РЕШЕНИЕ
№ 765
гр. Пловдив, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20235300501936 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Х. К. против решение
№ 70/01.03.2023г. по гр.д.№ 1065/2022г. на РС- гр.*****, в частта, с която е отхвърлен
предявения от него иск за това „Агенция за събиране на вземания“ЕАД да бъде осъдена да
му заплати сума над уважения размер от 561,46 лева до пълния претендиран размер от
1920,68 лева, платена от жалбоподателя недължимо по недействителен договор за заем от
24.04.2019г., сключен с „Микро кредит“АД, вземанията по който са цедирани в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД. Във въззивната жалба се сочи, че решението на РС-
гр.***** в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че са налице
категорични доказателства, че жалбоподателят е изплатил освен главницата по договора за
заем, така и сума в размер от 1920,68 лева, която се явява недължимо платена. Изложени са
подробни съображения в подкрепа на твърдението за недействителност на договора за заем.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска в пълния
претендиран размер.
От „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е подаден отговор на въззивната жалба, с
който се поддържа, че решението на РС- гр.***** в обжалваната му част е правилно и
законосъобразно. Изложени са доводи в тази насока.
От въззиваемата страна „Микро кредит“АД не е подаден отговор на въззивната
жалба.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
По първоинстанционното дело са предявени искове по чл.55, пр.1 от ЗЗД и по чл.22,
вр. чл. 11, ал.1, т.9-11 от ЗПК за прогласяване нищожността на горепосочения договор за
заем и за връщане на платени по него суми при изначална липса на основание. В исковата
молба се твърди, че между Х. К. и „Микро Кредит“АД, в качеството му на кредитодател,
1
бил сключен договор за заем № 5341-0000 5761 от 24.04.2019г. за сумата от 2000 лева.
Съгласно т. 3 от договора, заемополучателя се бил съгласил да полза и допълнителни
услуги, представляващи финансиране и разсрочване на застрахователна премия по договор
за застраховка, сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД. Застрахователната
полица за застраховка „защита“ покривала следните рискове: смърт и трайна пълна
неработоспособност над 50% вследствие на заболяване. Застрахователната сума била в
размер от 2000 лева, като била разсрочена и следвало да бъде заплатена като част от всяка
погасителна вноска по кредита. К. изплатил изцяло главницата по договора за кредит.
Въпреки това и без знанието му, „Микро Кредит“АД, продали вземането по договора за
заем на „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД. С уведомително писмо от цедента, чрез
цесионера „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, изх. № УПЦ-П-МКР/5341-00005761,
К.а бил уведомен за извършената цесия. Със същото писмо от него били претендирани за
плащане 2790,57 лева. Той продължил да изплаща заема на „Агенция за събиране на
вземанията“ЕАД, като платил сума в размер от 1794 лева. Твърди се, че договор за заем №
5341-00005761 от 24.04.2019г. е недействителен, тъй като размерът на шрифта, на който бил
изготвен, бил по- малък от 12. Освен това в нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, в
договора не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент и начина
на изчисляване на годишния процент на разходите. Клаузата за заплащане на
възнаграждение за пакет допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на сключена с
посредничеството на „Микро Кредит“ АД, застраховка противоречала на материалния закон
и на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК. Петте услуги в договора не били ограничени, като
размер за всяка една и от тях и като действие. Начисляването на възнаграждението за т.нар.
„Пакет допълнителни услуги“ по своето същество представлявал разход по кредита по
смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, с което се надвишавал ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК. В
договора нямало данни „Микро Кредит” АД да е обвързан към ЗК „Уника” АД
застрахователен агент.
С подадения от „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД отговор на исковата молба
исковете са оспорени като неоснователни и недоказани. Твърди се, че шрифтът на договора
за заем е не по-малък от 12, а текстът е формулиран по ясен и разбираем начин.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК била неприложима в случая, тъй като лихвеният
процент е посочен точно и ясно и е фиксиран за срока на договора. Не било налице и
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Елементите на дълга били ясно, точно и
константно дефинирани, а процесният договор не съдържал възможности за промяна на
ГПР. Имало една предоставена допълнителна услуга, която не била в противоречие с чл.
10а, ал.1 от ЗПК. В самия договор кредитополучателят декларирал, че му е обяснено и той
разбира, че „сключването на застраховка, както и ползването на допълнителната услуга, не
са задължителни предпоставки за предоставяне на заема“. Твърдението, че застраховката
представлява разход по кредита и затова трябва да бъде включена в изчисляването на ГПР
било абсолютно невярно. Застрахователният договор бил отделен договор спрямо основния
такъв за отпускане на заем. Той бил сключен с друго юридическо лице, а именно
Застрахователна компания „УНИКА Живот“ АД, а не с кредитора „Микро Кредит“ АД.
Сумата, заплатена на „УНИКА Живот“АД от „Микро кредит“ АД от името и за сметка на
К., била надлежно дължима към „Микро кредит“ АД, съответно към „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, след извършената цесия между последните две дружества. Заемателят
твърдял, че главницата по договора за заем била изплатена в цялост, но не сочел никакви
доказателства за такова плащане. Заявено е и възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземането, за което е предявен искът по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
От приетите по първоинстанционното дело писмени доказателства: договор за заем
№ 5341-0000 5761 от 24.04.2019г., погасителен план към договора, искане за заем, общи
условия към договор за заем CrediGo, се установява, че по силата на сключения на
24.04.2019г. договор за заем на жалбоподателя е била предоставена сумата от 2000 лева, при
ГПР от 50,00%, възнаградителна лихва в размер от 30,94%, и за срок от 18 месеца. Общо
дължимата от заемателя сума е посочена в размер от 2525,04 лева. Постигнато е съгласие
заемателят да ползва допълнителни услуги, представляващи финансиране и разсрочване на
2
застрахователна премия по договор за застраховка, сключен с посредничеството на „Микро
Кредит“ АД. На същата дата е сключен договор за допълнителни услуги към договор за заем
№ 5341-0000 5761, а именно договор за застраховка за срока на договора за кредит, по който
дължимата застрахователна сума е в размер от 2000 лева. С рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземане (цесия) от 16.01.2015г. „Микро Кредит“АД е цедирал в полза на
„Агенция за събиране на вземанията“ЕАД свои вземания, включително и тези по договора за
заем от 24.04.2019г.. За извършената цесия К. е уведомен с писмо изх. № УПЦ-П-МКР/5341-
00005761 от 13.02.2020г., получено от него на 20.02.2020г..
С решение № 70/01.03.2023г. по гр.д.№ 1065/2022г. на РС- гр.***** договор за заем
№ 5341-0000 5761 от 24.04.2019г. е прогласен за нищожен на основание чл.22 от ЗПК. В
тази му част първоинстанционното решение не е обжалвано, влязло е в сила и е
задължително за настоящия състав на ПОС. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, кредитополучателят дължи само чистата
стойност на кредита, но не и лихви или други разходи по кредита. Спорен в настоящето
въззивно производство е въпросът относно това в какъв размер са платените от
жалбоподателя суми по договора за заем.
По настоящето дело е прието заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице В. Ш., от
което се установява, че до датата на договора за цесия жалбоподателят е платил на „Микро
кредит“АД суми в общ размер от 1551,56 лева, а след тази дата- суми в размер от 1920,68
лева, или общо 3472,24 лева. След приспадане на главницата / чистата стойност на кредита/
от 2000 лева, недължимо платена се явява сума в размер от 1472,24 лева. Ето защо,
обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено в частта, с която искът по чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата между пълния претендиран размер от 1920,68 лева
и сумата от 1472,24 лева, като бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен за
разликата над уважения размер от 561,46 лева до 1472,24 лева.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, в полза
на жалбоподателя следва да бъде присъдена 910,78/1359,22- ра част от направените от него
разноски, които са в общ размер от 210,88 лева, а именно сума в размер от 141,30 лева; в
полза на въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ЕАД следва да бъде
присъдена 448,46/1359,22- ра част от определеното от съда юрк.възнаграждение в размер от
100 лева, а именно сума в размер от 33 лева. В полза на въззиваемата страна „Микро
кредит“АД не следва да бъдат присъдени съдебни разноски, тъй като искът, който е предмет
на разглеждане в настоящето въззивно производство, не е предявен против това дружество,
от същото не е реализирана никаква правна защита, а и адвокатът, за който е представен
договор за правна защита и съдействие- адв.С. Д., не е осъществил никакви действия по
процесуално представителство на това дружество. В полза на пълномощника на
жалбоподателя адв.К. К. по първоинстанционното дело е определено адв.възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 400 лева за реализираната правна защита по иска по чл.55 от
ЗЗД, от които са й присъдени 117 лева. Съобразно с крайния изход на спора по този иск ще
следва да й бъдат присъдени още 189 лева / 1472,24/1920,68- ма част от 400 лева е равна на
306 лева, от които следва да бъдат приспаднати вече присъдените 117 лева/. В
производството по настоящето дело за адв.К. ще следва да бъде определено
адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 500 лева, от които дължими се явяват
335 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 70/01.03.2023г. по гр.д.№ 1065/2022г. на РС- гр.*****,
в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск за това „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД да бъде осъдено да му заплати сума в размер над 1472,24 лева до пълния
предявен размер от 1920,68 лева, претендирана от жалбоподателя като недължимо платена
3
по недействителен договор за заем от 24.04.2019г., сключен с „Микро кредит“АД,
вземанията по който са цедирани в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД.
ОТМЕНЯ решение № 70/01.03.2023г. по гр.д.№ 1065/2022г. на РС- гр.*****, в частта,
с която е отхвърлен предявения от него иск за това „Агенция за събиране на вземания“ЕАД
да бъде осъдена да му заплати сума над размер от 561,46 лева до размер от 1472,24 лева,
претендирана от жалбоподателя като недължимо платена по недействителен договор за заем
от 24.04.2019г., сключен с „Микро кредит“АД, вземанията по който са цедирани в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД, като вместо това
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес
на управление: гр.*****, да заплати на Х. Д. К. от гр. *****, ул. „*****, ЕГН: **********,
сумата от 910,78 лева, явяваща се разлика между подлежащите на връщане 1472,24 лева и
присъдените с първоинстанционното решение 561,46 лева и представляваща недължимо
платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по Договор за заем
CrediGo № 5341-0000 5761 от 24.04.2019г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума от 910,78 лева, считано от датата на подаване на исковата молба- 23.08.2022г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес
на управление: гр.*****, да заплати на Х. Д. К. от гр. *****, ул. „*****, ЕГН: **********,
сумата от 141,30 лева- съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Х. Д. К. от гр. *****, ул. „*****, ЕГН: ********** да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****,
сумата от 33 лева- юрк.възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес
на управление: гр.*****, да заплати на адвокат К. Й. К. от Адвокатска колегия – ****, с
личен номер ***** и с адрес на упражняваната дейност: гр. *****, сумата от още 189 лева-
адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за процесуално представителство в
първоинстанционното производство, освен присъденото от Районен съд- *****
адв.възнаграждение в размер от 117 лева, както и сумата от 335 лева- адв.възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗА за процесуално представителство във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4