Р Е Ш Е Н И Е
№423
град Г.О., 20.09.2018 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-Г.О., седми състав, в
публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.КАРАГЬОЗОВА
при секретаря М.Първанова и в присъствието на прокурора
...................................…, разгледа докладваното от съдията
Карагьозова АНД № 228 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „******” ЕООД със
седалище и адрес на управление град Г.О., представлявано от Б.К., обжалва Наказателно постановление/НП/ № 30/02.02.2018
г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията/КРС/, с
което му е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. на основание
чл.324 ал.2 пр.2, вр.чл.79,чл.336 от Закона за електронните съобщения ЗЕС). Поддържа, че при издаване на наказателното постановление е
нарушено процесуалното изискване на чл.52 ал.4 от ЗАНН, като не е направена
преценка на депозираните от жалбоподателя възражения, че не той е ползвал
радиочестотния спектър на 20.09.2017г., а друг субект, поел осъществяването на
същата търговска дейност след 10.07.2017г. Нарушението не било доказано по
несъмнен начин. Деянието не било осъществено. Моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление.
КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА
СЪОБЩЕНИЯТА (КРС), представлявана от юрисконсулт Мутафчиев, оспорва жалбата/СЗ
08.05.2018г.- л.72 от делото/.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-Г.О., редовно
призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 20.09.2017г. свидетелите Н.П.А.
и Й.Д.Й./СЗ 08.05.2018г.-л.72-73/, инспектори с месторабота Комисията за
регулиране на съобщенията, посетили
обект, находящ се в град Г.О., пл. „*****” № 4, където била разположена
базова станция с фабричен номер № 85420188, работеща на честота 57,1500MHz. Целта им била да извършат
проверка относно спазването на изискванията за ползване на индивидуално
определен ресурс/радиочестотен спектър/ съгласно условията на ЗЕС. В обекта служителите
на КРС огледали антената на базовата станция, установили, че станцията е в
работен режим, както и че е осъществена комуникация с возима радиостанция,
монтирана в таксиметров автомобил с рег. № ****на „****” ЕООД, които констатации били отразени в констативен протокол /КП/№ ВТ-ЙЙ-033 с
дата 20.09.2017г./л.10-11 от делото/. Установено било, че изградената PMR -мрежа се използва за
диспечерски комуникации при осъществяване на таксиметрова дейност. Посочено
било в констативния протокол, че съгласно условията на Разрешение №
00720-01/17.07.08г., дружеството
жалбоподател „******” ЕООД има право да ползва, считано от 26.08.2002г. за срок
от 15 години ИООР/ индивидуално определен ограничен ресурс/- радиочестотен
спектър с честота 57,1500MHz., като към датата на
проверката/20.09.2017г./ този срок е
изтекъл. Този факт не се оспорва от жалбоподателя и се потвърждава от
изисканото и прието като доказателство по делото Разрешение №
00720-01/17.07.08г./л.118 от делото/.
В посочения по-горе протокол №
ВТ-ЙЙ-033 /на двете заглавни части-л.10 и л.11/ е вписана дата
на КП- 20.09.2017г., а като дата на осъществена проверка е вписана датата
20.07.2017г./л.10/, с посочването на която втора дата е допусната техническа
грешка. В съдебно заседание свидетелят Й. изрично посочва, че датата на
осъществената проверка съвпада с посочената дата на съставяне на КП, а
именно-20.09.2017г./СЗ 08.05.2018г.-л.73/. Свидетелят А. също посочва, че
датата на съставяне на констативния протокол е 20.09.2017г. В тази насока са събрани даказателства
относно това кога свидетелите Й. и А. са били командировани и са осъществили
процесната проверка. В писмо изх.№ 09-00-169/29.06.18г./л.117 от делото/ се
сочи, че А. и Й. са били командировани за времето 18-20.09.2017г., видно и от
приложените командировъчни заповеди/л.130/ и са осъществили проверката на
20.09.2017г. Приложени са и два броя
заповеди/л.128 и 129/ относно оправомощаването на А. и Й. да извършват проверки и да съставят
АУАН за констатирани нарушения.
Безспорно се установява, че датата на проверката е 20.09.2017г., която е
и посочената дата на осъществяване на разглежданото административно нарушение в
АУАН и НП.
Акт за установяване на
административно нарушение за констатираното нарушение при проверката на 20.09.2017 г. бил съставен
на 20.12.2017г./л.8 от делото/ от актосъставителя Н.А. в присъствието на
свидетеля Й.Д.Й.. В така съставеният АУАН № ВТ-342 първоначално е удостоверен
надлежно на същата дата /20.12.17г./ отказът на Б.К. да подпише акта и да получи екземпляр от
него. Впоследствие, на следващия ден-21.12.2017г. К. като представител на
ЮЛ-жалбоподател е получил екземпляр от АУАН № ВТ-342/20.12.2017г. В тази връзка
свидетелят А./л.73/ посочва, че при първоначалното предявяване на АУАН Б.К. е
бил запознат със съдържанието на същия, но не е пожелал да го получи, а на
следващия ден сам е пристигнал в КРС, където му е бил връчен екземпляр от акта.
По този начин е изпълнено изискването на чл.43 ал.5 от ЗАНН.
В законния срок, на 22.12.2017 г.,
дружеството жалбоподател „******” ЕООД със седалище и адрес на управление град Г.О.,
представлявано от Б.К., депозирало в КРС писмени възражения против
констатациите на актосъставителя/л.45 от делото/.
На 02.02.2018г., след като
разгледал преписката, образувана по съставения от свидетеля А. акт за
установяване на административно нарушение, председателят на Комисията за
регулиране на съобщенията издал обжалваното наказателно постановление №
30/02.02.2018 г., с което наложил на „******” ЕООД със седалище и адрес на
управление град Г.О. имуществена санкция
в размер на 5000 лв. на основание чл.324
ал.2 пр.2 от ЗЕС във вр. с чл.79 и чл.336 /НП л.6 от делото/.
Препис от постановлението бил
връчен на наказаното дружество на 16.02.2018 г. /л.7/, което се сочи и в
писмо изх. № 09-00-62/ 28.03.18г./л.63
от делото/. На 20.02.2018 г. в срок била депозирана жалба против НП /л.3 от
делото/.
Изложената по-горе фактическа
обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
показанията на свидетелите А. и Й. /СЗ 08.05.2018г.-л.72-73/, св.Е.Х. и св.М./СЗ
18.06.18г.-л.112/, както и приетите писмени доказателства, подробно описани в
протоколи за проведените съдебни заседания.
Въз основа на така установените
факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен
съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съдът не констатира съществени
нарушения на процесуалните правила, допуснати при образуването и в хода на
административнонаказателното производство. Актът за установяване на
административното нарушение е съставен преди изтичане на давностните срокове за
административнонаказателно преследване от компетентен орган (чл.337, ал.1 от ЗЕС). Екземпляр от съставения акт е връчен на
„******” ЕООД със седалище и адрес на управление град Г.О.,
представлявано от Б.К.. На дружеството е била осигурена възможност да депозира
писмени възражения против констатациите на актосъставителя при връчване на
екземпляр от акта и да представи допълнителни писмени възражения в законния
тридневен срок от връчване на екземпляр от акта. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган (чл.337, ал.2 от ЗЕС) преди изтичането на шест
месеца от съставяне на акта за установяване на административното нарушение и на
срока на абсолютната давност за административнонаказателно преследване и
съдържа предвидените в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити.
При
издаване на наказателното постановление не е нарушено процесуалното изискване
за надлежно описание на нарушението, за посочване на обстоятелствата, при които
е извършено нарушението и на доказателствата, които го потвърждават.
Съдът не установи и допуснати
нарушения на материалния закон при издаване на обжалваното наказателно
постановление.
Едно от възраженията по
жалбата/посочено на второ място в същата/ е, че не отговаря на действителността
твърдението, че на 20.09.2017г. в гр.Г.О., на
пл.„*****” № 4, е била монтирана /разположена/ базова станция на
дружеството „******” ЕООД със седалище и адрес на управление град Г.О.,
представлявано от Б.К.. По делото безспорно се установи от безпротиворечивите
показания на свидетелите А. и Й., че същите са възприели и подробно е описана
базова станция с фабричен номер № 85420188, работеща на честота 57,1500MHz. Това е честота, за която „******”
ЕООД със седалище и адрес на управление град Г.О., представлявано от Б.К., е
получило Разрешение № 00720-01/17.07.08г./л.118 от делото/. Съгласно същото
разрешение/т.1.3-л.119/, е предвидено, че субектът, на който е дадено
разрешение може да прехвърли правото на
ползване на индивидуално определения ограничен ресурс-радиочестотен
спектър, само след предварително разрешение на Комисията съгласно „Правила за
условията и реда за прехвърляне на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс”. По
делото не се ангажират доказателства такова предварително разрешение да е било
дадено, нито се навежда подобно твърдение.
На практика фирмата „******” ЕООД , представлявана от Б.К. не е и
прехвърляла правото на ползване на индивидуално определения
ресурс/радиочестотен спектър/.Такива доказателства не се ангажират. Поради това
е несъстоятелно и твърдението на защитата, че ако има реализирано нарушение,
същото следва да е квалифицирано по чл.121 от ЗЕС. В справката, приложена на
л.132 от делото изрично се сочи, че в КРС не е постъпвало заявление за
прехвърляне на посоченото разрешение.
От свидетелските показания на св.М./СЗ
18.06.18г.-л.112/ се установи, че последният е имал намерение да изкупи
радиосъоръжения, телефони, офис, автомобили и да осъществява занапред бизнес
дейност за таксиметров превоз, какъвто е бил предмета на дейност на „******”
ЕООД. На практика от договорите, приложени на л.20, л.22 и л.23 е видно, че
определени неща действително са прехвърлени, но не и базовата станция,
разположена в офиса на пл.„*****” № 4. Дори офисът да е отдаден под наем, в
договора не е вписано, че находяща се в него вещ- разположена базова станция с
фабричен номер № 85420188, работеща на честота 57,1500MHz. също се прехвърля. Не е
прехвърлено правото на ползване на
индивидуално определения ограничен ресурс-радиочестотен спектър, тъй като за
такова действие „******” ЕООД не е имала предварително дадено разрешение.
Фактически обаче Б.К., съвместно със
свидетеля И.М. са продължили съвместно осъществяването на дейност, за която е
използван след срока на даденото Разрешение № 00720-01/17.07.08г. индивидуално
определения ограничен ресурс/радиочестотен спектър/. Св.М. посочва, че тъй като
имал проблеми за включване на собствена честота, използвана била честотата на К.-„Аз
сам няма как да я ползвам…..за това имахме уговорка с К.……….бяхме се разбрали
за това/л.112/, „ разбрахме се, че докато технически се осъществи честотата на
моята фирма, ще ползвам честотата на К.”/л.113/. М. посочва също така, че К. е
събирал парите от такси и ги е носил в централата за разпределяне на заплати,
като по този начин му помагал в приемствеността. Всичко посочено установява, че
не става дума за ползване на една радиочестота без знанието или въпреки
изричното противопоставяне на субекта, на когото е дадено Разрешение №
00720-01/17.07.08г., а именно:
представляващия дружеството жалбоподател Б.К.. Тъкмо обратното- св.М. и К.
са си поставили общи бизнес цели. Ирелевантно се явява дали К. е действал
възмездно или безвъзмездно, дали са имали сключен в писмена форма договор за
съвместна дейност. Дружеството жалбоподател, представлявано от К. е продължило
да осъществява електронни съобщения от
базова станция с фабричен номер № 85420188, работеща на честота 57,1500MHz, за което Разрешение № 00720-01/17.07.08г. е било
прекратено, считано от 27.08.17г. с изтичане на срока на неговото действие. В
тази насока са свидетелските показания на св.Е.Х., която посочва, че е била
наета от К. и че той й е заплащал възнаграждение за полагания от нея труд като
централистка- приемаща и предаваща съобщения от монтираната базова станция до
таксиметровите автомобили. Ирелевантно за настоящата отговорност е дали Х. е
престирала работна сила с трудов или друг вид договор, как е договорено това,
след като същностната характеристика на действията включва работа, за която е
заплащано от К. именно за това- да се предават съобщения на честота 57,1500MHz., а разрешението за това е било
с изтекъл срок. За това, че такива съобщения са предадени свидетелстват също
св.А. и Й.. Без правно значение е и доводът на защитата на чие име са се водили
обявените телефони за връзка с таксиметровата компания. Всеизвестно е, че титулярът няма пречка да предостави
ползването на телефонната услуга, за която заплаща, на всяко трето лице, както
и че това е твърде разпространена практика. Освен това този довод няма пряко
доказателствено значение за предаването на съобщения на честота 57,1500MHz., разрешението за което е било с изтекъл срок.
Проверена е и тезата на
жалбоподателя, изложена още с възражението по чл.44 ал.1 от ЗАНН/л.46 от
делото/, че през месец април 2017г. дружеството жалбоподател е заплатило на КРС
такси за ползване на радиочестота до края на календарната 2017г. Това твърдение
не е подкрепено с доказателства и се оборва от справката, приложена на л.134,
от която е видно, че от датата на изтичане на процесното разрешение няма
издавано разрешение за ползване на радиочестотен спектър. От дружеството
жалбоподател по сметка на КРС е постъпила сума в размер от 200лева с платежно
нареждане от м.04.2017г. за такса
радиочестотен спектър и то по спорното Разрешение № 00720-01/17.07.2008г.,
която сума е усвоена за неплатени задължения именно във връзка с това
разрешение.
Жалпоподателят е продължил и на
20.09.2017г. да осъществява електронни съобщения след прекратяване на
разрешението с изтичане на срока на същото/ м.08.2017г./, поради което следва
да бъде ангажирана отговорността му. Съгласно условията на Разрешение №
00720-01/17.07.08г., дружеството
жалбоподател „******” ЕООД има право да ползва, считано от 26.08.2002г. за срок
от 15 години ИООР/ индивидуално определен ограничен ресурс/- радиочестотен
спектър с честота 57,1500MHz., като към датата на
проверката/20.09.2017г./ този срок е
изтекъл. Този факт не се оспорва от жалбоподателя и се потвърждава от
изисканото и прието като доказателство по делото Разрешение №
00720-01/17.07.08г./л.118 от делото/.
Наказващият
орган е квалифицирал правилно нарушението и е наложил на дружеството
имуществена санкция в минималния
предвиден в закона размер от 5000 лв./чл.324 ал.2 от ЗЕС/.
Съдът приема, че конкретното
нарушение не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения по чл.324 от ЗЕС,
поради което случаят не следва да бъде квалифициран като маловажен.
Предвид
изложеното съдът следва да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 30/02.02.2018 г., издадено от Р.Ж.-председател на КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА,
с което на „******” ЕООД със седалище и адрес на управление град Г.О.,
представлявано от Б.К., е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лв. (пет
хиляди лева) на основание на основание чл.324 ал.2 пр.2 от Закона за
електронните съобщения във вр. с чл.79 и чл.336 от ЗЕС, като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване
на съобщението, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….