Решение по дело №443/2021 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 ноември 2021 г. (в сила от 10 декември 2021 г.)
Съдия: Ивайло Емилов Иванов
Дело: 20217160700443
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 233

 

Гр. Перник, 10.11.2021 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                       Съдия: Ивайло Иванов

 

при съдебния секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 443/2021 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 145чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3, във връзка с ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във връзка с                      чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Р.Н.М., с ЕГН **********,*** против Решение № КПК – 48 от 11.08.2021 година, издадено от Директора на Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № РВ-3-13-00936625 от 14.06.2021 година на ръководител на контрола по разходите на държавно обществено осигуряване при Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт, с което е разпоредено възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение, поради общо заболяване в общ размер на 5 519.57 лева по 4 /четири/ броя болнични листа за периода от 01.03.2019 година до 28.06.2019 година и по 8 /осем/ броя болнични листове за периода от 19.07.2019 година до 14.03.2020 година, всички от осигурителя ****ЕООД.

В жалбата се сочи, че оспореният административен акт не е мотивиран, тъй като не са посочени фактите, послужили за издаването му. Твърди се, че са нарушени съществени административнопроизводствени правила, тъй като на жалбоподателя не е осигурена възможност да участва в производството, в което са издадени задължителните предписания  на контролен орган при ТП София-град на НОИ. Искането към съда е да отмени обжалваното решение на директора на ТП Перник на НОИ и потвърденото с него разпореждане на ръководител на контрола по разходите на ДОО.

В проведеното съдебно заседание на 21.10.2021 година жалбоподателят Р.Н.М., редовно призован, не се е явил. Представляван е от адвокат Б.В. и адвокат Н.Ц., които са заявили, че поддържат жалбата. Молят решението на директора на ТП Перник на НОИ и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

В проведеното съдебно заседание на 21.10.2021 година ответникът по жалбата – директора на Териториално поделение Перник на Национален осигурителен институт, редовно призован, не се е явил. Представляван е от юрисконсулт Е.С., която е изразила становище за неоснователност на жалбата. Искането към съда е да я отхвърли и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

По реда на чл. 7, ал. 1 от Наредба за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове в Информационната система за електронен обмен на документи и данни е постъпила информация за издадени на жалбоподателя болнични листове с № Е20196627777 за периода от 01.03.2019 година до 31.03.2019 година, № Е 20197152534 за периода от 31.03.2019 година до 30.04.2019 година, № Е20183498168 за периода от 30.04.2019 година до 30.05.2019 година, № Е20183498319 за периода от 30.05.2019 година до 29.06.2019 година, № Е20197539975 за периода от 19.07.2019 година до 18.08.2019 година, № Е20197540122 за периода от 18.08.2019 година до 17.09.2019 година, № Е20198488773 за периода от 17.09.2019 година до 17.10.2019 година, № Е20198488775 за периода от 17.10.2019 година до 16.11.2019 година, № Е20198488879 за периода от 16.11.2019 година до 16.12.2019 година, № Е20198488951 за периода от 16.12.2019 година до 15.01.2020 година, № Е20198489081 за периода от 15.01.2020 година до 14.02.2020 година и № Е20200417562 за периода от 14.02.2020 година до 15.03.2020 година, всички от осигурителя ****ЕООД, с ЕИК *********.

Във връзка с всеки от посочените болнични листове и в съответствие с изискването на чл. 4, т. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, осигурителят е представили удостоверения – приложение № 9 към чл. 8,             ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата.

На основание чл. 41, ал. 1 от КСО и при спазване на правилата на раздел ІІІ – Изчисляване на паричните обезщетения и помощи от Наредба за паричните обезщетения и помощи от ДОО за ползвания отпуск, поради временна неработоспособност, поради нетрудова злополука е определен дневен размер на обезщетението за периода от 01.03.2019 година до 29.06.2019 година от 42.4530 лева и за периода от 19.07.2019 година до 14.03.2020 година от 43.1693 лева. Общо изплатеното обезщетение на жалбоподателя за ползвания отпуск за временна нетрудоспособност от 238 броя дни е в размер на 10 218.29 лева. За изчисляването му са взети предвид данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от осигурителя ****ЕООД, с ЕИК **** за периода от 07.07.2017 година до 05.02.2019 година.

Във връзка с постъпил сигнал с вх. № 1043-21-1283#23/25.02.2020 година, със Заповед № ЗР-5-21-00726590/25.02.2020 година на ръководителя на контрола по разходите на ДОО е възложена проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на осигурителя ****ЕООД от контролен орган при ТП София на НОИ. Проверката е приключила с констативен протокол № КВ-5-21-00874708/04.02.2021 година.

В него е отразено, че осигурителят ****ЕООД е вписан в търговския регистър на 16.07.2013 година. На 24.07.2013 година е вписана промяна в собствеността на капитала му, с едноличен собственик М.Х.Л., а считано 27.10.2016 година едноличен собственик и управител е И.Б.Д.. Публикувани са финансови отчети на дружеството за 2013 година, 2014 година и 2015 година. От 2016 година до момента на проверката не са подавани годишни отчети.

За периода от 01.04.2017 година до 01.12.2020 година са подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за 33 броя сключени трудови договори. Към момента на проверката 14 броя от трудовите договори не са прекратени.

По данни на ТД на НАП – София, офис Надежда от 01.01.2016 година до 31.12.2019 година дружеството не е подавало данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПИ. Няма регистрирано фискално устройство, няма данни за регистрирани обороти и и търговски обекти. Осигурителните декларации на лицата по трудови правоотношения са подавани по електронен път.

Главна дирекция „Инспекция по труда“ не е открила на адреса на дружеството, лице, което да го представлява, за да извърши проверка за спазване на трудовото законодателство.

Поискано е съдействие от органите на МВР за установяване на собственика на капитала и управител на ****ЕООД. И.Д.не е открит на постоянния и на настоящия си адрес, както и на адреса на управление на дружеството.

До лицата, за които са подавани осигурителни данни от ****ЕООД са изпратени писма за предоставяне на сведения относно упражняването на трудова дейност. Жалбоподателят Р.Н.М. *** на НОИ.

Въз основа на така направените констатации са издадени задължителни предписания № ЗД-1-21-00874713/04.02.2021 година на контролен орган на ТП София град на НОИ, с които осигурителят  ****ЕООД е задължен да заличи данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подавани от него за общо 32 лица, сред които под № 17 и жалбоподателя Р.Н.М. за периода от 07.07.2017 година до 31.01.2018 година.

Видно от приложената справка „Отхвърлени данни от регистъра на осигурените лица“, данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени за жалбоподателя от осигурителя ****ЕООД за периода от 07.07.2017 година до 31.01.2018 година са заличени служебно на 25.05.2021 година.

Извършено е преизчисление на среднодневния размер на паричното обезщетение за временна нетрудоспособност, като за периода от 01.03.2019 година до 28.06.2019 година е определено на 19.5269 лева и за периода от 19.07.2019 година до 14.03.2020 година е определено на 19.8457 лева. Прието е, че неоснователно заплатената на жалбоподателя сума за ползвания от него отпуск за временна нетрудоспособност от 238 дни е 5 519.57 лева.

При тези факти ръководителят на контрол по разходите на ДОО при ТП Перник на НОИ е издал Разпореждане № РВ-3-13-00936625 от 14.06.2021 година, с което е задължил Р.Н.М. да възстанови добросъвестно получено обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване в размер на 5 519.57 лева по 4 /четири/ броя болнични листове за периода от 01.03.2019 година до 28.06.2019 година и по 8 /осем/ броя болнични листове за периода от 19.07.2019 година до 14.03.2020 година, всички от осигурител ****ЕООД.

Разпореждането е връчено на адресата на 05.07.2021 година и същият е подал жалба срещу него с вх. № 1012-13-94/13.07.2021 година.

В срока по чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на Териториално поделение Перник на Национален осигурителен институт е издал Решение № КПК-48/11.08.2021 година, с което е отхвърлил оспорването, като неоснователно. Решението на директора на ТП Перник на НОИ е предмет на съдебен контрол в настоящото производство.

В хода на съдебното оспорване жалбоподателят, чрез пълномощниците си е представил трудов договор № 3/02.02.2015 година, сключен с ****ООД, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388153052031/05.02.2015 година, заповед № 12/01.09.2015 година и копие от страница 6 и 7 от трудова книжка. Представените писмени доказателства са неотносими към правния спор, тъй като установяват трудово правоотношение между жалбоподателя и дружество, подаваните данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от което не са предмет на настоящия правен спор. В случая наличието на предпоставката чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е обоснована със заличаването на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО подавани от друго дружество – осигурител ****ЕООД.

Предвид така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по                 чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТП Перник на НОИ, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № 1012-13-94/13.07.2021 година, по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО. Постановено е в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.

Издадено е от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – Директор на Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт. Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и отговаря на изискването за мотивираност. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките по 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на добросъвестно получена сума за обезщетение за ползван отпуск за временна неработоспособност. В производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяната му. Решението е и материално законосъобразно.

Правилно Директорът на Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт е приел, че разпореждането, предмет на контрол е издадено от компетентен административен орган. Съгласно                     чл. 114, ал. 3 от КСО това е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В настоящия случай Разпореждане № РВ-3-13-00936625 от 14.06.2021 година е издадено от ръководител по контрол на разходите при Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт, който е материално и териториално компетентния административен орган да стори това съгласно нормата на чл. 114, ал. 3 от КСО.

Разпореждането е обективирано в изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за съдържание и реквизити. В проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, представляващи основание за отмяната му. Не е процесуално нарушение неучастието на жалбоподателя в производството по издаване на задължителни предписания № ЗД-1-21-00874713/04.02.2021 година на контролен орган на ТП – София град на НОИ, тъй като той не е страна в него. То се развива между контролния орган и осигурителя. Единствено осигурителят е адресат на издадените задължителни предписания и само той е надлежно процесуално легитимиран да ги оспорва. В случая това не е направено. Задължителните предписания са влезли в сила и са изпълнени по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 година при наличие на предвидените в същата норма предпоставки – неизпълнение от адресата им в определения срок. Въз основа на тях са заличени данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени за жалбоподателя от осигурителя ****ЕООД, ЕИК **** за периода от 07.07.2017 година до 05.02.2019 година. Следователно за този период той не е имал качеството осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Заличените данни са за част от периода, който съгласно чл. 41, ал. 1 от КСО е взет предвид при изчисляване на среднодневния размер на обезщетението за ползвания от Р.Н.М. отпуск за временна неработоспособност от 01.03.2019 година до 28.06.2019 година и от 19.07.2019 година до 14.03.2020 година. Затова е налице предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО – представени нови данни, които имат значение за определяне на размера на обезщетението. Съгласно цитираната норма настъпването на предвиденото в нея условие има за последица възстановяване на добросъвестно полученото обезщетение.

В случая при изчисляване размера на дължимото на жалбоподателя обезщетение на основание чл. 41, ал. 2, т. 1 от КСО за от 01.03.2019 година до 28.06.2019 година и за периода от 19.07.2019 година до 14.03.2020 година е следвало да се вземе предвид среднодневния размер на минималната работна заплата за съответните периоди, а не подаваните от осигурителя ****ЕООД данни. Заличаването на последните, води до извода, че за времето от 01.03.2019 година до 28.06.2019 година и от 19.07.2019 година до 14.03.2020 година Р.Н.М. е бил неосигурено лице. Затова при спазване нормата на чл. 41, ал. 2, т. 1 от КСО средно дневното му обезщетение за ползвания отпуск поради временна неработоспособност правилно е преизчислен от съответно от 42.4530 лева на 19.5269 лева и от 43.1639 лева на 19.8457 лева. При това положение неоснователно получената сума за 238 дни е в размер на общо 5 519.57 лева. Това е и подлежащата на възстановяване сума съгласно разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП Перник на НОИ, което е предмет на проверка за законосъобразност.

Изложеното до тук налага извода за законосъобразност на посоченото разпореждане. Идентично е становището на контролиращия административен орган, издал обжалваното решение. Затова същото е правилно и законосъобразно. Оспорването му е неоснователно и следва да се отхвърли.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалните представители на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Н.М., с ЕГН **********,*** против Решение № КПК – 48 от 11.08.2021 година, издадено от Директора на Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № РВ-3-13-00936625 от 14.06.2021 година на ръководител на контрола по разходите на държавно обществено осигуряване при Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт, с което е разпоредено възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение, поради общо заболяване в общ размер на 5 519.57 лева по 4 /четири/ броя болнични листове за периода от 01.03.2019 година до 28.06.2019 година и по 8 /осем/ броя болнични листове за периода от 19.07.2019 година до 14.03.2020 година, всички от осигурител ****ЕООД, като неоснователна.

ОСЪЖДА Р.Н.М., с ЕГН **********, от                        гр. Перник, ул. ****да заплати на Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

Съдия:/п/