М О Т И В И
към Присъда № 213 от 13.12.2017 год. по НОХД № 485/2017 год. на СлРС
изготвени на 30.01.2018 год.
РП
– Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимият С.М.С. за престъпление по чл.
211 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, б. „а” и „б”от НК.
В
с.з. прокурорът поддържа обвинението така както е предявено, като го счита за
доказано по безспорен начин. Пледира съда да наложи на подс. С. наказание на
основание чл. 54 от НК - „Лишаване от свобода” за срок от пет години, което да
изтърпи при първоначален строг режим.
В с.з. подсъдимият С., редовно призован за с.з., се явява
лично и с упълномощен защитник,
не се признава за виновен и дава обяснения по предявеното му обвинение, пледира
да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, като твърди че парите, които е
вземал са по тяхно взаимно разбирателство, не е въвеждал в заблуждение
пострадалия, нито го е заплашвал. Защитникът на подсъдимия пледира подс. С. да бъде признат за невиновен, тъй като обвинението
не било доказано по несъмнен и категоричен начин от субективна страна наличието
на умисъл от страна на подсъдимия за извършване на визираното в обвинителния
акт престъпление.
След
преценка на събраните по делото доказателства преценени както поотделно, така и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият
С.М.С. е български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, осъждан.
Подс.
С. и свид. Ж.Д.И. не се познавали.
1.
На 13.09.2016 год., около 05,00 часа, докато свид. Ж.И. чакал служебния автобус
на „Л.У.” на спирката срещу Кооперативния пазар – Сливен, пред „Сити център”,
до него приближил непознат мъж – подс. С.. Представил му се като С.С. и
споделил, че имал нужда от пари, за да си купи лекарства. Попитал го къде
работи и свид. Ж.И. отговорил, че работи в „Л.У.”. Тогава подсъдимият казал, че
има братовчед там, който бил началник. Свид. Ж.И. попитал „На Р. ли?” и
подсъдимият потвърдил, че братовчед му се казвал Р.. Свид. Ж.И. познавал колега
на име Р. и помислил, че казаното от подсъдимия е истина.
Подсъдимият
заявил, че има нужда от 40,00 лева. Свид. Ж.И. отговорил, че няма пари, но подсъдимият
бил настоятелен в предложението си да отидат до дома на свид. Ж.И., той да
вземе пари и да му даде. Убеждавал го, че с това няма да се забавят много и свид.
Ж.И. нямало да си изпусне транспорта. Подсъдимият твърдял, че щял да чака на
спирката, за да каже на шофьора на „Л.” да изчака свид. Ж.И.. Накрая свид. Ж.И.
склонил да отиде до дома си и да вземе пари, които да даде на подсъдимия.
Разбрали се подсъдимият да му ги върне до 2-3 дни. Подс. С. извикал едно от
такситата, чийто шофьор познавал. В таксито имало двама мъже, освен шофьора –
един на предната и един на задната седалка. Подс. С. се обърнал към мъжа, който
седял на предната дясна седалка, казвайки му да стане за малко. Последният
излязъл и подсъдимият казал на свид. Ж.И. да влезе в таксито.
Свид.
Ж.И. отишъл до дома си в кв. „К.”, взел 50,00 лева и се върнал на спирката,
където го чакал подс. С.. В таксито през цялото време се возел и мъжът на
задната седалка, но не били провеждани разговори между него и таксиметровия
шофьор или свид. Ж.И..
Стигайки
до спирката пред „Сити център” свид. Ж.И. видял подс. С. и му подал 40,00 лева от
парите, които бил взел от дома си. Подсъдимият отново обещал, че до два – три
дни ще върне парите, ще потърси свид. Ж.И. по телефона, ще се срещнат и ще му
върне 40-те лева, като си разменили телефонните си номера. Подс. С. дал на свид.
Ж.И. телефонния си номер – ....
2.
На 16.09.2016 год. подс. С. се обадил на свид. Ж.И.. Разбрали се да се срещнат
до офиса на „Райфайзенбанк” на бул. „Цар Симеон”, гр. Сливен. Подсъдимият
казал, че иска да върне взетите на 13.09.2016 год. 40,00 лева. Подсъдимият се
обадил от № ... на телефонния номер на свид. Ж.И. – .... Около 14,30 – 15,00 часа
същия ден срещата се състояла на уреченото място. Подсъдимият предложил да пият
по едно кафе и свид. Ж.И. се съгласил. Седнали да пият кафе на дървени масички,
вдясно от „Универмага”. Докато подсъдимият плащал кафетата към него приближили
двама мъже, които дошли откъм сградата на Община Сливен – свид. А.Г. и свид. П.П..
Те казали на подсъдимия, че ако не им даде парите, щял да загуби автомобила си.
Подсъдимият поканил мъжете на масата, на която били седнали със свид. Ж.И., за
да „се разберат”. От разговора свид. Ж.И. разбрал, че мъжете били представители
на заложна къща, на която подсъдимият дължал пари, и ако последният не се
издължал, колата му „горяла”. При това подсъдимият се обърнал към свид. Ж.И. и
пред свид. П.П. и свид. А.Г. го попитал дали ще му помогне с пари. Свид. Ж.И.
го съжалил и решил да му помогне. Той имал влог в банка „ДСК”. Същия ден носел със
себе си спестовната си книжка, тъй като му били нужни 299,00 лева и ги бил
изтеглил преди срещата с подсъдимия от офис на банката, находящ се на главната
улица в гр. Сливен, до заведението „Маки”.
Подс.
С. помолил свид. Ж.И. да му даде 1000,00 лева. Свид. Ж.И. отговорил, че могат
заедно да отидат до банката, да изтегли парите и да му ги даде.
Подсъдимият
първоначално настоявал да остане извън банката, но след настояванията на свид. Ж.И.
да го придружи, влязъл в офиса, който бил в „Сити център” – Сливен. Мъжете от
„заложната къща” останали отвън. Наложило се свид. Ж.И. да изчака реда си. До
него седял подс. С.. Свид. Ж.И. разлистил пред подс. С. спестовната си книжка и
извадил теглената по-рано сума от 299,00 лева в отделно калъфче. По този начин
подсъдимият имал възможност да разбере какви точно спестявания имал свид. Ж.И..
Свид.
Ж.И. изтеглил 1000,00 лева, които дал на подсъдимия след излизане от банковия
офис. Направило му впечатление, че мъжете от заложната къща вече не били на
мястото, на което ги били оставили. Разделили се с уговорката подсъдимият да
върне сумата от 1000,00 лева когато има възможност. За дадения по-рано заем от
40,00 лева не повдигнали въпрос. Получените пари подсъдимият изхарчил с
приятелите си свид. П.П. „М.” и свид. А.Г. „К.” в игрална зала „Адмирал”.
3.
На 17.09.2016 год., без да са имали предварителна уговорка да се чуят, подс. С.
се обадил на свид. Ж.И.. Казал, че иска да се видят, за да върне парите. Обадил
се от номера, който по-рано бил дал на свид. Ж.И.. Разбрали се да се срещнат
пред Кооперативния пазар около 15,00 часа. Подсъдимият казал на свид. Ж.И. да
носи и спестовната си книжка, за да може когато му даде парите, да ги внесе по
влоговата си сметка.
В
уреченото време срещата се състояла. С подсъдимия имало още един мъж – свид. А.Г.,
по прякор „К.”.
С
пристигането си подсъдимият започнал да се оплаква, че е станала голяма беля –
предната нощ, на 16.09.2016 год., бил катастрофирал баща му и сега му били
крайно необходими 1 500,00 лева, които да приведе за лечението му. Свид. Ж.И.
съчувствал на подсъдимия за сполетялото го нещастие, съжалявал го за
безизходицата, в която е изпаднал и обещал да му даде 1 500,00 лева в
заем. Подсъдимият попитал свид. Ж.И. дали носи спестовната си книжка и
последният потвърдил. Тримата тръгнали по главната улица на гр. Сливен и се
насочили към офиса на банка „ДСК”, до заведението „Маки”. Този път свид. Ж.И. влязъл
сам в банката. Подс. С. и свид. А.Г. не пожелали да влязат, а изчакали отвън. Свид.
Ж.И. дал 1 500,00 лева на подсъдимия пред свид. А.Г.. Последният по
никакъв начин не вземал участие в разговорите между подсъдимия и свид. Ж.И..
След това тримата тръгнали заедно, минали покрай Областна управа и се разделили
до „Рикас център”. Преди да изтегли парите от банката и докато се разделили.
Същата вечер свид. Ж.И. се обадил на подс. С. за да попита как е баща му.
Последният отговорил, че бил вън от опасност.
4.
На 20.09.2016 год., около 11,00 – 12,00 часа, подсъдимият се обадил на свид. Ж.И..
Казал, че иска да се видят, за да му върне парите. Срещнали се в „Попската градинка”
и разговаряли за бащата на подсъдимия. Последният заявил, че баща му не бил
добре, нуждаел се от още медицински интервенции и за целта му били необходими
допълнително пари. Попитал свид. Ж.И. дали може да му помогне. Свид. Ж.И. отговорил,
че са му останали в спестовната книжка само 1 292,00 лева. Подсъдимият
продължил да настоява пред свид. Ж.И. да му даде допълнително пари. Уверявал
го, че няма на кой друг да разчита и кой да му помогне. Свид. Ж.И. отново се
смилил над него. Тъй като очаквал да му бъдат върнати предходните заеми, носел
спестовната си книжка. Двамата се насочили към офиса на банка „ДСК”, който се
намирал до заведението „Маки”. Подсъдимият отказал да влезе в банката и останал
да изчаква до магазин „Аладин”. Свид. Ж.И. изтеглил последните си пари от
влоговата сметка – 1 292,00 лева, и ги дал на подс. С.. Подсъдимият
поискал номера на банковата сметка на свид. Ж.И., за да му преведял всички
пари, които последният му бил дал на четири пъти.
5.
На 23.09.2016 год., след като свид. Ж.И. бил изтеглил всички свои спестявания,
подсъдимият отново го потърсил по телефона. Казал, че иска да се срещнат, за да
му върне парите. Срещнали се и вместо да
му върне парите, както бил обещал, подс. С. започнал отново да се оплаква, че
имал финансови проблеми. Попитал свид. Ж.И. какво е финансовото му състояние и
последният отговорил, че е добро. При това подс. С. обяснил, че му трябвали
пари за да отиде при баща си, защото го викали, но нямал пари. Попитал свид. Ж.И.
дали не би изтеглил кредит от свое име, тъй като работел на трудов договор. Свид.
Ж.И. се съгласил да тегли кредит за него. Подсъдимият, който бил придружен и от
свид. А.Г., повел свид. Ж.И. към офис на „Кеш кредит”, който се намирал на бул.
„Xаджи Димитър” в гр. Сливен. По пътя подсъдимия „подготвил” свид. Ж.И. какво
да отговаря на въпросите на служителката в офиса. Трябвало да заяви, че иска да
тегли бърз кредит 300,00 лева и да посочи самия подс. С. като гарант по
кредита. Практиката била при отпускане на кредит служителите от кредитната
институция да потърсят лице, което да гарантира за кредитоискателя и
подсъдимият казал на свид. Ж.И. да даде негов телефон за връзка.
В
офиса на „Кеш кредит” влезли свид. Ж.И. и подсъдимият. Свид. А.Г. останал
отвън. Служител в офиса била свид. Р.О., която познавала свид. Ж.И. от училище.
Свид. Ж.И. заявил, че желае да изтегли кредит от 300,00 лева, когато свид. Р.О.
започнала да му задава въпроси относно целта на кредита, свид. Ж.И. отговарял
на част от тях. На останалите отговарял подсъдимият. Свид. Ж.И. изглеждал
притеснен, но служителката предположила, че това е така, тъй като за пръв път
сключва договор за кредит. Въпреки че лихвата, която договаряли, била висока, свид.
Ж.И. не възразил. Свид. Р.О. поискала от свид. Ж.И. да посочи лице за контакт и
той посочил подс. С.. При разговора подсъдимият споменал, че е кандидатствал за
кредит в същата финансова институция по-рано, но такъв му бил отказан. По
искане на свид. Р.О. той посочил имената си – С.С., и телефонния си номер, на
който по-късно бил потърсен от служителите на „Кеш кредит” в София.
Свид.
Ж.И. бил одобрен за кредит от 300,00 лева и по-късно същия ден се върнал с
подсъдимия и свид. А.Г., за да подпише договора в офиса на финансовата
институция. Свид. Р.О. изплатила в брой сумата от 300,00 лева на свид. Ж.И..
При излизането си от офиса свид. Ж.И. дал на подсъдимия цялата сума.
Подсъдимият му извикал такси и му дал 10,00 лева от получените 300,00 лева от
кредита, за да заплати таксито.
6.
На 26.09.2016 год. подсъдимият потърсил свид. Ж.И. по телефона под предлог, че
ще му върне парите. Срещнали се в „Попската градина”. С подсъдимия бил и мъж,
който се представил като Я.. Подс. С. започнал да се оплаква, че имал нужда от
още пари и поискал 100,00 - 200,00 лева за разходи за баща му. Поискал от свид.
Ж.И. отново да му изтегли кредит. Първоначално свид. Ж.И. не бил съгласен, тъй
като само 3 дни по-рано бил изтеглил кредит за подсъдимия. Подсъдимият
продължил да моли и да настоява. Подсъдимият този път завел свид. Ж.И. в офис
на ФК „Фератум България”, която се намирала до „Виенската сладкарница” в гр.
Сливен, където на свид. Ж.И. били отпуснати само 100,00 лева. Свид. Ж.И. отново
предоставил личните си данни и тези на подсъдимия като „гарант”. След около 10
минути служител от фирмата в гр. София се обадил на подсъдимия, за да гарантира
за кредитоискателя, а малко по-късно и свид. Ж.И. получил CMC, че е одобрен за
кредита. Свид. Ж.И. подписал договора за кредит за сумата от 100,00 лева, които
получил от офис на „Изи пей” в „Сити център” – Сливен. Цялата получена сума дал
на подсъдимия.
В
следващите дни на няколко пъти подсъдимият се обаждал по телефона на свид. Ж.И.
и обещавал всеки момент да върне парите. При едно от обажданията заявил, че е
превел парите по банковата сметка на свид. Ж.И.. Последният проверил, но превод
нямало и той потърсил подсъдимия по телефона. Подс. С. казал, че е станала
грешка, че счетоводителката му не е превела парите, като го е подвела. След
това телефонът му бил изключен и подсъдимият не отговарял. Това обезпокоило свид.
Ж.И. и той решил да разговаря със своя колега свид. Р.Б., за когото
предполагал, че е братовчедът – колега, за който бил споменал подс. С. при
първата им среща. Искал да го помоли да се намеси и да му съдейства подсъдимия
да му върне дадените суми.
След
като свид. Ж.И. подробно разказал как се е запознал с подс. С., свид. Р.Б. му казал,
че няма братовчед на име С.С. и че свид. Ж.И. е измамен. Свид. Р.Б. посъветвал свид.
Ж.И. да отиде в полицията и да разкаже за случилото се с него. За да е сигурен,
че пострадалият Ж.И. ще се срещне с полицейски служител и ще получи помощ, на
05.10.2016 год. свид. Р.Б. решил да го закара лично в РУ – МВР – Сливен.
Докато
се придвижвали към полицията, подсъдимият се обадил по телефона на свид. Ж.И..
Това видимо притеснило свид. Ж.И.. Той започнал да трепери, не искал да говори
по телефона и помолил свид. Р.Б. да разговаря. Последният отказал и казал на свид.
Ж.И. да се обади. При разговора свид. Ж.И. казал на подс. С. да се срещнат след
30 минути в „Попската градинка”. Обаждането дало идея на свид. Р.Б., че
полицията може да се намеси адекватно и затова по най-бързия начин закарал свид.
Ж.И. ***. Пред полицейски служител от РУ – МВР – Сливен – свид. М.С., свид. Ж.И.
обяснил, че неколкократно е бил въвеждан в заблуждение от лице, представило се
за роднина на прекия му началник, на което давал пари. Обяснил, че има уговорка
да се срещне с измамника малко по-късно в „Попската градина”. Полицейските
служители свид. М.С. и М.М. се отправили към мястото на срещата с автомобил, а свид.
Ж.И. – пеш. Подсъдимият бил задържан със Заповед за задържане на лице от
05.10.2016 год. Образувано било досъдебно производство, по което подсъдимият
бил разпитан като свидетел. Същият заявил, че е получил от свид. Ж.И. 3 800,00
лева, които му били необходими за лечението на баща му, който бил болен и имал
здравословни проблеми.
7.
На 01.11.2016 год. подсъдимият се обадил на свид. Ж.И. и поискал да се срещнат
в центъра на гр. Сливен, за да му върне парите и го попитал нещо за превод,
като свид. Ж.И. отговорил, че няма превод. Свид. Ж.И. слязъл на автобусната
спирка в центъра на града, където го чакал свид. А.Г.. Свид. А.Г. повел свид. Ж.И.
към офиса на „Фератум България”. Там вече бил подсъдимият, заедно със свид. Я.И..
Вместо да върне взетите вече пари, подс. С. отново започнал да се жали, че няма
пари и му трябвала сумата от 300,00 лева за някаква такса за плащане на превод
и помолил свид. Ж.И. да му тегли кредит. По познатата вече система свид. Ж.И.
изтеглил 300,00 лева, които дал на подс. С.. Свид. Ж.И. подписал
договора за кредит, а като лице за контакт бил посочен подс. С..
Към
този момент вече се водело досъдебното производство в РУ – МВР – Сливен за
измама, но пред полицаите свид. Ж.И. първоначално споделил само за парите,
които бил теглил от влоговата си сметка и дал на подсъдимия.
Междувременно
подс. С. сменил телефона си и не отговарял на повикванията на свид. Ж.И..
Подсъдимият ходил в офиса на „Кеш кредит” неколкократно, за да иска телефонния
номер на свид. Ж.И., но там отказали да му го предоставят. Подсъдимият оставил
новия си телефонен номер ...и помолил служителките да се свържат със свид. Ж.И.,
да му го дадат и да предадат, че го е търсил.
8. На
14.11.2016 год. от офиса на „Кеш Кредит” се обадили на свид. Ж.И., казали му,
че подс. С. го е търсили и си оставил новия номер, на който свид. Ж.И. можел да
се свърже с него. Тогава свид. Ж.И. се обадил на подсъдимия на 14.11.2016 год.,
като отново смятал, че ще може да получи дадените пари. Уговорили среща за
15.11.2016 год. в 14,30 часа. На мястото на уговорената среща, обаче, бил само
свид. А.Г.. Той казал, че ще заведе свид. Ж.И. при подсъдимия. Докато вървели
към тях се присъединил подс. С.. Същият казал, че отдавна търсел свид. Ж.И., но
не успявал да го открие. Обяснил, че притежава лек автомобил „Ауди”, което щял
да продава. Автомобилът бил на името на фирмата му и щял да разговаря със
счетоводителката да оформи документите по продажбата, за да може да се разплати
със свид. Ж.И.. До тогава, обаче, нямал никакви пари. Попитал свид. Ж.И. дали е
получил заплатата си и той потвърдил. Подсъдимият казал, че имал работа в КАТ и
накарал свид. А.Г. да придружи свид. Ж.И. до офиса на банка „ДСК”, до „Кино
Българка” и да вземе парите. Уговорили се на 16 или 17.11.2016 год. подсъдимият
да чака свид. Ж.И. на спирката пред „Сити център”, за да му даде всички пари.
Свид.
А.Г. изчаквал на отсрещната страна на улицата, докато свид. Ж.И. си теглел
заплатата. Той разполагал с 550,00 лева заплата и остатък от сума в размер на
115,00 лева, или общо 665,00 лева. От тях задържал 5,00 лева, а останалите 660,00
дал на свид. А.Г., за да ги предаде на подсъдимия.
На
16 и 17.11.2016 год. свид. Ж.И. чакал на спирката пред „Сити център”, но
подсъдимият не се появил. Свид. Ж.И. се свързал с подсъдимия по телефона и той
започнал да обяснява, че момчето, което следвало да му плати парите за колата,
не е дошло и това го препятствало. Поискал да се срещнат на следващия ден, но свид.
Ж.И. отказал.
На
18.11.2016 год. подсъдимият отново потърсил свид. Ж.И. по телефона. В този
момент наблизо била майка му, свид. Б.В., която взела телефона от ръката на
сина си и казала на подсъдимия, че ще се обади в полицията. Последният се
заканил, че ако се обади в полицията, ще й се случи нещо лошо.
След
този разговор свид. Ж.И. споделил с майка си всичко – за теглените от влога
суми, кредити и заплата, които бил дал на подсъдимия. С нейна помощ изплатил
кредитите.
На
19.10.2016 год. свид. Ж.И. изплатил 100,00 лева по договора за кредит, сключен
на 26.09.2016 год. с „Фератум България”. Плащането станало през системата „Изи
пей” в офис, находящ се в „Сити център” – Сливен.
Тъй
като не можел да издължи сумата от 300,00 лева по договора за кредит с „Кеш
кредит”, на 19.10.2016 год. свид. Ж.И. заплатил 81,00 лева лихви и договорът му
се подновил за 1 месец. Със средства на майка си свид. Ж.И. заплатил още 390,00
лева – главница и лихви към „Кеш кредит”. При изплащане на сумата присъствала и
свид. Б.В..
На
05.12.2016 год. свид. Ж.И. изплатил 340,14 лева – кредит и лихва към „Фератум
България” по договор от 01.11.2016 год.
От
изготвена по делото комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза
се установява, че свид. Ж.И. не страда от психично заболяване; към момента на
извършване на деянието същият е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си. В състояние е правилно да възприема факти
и събития, имащи отношение към делото и да дава достоверни показания за тях и е
годен да участва в наказателното производство. От експертизата се установява
още, че не са установени данни за упражнено спрямо свид. Ж.И. физическо или
психическо насилие; както и че страничен наблюдател може да установи особености
в цялостното поведение на свид. Ж.И., което обаче не са болестни в тесен смисъл
на понятието. Посочено е, че ниският интелект на свид. Ж.И. и неговите
личностови особености значително са улеснили извършителя в действията му,
насочени към набавяне на имотна облага, както и че свид. Ж.И. е особено лесно
податлив на чуждо влияние (внушаем, манипулируем, лековерен и наивен). Освен това
в т.ІV от Експертното обсъждане е отразено, че интелектуалното функциониране на
свид. Ж.И. е в долните граници на нормата, като се открояват редица характерни
за лицата с интелектуален дефицит личностови черти и особености в поведението -
лесна манипулируемост и внушаемост, трудности при вземане на решение в нови и
непознати ситуации (включително социални ситуации), повърхностност в
съжденията. Отразено е още, че наивността на свид. Ж.И. е особено изразена,
като тя била в резултат, както от по – ниското му интелектуално ниво, така и от
особеностите на средата, в която се е
възпитавал и в която живее – липса на приятелски кръг и пълноценни контакти. Посочено
е, че същевременно свид. Ж.И. има желание да има приятели и за да спечели
такива е готов да направи съответни жертви и компромиси; неговата
добронамереност и беден житейски опит не му позволяват да погледне критично на
отправените от подс. С. молби за парична помощ и почти през цялото време свид. Ж.И.
вярва, че подс. С. действително има нужда от тези средства и че при първа
възможност те ще му бъдат върнати. Отразено е, че споменатите индивидуално –
психологични особености на свид. Ж.И. и ниският му интелект добре обясняват
поведението и реакциите му през въпросния период (септември – ноември 2016
год.), през който се е срещал с подс. С.; както и че свид. Ж.И. е бил въведен в
заблуждение от подс. С. чрез експлоатиране на някой черти в характера на свид. Ж.И.
(добронамереност, наивност и доверчивост) (л. 51 – 59, т. ІІ от ДП).
От
изготвената по делото съдебно – техническа експертиза на цифров носител, с
надпис „Кеш Кредит” – офис Сливен, бул. „Хаджи Димитър” от 23.09.2016 год.
(13,00 часа – 15,00 часа) и от 19.10.2016 год. (09,45 часа – 10,00 часа) се
установява, че на 23.09.2016 год. в офиса на „Кеш кредит” са влезли свид. Ж.И.
и подс. С., а след това и свид. А.Г. (л. 62 – 65, т. ІІ от ДП), а на 19.10.2016
год. - свид. Ж.И. бил заедно със свид. Б.В., като е изплатил сума по кредита (л.
66, т. ІІ от ДП).
От
изготвената по делото съдебно – техническа експертиза на цифров носител, с
видеозаписи от охранителни камери, намиращи се в Офис на „ДСК”, находящ се на
бул. „Цар Освободител” от 16.09.2016 год. (14,30 часа – 15,31 часа) се
установява, че на 16.09.2016 год. в офиса на банката са влезли свид. Ж.И. и
подс. С. (л. 86 – 90, т. ІІ от ДП).
С
Протокол за доброволно предаване от 16.12.2016 год. свид. Ж.И. предал
документи, касаещи погасяване на кредитите (л. 7 – 11, т. І от ДП).
От
приложената по делото Квитанция към ПКО от 19.10.2016 год. се установява, че на
същата дата свид. Ж.И. е заплатил сумата от 81,00 лева по договор за кредит към
„Кеш Кредит”, а от приложения план на плащанията към договора за кредит се
установява, че е бил подновен договорът (л. 20 – 21, т. І от ДП).
От приложената по делото Квитанция към ПКО от
19.11.2016 год. се установява, че на същата дата свид. Ж.И. е заплатил сумата
от 390,00 лева по договор за кредит към „Кеш Кредит” (л. 8, т. І от ДП).
От
приложената по делото разписка се установява, че на 05.12.2016 год. свид. Ж.И.
изплатил 340,14 лева – кредит и лихва към „Фератум България” по договор от
01.11.2016 год. (л. 9, т. І от ДП).
От
приложена по делото справка на Сектор „ПП” към ОД МВР – Сливен се установява,
че към 06.03.2017 год. няма въведени данни подс. С. да притежава или да е
притежавал МПС (л. 80, т. І от ДП).
От
приложената по делото справка от масивите на МВР се установява, че към
07.12.2016 год. няма въведени данни лицето М.С.М. да е заявител, пострадал или
потърпевш от ПТП на територията на община Сливен (л. 81, т І от ДП).
От приложената по делото справка на ЦСМП –
Сливен се установява, че лицето М.С.М. за периода 01.09.2016 год. – 30.09.2016
год. не е обслужван от екипите на ЦСМП – Сливен (л. 87, т. І от ДП).
От
приложеното по делото извлечение от „БАНКА ДСК” ЕАД – ФЦ Сливен за периода от
16.09.2016 год. до 15.11.2016 год. се установява, че свид. Ж.И. е изтеглил от
своята сметка от каса на банката следните суми: на 16.09.2016 год. – 299,00
лева и 1000,00 лева; на 17.09.2016 год. – 1500,00 лева; на 20.09.2016 год. – 1292,00
лева и на 15.11.2016 год. – 665,00 лева (л. 95, т. І от ДП).
От
приложеното по делото писмо от „ФИНТЕХ СЪРВИСЪД” ЕАД (предишно име „КЕШ КРЕДИТ”
ЕАД) се установява, че по кредит 50012419/19.10.2016 год. усвоен от свид. Ж.И.,
лицето за контакт посочено от клиента по този кредит е подс. С.С. (л. 99, т. І
от ДП).
От
приложената по делото Заповед за задържане на лице се установява, че на
05.10.2016 год. в 09,00 часа за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е бил задържан подс. С.С., като същият бил освободен на 06.10.2016 год. в
09,00 часа (л. 37 – 39, т. І от ДП).
От
Протокола за разпознаване на лица на живо от 28.12.2016 год. се установява, че
свид. Ж.И. е разпознал свид. А.И.Г., като лицето, което е виждал с подс. С.С. и
което се е представило, като Наско „К.” (л. 41 – 42, т. ІІ от ДП).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свид. Ж.И. дадени
в с.з. и прочетените по реда на НПК, в които подробно пресъздава механизма на
извършеното деяние и от които се установява, че не е познавал преди 13.09.2016
год. подс. С., когато последният го е заговорил на спирката, представил му се
като братовчед на неговия началник Р. и поискал пари за лекарства, които му
били дадени от свидетеля; че в следващите дни се е срещал с подс. С., като при
всяка среща подсъдимия не е връщал дадените пари, а е вземал нови от свидетеля
(изтеглени от банковата сметка на пострадалия или взети по сключени договори за
кредит на името на пострадалия), като изтъквал различни причини за исканите парични
суми – необходими за мъжете от заложната къща за автомобила на подс. С., за
операция за бащата на подс. С., който бил катастрофирал, за допълнителни медицински
интервенции на бащата на подс. С., да отидел подс. С. при баща си и т.н.; че на
23.09.2016 год. в офиса на „Кеш Кредит” са били заедно с подс. С., а след тях
там дошъл и свид. А.Г.; че в един от случаите е дал парите на свид. А.Г., който
да ги предаде на подс. С., защото последният имал ангажимент; както и че подс. С.
заявявал, че счетоводителката му не била превела парите по сметката на
пострадалия, че ще продаде л.а. „Ауди”, което притежавал и ще му върне парите,
но парите така и не били върнати на свидетеля. Съдът кредитира изцяло
показанията на свид. Ж.И., тъй като свидетелят пресъздава това, което е
възприел лично, показанията му са логични, безпротиворечиви, последователни и
се подкрепят от всички останали, събрани по делото писмени и гласни
доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Б.В., Р.Б. и
М.С.. От показанията на свид. Б.В. – майка на свид. Ж.И. се установява, че
последният не й е казвал за парите, които бил дал на подс. С.; че когато
разбрала, че свид. Ж.И. разговаря с този човек по телефона, взела телефона от
сина си и заявила на човека, че ще се обади в полицията, на което той й
отговорил да него заплашва с полиция, защото не знаела какво щяло да стане;
както и че след това е дала пари за да може свид. Ж.И. да изплати взетите
кредити. От показанията на свид. Р.Б. се установява, че когато е разбрал, че някакво
лице се е представило на свид. Ж.И. за негов братовчед, заявил, че трябвало да
отидат в полицията; че е завел свид. Ж.И. в полицейското управление, като по
време на пътуването подс. С. се обадил на свид. Ж.И. и била уговорена среща до
чешмичката в попската градина; че разказали за това на полицаите в управлението
и полицейски служители също отишли до мястото на срещата. От показанията на
свид. М.С. *** се установява, че в управлението дошли едно момче и мъж, като
момчето искало да пусне жалба, че е измамено; че момчето имало среща с неизвестно
лице, което като дошло, свидетелят разпознал подс. С.; че при разговора с подс.
С. в управлението, където бил задържан, последният заявил, че искал парите за баща
си, които бил болен. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Б.В., Р.Б.
и М.С., тъй като свидетелите пресъздават това, което са възприели лично,
показанията им са логични, безпротиворечиви, последователни и се подкрепят от
всички останали, събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели Р.О.,
А.И. и Р.А.. От показанията на свид. Р.О. – кредитен специалист в „Кеш Кредит”
се установява, че в офиса на ул. „Хаджи Димитър”, където работела са влезли свид.
Ж.И. (когото познавал от училището, където учили и двамата) и подс. С., като
последният отговарял на част от въпросите задавани към свид. Ж.И.; че по –
късно в офиса дошъл и свид. А.Г.; че подс. С. бил вписан в договора като лице
за контакт; че подс. С. е посетил офиса и поискал да му дадат телефония номер
на свид. Ж.И. за да се свърже с него, тъй като си загубил телефона и когато му
било отказано – станал агресивен и започнал да вика; както и че свид. Ж.И.
заедно с майка си е посетил офиса и е изплатил кредита. От показанията на свид.
А.И. – технически сътрудник във „Виртуал брокер” се установява, че същата
попълвала данни в системата на „Фератум България”; както и че в офиса са дошли
свид. Ж.И. и майка му, като поискали да разберат колко дължи към момента на
„Фератум България”. От показанията на свид. Р.А. – мениджър екип в „Кеш Кредит”
се установява, че свид. Ж.И. е отишъл в офиса, платил е лихвата по кредита и подписал
новия договор; както и че в офиса е дошъл подс. С., който искал телефонния
номер на свид. Ж.И., но като му било отказано, тръшнал вратата на офиса. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите Р.О., А.И. и Р.А., тъй като
свидетелите пресъздават това, което са възприели лично, показанията им са
логични, безпротиворечиви, последователни и се подкрепят от всички останали,
събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на свид. Я.И. от които се установява, че веднъж
е виждал подс. С. заедно със свид. Ж.И., тъй като в тази част се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Съдът не кредитира показанията на свид. Я.И.
в останалата им част, тъй като противоречат на събраните по делото
доказателства, от които се установява, че е бил заедно с подс. С., свид. А.Г. и
свид. Ж.И., когато последният е получил сумата от подписания договор за кредит
на 01.11.2016 год. и е предал цялата сума на подс. С..
Съдът кредитира показанията на свидетелите А.Г. и П.П. в частта, в която
заявяват, че са седнали при подс. С. и свид. Ж.И., които били на една маса до
„Универмага”, тъй като в тази им част показанията им се подкрепят от събраните
по делото доказателства. Съдът не кредитира показанията на А.Г., в които
твърди, че не е вземал пари от свид. Ж.И., който да предаде на подс. С. и че не
е виждал подс. С. да е вземал пари от свид. Ж.И., и на свид. П.П., в частта, в
която твърди, че не е чул какво са си приказвали подс. С. и свид. Ж.И., тъй
като показанията им противоречат на събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира обясненията на подс. С. в частта, в която същият заявява,
че е получил от свид. Ж.И. на няколко пъти пари и е заявил, че ще му ги върне,
че единия път като е взел парите е отишъл в казино и ги е пръснал заедно със
свид. А.Г. и други момчета; че е ходил два пъти със свид. Ж.И. да тегли пари от
кредитна институция; че е бил със свид. Ж.И. в банката, когато последният е
теглил пари; че му се развалил телефона и е ходил до „Кеш Кредит” да пита за
телефона на свид. Ж.И., но не му дали информация; че бил задържан от полицаите,
тъй като това се подкрепя от останалите кредитирани от съда писмени и гласни
доказателства. Съдът не кредитира обясненията на подс. С. в частта, в която
твърди, че е казвал на свид. Ж.И., че парите са за него и не е споменавал баща
си; че свид. Ж.И. го е питал дали не му трябват пари. Съдът намира тези
обяснения на подс. С. за негова защитна позиция, тъй като същите не се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и са в противоречие с
кредитираните от съда показания на разпитаните свидетели.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица по изготвените комплексна съдебно -
психиатрична и психологична експертиза и пет съдебно – технически експертизи,
тъй като същите не бяха оспорени от страните, а съдът няма основание да се
съмнява в компетентността и безпристрастността на експертите.
Съдът
по реда на чл. 283 от НПК, присъедини към доказателствата по делото и всички
писмени материали, имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по
делото.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият С.М.С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 211 вр. чл. 209,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, б. „а” и „б”от НК, тъй като в периода
13.09.2016 год. – 15.11.2016 год., в гр. Сливен, в условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и подържал заблуждение у Ж.Д.И. и с това му причинил имотна вреда в
размер на 5 182 лева (пет хиляди сто осемдесет и два лева), както следва: на
13.09.2016 г. – 40 лева; на 16.09.2016 г. – 1000 лева; на 17.09.2016 г. – 1500
лева; на 20.09.2016 г. – 1292 лева; на 23.09.2016 г. – 290 лева; на 26.09.2016
г. – 100 лева; на 01.11.2016 г. – 300 лева; на 15.11.2016 г., с посредственото
извършителство на А.И.Г. - 660 лева.
Безспорно е установено, че подс. С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
211 вр. чл. 209, ал. 1 от НК. Изпълнителното деяние на измама в настоящия
случай се изразява във възбуждане и
поддържане на заблуждение у свид. Ж.И.. Подс. С. с действията си (запознавайки се на спирка със свид. Ж.И. и твърдейки, че е братовчед на началник на пострадалия
и има нужда от пари за лекарства) е формирал в свид. Ж.И. невярна представа, че
помага на близък на негов началник. След това подс. С. е поддържал заблуждението у свид. Ж.И.,
като не му е казал, че не познава въпросния началник, заявявал е че има спешна
нужда от пари – за лечение на баща му, който бил претърпял катастрофа, че има
нужда от пари за хора от заложна къща иначе колата му щяла да изгори, че
счетоводителката му щяла да преведе сумата, че имал лек автомобил, който щял да
продаде и да върне парите. Подс. С.
е знаел, че баща му няма нужда от пари за лечение, че няма лек автомобил, който
да продаде за да върне парите, както и че не работи и няма доходи. Това
възбуждане и поддържане на заблуждението у свид. Ж.И. го е мотивирало да
извърши разпореждане със собственото си имущество – да изтегли парите от
банковата си сметка и да вземе пари от кредитни институции на свое име и сумите
да бъдат дадени на подс. С., като последния път с посредственото извършителство
на свид. А.Г.. По този начин подс. С.
е причинил имуществена вреда на свид. Ж.И., приемайки сумите в общ размер на
5 182,00 лева и са се увеличили активите на подс. С..
Безспорно
е установено, че е налице квалифициращият елемент от състава на престъплението,
а именно деянието си подсъдимият С.М.С. е извършил в условията на опасен
рецидив. Видно от приложената по делото справка за съдимост на подс. С.М.С.,
същият е многократно осъждан с влезли в сила присъди за извършени престъпления,
по които е търпял ефективни наказания, в това число и по НОХД № 1644/2013 год.
по описа на СлРС (влязла в сила присъда на 28.10.2013 год.), с което е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца, което
да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип
(л. 21 - 25 от делото).
Безспорно
е установено, че извършеното от подсъдимия престъпление е в условията на
продължавано престъпление, тъй като отделните деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, са
извършени от подсъдимия през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината (пряк умисъл), при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Безспорно
е установено, че деянието на 15.11.2016 год. е извършено от подс. С. чрез
посредственото извършителство на свид. А.Г., тъй като последният е бил изпратен
да придружи свид. Ж.И. да изтегли парите от банката, които му били дадени от
свид. Ж.И. за да ги предаде на подс. С., т.е. свид. А.Г. не е имал умисъл за
извършване на престъплението по чл. 209 от НК.
От субективна страна деянието си подсъдимият е извършил с пряк умисъл.
Подс. С. е
съзнавал, че със своите действия формира невярна представа у свид. Ж.И., че ще му
върне дадените пари. Подс. С. е
съзнавал, че в резултат на това ще настъпи имотна вреда на свид. Ж.И., а самият
той ще получи имотна облага, което означава, че той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им с цел лично облагодетелстване.
Възражението на защитата на подс. С., че не е установено по безспорен начин от субективна
страна наличието на пряк умисъл от страна на подсъдимия за извършване на
деянието му, е неоснователно. Изводът за това какъв е бил умисълът на подс. С.
за извършване на деянието се прави въз основа на действията на подс. С..
Безспорно е установено, че подс. С. е могъл да установи особеностите в
поведението на свид. Ж.И. и се е възползвал от неговата доверчивост, наивност и
добронамереност, като при всяка среща с него е представял различни причини,
поради които спешно са му били необходими пари. Подс. С. е бил наясно, че няма
как да върне взетите от свид. Ж.И. пари, тъй като не получава никакви доходи,
не работи, няма собствено имущество, което да продаде за да върне взетите пари.
Ето защо твърдението, че парите били взети в заем е недостоверно и подс. С.
напълно съзнателно се е възползвал от добронамереността на свид. Ж.И., за да се
облагодетелства, като не е имал намерение да върне взетите пари.
Съдът не отчете смекчаващи вината на подс. С. обстоятелства.
Като отегчаващи вината на подс. С. обстоятелства
негативните му характеристични данни и липсата на критично отношение към
извършеното.
Предишните
осъждания на подс. С., съдът не прецени като отегчаващи вината му
обстоятелства, тъй като те са взети в предвид от законодателя при квалифициране
на деянието му по чл. 211 от НК.
Преди да определи вида и размера на наказанието на подс. С., съдът взе в предвид
обстоятелството, че към датата на извършване на деянието – 13.09.2016 год. –
15.11.2016 год., разпоредбата на чл. 211 от НК (посл. изм. ДВ, бр. 103/2004
год.) е предвиждала наказание „Лишаване от свобода” от три до десет години.
Освен това съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му
обстоятелства, обществената опасност на деянието, която не е по – висока за
този вид престъпления, обществената опасност на подсъдимия, причинения
престъпен резултат и целите на генералната и специалната превенция. При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подс. С.
съдът взе предвид липсата на смекчаващи отговорността му обстоятелства и
наличието на отегчаващи вината му обстоятелства, поради което определи
наказание на подс. С. за извършеното от него деяние
по чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29,
б. „а” и „б”от НК при условията на чл. 54 от НК, а именно „Лишаване от свобода”
за срок от пет години, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Така
определеното наказание съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в
пълна степен на обществената опасност на деянието на подсъдимия и съответстващо
на целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият С.М.С. беше осъден да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 660,35 лева (шестстотин и
шестдесет лева и тридесет и пет стотинки) в полза на бюджета на държавата по
сметка на ОДМВР – Сливен.
Съгласно правилата на процеса, подсъдимият С.М.С.
беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 100,00 лева
(сто лева) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Сливен.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: