Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.С., 12.05.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Г.като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №6228 по описа за 2015
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от А. Я. Я., Б.Я.
Я. и К. Я. Я. срещу Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.“ /НББАЗ/ искове с правна
квалификация чл. 284, ал. 3, т.2 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника за сума в размер на 130000лв.-частично от 200000лв. за всеки,
представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 18.08.2014г. ПТП
неимуществени вреди от смъртта на М.Г.Д., майка на ищците, ведно със законната
лихва от датата на увреждането 18,08,2014год.
до изплащане на вземането.
Излагат
се доводи, че на 18,08,2014год. около 14,30часа в Гърция, района Пирго,
Архонон-Астерусион, водачът С.Т.М.при
управление на мотоциклет с рег.№******, с
посока Стернес към Асими по ул. Стернон Асимиу, на 2-ри километър нарушил
правилата за движение по пътищата и
реализирал удар в крайпътно дърво като
на пътника М.Г.Д.са причинени травматични
увреди, несъвместими с живота, вследствие на което същата е починала. Делинквентът
С.М.също е починал при пътния инцидент. Излагат се доводи, че МПС е с гръцка
регистрация като не е установен застраховател, поради липса на сключен договор
за застраховка Гражданска отговорност. Поддържа за ищците да са настъпили
неимуществени вреди описани в исковата молба, както и да са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, в качеството му на
компенсационен орган.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират разноски по делото. Релевира
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на адв.хонорар за ответника.
Ответникът-
НББАЗ в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.367-373 от ГПК
излага становище, с което не оспорва изложената фактическа обстановка. Оспорва
допустимостта на исковата претенция. Сочи на възможността само за извънсъдебно
уреждане на претенция на увреденото лице. При липса на възможността за
доброволно уреждане на претенцията, правоимащите следва да заявят претенции с
пряк иск срещу чуждестранния Гаранционен фонд. Не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника
като компенсационен орган, тъй като за увреждащото МПС не е налице
сключена задължителна застраховка ГО. Не е налице активна легитимация за
ищеца Б.Я.. Към датата на ПТП М.Д. не е
била лице пребиваващо в България по смисъла на чл.284-286 КЗ/отм./.
Оспорва се наличието на противоправно деяние осъществено от делинквента, вследствие
на което е причинена смъртта на М.Д.. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, тъй като пострадалата е била без поставена предпазна каска, както и е
предприела пътуване с водач, за който е знаела да е алкохолно повлиян. При
условията на евентуалност релевира доводи
за прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва дължимостта на претенцията
за забава.
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и от приложените
доказателства се установява, че е настъпило ПТП на 18,08,2014год.в Гърция, около 14,30часа на национален път Стернон-Асимиу Гортинас
Ираклио Крит, при което водачът на двуколесен
мотоциклет, с регистрационен номер
******, С.М.Тодоров нарушил правилата за движение по
пътищата изгубил контрол над превозното средство и реализирал удар с крайпътно
дърво, при което е причинена смъртта както на водача, така и на пътуващия с
него пътник М.Георгиева. Приложен
смъртен акт на лицето. За процесния инцидент
е образувана преписка с номер ABM Z2015/67 на
полицейски участък Пиргос Ираклио с архивен номер 2514/9/7-0.
Не е спорно между страните, че за превозното
средство с гръцка регистрация не е имало сключен застрахователен договор.
Видно от приложените три броя удостоверения за раждане,
издадени от Община Казанлък, област
Стара Загора, както и удостоверение за идентичност
на лице с различни имена
изх.№42/06,07,2015год. се
установява ищците да се легитимират като законни правоприемници на починалата-нейни
низходящи.
От изслушаното по делото заключение на съдебно- медицинска, експертиза,
което неоспорено от страните и като обективно изготвено следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт се установява, че М.Г.е
получила тежка съчетана травма на
главата и гръдния кош, довела до несъвместими с живота увреждания, а именно:
фрактура на горната част на черепа,
фрактури на костите на черепната основа,
фрактури на всички кости от лицевата
част на черепа и нараняване на мозъчния
паренхим, серийни фрактури на ребра двустранно , контузионен бял дроб и
травматично разкъсване на дясното предсърдие на сърцето. Получените увреждания
са в причинна връзка с ПТП. Пострадалата е била без поставена предпазна каска,
която би предотвратила настъпването на травматичните увреждания на главата. Биха
се получили уврежданията на гръдния кош и контузия на главата от сътресението вътре в каската, но
същото би довело до лекостепенна
черепномозъчна травма. При изслушване на заключението вещото лице сочи, че
причинената гръдна травма с разкъсване на сърцето на самостоятелно основание би
довела до летален изход.
По отношение на водача на МПС е констатирано
съдържание на алкохол в кръвта от 2,5-3
степен, което съответства на тежка степен на алкохолно опиянение. Същото се съпровожда с клинична
картина, проявяваща симптоми като тежко
подтискане на ЦНС, нечувствителност на
болково дразнене, нарушение в
дишането и сърдечната дейност, нарушено равновесие и походка и др.
От заключението на изслушаната съдебно -автотехническа експертиза се установява
механизма на ПТП, а именно на 18.08.2014г. в Гърция,
район Пиргос, община Гортинас между Стернес и Асимиу мотоциклет Gorgolis SA
Kriss II, per. № BBN ****се е движил по път Стернон - Асимиу. На втори километър
мотоциклетът е влязъл в десен за него завой. Водачът е загубил управление и е
напуснал пътното платно от ляво. След напускането на пътното платно,
мотоциклетът е изминал 10,70м., където челно се е ударил в ствола на маслинено
дърво. Телата на пострадалите са отлетяли на 9м. от дървото, а мотоциклета се е придвижил на още 7м.
напред, където се установил. ПТП е настъпило при дневна светлина на
сух, асфалтов участък при ширина на пътното платно-6,20м. Няма
данни каква е била скоростта на движение на мотоциклета, но при всички случаи
същата е била по-висока от критичната за преодоляване на завоя. Възможността
за предотвратяване на процесното
ПТП е движение със скорост, при
която мотоциклетът може да преодолее
завоя.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.Тодор Иванов и Тошо Миланов,
от които се установяват неимуществените вреди за ищците.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.284,
ал.3, т.2 от КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД.
В определение № 886 по ч.т.д.№ 130/11г. на
ІІ т.о. ВКС е приел по реда на чл.274, ал.3 ГПК, че българският съд е
компетентен по иска срещу Сдружение „Н.Б.на Б.А.З.” за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на лице, пребиваващо в Република България, в резултат на ПТП,
настъпило в друга държава – членка на ЕС, от делинквент с местоживеене в друга
държава – членка на ЕС, застрахован при застраховател, установен в друга
държава – членка, съгласно чл. 2 от Регламент № 44/2001 на Съвета от
22.12.2000г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела, поради което възражението за недопустимост на производството е
неоснователно. Възражението за недопустимост на предявения иск, а именно: че
не е предвидена възможност за предявяване на съдебни искове срещу
Компенсационния орган, тъй като производството е само извънсъдебно и се развива
по специфична процедура, уредена в чл. 285 КЗ/отм./
настоящия състав намира неоснователно, тъй като
законодателят не е предвидил изрично законово ограничение, а съгласно чл. 2 от ГПК съдът дължи произнасяне и съдействие по всяка
сезирала го молба.
Разпоредбата на чл. 284, ал. 3, т. 2 от КЗ/отм./ сочи,
че НББАЗ в качеството си на
Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице,
пребиваващо в Република България и когато в двумесечен срок от настъпването на
застрахователното събитие в държава членка, различна от Република България, не
може да се определи застрахователят на виновния водач. В процесния случай, с оглед установеното, че събитието е настъпило на територията на Република
Гърция и е причинено от водач на МПС, за което липсва сключен застрахователен договор ГО,
съдът намира за приложима именно горната разпоредба. Заявена е претенция от
увредени лица пребиваващи в Република България. Допустимостта
на производството не е ограничена от възможността увредените лица да
претендират обезщетение от органа, който дължи обезщетение, аналогично на
претенциите срещу Гаранционен фонд, в хипотезата на липса на сключена
застраховка Гражданска отговорност, по аргумент
на чл.286, ал.2, т.1 от КЗ/отм./, сочеща на възможност при
удовлетворяване на правата на пострадалия встъпване в правата на удовлетворения
кредитор от страна на компенсационния орган срещу институцията, натоварена да извършва гаранционни
плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 287 КЗ/отм./, в
държавата членка, където обичайно се намира моторното превозно средство на
виновния водач, когато не може да се определи застрахователят;
Ето защо настоящия състав приема, в
хипотезата на несключена застраховка ГО от виновния водач и при горните
предпоставки НББАЗ да е пасивно легитимиран по заявената претенция. С оглед
тълкуването дадено с Определение № 469/01.06.2016 г.,
постановено по гр. д. № 276/2015 г. на ВКС, І т.о./ се налага извод, че предвид функциите на Компенсационния орган по чл.285, ал.6 КЗ /отм./
отговорността
на НББАЗ може да се ограничи само в
случаите при определено и изплатено обезщетение от застрахователя или от
неговия представител. В конкретния случай сочената хипотеза не е налице.
С оглед
установената понастоящем практика на СЕС
постановена по преюдициално запитване относно тълкуване на чл.4, параграф 1 на
регламент ЕО №864/2007год. на европейски парламент и съвета относно приложимото право към
извъндоговорни задължения и сочещ приложимото
право на държавата, в която е настъпила
вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносния факт и независимо в
коя държава или държави са настъпили
непреките последици от този факт, съдът
намира, че в конкретния казус следва да
намери приложение правота на държавата, в която е настъпила вредата-ПТП. В този
смисъл съдът съобрази и решение постановено по дело С-350/2014год. на СЕС, в
което се приема тълкуването относно определяне на приложимото право към
извъндоговорни задължения в резултат на пътнотранспортно произшествие настъпило в държава членка и относно вредите,
претърпени от близки
роднини с местопребиваване в
друга държава членка, че същите трябва да се квалифицират като „непреки последици“ от произшествието по смисъла на посочената разпоредба.
Не е налице хипотезата на чл.4, параграф 2 от регламента, тъй като и
делинквентът и починалото лице са имали обичайно местопребиваване в Гърция към
момента на настъпване на вредата. В този смисъл и решение № 1582/
21,07,2016год., постановено
по гр. д. № 1957/16 г. На САС, 12 състав.
С оглед приложимото гръцко право
относно действащите нормативни разпоредби относно застраховката гражданска
отговорност към датата на деликта 18,08,2014год. е представена извадка от
съдържанието на гръцкото право. Относно съдържанието на относимите норми страните по делото не спорят/ чл.2 и 6
пар.І-4 от президентски декрет 237/1986/. Съгласно чл.19 сочещ на задълженията
на водача на МПС, съдът намира за
установено наличието на осъществено противоправно деяние, а именно нарушение на
чл.19, парграф 1 и 2. Т.е. налице е противоправно деяние, вреди, връзка между
деянието и вредите и вина/чл.914 от ГК/. Съгласно чл.932 ГК на ищците, в
качеството на низходящи се дължи
обезщетение за психично страдание от
смъртта на починалото лице. Не е спорно, че делинквентът не е имал сключена
застраховка Гражданска отговорност, в който случай е приложима нормата на чл.19
от президентски декрет 237/1986 или Спомагателния фонд за
застраховане при пътнотранспортно произшествие /Гърция/, е длъжен да заплати на
пострадалите лица съгласно параграф 2
обезщетение поради причиняване на смърт,
телесни повреди или материални щети от ПТП, причинено от автомобил по отношение
на който не е изпълнено изискването по чл.2 или задължението за сключване на
застраховка гражданска отговорност. Не е
налице изключението на същата норма, съгласно която от обезщетението се
изключват лицата, които по свое желание
са пътували с МПС при доказване знанието им, за това, че МПС е без сключена застраховка. Доказателства за това от ответника не са ангажирани.
Застрахователните лимити са
определени в чл.6 параграф 5 от декрет
№237/1986 или считано от 01,01,2012год.
минималната застрахователна сума е 1000000евро. Въпреки това относно размера на дължимото
обезщетение на ищците следва да намери приложение нормата на чл.19, параграф
2 или дължимото обезщетение при психична
травма, каквито са непреките вреди на децата на починалото лице не може да надвишава 6000евро за всяко
правоимащо лице.
Съобразно изложеното и с оглед
безспорно установеното обстоятелство за депозирана молба от страна на ищците
пред НББАЗ с дата 11,05,2015год. настоящия състав намира, че е налице хипотезата на чл.284, ал.3, т.2 от КЗ/отм./ и ответникът НББАЗ, в качеството си на компенсационен орган е пасивно материално правно легитимиран да заплати обезщетение на увредените лица-ищци по делото, пребиваващи в Република България.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Неоснователно
е релевираното от ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.
Видно от изслушаната СМЕ с оглед получените травматични увреждания се налага
извод, че починалата е била без поставена
предпазна каска, но с оглед становището на вещото лице, че останалите
увреди на самостоятелно основание са от
естество да причинят летален изход, то възражението е неоснователно. Относно
релевираното възражение за това, че лицето съзнателно е предприело пътуване с
водач, който е алкохолно повлиян, от една страна не се събраха доказателства за
знанието на пострадалата, а от друга страна съгласно приложимото право не са
сочи на подобно основание водещо до намаляване на отговорността.
По отношение размера на дължимото обезщетение и
макар настоящия състав да намира за справедливо обезщетение в размер на
110000лв. за всеки от ищците, съобразявайки критериите за справедливост - възрастта на пострадалата, конкретните обстоятелства около
произшествието, липсата на съпричиняване, вида, степента, продължителността и
характера на претърпените от ищците психически страдания, тяхната
възраст,
пряката родствена връзка, установените неимуществени вреди от събраните гласни
доказателства и актуалната
икономическа ситуация към датата на увреждането, то
прилагайки нормата на чл.19, пар.2 от президентски декрет 237/1986 следва да се присъди
обезщетение в размер левовата равностойност на 6000евро за всеки от ищците или
сума в размер на 11734,98лв..
В посочените размери следва да бъдат уважени
предявените искове и отхвърлени за разликата като неоснователни.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.285, ал.2 от КЗ/отм./ НББАЗ в качеството му на Компенсационен орган
изпада в забава след изтичане на двумесечния срок от датата на предявяване пред
него на претенцията за обезщетяване от увреденото лице и от този момент дължи
законна лихва за забава до датата на
плащането. Ищците са сезирали
ответника на 11.05.2015г. с искане за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт, видно от
искане вх.рег.№2-2205/11,05,2015год., поради което ответникът е изпаднал в забава след изтичане на законоустановения двумесечен срок на 11,07,2015год.
или считано от 12.07.2015г., от който момент дължи законна лихва за забава
върху процесната главница. Т.е.
претенцията за периода от датата
на увреждането-18,08,2014год. до този момент е неоснователна.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят общо в размер на 1408,19лв. - държавна такса.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца не се дължат разноски,
тъй като не са извършени.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 14892,30лв. от които 600,00лв.-в.л., 14676,00лв.-адвокатско възнаграждение
и 1266лв.-превод на книжа и 5,00лв.-СУ от общо 16547,00лв. /Съдът намира
релевираното възражение на процесуалния представител на ищците по чл.78, ал.5
от ГПК за основателно като обоснова този извод с фактическата и правна сложност
на делото, извършените процесуални действия и брой проведени съдебни заседания,
поради което платения адв.хонорар от 30996,00лв. следва да бъде намален до
определения такъв съобразно НМРАВ, чл.7, ал.2 предвид цената на исковите
претенции или в размер на 12230,00лв. с 20 % ДДС -2446лв общо 14676лв./
На осн.чл.38, ал.2 от
ЗА на адв. П.К. се дължи адв.хонорар определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за
минимални адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част от иска в размер
на 1100,70лв. от общия размер-12230,00лв. върху, който с оглед приложените
доказателства за регистрация по ДДС се начислява и 20% ДДС в размер на
220,14лв. или общо в размер на 1320,84лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Сдружение Н.Б.на Б.А.З., със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.”*******“ №2, ет.2, със съд.адрес *** да заплати на А.Я. Я., с ЕГН **********, със съд.адрес *** на осн.чл.284, ал.3, т.2 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 11734,98лв.,
представляваща обезщетение за причинени по повод възникнало на 18.08.2014г. ПТП
неимуществени вреди от смъртта на М.Г.Д./Я./, ведно със законната лихва върху
тази сума от 12.07.2015г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 11734,98лв.
до предявения размер от 130000,00лв., както и за законна лихва от 18,08,2014год.
до 11,07,2015год. като неоснователна.
ОСЪЖДА Сдружение Н.Б.на Б.А.З., със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.”*******“ №2, ет.2, със съд.адрес *** да заплати на Б.Я. Я., с ЕГН **********, със съд.адрес *** на осн.чл.284, ал.3, т.2 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 11734,98лв.,
представляваща обезщетение за причинени по повод възникнало на 18.08.2014г. ПТП
неимуществени вреди от смъртта на М.Г.Д./Я./, ведно със законната лихва върху
тази сума от 12.07.2015г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над
11734,98лв. до предявения размер от 130000,00лв., както и за законна лихва от
18,08,2014год. до 11,07,2015год. като неоснователна.
ОСЪЖДА Сдружение Н.Б.на Б.А.З., със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.”*******“ №2, ет.2, със съд.адрес *** да заплати на К. Я. Я.,
с ЕГН **********, със съд.адрес *** на осн.чл.284,
ал.3, т.2 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1
от ЗЗД сумата от 11734,98лв., представляваща обезщетение
за причинени по повод възникнало на 18.08.2014г. ПТП неимуществени вреди от
смъртта на М.Г.Д./Я./, ведно със законната лихва върху тази сума от
12.07.2015г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за горницата над 11734,98лв. до предявения размер от 130000,00лв., както и за
законна лихва от 18,08,2014год. до 11,07,2015год. като неоснователна.
ОСЪЖДА Сдружение Н.Б.на Б.А.З., със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.”*******“ №2, ет.2, със съд.адрес *** да заплати по
бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78,
ал.6 от ГПК сумата от 1408,19лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Сдружение Н.Б.на Б.А.З., със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”*******“
№2, ет.2, със съд.адрес *** да заплати на адв. П.К. с адрес *** на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата
от 1320,84лв.– адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА А. Я. Я., Б.Я.
Я. и К. Я. Я. да заплатят на Сдружение Н.Б.на Б.А.З., със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.”*******“ №2, ет.2, със съд.адрес *** на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 14892,30лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: