РЕШЕНИЕ
№ *
гр. Кърджали, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20225100500247 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 281/08.08.2022 г., постановено по гр.д. № 231 по описа за
2022 г. на РС - Кърджали, е обявена за нищожна клаузата, предвидена в чл.6,
ал.1 от Договор за потребителски кредит № 20220127121104**** от
27.01.2022 г., сключен между Н. О. М., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул.
"Р. " № 5 и „Н." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. "Л.С."" № *, ет. **, представлявано от управителя И.Н.Х.-С.,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 624.00 лева, поради това,
че противоречи на добрите нрави.
Със същото решение „Н." ООД - гр. С. е осъдено да заплати Н. О. М.
сумата от 300 лева, разноски по делото, а на адв. Е. Г. И. сумата от 300 лева
за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т.2 ЗАдв. във вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „Н.”
1
ООД - С., представляван от процесуалния представител - адв. Г. М., който го
обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. В жалбата се сочи, че съгласно процесния договор
уговореното задължение за заплащане на неустойка не може да се определи
като „допълнително възнаграждение за кредитодателя“. При сключването на
договора не било ясно дали ще възникне вземане по неустоечното
задължение, нито какъв ще е размерът на това евентуално вземане. За
кредитополучателя изобщо не било възникнало задължение за заплащане на
неустойка, съответно такава не била начислявана. С уговарянето на неустойка
при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на
обезпечение не се изменяло същественото съдържание на договора за заем.
Уговорената в чл.6, ал.1 на процесния договор неустойка от 624 лв. била
единствено нейният максимален възможен размер. Систематичното
тълкуване на чл.6, ал.2-4 на договора за кредит водело до извода, че, ако
задължение за заплащане на неустойка възникне, то тя се начислява на ден,
като размерът й не бил фиксиран. В случай че се дължи неустойка, било
възможно размерът й да бъде в пъти по-малък от максималния, посочен в
чл.6, ал.1, тъй като неустойката се дължала само за периоди, в които кредитът
е бил без осигурена гаранция. Също така кредитополучателят имал
възможност да предостави надлежно обезпечение и след изтичането на срока
по чл.4, ал.3 от договора и така да ограничи размера на задължението за
неустойка. Клаузата за заплащане на неустойка при непредоставяне на
надлежно обезпечение на кредита нямала нищо общо с евентуална забава на
длъжника по същия договор като институт на облигационното право. По този
начин и нормите в чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК били неприложими към
процесния случай. Съгласно чл.8 от договора за кредит, неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение не представлявало условие за
обявяване на договора за предсрочно изискуем. Моли съда да отмени
обжалваното решение на РС - Кърджали и да постанови друго, с което да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски. В съдебно
заседание представя писмена молба, с която поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият Н. О. М., представляван от пълномощника си - адв. Е. И.,
е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва
въззивната жалба. В отговора се сочи, че в случая съдът бил длъжен да
провери действителността на договора и наведените от страните доводи при
2
нарушение на добрите нрави, при неравноправни клаузи във вреда на
потребителя и при нарушаване на императивни правни норми, които водят до
накърняване на установения в страната правов ред. Предвидената сума по
клаузата за неустойка била в размер почти равен на заетата сума. Също така
било предвидено сумите по клаузата за неустойка да се кумулират към
погасителните вноски и по този начин стигало до оскъпяване на кредита и
неоснователно обогатяване на заемодателя, които било в противоречие със
задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите
нрави. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява. такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важа.r изискванията на специалния закон – ЗПК. В
договора липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент
на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същият). Не било ясно как е изчислена посочената годишна
фиксирана лихва по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят
бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът па
оскъпяване па ползвания от него финансов продукт. Налице било и друго
нарушение, тъй като посочените в договора ГПР и общата сума kа
плащанията, не съответствали на действителните, защото още при
сключването на договора било предвидено неустойката да се плаща
разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски. Посочването само с
цифрово изражение па процента ГПР не било достатъчно, за да се считат
спазени законовите изисквания. В договора трябвало да е посочено не само
цифрово какъв годишен процент от общия размер па предоставения кредит
представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на
ГПР. В приложения погасителен план била посочена само общата сума на
дължимата месечна вноска - с оскъпяване по договора за неустойка, като
липсвало разпределение на вноските във времето между отделните
компоненти - главница, лихва и неустойка. Не било ясно месечната вноска
какви компоненти включва, каква част от пея е главница и каква лихва. Това
създавало затруднение за потребителя да разбере какви компоненти включват
вноските. Неяснота съществувала и досежно това кои суми по кредита се
погасяват и какъв е техният остатъчен размер. Посоченото се явявало още
едно самостоятелно основание за недействителност на договора за
3
потребителски кредит. Моли съда да потвърди обжалваното решение на РС -
Кърджали. Претендира разноски. В съдебно заседание въззивникът,
представляван от пълномощника си - адв. Е. И., представя писмена молба, с
която поддържа становището си, изразено в отговора на въззивната жалба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо
правен интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.
Решението на РС - Кърджали е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за
нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск
за прогласяване нищожността на чл.6, ал.1 от договор за кредит, сключен
между страните на 27.01.2022 г., предвиждащ заплащане на неустойка, като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално -
правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващи договорното
равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и
10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит.
Ищецът сочи в исковата молба, че клаузата на чл.6, ал.1 от договора за
кредит е излязла извън присъщата обезпечителна функция поради
прекомерният й размер, както и поради това, че същата се кумулира към
погасителните вноски Твърди също, че по съществото си неустойката
представлява добавка към възнаградителната лихва.
Ответникът „Н.“ ООД – гр. С. не е представил отговор на основание
чл.131 от ГПК. В съдебно заседание оспорва предявения иск в представена
писмена молба, в която сочи, че в случая неустойка не се дължала и не била
начислявана и претендирана.
От представения като доказателство по делото договор за
потребителски кредит с дата 27.01.2022 г., се установява, че "Н. " ООД - гр.С.
е предоставило на Н. О. М. кредит в размер на 1000 лв., със срок до 28.07.2022
г., с изплащане на вноски съгласно погасителен план по чл.11, ал.2 от
4
договора, с ГПР 49.22 %, с ГЛП 40.70 %, лихвен % на ден 1/360 от ГЛП, с
обща дължима сума по кредита 1 122 лв.
В чл.4, ал.3 от договора е предвидено, че в срок до края на следващия
ден от сключването на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави
на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в
общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от
небанкова институция, трябва да бъде за сума в размер на 1 122 лв. със срок
на валидност до 29.07.2022 г.
Клаузата на чл.6, ал.1 от договора за потребителски кредит предвижда в
случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по чл.4,
ал.3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени
в общите условия по договора, той дължи неустойка в размер на 624 лв.
От писменото заключение на вещото лице И. К. Н. по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същата пред
първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се
установява, че годишния процент на разходите (ГПР), за потребителски
кредит, съгласно договорените условия с Договор за потребителски кредит №
20220127121104**** от 27.01.2022 г., изчислен съобразно формулата в
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от Закона за потребителския кредит,
възлиза на 49,22 %. При изчисляване на годишния процент на разходите
(ГПР) е включена единствено договорената лихва по кредита в размер
40,70%, годишно, възлизаща на 3,39 % месечно. Лихвата за 6-месечния
период на кредита е в размер 122.00 лв. Ако, при изчисляване на годишния
процент на разходите (ГПР), към разходите по кредита се добави уговорената
в процесния договор неустойка съгласно чл.6, ал.1 от договора за кредит, в
размер на 624 лв., те ще възлизат на 746 лв. Годишния процент на разходите
(ГПР) ще бъде в размер на 681,74 %.
При така установените данни по делото следва извода, че предявеният
иск за прогласяване нищожността на чл.6, ал.1 от договор за потребителски
кредит е основателен и доказан.
Не е спорно по делото, че между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит, съгласно който "Н. " ООД - гр.С. е предоставило на Н.
О. М. кредит в размер на 1000 лв., със срок до 28.07.2022 г., с изплащане на
вноски съгласно погасителен план по чл.11, ал.2 от договора, с ГПР 49.22 %, с
5
ГЛП 40.70 %, лихвен % на ден 1/360 от ГЛП, с обща дължима сума по
кредита 1 122 лв.
Клаузата на чл.6, ал.1 от договора за потребителски кредит,
предвиждаща неустойка в размер на 624 лв. е нищожна поради противоречие
с добрите нрави. Така, размерът на неустойката, съотносим към размера на
получения кредит, е 62.4 % (624 лв. неустойка / 1000 лв. заемна сума = 0.624
Х 100 = 62.4 %). Такъв размер на неустойката за неизпълнение на договорно
задължение без съмнение противоречи на добрите нрави, тъй като
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Това е така, защото
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението по чл.4, ал.3 от договора вреди е
изключително несъразмерно. На практика от неизпълнението на
задължението за представяне на банкова или друга гаранция за кредитора не
биха настъпили вреди в размер на 624 лв., които да бъдат обезпечени с такъв
размер на неустойката. Впрочем, от непредставянето на гаранция реално за
кредитора не биха настъпили никакви вреди, поради което неустойката е дори
и без всякакво основание.
Освен изложеното следва да се отбележи, че поемането на задължение
за предоставяне на гаранция след сключване на договора за потребителски
кредит е лишено от всякаква правна и житейска логика. За да бъде получена и
предоставена банкова или друга гаранция съгласно договора, то
кредитополучателят следва да обезпечи друг кредитор със сумата на кредита,
поради което получаването й е лишено от всякакъв смисъл.
Като е достигнал до такива фактически и правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да
бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на адв. Е. И. следва да
бъде присъдено възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ за
въззивна инстанция в размер на 300 лв. на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в редакцията й от ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 281/08.08.2022 г., постановено по гр.д. №
231 по описа за 2022 г. на РС - Кърджали.
ОСЪЖДА „Н.” ООД - гр. С., ул. "Л.С."" № *, ет. **, с ЕИК *********,
да заплати на адв. Е. Г. И., с адрес на кантората гр. Пловдив, ул. "Й. Г." **, с
личен номер **********, възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ за въззивна инстанция в размер на 300 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7