Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр. Варна, 22.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14654 описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по
предявен от Н.М.А. ЕГН **********,
адрес за призоваване: гр. *************,
против „О." ЕООД ***, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Е.П.Б., иск
с правно основание чл.357 от КТ във вр.
с чл. 188 т. 2 от КТ за отмяна на наложеното със Заповед №
20-09-92/11.09.2020 г., издадена от управителя на „О." ЕООД, дисциплинарно
наказание „последно предупреждение за уволнение".
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича
претендираното право са:
В исковата молбата ищецът твърди, че ищецът по силата на трудов договор
заема длъжността „началник *****" при „О." ЕООД ***. До момента няма
дисциплинарни наказания.
Със Заповед № 20-09-92/11.09.2020 г., издадена от
управителя на „О." ЕООД, на основание чл. 188, т.2 от КТ му е наложено
наказание „последно предупреждение за уволнение". Според записаното в
заповедта, същата е издадена въз основа на докладна записка на зам.управителя
на дружеството № 231/07.08.2020 г. и след нарушаване на чл. 187, ал.1,т.3,т,7 и
т.10 от КТ и на на т.2-ра,3-та и 5-та от длъжностната характеристика, т. 6 от
Правилника за вътрешния трудов ред, и т.5 от заповед № РД-01-353/22.06.2020 г.
Счита заповедта за незаконосъобразна, постановена при
съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на
материалния закон.
Нарушенията, за които е наложено дисциплинарното
наказание са описани в 6 отделни точки. Твърди, че не е извършил нито едно от
така описаните нарушения.
Сочи, че заповедта страда от съществения порок - липса
на мотиви, който е самостоятелно и достатъчно основание за нейната отмяна. В
нея не е посочено нито кога е извършено нарушението, нито с какви конкретни
действия и бездействия то се обективира. Цитирана е само докладна записка на
заместник управителя на дружеството, без да има яснота какво е нейното
съдържание, какви са конкретните действия или бездействия и кога е извършено,
съответно установено всяко едно от тях. Липсва описание на обективните и
субективни признаци на нарушението на трудовата дисциплина, цитирани са
единствено конкретни разпоредби от КТ, без да е възпроизведено съдържанието им.
Въпреки, че двукратно поискал от управителя на
дружеството (втория път с писмена молба от 13.10.2020 г.) да му бъдат
предоставени за запознаване копия на всички документи, на които се е обосновал
при налагане на дисциплинарното наказание, до момента нямал отговор. Не е бил
запознат нито преди поканата за даване на обяснения, нито след нея с цитираната
докладна записка на зам.управителя № 231/07.08.2020 г., въпреки, че имало
разговор съвместно с управителя г-ца Е.Б. и със зам. управителя - г-н С.В..
Освен това сочи, че за част от описаните в заповедта нарушения, не са му
поискани обяснения - въпроси с такова съдържание липсвали в изпратената му
покана.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника.
В него се сочи, че в
случай, че искът е подаден в рамките на давностния срок по чл.358 ал.1 т.2 от КТ, предявеният иск е допустим. Същият обаче е неоснователен.
Счита, че наложеното с атакуваната от ищеца заповед дисциплинарно наказание, съответства на дисциплинарните
нарушения, извършени от ищеца по делото, в длъжностното му качество, както и че
същото е мотивирано. Всяко едно от 6-те нарушения на труд.дисциплина, вменено
на ищеца в Заповедта за налагане на дисциплинарното му наказание е описано със
своите обективни и субективни признаци, съобразени със задълженията му по
длъжностната му характеристика, в качеството му на Н-к „*****".
Сочи за неоснователни твърденията, че на ищеца му е отказан достъп до
документите, въз основа на които е било проведено Дисциплинарното производство.
Сочи, че работодателят е изпълнил задължението си да събере всички
доказателства, след което да ги провери и прецени, като е възможно да не се
съобрази с всички.
Сочи още, че ищеца признава в исковата си молба, че е получил покана от
работодателят си да даде писмени обяснения по повод открито срещу него
дисциплинарно производство по КТ. Дал е писмени обяснения. В тази покана, ясно
са формулирани въпросите, на които работникът дължи отговори, включително и за
опитите да се изнесат от общинското предприятие вещи собственост на О. ЕООД,
които да се ползват в лична полза на работника; неправилното водене на
присъствената форма и неправилното разпределение на обема работа, от което
работодателят е претърпял имуществени вреди. Именно на тези въпроси е отговорил
и работникът.
Ищецът признава още, че и извън тези обяснения, по негово искане,
прието от работодателят му, е бил изслушан и устно от управителя и зам.
управителя на дружеството.
Моли съда да остави в сила атакуваната заповед.
В
съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и моли да бъде
уважен.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа депозирания писмен
отговор и моли за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на сторените
по делото съдебно-деловодни разноски.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните по делото, че ищецът е в трудовоправни отношения
с ответника, при когото заема длъжността „началник *****" при „О."
ЕООД ***, както и че със Заповед № 20-09-92/11.09.2020 г., издадена от
управителя на „О." ЕООД, дисциплинарно наказание „последно предупреждение
за уволнение".
Видно от издадената Заповед № 20-09-92/11.09.2020 г.,
от управителя на „О." ЕООД, на основание докладна записка с вх.№ 23
1/07.08.2020 г. от заместник управителя на дружеството и след нарушаване на чл.
1 87 ал. 1 т.3, т.7 и т. 10 от Кодекса на труда, т.2,т. 3 и т.5 от длъжностната
му характеристика, т.6 от Правилника за вътрешния трудов ред и чл.5 от Заповед
на Министерство на здравеопазването № РД-01-353/22.06.2020 г., като са взети
предвид писмените обяснение на лицето и на основание чл. 188 т.2 от Кодекса на
труда, е наложено ДИСЦИПЛИНАРНО НАКАЗАНИЕ «ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА УВОЛВЕНИЕ"
спрямо Н.М.А. с ЕГН **********, на длъжност Началник „*****" , затова че
не изпълнява част от служебните си задълженията, а именно:
1. Системно
не изготвя план-графици за обредната зала. а е прехвърлил това си задължение на
сватбените организатори.
2. Не
изготвя авансовите графици за работа.
3. Попълва
направо форма 76, която е с невярно съдържание за служителя Н.М.
4. Не е
искал справки от счетоводен отдел за финансовото състояние на ръководения от него
отдел и не е предприемал никакви мерки за подобряването му.
5. Позволява
си грубо отношение към гражданите и към служителите в ръководения от него
отдел.
6. Не
упражнява необходимия контрол по спазване на епидемиологичните мерки при
провеждането на сватбени ритуали, като допуска голямо струпване на граждани без
предпазни маски в залата за сключване на граждански бракове.
Заповедта е връчена на 14.09.2020г.
В производството по налагане на дисциплинарно
накзание и на основание чл.193 ал. 1
от КТ, от ищеца са изискани писмени обяснения по следните въпроси:
1. Защо
през м.юли 2020 г. щатният ни обрядчик А.Р.е водила само 34 сватбени ритуала,
докато наетата по граждански договор М.К.е сключила 84 брака /включително в
дни, в които нашата служителка е била на работа/?
2. Какво е
наложило да вземете професионалният монитор от звено „Фотография" и да го
изнесете от сградата на Ритуалната зала?
3. Какво е
наложило ползването от Вас на служебния лаптоп на Бюрото за радостни услуги от
началото на м.май т.г. и изказването Ви, че ще уредите той да бъде бракуван?
4. Защо при
попълването на присъствената форма 76 за м.юли 2020 г. е отразено, че Н.М. е
идвал редовно на работа, а той всъщност е работил само 14 часа?
5. Защо от
Ваша страна е подадена невярна справка със завишен брой участия в битовите
ритуали на следните лица наети по граждански договор…
Представеин са два броя докладни записки от
зам.-ушравителя на О. ЕООД, докладни записки на служители, и пр. /справки,
подписани от ищеца, неподписани такива, пресмятания на ръка и др./
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните
изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1, т.1 от КТ исковете за отмяна на
дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” се подават в двумесечен
срок от деня на налагане на наказанието. Доколкото в настоящия случай наказанието
е наложено със заповед от 11.09.2020., връчена на ищеца на 14.09.2020г., а
исковата молба е депозирана в съда на 16.11.2020г. /понеделник, доколкото
14.11.2020г. се явява неприсъствен ден/, същата се явява подадена в срок,
поради което съдът намира производството по предявения иск с правно основание
чл.357 от КТ за процесуално допустимo. А
по същество намира следното:
С издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание – “предупреждение
за уволнение” на ищеца се цели ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя за извършени от последния множество
нарушения на трудовата дисциплина, описани в заповедта, а именно:
1. Системно не изготвя
план-графици за обредната зала. а е прехвърлил това си задължение на сватбените
организатори.
2. Не изготвя авансовите графици
за работа.
3. Попълва направо форма 76,
която е с невярно съдържание за служителя Н.М.
4. Не е искал справки от
счетоводен отдел за финансовото състояние на ръководения от него отдел и не е
предприемал никакви мерки за подобряването му.
5. Позволява си грубо отношение
към гражданите и към служителите в ръководения от него отдел.
6. Не упражнява необходимия
контрол по спазване на епидемиологичните мерки при провеждането на сватбени
ритуали, като допуска голямо струпване на граждани без предпазни маски в залата
за сключване на граждански бракове..
За да бъде уважен искът за отмяна на дисциплинарното
наказание, съдът следва да констатира незаконосъобразност на издадената заповед
на формално или материално-правно основание. В тежест на ответника е да
установи законосъобразността на уволнението, като в случай, че не успее да
проведе доказването на фактите /пълно и главно
доказване/, последиците от разпределението на доказателствената тежест са в
негова вреда.
Като част от формалната преценка на заповедта се
явява иискването за мотивираност на същата. В трайната практика на ВКС /Решение № 419 от 17.08.2010 година по гр.дело №
575/2009 на ВКС 4 Г.О. , Решение № 10 от 3.06.1994г. по гр.д. № 825/93г на ВС, 3 Г.О. и решение №
199 от 30.12.2008г по гр.д. № 4389/2008г 2 Г.О./ е посочено, че е необходимо в
заповедта да се посочат нарушителя, същността на нарушението, кога и къде е
извършено и по кой текст от Кодекса на труда се налага дисциплинарното
наказание, т.е. конкретно да е посочено какво точно е извършил или не е
извършил работника или служителя, кога и къде го е извършил, по силата на какъв
акт е бил задължен да го извърши, какъв е интереса от извършването или от
неизвършването му за работодателя, както и какво лично отношение е показал към
простъпката си.
Съдът намира, че в мотивите на заповедта са посочени
6 бр. дисциплинарни нарушения, като за никое от тях не е посочено времето /и
мястото/ на извършването им. За три от тях е посочено системно /системно не
изготвя план-графици за обредната зала, не изготвя авансовите графици за работа
и не е искал справки от счетоводен отдел за финансовото състояние на ръководения
от него отдел и не е предприемал никакви мерки за подобряването му/, като съдът
намира, че в този случай е необходимо да бъде посочен времеви период /било то
от месец, година или повече/ или конкретни случаи /повече от три, за да е
налице системност/ , който или които да бъдат конкретно проверени при
възникване на спор. За останалите дисциплинарни нарушения е абсолютно необходимо
да е посочено точно време и място и конкретен факт, който да подлежи на
доказване – кога е изготвил форма № 76, която да е с невярно съдържание
/посочването на конкретно време, но извън заповедта, не се счита за
мотивираност на заповедта/, кога си е позволил грубо отношение към служител,
към кой служител, какво точно е било грубото отношение, кога е допуснал
нарушение на противоепидемичните мерки при провеждане на сватбените ритуали –
струпване на хора и пр.
Самата липса на достатчна конкретност при описание на
нарушенията се явява липса на митиви за издаване на заповедта, като това
формално нарушение води до незаконосъобразност на издадената заповед само на
това основание.
Съдът намира още, че не е била спазена процедурата по
чл. 193 от КТ. Съгласно задължителната практика на ВКС - решение № 171 от
23.02.10 г. по гр. дело № 68/09 г. на 3-то г. о.; решение № 379 от 24.06.10 г.
по гр. дело № 410/09 г. на 4-то г. о.; решение № 363 от 10.01.12 г. по гр. дело
№ 354/11 г. на 3-то г. о.; постановени по реда на чл. 290 ГПК, работодателят не
е длъжен да уведомява работника, че е започнал процедура по ангажиране на
дисциплинарната му отговорност. Съдът намира, че в това число не е налице и
задължение на работодателя да предостави на работника/служителя всички докладни
и документи, въз основа на които е започнала процедурата. Достатъчно е само да
бъдат поискани и съответно дадени обяснения от работника или служителя по
повод конкретното нарушение.
От доказателствата по делото се установява, че въпросите,
по които са изискани и получени обяснения на работника/служителя не съвпадат с
нарушенията, за които е било наложено дисциплинарното наказание. Единственото
съвпадение се явява т.4 от обясненията и т. 3 от заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание, а именно факта, че ищецът е попълнил форма 76 с
невярно съдържание по отношение на служителя Н.М.. Неизискването на обяснения от
работника/служителя по 5 от 6-те бр. дисциплинарни нарушения, посочени в
заповедта, е грубо нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарно
наказание на ищеца. Изскването на обяснения по една от точките не може да се
приеме за изпълнение на процедурата по чл. 193 от КТ и не може да санира заповедта
за налагане на дисциплинарното наказание.
Отделно от това съдът намира, че от дисциплинарната
преписка не се установява реалното извършване на посочените в заповедта
дисциплинарни нарушения. Следва да се посочи, че докладната на зам-управителя
може да служи за повод за образуване на дисциплунарното производство, но не
представлява доказателство за изложените в нея факти /тя представлява само
твърдения/. Докладната от Д.К.Х.от 24.04.2019г. за психически тормоз, унизяване
и обида, не съдържа твърдения за конкретни факти, които да бъдат разследваи и
доказани в производството по налагане на дисциплинарно наказание. «Възмущението» от 27.02.2020г. от Гергана
Стайкова също не съдържа конкретни факти за конкретно грубо отношение. Същите
представляват твърдения, а не доказателства, а освен това доказателствата са за
факти, а те съдържат изразяване на само лични чувства и впечателения.
Не се доказва нито едно от нарушенията, посочени в заповедта:
Не се доказва, че ищецът системно не изготвя
план-графици за обредната зала, а е прехвърлил това си задължение на сватбените
организатори. Липсват изобщо представени план-графици, а в случай, че същите са
представени, следва същите да съдържат подписи на лица, различни от ищца.
Липсва доказване и че авансовите графици за работа се
съставят от други лица.
По въпроса за попълването на форма 76, за служителя Н.М.,
не става ясно от къде се доказва, че същата е с невярно съдържание. Не са представени
никакви доказателства, че фактите, които са се осъществили в действителността
са различни от посоченото в справката.
Не се доказва и неизпълнение на задължението на ищеца
да изисква справки от счетоводен отдел за финансовото състояние на ръководения
от него отдел и за непредприемане на мерки за подобряването му. Това задължение
е твърде общо. Не са посочени конретни нарушения.
Както вече беше посочено по-горе грубото отношение
към гражданите и към служителите в ръководения от него отдел следва да бъде
доказано /а не само твъдяно в докладни/, като освен това бъде посочено точното
време, място и конкретна обида или грубост, която ищецът е допуснал.
Твърдението за неупражняване необходимия контрол по
спазване на епидемиологичните мерки при провеждането на сватбени ритуали, като
допуска голямо струпване на граждани без предпазни маски в залата за сключване
на граждански бракове се появява едва в заповедта за налагане на дисциплинарно
налазание. Не е посочено кога е допуснато конкретното нарушение /струпването на
хора без маски/ и не е доказано същото.
Единственото нарушение на трудовата дисциплина, което
би могло да се яви евентуално доказано /неоснователното държане на лаптопа/ не
е намерило място в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Въз основа на изложените по-горе мотиви, съдът намира, предявеният иск за
отмяна на Заповед № 20-09-92/11.09.2020 г., издадена от управителя на „О."
ЕООД, дисциплинарно наказание „последно предупреждение за уволнение", е основателен и следва да бъде уважен.
Ищецът е претендирал разноски в производството, но не
е представил списък на разноските и доказателства за извършени разноски.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата
от 80,00 лева, представляваща държавна такса, съобразно правилата на Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наложеното на Н.М.А.
ЕГН **********, адрес за
призоваване: гр. *************, със Заповед № 20-09-92/11.09.2020 г., издадена
от управителя на „О." ЕООД, дисциплинарно
наказание „последно предупреждение за уволнение", на основание чл.357 от КТ във вр. с
чл. 188 т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА „О." ЕООД ***, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя Е.П.Б., ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на
80,00 /осемдесет/ лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК и Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РЕШЕНИЕТО
да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: