Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №9427 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивни
жалби на ответниците П.К.С. и И.А.С. срещу решение от
15.04.2019 г. по гр.д. №59878/2018 г. на Софийския районен съд, 81 състав, в
частта, в която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателите кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.55
ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.153 ал.1 ЗЕ, както следва: срещу
П.К.С. за сумата от 1506,71 лв., представляваща доставена в периода мес.11.2015
г. – мес.04.2017 г. топлинна енергия в имот с аб. №2259, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2018
г. до изплащане на вземането, и срещу И.А.С. за сумата от 215,24 лв., представляваща
доставена в периода мес.11.2015
г. – мес.04.2017 г. топлинна енергия в имот с аб. №2259, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2018
г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 13,14 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 08.11.2017 г. – 15.06.2018 г., като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски в
заповедното и исковото производство.
В жалбите се твърди, че решението на
СРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочат, че първоинстанционният съд е дал неправилна квалификация на
предявените искове, поради което се е произнесъл по непредявен иск. Поддържат,
че процесният топлоснабден
имот не се ползва от ответниците, а от трето лице.
Твърдят също, че е налице и процесуално нарушение от страна на първоинстанционният съд в изготвения доклад, изразяващо се
в погрешна правна квалификация на предявения иск. Предвид изложеното,
жалбоподателите молят въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират
разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД в
срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище жалбите. Не претендира
разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не
взема становище по въззивните жалби.
Решението не е обжалвано от ищеца в
частта, в която предявените установителни искове за
главница за топлинна енергия и лихва за забава са отхвърлени за разликата над
посочените по-горе размери, и в частта, в която предявените установителни
искове за дялово разпределение и лихва за забава са отхвърлени изцяло, поради
което е влязло в сила в тези му части.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по
същество са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Неоснователен
е доводът на въззивника за недопустимост /погрешно
посочен като неправилност/ на решението на СРС, тъй като съдът се е произнесъл
по непредявен иск. Първоинстанционният съд е сезиран
с обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Основанието на
чл.270 ал.3 ГПК за обезсилване на решението на първоинстанционния
съд е налице само при разгледан непредявен иск - когато в нарушение принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес решаващият
съд се е произнесъл извън определеният от страните по спора предмет на делото и
обхвата на търсената от ищеца защита, т.е. по предмет, за който не е бил
сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства,
на които страната не се позовава, тъй като е разгледан иск на непредявено
основание, но не и при неправилна правна квалификация, каквито са твърденията
на въззвника. В конкретния случай СРС, 81 състав, се
е произнесъл в рамките на предмета на спора – твърдения за липса на сключен
писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответниците,
чрез спестяване на разходите за заплащане на топлинна енергия за процесния период и съответната мораторна
лихва.
Решението обаче е неправилно в обжалваната му част поради
следните съображения:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство, както вече бе посочено по-горе, са установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.59
ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, като ищецът основава претенциите си на твърдения за
липса на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответниците, чрез спестяване на разходите за заплащане на
топлинна енергия за периода мес.11.2015 г. – мес.04.2017 г. и съответната мораторна
лихва. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на
обедняването на едно от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи
да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД е да докаже както
своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и общите факти, от
които произтичат обедняването и обогатяването /причинната връзка/. Настоящият въззивен състав е приел, че е допуснато от първоинстанционният
съд нарушение на процесуалните правила във връзка с доклада на делото и
по-конкретно с неправилна правна квалификация на предявените установителни искове и съответно разпределяне на доказателствената
тежест между страните по спора, като е дал указания на страните във връзка с
правилната правна квалификация на предявените искове.
По делото не е
спорно и се установява от събраните доказателства, че ответниците
са били собственици на процесния недвижим имот –
галерия–магазинно помещение №1, находящо се в гр.
София, бул. „******, през процесния период. Съгласно
разпоредбата на пар.1 т.3а от ДР на ЗЕ, „небитов
клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съгласно чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия
за небитови нужди. В настоящия случай няма спор между страните, че такъв
договор не е сключван, с оглед на което между тях не е съществувало договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански или небитови нужди.
Във въззивното производство на основание чл.266 ал.3 ГПК -
поради допуснатите от първоинстанционният съд
процесуални нарушения, е приет договор за наем на недвижим имот от 30.06.2015
г., нот. заверен от нот. Е.З.,
рег. №2704/30.06.2015 г., от който се установява, че през процесния
период процесният топлоснабден
имот е предоставен за ползване на трето лице.
При тези данни и с оглед на събраните по делото
доказателства, настоящият въззивен съства намира, че по делото се установява при условията на
пълно и главно доказване, че ответниците не са
ползвали процесния недвижим имот през процесния период, а е ползван от трето за спора лице по
силата на наемно правоотношение с ответниците.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че не са
налице елементите на неоснователното обогатяване - ответниците
не са се обогатили чрез спестяване на разходите за топлинна енергия, поради
което и предявените срещу тях искове са неоснователни.
Поради изложеното, обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, в която исковете за топлинна енергия
и лихва за забава срещу ответниците са уважени и
вместо него да бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени.
Решението следва да се отмени и в частта, с която ответниците
са осъдени да заплатят разноски на ищеца за заповедното и за исковото
производство пред СРС.
С оглед изхода
на делото и направеното искане, на ответниците на
основание чл.78 ал.3 ГПК следва да бъде присъдени допълнително разноски в първоинстанционното производство, както следва: на П.К.С. –
в заповедното производство в размер на сумата от 299,24 лв., и в исковото
производство в размер на сумата от 299,24 лв., и на И.А.С. – в заповедното производство в размер на сумата от
252,00 лв., и в исковото производство в размер на сумата от 252,00 лв., и на
основание чл.78 ал.1 ГПК разноски във въззивното производство,
както следва: на П.К.С. в размер на сумата от 30,13 лв., представляваща
държавна такса и сумата от 356,24 лв., представляваща адвокатско възнаграждение,
и на И.А.С. в размер на сумата от 25,00
лв., представляваща държавна такса и сумата от 300,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение. Възражението на въззиваемата
страна за прекомерност на заплатените от въззивниците
адвокатски възнаграждения е основателно. По делото са представени договор за
правна защита и съдействие, сключен между въззивника П.К.С.
и адв. К., според който въззивникът
е заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 800,00
лв., и договор за правна защита и съдействие, сключен между въззивника
И.А.С. и адв. Й., според който въззивникът
е заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от
800,00 лв. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по
реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 Наредба
№1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер. Договорените по настоящето дело
адвокатски възнаграждения са над този минимален размер, изчислен съобразно чл.7
ал.2 Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и с
оглед на фактическата и правна сложност на делото, следва да бъдат намалени до
минималните размери или съответно сумата от 356,24 лв. и сумата от 300,00 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №93421 от 15.04.2019 г., постановено по гр.д. №59878/2018
г. по описа на СРС, ГО, 81 състав, в частта, в която е уважен предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление:***, срещу П.К.С., ЕГН **********, адрес: ***, установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД вр.
чл.153 ал.1 ЗЕ, за сумата от 1506,71
лв., представляваща доставена в периода мес.11.2015 г. – мес.04.2017 г.
топлинна енергия в имот с аб. №2259, ведно със
законната лихва, считано от 16.07.2018 г. до изплащане на вземането, в частта, в която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, срещу И.А.С., ЕГН **********, адрес:
***, установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД вр.
чл.153 ал.1 ЗЕ за сумата от 215,24 лв., представляваща доставена в периода мес.11.2015 г. – мес.04.2017 г.
топлинна енергия в имот с аб. №2259, ведно със
законната лихва, считано от 25.06.2018 г. до изплащане на вземането, както и
сума в размер на 13,14 лв., представляваща лихва за забава за периода
08.11.2017 г. – 15.06.2018 г., и в частта, в която П.К.С., ЕГН **********, адрес: ***, и И.А.С.,
ЕГН **********, адрес: ***, са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК разноски в исковото производство в размер
на сумата на 580,42 лв., и разноски в заповедното производство в размер на
сумата от 76,62 лв., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление:***, срещу П.К.С., ЕГН **********, адрес: ***, установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.59 ЗЗД за сумата от 1506,71 лв., представляваща доставена в периода мес.11.2015 г. – мес.04.2017 г.
топлинна енергия в имот с аб. №2259.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление:***, срещу И.А.С., ЕГН **********, адрес: ***, кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 215,24 лв.,
представляваща доставена в периода мес.11.2015 г. – мес.04.2017 г. топлинна енергия в имот с аб. №2259, и за сумата от 13,14 лв., представляваща лихва
за забава за периода 08.11.2017 г. – 15.06.2018 г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, да
заплати на П.К.С., ЕГН **********,
адрес: ***, на
основание чл.78 ал.3 ГПК допълнително сумата 299,24
лв.,
представляваща разноски в заповедното производство и допълнително сумата от 299,24 лв., представляваща разноски в
исковото производство пред СРС, и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 386,37 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, да
заплати на И.А.С., ЕГН **********,
адрес: ***, на
основание чл.78 ал.3 ГПК допълнително сумата 252,00
лв.,
представляваща разноски в заповедното производство и допълнително сумата от 252,00 лв., представляваща разноски в
исковото производство пред СРС, и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 325,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.