№ 602
гр. Велико Търново , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ в публично заседание
на единадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20204110201702 по описа за 2020 година
Производство по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. А. М. от гр. Велико Търново против Наказателно
постановление № 2020-1739-25-044 от 09.07.2020 г. на Директора на ОДВМР гр.
Велико Търново, с което за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ му е
наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева. Претендира се
негова отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
Страните, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не вземат
становище по жалбата.
Жалбоподателят е депозирал писмено такова.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
С Наказателно постановление № 2020-1739-25-044 от 09.07.2020 г. на Директора
на ОДВМР гр. Велико Търново на жалбоподателя С. А. М. на основание чл. 209а, ал. 1
от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00
1
/триста/ лева, затова, че на 18.04.2020 г., около 17:20 часа, при извършена проверка от
служители на Районно управление МВР – Велико Търново било установено, че същият
се намирал на открито обществено място - разклон ВТР-1040 за "Петропаловски
манастир" гр. Лясковец и с. Арбанаси, без поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, в
това число кърпа, шал и др., с което не изпълнил въведената с т. 9 от Заповед № РД-01-
124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването противоепидемична мярка.
Наказателното постановление е издадено на осн. чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз
основа на постановление на ВТРП от 27.05.2020 г., с което е отказано образуването на
досъдебно производство и е прекратена преписка вх. № 1405/2020 г. на ВТРП,
образувана за престъпление по чл. 355 от НК.
За да откаже образуването на наказателно производство наблюдаващият
прокурор е приел, че деянието, макар и формално да съдържа признаците от
обективната и субективната страна на престъплението по чл. 355 от НК, поради своята
малозначителност разкрива явно незначителна обществена опасност, поради което
съгласно чл. 9, ал. 2 от НК, не е престъпно.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по
делото писмени доказателства.
С оглед на установено се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице,
в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по
същество е основателна.
При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е
винаги инстанция по същество - чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон.
При извършване на посочената проверка, съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до накърняване правото на защита на санкционираното
лице и имащо за последица отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Въз основа на посочената фактическа обстановка административно-
наказващият орган е приел, че е нарушен чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето и на
основание същата разпоредба е наложил административно наказание "глоба" в размер
2
на 300 лева.
Посочената фактическа обстановка в обстоятелствената част на наказателното
постановление не съответства на посочената норма, като правна квалификация на
деянието. Вместо да посочи в пълнота и да прецизира материално-правните норми,
които са нарушени от жалбоподателката, административно-наказващият орган е
посочил частично правната квалификация на деянието – чл. 209а, ал. 1 ЗЗ - с което на
практика не е посочил нарушените законови разпоредби с извършеното деяние.
Съставът на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа няколко отделни хипотези респективно
препращания към различни норми – чл. 63, ал. 4 или 7, чл. 63а, ал. 1 или 2 от ЗЗ.
Следователно съставът на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ няма самостоятелно приложение, а
следва да се привърже към някоя от посочените норми, което задължава
административно-наказващият орган да прецизира правната квалификация на деянието
и да посочи във връзка с коя друга норма квалифицира претендираното нарушение. В
това не е сторено.
С тези пропуски и несъответствия не е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т.
6 ЗАНН за посочване на законовите разпоредби, които са нарушени. Посоченият порок
следва да се окачестви като неотстранимо съществено процесуално нарушение,
опорочаващо формата на издаденото наказателно постановление и ограничаващо
правото на защита, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.
По изложените съображения жалбата се явява основателна, а наказателното
постановление подлежи на отмяна.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2020-1739-25-044 от 09.07.2020 г. на
Директора на ОДВМР гр. Велико Търново, с което на жалбоподателя С. А. М., с ЕГН
**********, от гр. Велико Търново, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е
наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
3
страните, пред Административен съд – гр. Вeлико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4