569.40 лева, а от Удостоверение изх. №1/06.02.2020г., издадено от „Т. 2013“ЕООД е видно, че осигурителния доход на ответника В.В.М. е в размер на 560 лева.

От представени и приети по делото Епикриза от Специализирана болница за активно лечение на Хематологични заболявания гр.София и Експертно решетие №0766 от 13.05.2020г. на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ЕООД гр.К. се установи, че ответникът е диагностициран с „Мантелноклетъчен лимфон III кс., за което му е определена 75 ℅ трайно намалена работоспособност.

Видно от представен по делото изпълнителен лист от 04.10.2018г. В.В.М. е осъден солидарно с „Т. 2013“ЕООД с ЕИК: *********със седалище гр.Козлодуй да заплати на „М.И К.“АД с ЕИК: ********* със седалище гр.Р. сумата от 5000 лева, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 28.09.2018г. до изплащане на вземането, както и направените разноски за заплатена държавна такса в размер на 100 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 317 лева. От покана за доброволно изпълнение отправена до ответника от ЧСИ И. Х. с район на действие ОС-Р., се установява, че дължимата сума по ИД №20188320402282 от ответника на „М. И К.“АД и НАП Велико Търново е в размер на 17156,19 лева. От разписки №0200009728974485/02.10.2019г.; №0200009265852862/01.07.2019г. и №0200008964084835/30.04.2019г. е видно, че В.В.М. е превел общо 6000 лева по ИД №493 от 2019г. на ЧСИ И. Ц..

Разпитана по делото по искане на ищцата е свидетелката Д. М. Г. – управител на хранителен магазин, в който работи майката на ищцата – Р. М. М.. От показанията на същата се установи, че майката на ищцата, след приемането на последната във ВУЗ е тази която полага грижи за издръжката на дъщеря си, относно осигуряването й на средства за прехрана и текущи разходи, както и за заплащане на държавна такса, наем на общежитие, закупуване на учебни пособия и др.. Доколкото е известно на свидетелката, майката на В., освен заплатата, която получава чисто в размер на 550 лева, на месец, получава и сумата в размер на 250 лева, за отдаден под наем апартамент. Синът на свидетелката е студент, на който когато бил редовна форма на обучение  му изпращали по 600 лева на месеца за издръжка. Заявява, че ищцата често се прибирала в гр.К., като прекарвала по около три-четири дни всяка седмица. Твърди, че на Р. майка й, която е баба на ищцата, изпращала пари от А., но не знае колко често и каква сума е изпращала.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, доколкото същите са непротиворечиви и последователни, отразяващи нейните лични възприятия от контактите й с ищцата и нейната майка Р. М..

По делото като свидетел по искане на ответника е разпитана В. С. М., с когото двамата живеят на семейни начала. От показанията на М. се установи, че от почти около две години ищцата не е търсила баща си, като двамата са контактували само чрез съда по водените помежду им дела. През м.02.2019г. В.М. бил диагностициран с онкологично заболяване, за което е освидетелстван пред ТЕЛК. Твърди, че във връзка с лечението на ответника често са пътували до гр.Враца, гр.Плевен и гр.София, като заплащали разходи освен за път, но и за прегледи, изследвания и лекарства. Не знае какви доходи получава В., като сочи, че получава работна заплата, но не и облаги и дивиденти от фирмите, на които е собственик. Не знае какво имущество притежава ответникът, но същият имал разходи за лечение, свързано с профилактика, както и за прием на лекарства, свързани със съпътстващи заболявания.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, преценени на основание чл.172 от ГПК, като логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

По делото е изслушана ищцата В.М., от обясненията на която се установява, че през 2019г. е завършила средно образование, като веднага е постъпила във висше учебно заведение и не е започвала работа.  Участвала е в заснемането на клипове през 2018г., а също и един път през 2019г., като е получила сумата в размер на 50 лева на заснет клип. Други доходи, освен тези от заснемането на клипове не е имала.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема за установено от правна страна следното:

Предявени са за разглеждане искове, с правно основание по чл.144 и чл.149 от СК.

Съгласно чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на своите пълнолетни деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от ползване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

За основателността на предявения иск, в тежест на ищцата е да докаже, че е навършила пълнолетие и учи във висше учебно заведение, че не е навършила 25 години, че не може да се издържа от доходите си или от ползване на имуществото си, както и че баща й – ответникът В. В. М., може да й дава претендирания размер на издръжката без особени затруднения.

Безспорно по делото се установи от представения акт за раждане, че ответникът В.В.М. е баща на ищцата В.В.М., както й че последната е пълнолетна и не е навършила 25 години /19 години, към момента на приключване на устните състезания/.

Доказа се, че ищцата е записана за учебната 2019/2020г. в редовна форма на обучение в ЮЗУ „Неофит Рилски“ гр.Благоевград със специалност „Съвременна хореография“ /видно от Уверение № 200854/06.11.2019г./. Установи се, че В.М. е безработна и не притежава движимо и недвижимо имущество, от което да се издържа, поради което изцяло издръжката по нея е поета от нейната майка Р. М. М.. Всички средства, свързани с постъпването й във висшето учебно заведение и с обучението й до момента на приключване на устните състезания, за заплатени кандидатстудентски изпити, пътни разноски, заплатени държавни такси за първи и втори семестър, както и наем за общежитие и внесен депозит за общежитие, са били поети изцяло от майката на ищцата.

Съдът намира, че ищцата В.М. не може да се издържа от единствените й доходи, получени в резултат на участие в заснемане на видеоклипове през 2018г. и един път през 2019г., за които е получавала по 50 лева на клип.

При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца от съществено значение е да се прецени обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите /в този смисъл е и съдебна практика по решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр.д. № 944/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр.д. № 1424/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр.д.№ 1269/2010 г. на ВКС,ІV г.о, Решение № 170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2012 г., III г. о., ГК./. Алиментното задължение към непълнолетно дете, има предимство пред издръжката на пълнолетното дете и съответно следва да бъде отчетено с оглед възможностите на родителя.

По данни на института за социални и синдикални изследвания на КНСБ, минималната месечна издръжка на член на семейство към м.11.2019г., възлиза на 618,15 лева. На следващо място, съдът взе предвид, че с ПМС на Република България размера на линията на бедност за страната за 2019 г. е определен на 348.00 лева. Легална дефиниция на понятието „линия на бедност“ се съдържа в нормата на §1, т.1 от ДР на Методика за определяне и актуализиране на линията на бедност за страната – това е монетарен показател за идентифициране на бедните в обществото. За изчисляване на размера на линията на бедност ежегодно се използват данните от изследването на бюджетите на домакинствата в България, провеждано от НСИ. Размерът е определен с оглед на гарантираното задоволяване на минималните жизнени потребности от храна и нехранителни стоки и услуги. При съобразяване социалния статус на ответника и след сравняване размера на осигурителния му доход - 560.00 лева, с определения от МС размер на линията на бедност за страната - 348.00 лева, може да се приеме, че домакинството на последният не е бедно такова по смисъла на §1, т.12 от ДР на Методика за определяне и актуализиране на линията на бедност за страната. Още повече, че според св. В. М., ответникът получава работна заплата от фирмите негова собственост. Ответникът е представил удостоверение за получаваната от него работна заплата само по отношение на „Т. 2013“ЕООД гр.К., но не и по отношение на „Т.“ООД гр.Л.. Оттук следва и изводът, че В.В.М. би могъл да отдели, т.е. има средства за заплащане на издръжка на пълнолетната си дъщеря, доходът му е в размер над определената за страната „линия на бедност“.

Според настоящия съдебен състав, сумата в размер на 600 лева е напълно достатъчна за един студент във висше учебно заведение, редовна форма на обучение, за да покрива естествените си нужди, а също и за заплащане на наем и семестриални такси.

За определяне размера на издръжката, която следва да се заплаща, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ответникът по иска не е единственият, който е задължен за това. Издръжката по чл. 144 от СК се дължи и от двамата родители според материалните им възможности. Съгласно нормата на чл. 142, ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.  

В конкретния случай съдът намира, че адекватната издръжка, която следва да бъде определена ответникът да заплаща на ищцата е в размер на 300 лева, до която сума следва да бъде и уважен предявеният иск, а в останалата му част до пълния предявен размер от 500 лева, трябва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Видно от представено по делото Удостоверение изх. №1/06.02.2020г. от „Т. 2013“ЕООД гр.К. е, че осигурителния доход на В.В.М. за 2019г. е в размер на 560 лева на месец. Установи се, от приетите по делото и неоспорени от страните справки от ТД НАП Велико Търново офис Враца и офис Монтана, че за 2018г. и за 2019г. „Т. 2013“ЕООД с ЕИК: ********* /чийто едноличен собственик на капитала е ответника/ и „Т.“ЕООД с ЕИК: ********* /чийто съсобственик с 50 % дялово участие е ответника/ не са разпределяли дивиденти по чл.55 от ЗДДФЛ и печалба по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ. През 2018г. „Т. В.“ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Л. не е осъществявало дейност, видно от представени Заявление за обявяване на декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч Г3 и декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч..

Видно от приетите годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО, че за 2017г. „Т.“ЕООД с ЕИК: ********* има печалба в размер на 2920.22 лева; за 2018г.; „Т.“ЕООД с ЕИК: ********* има печалба в размер на 6208.75 лева; за 2018г. „Т. 2013“ЕООД с ЕИК: ********* има печалба в размер на 18758.49 лева; за 2017г. „Т. 2013“ЕООД с ЕИК: ********* има печалба в размер на 10289.96 лева.

От представен по делото изпълнителен лист от 04.10.2018г. В.В.М. е осъден солидарно с „Т. 2013“ЕООД с ЕИК: ********* със седалище гр.К. да заплати на „М. И К.“АД с ЕИК: ********* със седалище гр.Р. сумата от 5000 лева, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 28.09.2018г. до изплащане на вземането, както и направените разноски за заплатена държавна такса в размер на 100 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 317 лева. От покана за доброволно изпълнение с дата 19.11.2018г. отправена до ответника от ЧСИ И. Х. с район на действие ОС-Р., се установява, че дължимата сума по ИД №20188320402282 от ответника на „М. И К.“АД и НАП Велико Търново е в размер на 17156,19 лева. От разписки №0200009728974485/02.10.2019г.; №0200009265852862/01.07.2019г. и №0200008964084835/30.04.2019г. е видно, че В.В.М. е превел общо 6000 лева по ИД №493 от 2019г. на ЧСИ И. Ц., с което задължението би следвало вече да е погасено. От представените писмени доказателства обаче, не се установява, дали към датата на приключване на устните състезания по делото, посочените задължения вече не са изплатени от ответника.

От представени и приети по делото Епикриза от Специализирана болница за активно лечение на Хематологични заболявания гр.София и Експертно решетие №0766 от 13.05.2020г. на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ЕООД гр.К. се установи, че ответникът е диагностициран с „Мантелноклетъчен лимфон III кс., за което му е определена 75 ℅ трайно намалена работоспособност. В действителност, всяко едно заболяване изисква извършването на определени разходи за прегледи, изследвания и лечение, когато същите не се заплащат от НЗОК. Установи се, от разпита на св. В. М., че в момента, ответникът извършва разходи за профилактика и за лечение на съпътстващите му заболявания, за чийто размер не бяха ангажирани доказателства. С оглед освидетелстването на В.М. от ТЕЛК, то на същия би следвало да бъде определена пенсия за неработоспособност, с която ще може да покрива разходите си за профилактика и лечението на съпътстващите заболявания.

На следващо място ответникът на 17.04.2019г. се е съгласил да заплаща на ищцата издръжка в размер на сумата от 300 лева месечно, считано от 27.02.2019г. до настъпване на изменение на обстоятелствата или отпадане на основанието, за което с протоколно определение от 17.04.2019г. е одобрена спогодба по гр. дело №259/2019г. по описа на РС-Козлодуй.

Към датата на сключване на спогодбата - 17.04.2019г. са съществували задълженията на ответника по посочените по-горе изпълнителни дела, като същият е бил вече и диагностициран с онкологичното му заболяване.

Към настоящия момент най-вероятно са погасени вече изцяло или по-голямата част от задълженията на ответника, за които са образувани изпълнителните дела, а също така той е и в ремисия по отношение на онкологичното му заболяване. Поради това съдът намира, че разходите му са значително намалели спрямо момента на сключване на спогодбата с ищцата на 17.04.2019г., когато се е задължил да й заплаща издръжка в размер на 300 лева месечно.

 

Предвид горното, съдът намира, че ответникът В.В.М., може без особени затруднения да предоставя издръжка в размер на 300 лева на дъщеря си В.В.М., считано от момента на завеждане на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане от датата на подаване на иска до настъпване на причини за изменение или прекратяване на присъдената издръжка.

По отношение на иска за изплащане на издръжка за минало време по чл.149 от СК, за периода от 1 месец и 21 дни назад от датата на завеждане на исковата молба, а именно за времето от 30.09.2019г. до 20.11.2019г. - датата на предявяване на настоящия иск, съдът намира същия за частично основателен, поради изложените по-горе съображения. При служебно извършена справка в сайта на ЮЗУ „Неофит Рилски“ гр.Благоевград - http://www.swu.bg/information-for/current-students/schedules-and-exam-dates/academic-calendar.aspx, от календарен график се установи, че учебната 2019/2020г. е с начало 30.09.2019г.. Този факт съдът приема за общоизвестен на основание чл.155 от ГПК.

По делото липсват доказателства, ответникът да е полагал грижи за ищцата и да й е заплащал каквито и да е парични средства за периода от 30.09.2019г. до 20.11.2019г. - датата на предявяване на настоящия иск. С оглед на изложеното съдът намира, че иска за заплащане на издръжка за минало време за периода от 30.09.2019 г. до 20.11.2019 г. се явява частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 500 лева и отхвърлен в останалата си част до пълния предявен размер от 850 лева. Ответникът дължи и законната лихва върху така определения размер на издръжката, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Неосноватиелно се явява възражението на процесуалния представител на ответника, че за месеците юли, август и септември не би следвало да се присъжда издръжка, тъй като тогава били поправителните сесии. Това е така, тъй като поправителните и ликвидационните сесии са част от обучението на всеки студент във висше учебно заведение. Дали студентът ще успее да зъвърши съответния семестър на редовната сесия или не, това е едно бъдещо неясно събитие, което не би могло да се предвиди. В чл.144 от СК ясно е посочено, че издръжката се дължи за срока на обучение и доколкото поправителните и ликвидационните сесии са част от този срок, то издръжка трябва да се дължи и за тях.

        На основание чл. 242, ал.1, предложение 1-во от ГПК съдът допуска предварително изпълнение на настоящето съдебно решение, относно присъдената издръжка.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от иска в размер на 300.00 лева.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 200.00 лева.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на КРС държавна такса върху присъдените издръжки по Тарифа за ДТССГПК в размер на /432.00 лева + 50.00 лева/ или общо в размер на 482.00 лева, както и 20.00 лева за издадени  4 бр. съдебни удостоверения и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОСЪЖДА В.В.М. с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАЩА на В.В.М. с ЕГН:********** месечна издръжка в размер на по 300.00 лв./триста лева/, считано от 20.11.2019 г.(датата на завеждане на исковата молба) до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 300.00 лв. / триста лева/, до пълния му предявен размер от 500.00 лв./петстотин лева/.

ОСЪЖДА В.В.М. с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на В.В.М. с ЕГН:**********, сумата в общ размер на 500.00 лв., представляваща издръжка за минало време за периода от 1 месец и 21 дни назад от датата на завеждане на исковата молба, за периода от 30.09.2019 г. до 20.11.2019 г., през който ищцата е учила висше образование, като в останалата част до пълния предявен размер от 850.00 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА В.В.М. с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на В.В.М. с ЕГН:**********, сумата от 300.00 лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска.

ОСЪЖДА В.В.М. с ЕГН:**********ДА ЗАПЛАТИ на В.В.М. с ЕГН:**********, сумата в размер на 200.00 лева, съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА В.В.М. с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Козлодуй, в размер на /432.00 лева + 50.00 лева/ или общо в размер на 482.00 лева, представляваща ДТ върху присъдената издръжка по Тарифа за ДТССГПК, както и 20.00 лева за издадени  4 бр. съдебни удостоверения и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.     

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: