Определение по дело №69383/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 32159
Дата: 14 септември 2023 г. (в сила от 14 септември 2023 г.)
Съдия: Йоанна Наскова Станева
Дело: 20221110169383
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32159
гр. София, 14.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Й. Н. СТ.
като разгледа докладваното от Й. Н. СТ. Гражданско дело №
20221110169383 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. В. М. срещу „фирма“ ЕАД и
„фирма“ ЕООД, която отговоря на изискванията за редовност и допустимост.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „фирма“ ЕАД е подал отговор на исковата
молба.
Извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК „фирма“ ЕОД е подал отговор на исковата молба.
Следва да бъде посочено, че препис от исковата молба, ведно с приложенията, с вх. №
284876/21.12.2022г. е връчен на „фирма“ ЕООД на 13.01.2023г. чрез юрк. В М - С /л. 21 от
делото/.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Исканията на ищеца по чл. 190 ГПК да бъдат задължени ответниците да представят
справки за извършени плащания по Договор за потребителски кредит №
2376145/15.04.2021г. и Договор за поръчителство от 15.04.2021г. съдът намира за допустими
и относими, поради което следва да бъдат уважени.
По искането за спиране на настоящото дело, съдът намира следното:
Действително, разпоредбата на чл. 628 ГПК задължава всеки български съд да
отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е
от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира
производството по делото, а след произнасянето на СЕС то се възобновява. Решението на
СЕС по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но също
така за всички съдилища и учреждения в Република България /по аргумент от чл. 633 ГПК/.
Когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и
пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното
разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд
трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633 във вр. с чл. 631,
ал. 1 изр. първо ГПК, тъй като решението на СЕС ще бъде задължително не само за съда,
отправил преюдициалното запитване, но и за всички съдилища и учреждения в държавата-
членка. След като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните за двете дела
1
въпроси, за втория съд не възниква задължение за отправяне на запитване по същите
въпроси, а следва да спре производството пред себе си до произнасянето на СЕС.
Съдът намира, обаче, че в случая не са налице предпоставки за спиране на
настоящото дело, доколкото по така поставените от СРС, 27-ми състав, въпроси вече са
налице произнасяния на СЕС за тълкуване на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО,
дадени с решения на СЕС по дела: С-453/10, С -377/14, С -448/17, С -290/19, и решение на
СЕС по съединени дела С-224/2019 и С-259/2019. Поради което не са налице предпоставки
за спиране на делото и искането следва да бъде оставено без уважение.
В този смисъл е и Определение № 1593 от 26.04.2023г. на ОС - В по в. ч. гр. д. №
781/2023г., Определение № 1561 от 24.04.2023г. на ОС - В по в. ч. гр. д. № 673/2023г.,
Определение № 1681 от 4.05.2023г. на ОС - В по в. ч. гр. д. № 784/2023г. Определение №
1682 от 4.05.2023г. на ОС - В по в. ч. гр. д. № 787/2023г.
Определение № 649 от 2.08.2023г. на ОС - Д по в. ч. гр. д. № 511/2023г., Определение № 662
от 9.08.2023г. на ОС - Д по в. ч. гр. д. № 512/2023г., Определение № 663 от 9.08.2023г. на
ОС - Д по в. ч. гр. д. № 552/2023г. Определение № 1289 от 31.05.2023г. на ОС - П по в. ч. гр.
д. № 1387/2023г., Определение № 1921 от 18.05.2023г. на ОС - В по в. ч. гр. д. № 832/2023г.
и др.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 05.02.2024г. от 13:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис
от отговора на исковата молба, ведно с приложенията, подаден от „фирма“ ЕАД, както и
отговорът на исковата молба от 21.03.2023г., подаден от „фирма“ ЕООД, на ответника
„фирма“ ЕАД- препис от молба с вх. № 59795 от 02.03.2023г., подадена от А. М..
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „фирма“ ЕАД в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представят справка за извършени от А. В. М.
плащания по Договор за потребителски кредит № 2376145/15.04.2021г. Непредставянето на
документа ще се преценява по чл. 161 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „фирма“ ЕООД в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представят справка за извършени от А. В. М.
плащания по Договор за поръчителство от 15.04.2021г., както и заверено копие от Договор
за поръчителство от 15.04.2021г. Непредставянето на документите ще се преценява по чл.
161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на делото до произнасяне на СЕС с
окончателен съдебен акт по дело № С-714/22.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е от А. В. М. срещу „фирма“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл.
2
55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 200 лева, представляваща платена лихва по
нищожен Договор за потребителски кредит № 2376145 от 15.04.2021г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба- 21.12.2022г., до окончателното
изплащане на сумата.
Предявен е от А. В. М. срещу „фирма“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1098,05 лева, представляваща платено
възнаграждение за поръчител по нищожен Договор за поръчителство от 15.04.2021г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба- 21.12.2022г., до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът А. М. твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № 2376145 от
15.04.2021г., сключен с „фирма“ ЕАД, по силата на който е получила кредит в размер на
2050 лева при срок на кредита от 24 броя месечни вноски. Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 1 от
договора е следвало да сключи договор за поръчителство с „фирма“ ЕООД с цел да бъде
обезпечен договора й за кредит. На 15.04.2021г. била сключила договор за поръчителство с
„фирма“ ЕООД, по който е следвало да заплати сума от 2824,56 лева, разпределена на 24
месечни погасителни вноски. Общата погасителна вноска по двата договора била в размер
на 223,94 лева. Сочи, че на 28.05.2021г., на 28.06.2021г., на 27.07.2021г., на 27.08.2021г., на
30.09.2021г., била заплатила обща погасителна вноска на двете ответни страни в размер на
от по 223,94 лева всяка. На 11.10.2021г. била сключила Договор за кредит № 2454357 от
11.10.2021г. с „фирма“ ЕАД, по който е следвало да получи сумата от 3169,02 лева. С
посочената сума била погасила задълженията си по Договор за потребителски кредит №
2376145 от 15.04.2021г., като от сумата от 3169,02 лева била удържана 2228,35 лева.
Поддържа, че общата сума, която била изплатила по договора за потребителски кредит от
15.04.2021г. и по договора за поръчителство била 3348,05 лева, от която 2050 лева-
главница, 200 лева- лихва и 1098,05 лева- възнаграждение за поръчител. Счита, че Договор
за потребителски кредит № 2376145 от 15.04.2021г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Намира, че договорът за поръчителство,
сключен с „фирма“ ЕООД бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал.
1 и чл. 146 ЗЗП. Сочи, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания
по чл. 22 ЗПК, тъй като липсвали каквито и да е условия за прилагането на годишен лихвен
процент. Липсвало посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита
или е променлив. Не бил посочен какъв е общият размер на възнаградителна лихва за целия
период на договора и какво е съотношението му с главницата по кредита, както и таксата
гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на
действително прилагания от заемодателя. На следващо място, погасителният план не
отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Поддържа, че в договора за кредит липсва методика на
формиране на ГПР по кредита, като не било ясно какво точно е включено в процента на
ГПР освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта на такса гарант. Сочи, че след
като кредиторът, при формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем начин да посочи
какво е включено в тях. Поради което договорът бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала по договора за поръчителство, не
била включена в ГПР и ГЛП. Счита, че с предвиждането за заплащане на сумата по договора
за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че едноличен
собственик на капитала на „фирма“ ЕООД е „фирма“ АД, като основна дейност на
ответника е гаранционни сделки. Печалбата на „фирма“ ЕООД се разпределяла в полза на
„фирма“ АД. Поради което със сключването на договора за поръчителство се целяло
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се
уговаряло възнаграждение, което в последствие щяло да бъде разпределено като печалба на
„фирма“ АД. Твърди, че се цели единствено допълнително оскъпяване на договора за
кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго
правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до
недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. Счита, че посочването
3
в договора на размера на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Намира, че договорът за поръчителство от 15.04.2021г.
също е нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като се достигало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди, че е налице
липса на еквивалентност, тъй като сумата, която се претендира по договора за
поръчителство е в размер на над 100 % от сумата на отпуснатия кредит от 2050 лева.
Отделно от това сумата за поръчител се заплащала без кредитополучателя да получава нищо
насреща, напротив, бил принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то
с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. На
следващо място, твърди, че договорът за поръчителство е нищожен поради това, че се стига
до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че договорът за
поръчителство е недействителен и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП и ал. 2, т. 19 ЗЗП. Сочи,
че договорът не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „фирма“ ЕАД,
с който е посочено, че исковата молба е нередовна, доколкото молбата за освобождаване от
такса е с невярно съдържание. Твърди, че ищцата не е материално затруднена да си заплати
дължимата държавна такса и не може да се ползва от разпоредбата на чл. 38 ЗАдв. Не
оспорват сключването на Договор за потребителски кредит № 2376145 от 15.04.2021г. за
сумата от 2050 лева при ГЛП в размер на 19,65 % и ГПР в размер на 21,52 %. Не оспорват,
че всички задължения по договора са изцяло погасени. Оспорват, че договорът за кредит
нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК. Поддържат, че лихвеният процент е изрично
уговорено фиксирано число- чл. 7 на Приложение № 1, както е че погасителният план има
изискуемото се по ЗПК съдържание. Твърдят, че такса гаранция не се събира от дружеството
и не се дължи на дружеството, за да бъде включвана в ГПР. Оспорват, че сключването на
договора за предоставяне на поръчителство е задължително условие за получаване на
кредит, както и че дружеството не ограничава клиентите си да избират необезпечени
кредити, като чл. 4, ал. 3 изрично регламентирал възможността за сключване на необезпечен
кредит. Не било задължително за ищеца да избере сключването на договор с дружеството-
гарант, което било посочено и в Общите условия към договора за кредит и в самия договор
за кредит. Оспорват, че вземанията на „фирма“ ЕООД следвало да се включат в ГПР
съгласно чл. 19 ЗПК. Твърдят, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за
поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД, като „фирма“ ЕАД не е страна по договора. Оспорват
като неоснователни твърденията за нарушение на изискванията за добросъвестност,
справедливост, неравновесие в правата на страните и на добрите нрави при договора за
предоставяне на поръчителство. Твърдят, че ищецът е можел да се възползва от правото си
по чл. 29 и сл. ЗПК и да се откаже от сключения договор за кредит, без да дължи
обезщетение или неустойка или да сочи причина за отказа. Счита, че наличието на
свързаност между „фирма“ ЕАД и „фирма“ ЕООД само по себе си не води до „скрито
оскъпяване на кредита“. Не оспорват, че ищцата е направила плащания в периода от
28.05.2021г. до 30.09.2021г. Оспорват, че е погасила сума от 2228,35 лева с рефинансиращия
кредит от 11.10.2022г., като твърдят, че погасяването било в размер от 1859,33 лева.
Оспорват, че ищцата е материално затруднено лице. Искането към съда е да отхвърли
предявения иск. Претендират разноски.
Извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от
„фирма“ ЕООД, с който е посочено, че при случайна проверка в деловодството на СРС
установили за заведеното дело, като препис от исковата молба не им бил връчен. Не
оспорват, че на 15.04.2021г. бил сключен договор за поръчителство с А. М., както и че
задълженията по него са изцяло погасени. Оспорват, че за предоставената услуга са
получили 1098, 05 лева, като твърдят, че полученото възнаграждение било значително по-
малко с оглед на това че договорът бил прекратен предсрочно. Оспорват договорът за
4
кредит да нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, както и сключването на договор за
предоставяне на поръчителство да е задължително условие за получаване на кредита.
Оспорват, че вземанията на „фирма“ е следвало да се включат в ГЛП и ГПР съгласно чл. 19
ЗПК. Твърдят, че договорът за предоставяне на поръчителство бил договор за поръчка по
смисъла на чл. 280 ЗЗД, като вземанията за възнаграждение по договора възникват в полза
на фирма, а не в полза на кредитодателя фирма, който не бил страна по договора за
поръчителство. Оспорват като неоснователни твърденията за нарушение на изискванията за
добросъвестност, справедливост, неравновесие в правата на страните и на добрите нрави
при договора за предоставяне на поръчителство. Сочат, че наличието на свързаност между
„фирма“ и „фирма“ само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита“. Оспорват,
че ищцата е материално затруднено лице. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
На 13.02.2023г. е постъпила молба за спиране на делото от „фирма“ ЕАД на
основание чл. 633 вр. чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК, тъй като друг състав на СРС е отправил
преюдициално запитване до СЕС, предмет на което са същите разпоредби от правото на ЕС,
които намират приложение в настоящото производство. Сочи, че отговорите на поставените
преюдициални въпроси от СЕС ще обосноват правните изводи и правилното прилагане на
закона при решаване на настоящия спор. Твърди, че решението по делото е определящо
относно законосъобразността на разходите за допълнителни услуги, дали е приложима
санкцията за нищожност на договора за кредит при неправилно изчисление на ГПР и дали е
пропорционална санкцията при установено нарушение- нищожност на договора за кредит
при неточно посочване на ГПР и дължимост на разноски по делото. Поради което е
направено искане за спиране на делото до произнасяне на СЕС с окончателен съдебен акт по
дело № С-714/22.
На 02.03.2023г. е постъпило становище от ищеца по искането за спиране, в което е
посочено, че висящото дело пред СЕС не се явява обуславящо и не представлява абсолютна
отрицателна предпоставка за упражняване на правото на иск и за развитие на процеса по
настоящото дело. Твърди, че образуваното пред СЕС дело няма за предмет конкретен правен
спор, а по него следва да бъде дадено тълкуване на съдържанието на конкретно посочени
части от цитираните директиви, а не да бъде признато или отречено едно твърдяно право.
Сочи, че освен това, вече има формирана практика на СЕС по поставените въпроси, а
именно- решение по дело С-618/10, С-415/11 и цитираната в нето практика.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване: следните обстоятелства: че е бил сключен Договор за кредит №
2376145 с „фирма“ ЕАД, обезпечен с Договор за поръчителство, сключен между „фирма“
ЕООД, че е заплатил на ответниците посочените в договора суми за възнаградителна лихва
и възнаграждение за поръчител.
УКАЗВА на ответниците, че в тяхна тежест е да докажат: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно облигационно
правоотношение по договор за кредит, както и договор за предоставяне на поръчителство,
наличието на валидни клаузи за възнаградителна лихва и клауза за възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между
страните следните обстоятелства: че на 15.04.2021г. е бил сключен Договор за
потребителски кредит № 2376145 между „фирма“ ЕАД и А. В. М., обезпечен с Договор за
поръчителство, сключен между „фирма“ ЕООД и А. В. М., както и че задълженията и по
двата договора са изцяло погасени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
5
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(https://mediation.mjs.bg/Register/Mediators).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6