Решение по дело №73/2017 на Окръжен съд - Силистра

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 117

гр. Силистра, 13.12.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев

При секретаря Мирена С., като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 73/2017 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Иискове с правно основание чл. 79 и чл 266 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД,

Ищецът – „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ- ТУТРАКАН” ЕООД, със седалище гр. Тутракан Адрес на управление: ул. „Трансмариска” № 101 ЕИК118506069, представлявано от управителя д- р НЕДКА ГЕОРГИЕВА ЦВЕТКОВА, желае съда да осъди НЗОК, гр. София да заплати на „МБАЛ-Тутракан” ЕООД сумата от 33815 /тридесет и три хиляди осемстотин и петнадесет/ лева, представляваща стойността на извършено лечение от „МБАЛ Тутракан” ЕООД, на пациенти по клинични пътеки за м. март 2016г., незаплатено от НЗОК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът - НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА с адрес: гр.София 1407, ул. „Кричим” № 1, Булстат *********, представлявана от Управителя д-р Глинка Комитов чрез Районна здравноосигурителна каса гр.Силистра Адрес: гр. Силистра, ул. ”Партений Павлович” № 3, изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции. Ответникът не оспорва изложената в молбата фактическа обстановка, но намира, че не дължи претендираната от ищеца парична сума на посоченото основание, тъй като същата надхвърляла лимитативно определените размери на месечната стойност на извършваните от ищеца дейности регламентирани съобразно ЗБНЗОК, и подписано между страните допълнително споразумение от 28.01.2016г. към договор № 190603/24.02.2015г., за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Претендира деловодни разноски.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното:

Страните по делото са били в облигационни отношения възникнали по силата на ЗЗО /Закон за здравното осигуряване/, ЗБНЗОК за 2016г., ПМС №57/16.03.2015г., за ЛЗ, сключен между тях договор № 190603/24.02.2015г., и допълнително споразумение № А1906-15/28.01.2016г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ищеца в качеството на изпълнител, а ответника в качеството на възложител. Според посочената нормативна уредба уреждаща обществените отношения свързани със здравеопазването и дейността на лечебните заведения НЗОК им възлага да извършват присъщите им дейности, чиято цена заплаща след отчитането им. Конкретните стойности за всяко отделно лечебно заведение се определят в нарочни договори, в които са посочени и месечни лимити ограничаващи размера на средствата – респективно броя на услугите извършени през съответния период. До края на месец март 2016г. тази нормативна уредба е давала възможност за прехвърляне на дейности, съответно суми към предходни месеци, когато се случи определения лимит да бъде надхвърлен. По този начин е бил уреден въпроса със спешните и неотложни дейност, които всяко лечебно заведение се налага да извършва с оглед предмета си на дейност, и които няма как да се предвидят и поставят в конкретни количествени рамки за даден период. В извънреден брой на ДВ от 31.03.16г. е обнародвано Решение от 29.03.16г. на НС на НЗОК, с което са въведени допълнения на НРД 2015г., лишаващи лечебните заведения от възможността за прехвърляне на дейности, съответно суми към предходни месеци. Именно във връзка с влизането в сила на тази разпоредба ответникът – НЗОК отказал да заплати на ищеца процесните суми позовавайки се на обстоятелството, че представляват цена на дейности извършени през месец март 2016г. над определения договорен лимит и липсата на възможност такива да се пренасочат от средствата предвидени за следващия отчетен период – месец април 2016г.

Предмет на настоящия правен спор е стойността на част от дейностите извършени от изпълнителя през месец март 2016г. във връзка със задълженията му по коментирания договор представляващи оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Между страните не е спорно, че изпълнителя по договора е извършил процесните дейности, не е спорна цената на предоставените медицински услуги, както не е спорно и обстоятелството, че тя не е заплатена от възложителя. Ищецът – изпълнител претендира плащане за извършените дейности, а ответникът възложител намира, че такова не се дължи от него, тъй като същите са извършени извън нормативно и договорно определените месечни лимити, а след 31.03.2016г. липсва нормативно уредена възможност за отчитане на надлимитни дейности за последващ период.

От приложените, като писмени доказателства седмични справки за достигнато изпълнение на съответните месечни стойности за месец март 2016г. може да се установи, че през процесния период ищецът е бил уведомяван регулярно от ответника за движението на разходите направени във връзка с извършваните през месеца болнични дейности през втората половина на месец март 2016г. вече е бил наясно с обстоятелството, че ще надхвърли определения месечен лимит на дейностите плащани по клинични пътеки.

От приетите, като писмени доказателства заверени копия от направления за хоспитализация /листи от 120 до 188/, удостоверяващи именно процесните надлимитни дейности за месец март 2016г. извършени от „МБАЛ - - Тутракан“ ЕООД, може да се установи, че всички приети за лечение пациенти са с диагнози обуславящи спешност на хоспитализацията, което не се оспорва от ответника.

От приетото, като писмено доказателство писмо изх. № 351 от 11.04.2016г. е видно, че ищецът е поканил ответника да му преведе търсената сума – предмет на настоящия осъдителен иск.

От правна страна

Съдът намира исковата молба за допустима предвид на това, че исковете са предявени от активно легитимирано лице имащо правен интерес от производството. Разгледани по същество съдът намира основния и акцесорния искове за основателни по следните съображения:

Спор по фактите относими към предмета на доказване в настоящото производство няма. Спорът е относно това дължи ли ответника претендираните суми, предвид на това, че дейностите чиято цена се претендира действително са извършени от изпълнителя - ищец или не предвид надхвърления договорен между страните лимит. Важно значение за решаването на този спор според съда има обстоятелството, че преди процесния период – месец март 2016г. правния режим регламентиращ коментираните обществени отношения е давал възможност съобразно правилата на ПМС №57/16.03.2015г., на лечебното заведение да прехвърли отчетената в повече дейност извършена през месец март 2016г., към месечната стойност за м. април 2016г. Тази практика е давала възможност при наличие на наплив от множество пациенти със спешни нужди от лечение, които няма как да се отложат и планират във времето същите да бъдат лекувани, а стойността на извършените в тази връзка болнични услуги да се прехвърли към следващия отчетен период и да се заплати на лечебното заведение тогава. Именно в края на коментирания период тази възможност е препятствана от въведените в публикуваното в извънреден брой на ДВ от 31.03.16г. Решение от 29.03.16г. на НС на НЗОК, с което са въведени допълнения на НРД за 2015г., лишаващи лечебните заведения от възможността за прехвърляне на дейности, съответно суми към предходни месеци. По делото е установено, че всички дейности чиято цена се претендира от ищеца са именно спешни случаи недаващи възможност за планиран и отложен прием на пациентите. В тази връзка съдът напълно кредитира довода на ищеца, че тъй като Решението на НС на НЗОК е публикувано в ДВ на 31.03.2016г., когато дейността за месец март 2016г. вече е била извършена това е лишило ръководството на болницата от възможността да регулира потока на пациенти в рамките на определената месечна стойност за месец март. Ето защо и предвид законово установена до тогава възможност отчетена цена на надлимитните дейности да се заплати чрез прехвърляне на средства от последващ период съдът приема, че ищецът е нямало как да предвиди измененията в правната рамка засягащи и действията му през месец март. Макар коментираната правна норма да действа занапред тя препятства възможността със средства предвидени за месец април да бъдат заплатени дейности извършени през месец март, каквито са именно процесните, и което до този момент е било възможно. Предвид изложеното съдът намира, че след като ищеца в качеството си на страна по процесния договор е бил лишен от една съществуваща до тогава договорно регламентирана възможност без да е имал възможност да съобрази действията си с настъпилите впоследствие промени следва има право на това основание да получи цената на извършените надлимитни дейности за този отчетен период – месец март 2016г. Съдът не кредитира възраженията на ответника, че ищеца е можел и е следвало да предвиди предстоящите промени в нормативните актове уреждащи дейността му и да вземе мерки за това, като ограничи приема на пациенти търсещи спешна медицинска помощ през месец март или да ги препрати към други лечебни заведения в градовете Русе или Силистра. Това е така защото самия характер на нуждата от спешна медицинска помощ е предпоставка такава да бъде указана веднага на пациента, а не да бъде връщан или изпращан в друго лечебно заведение извън пределите на град Тутракан.

По изложените съображения ОС намира главната искова претенция за основателна, което го мотивира да осъди ответника да плати на ищеца сумата представляваща цената на извършените през месец март 2016г. надлимитни дейности.

Основателността на предявеният главен иск обуславя основателността и на акцесорния такъв по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца законната лихва върху дължимата главница в размер на 33815 /тридесет и три хиляди осемстотин и петнадесет/ лева от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Предвид изхода от спора и с оглед направеното искане на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1352.60 лв. /хиляда триста петдесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща платена държавна такса съобразно представен и не оспорен списък по чл. 80 от ГПК.

Мотивиран от гореизложените съображения съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА с адрес: гр.София 1407, ул. „Кричим” № 1, Булстат *********, да заплати на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ- ТУТРАКАН” ЕООД, със седалище гр. Тутракан Адрес на управление: ул. „Трансмариска” № 101 ЕИК118506069, сумата от 33815 /тридесет и три хиляди осемстотин и петнадесет/ лева, представляваща стойността на извършено лечение от „МБАЛ Тутракан” ЕООД, на пациенти по клинични пътеки за месец март 2016г., незаплатено от НЗОК, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 11.05.2017г. - датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА с адрес: гр.София 1407, ул. „Кричим” № 1, Булстат *********, да заплати на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ- ТУТРАКАН” ЕООД, със седалище гр. Тутракан Адрес на управление: ул. „Трансмариска” № 101 ЕИК118506069, сумата от 1352.60 лв. /хиляда триста петдесет и два лева и шестдесет стотинки/ деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители.

 

                                                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:…………