Решение по дело №367/2021 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 123
Дата: 25 ноември 2021 г. (в сила от 25 ноември 2021 г.)
Съдия: Ралица Иванова Хаджииванова
Дело: 20213600500367
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Шумен, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова

Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20213600500367 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260266 от10.06.2021г. по гр.д.№3884/2019г., ШРС е признал за установено,
че община Шумен, представлявана от кмета Л.Д.Х., дължи на ЗАД“Армеец“АД-гр.София,
представлявано съвместно от изпълнителните директори М.П.И. и В.П.К.-М., следното
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№3362/2019г. на ШРС-сума в размер на 3124лв., представляваща на
основание чл.213, ал.1 от КЗ/отм./, възстановяване на изплатено застрахователно
обезщетение на пострадало лице по застраховка „Каско“ за нанесени вреди по лек
автомобил „Мерцедес“ с рег.№*, управляван от Н.П.П., поради пропадане на автомобила на
09.10.2014г. в препятствие на булевард “*“ в гр.Ш., сума в размер на 951.09лв. мораторна
лихва за периода 11.11.2016г.-11.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.11.2019г. до окончателното й изплащане, като исковете в останалата им част
до пълния предявен размер от 3134.06лв.-главница и 954.15лв.-мораторна лихва, са
отвърлени като неоснователни и недоказани. Присъдени са и следващите се разноски.
Решението е обжалвано от община Шумен в частта, в която са уважени заявените срещу
й претенции. Жалбоподателят намира същото за неправилно-първоинстанционният съд не
бил изследвал в пълнота представените и събрани в съдебно пзаседание писмени и гласни
доказателства, приел само доводите на ищеца, поради което и не е приложил точно
материалния закон. Не се доказало , еднозначно и безспорно мястото и времето на
настъпване на събитието, както и причината за настъпването му, за да се приеме наличие на
1
причинно-следствена връзка между виновното поведение на община Шумен и нейни
служители и настъпилото застрахователно събитие. Моли, решението в обжалваната част да
бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което предявените срещу
общината искове бъдат изцяло отхвърлени. Претендира се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна „ЗАД Армеец“АД-гр.София, взема становище по
неоснователността на въззивната жалба.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
По делото е представена комбинирана застрахователна полица №0306Х0036468 и досие
по нея, съгласно които между „ЗАД АРМЕЕЦ“АД-гр.София и „Бул юнион комерс“ООД-
клон София, бил сключен договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“ за периода
13.06.2014-12.06.2015г. на лек автомобил “Мерцедес“, рама *, рег.№*.
Представена е и декларация на водач на застраховано МПС , увредено при събитие от
нарушена цялост на пътното покритие, както и от наличие на предмети, животни, вещества
и други подобни, намиращи се нерегламентирано върху пътното платно от 10.10.2014г.,
попълнена и подписана от Н.П.П.. Съгласно същата П., управлявайки сочения по-горе
автомобил на 09.10.2014г. по бул.“*“ в посока гр.В., около 20.00-20.14ч, при смяна на
лентите с цел заобикаляне на велосипедист, преминал през дълбока дупка и се повредила
предната лява джанта.
Въз основа на подадено уведомление-декрларация за щета и във връзка със сключената
застраховка бил изготвен опис на претенция от 10.10.2014г., протокол за състоянието на
автомобилни джанти, възлагателно писмо и изготвен опис-заключение по щета
№36014030100623/10.10.2014г.. Необходимите средства за възстановяване на причинените
на автомобила щети били изчислени на стойност 3124.06лв./експертиза по претенция от
10.10.2014г./, които били изплатени на доставчика на джантата-„Балкан стар Ритейл“ЕООД
на 25.11.2014г./преводно нареждане /л.38/.
На 05.03.2015г. ищцовото дружество изпратило регресна покана изх.№СЛ-2076 до
ответника община Шумен, с която го поканили да заплати доброволно на дружеството
посочената по-горе сума. Поканата е получена на 09.03.2015г..
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа
експертиза, след преминаване на ПГССХТ/бул.“*“№5“/ преди Земеделския
институт/бул.“*“№3/, водачът се насочил за престрояване от дясната в лявата лента за
движение, поради това, че пред него имало велосипедист и при предприемане на
2
изпреварването предното ляво колело на автомобила попаднало в необезопасена и
необзначена дупка, намираща се около средната част на южното платно за движение.
Вследствие на преминаване през дупката, джантата на предното ляво колело се
деформирала. Обикновено при преминаване през дупка колелото/гума с джанта/ навлизало в
ниската част на дупката и при излизане от нея, джантата се удряла в ръба на дупката,
вследствие на което се деформирал ръба на джантата. Предвид това и била налице
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и настъпилите вреди. Съгласно
същото заключение, стойността на ремонта, необходим за възстановяване на конкретния
автомобил възлиза на 3134лв. с ДДС, включително и ликвидационните разноски на стойност
10лв..
В съдебно заседание е разпитан водача на автомобила Н.П., но същият заявява, че не
си спомня за процесното ПТП, тъй като той се занимавал със щетите на всички автомобили
на фирмата, а били заведени много щети. Оттогава изминали и шест години.
При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.213 от КЗ, когато унищожаването или повредата на
застрахованата вещ са причинени виновно от трето лице, след като възстанови вредите на
застрахования посредством плащане на застрахователно обезщетение, застрахователят има
право за иска от третото лице това, което е платил на застрахования, както и да встъпи в
правата на застрахования срещу третото лице. В настоящия случай се установи наличието
на всички елементи от фактическия състав на сочената норма – между ищеца, в качеството
на застраховател и трето лице- „Бул юнион комерс“ООД-клон София бил налице валиден
застрахователен договор “Каско”/вид имуществено застраховане/ и и „Злополука“ ; в срока
на действие на договора е настъпило застрахователно събитие – повреда на предна лява
джанта на МПС, дължаща се на неравност/дупка/ на пътната настилка; настъпили са вреди
за собственика на увреденото МПС, които застрахователят е обезщетил по регистрирана
щета №36014030100623/10.10.2014г.. Налице е противоправно поведение/бездействие/ на
община Шумен в хипотезата на чл.49 от ЗЗД/ чието задължение съгласно чл.19, ал.2, т.3 от
ЗП и чл. 31 ЗП да осъществява дейностите по поддържането и ремонта му, било чрез
своите служители, било чрез други лица, на които е възложила изпълнението. Съгласно чл. 3
от ЗДП, лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, така че
да осигуряват условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда.
Нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДП сочи, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в
изправно състояние, като сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват
във възможно най - кратък срок. Според § 6, т. 37 ДР на ЗДП, "препятствие на пътя" е
нарушаване целостта на пътното е и управление на дейностите, свързани с ремонта и
поддържането на пътищата./§1, т.13 и т.14 от ЗП/ .
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не било
установено точно мястото и времето на настъпване на събитието, както и причините за
3
настъпването му,т.е че не е установена причинната връзка между виновно поведение на
служители на община Шумен и настъпилото застрахователно събитие. Съгласно чл.154,
ал.1 от ГПК всяка страна следва да докаже при условията на пълно доказване
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В случая ищцовата страна
е изплатила застрахователното обезщетение на трето за спора лице въз основа на
представена декларация на водач на застраховано МПС , увредено при събитие от нарушена
цялост на пътното покритие, както и от наличие на предмети, животни, вещества и други
подобни, намиращи се нерегламентирано върху пътното платно от 10.10.2014г. и
уведомление-декрларация за щета. В същите е посочено, че повредата на предна лява
джанта на автомобила е вследствие на попадане на автомобила върху дълбока дупка на
булевард „*“ в посока околовръстното и гр.В.. Въпреки наличието на отразяване в
текстовата част на декларацията, от схемата в същата е видно, че се касае за бул.“*“ в
гр.Ш..
В случая ответната страна в срок не е оспорила верността на подадените до
застрахователя от водача на процесното МПС заявление и декларация, а само в срок/с
отговора на исковата молба е възразила, че от същите не става ясно мястото на настъпване
на събитието/.
Доказателства, които да опровергаят описания в исковата механизъм на настъпване на
вредите - по време и начин, не са ангажирани от ответника, чиято е доказателствената
тежест за това по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Възраженията на въззиваемата страна, че не било установено времето на настъпване на
събитието, не са заявени своевременно, поради което са преклудирани и въззивният съд не
дължи произнасяне по тях. Въпреки това следва да се отбележи, че представените по
застрахователната преписка: опис на претенция , протокол за състоянието на автомобилни
джанти, възлагателно писмо и опис-заключение по щета са от дата 10.10.2014г., съответно
от тази дата са и изготвените снимки на автомобила/от които е видна деформацията на
джантата/, което е в съответствие с изложеното в декларацията и уведомлението, че
събитието е станало на 09.06.2014г.. За водача съществува задължение да уведоми
застрахователя писмено в срок от 24ч. и той е сторил това, а и съгласно отразеното в
декларацията, инцидентът е станал извън работно време.
Необходимите средства за възстановяване на причинените на автомобила щети са
изчислени на стойност 3124.06лв./експертиза по претенция от 10.10.2014г./, са били
изплатени с преводно нареждане на 25.112014г. /л.38/.
В настоящия случай ответната страна не е ангажирала доказателства, а и не твърди, че
поведението на водача на МПС е допринесло за увреждането. Липсват и каквито и да е
други данни, изключващи възможността именно сочената дълбока дупка на пътното платно
да е причина за настъпилото ПТП. Не се доказа неизправност на самия автомобил,
съответно наличие на други източници на опасност. Предвид това и изводът, който се
налага е, че дупката на пътното платно е причина за щетата по автомобила. Посоченият
механизъм на ПТП е потвърден и от заключението на вещото лице по САТЕ, съгласно
4
което, описаният механизъм обуславя настъпването на процесните повреди по автомобила.
Същият е изчислил, че за отстраняване на повредите е бил необходим ремонт на стойност
3124лв./без ликвидационните разноски на стойност 10лв./. В този смисъл искът с предмет
регрес на застрахователното обезщетение е доказан по размер.
Въззивният съд намира за неотносими и възраженията, че в предоставената
документация липсвали данни за репариране на аварирало МПС, поради невъзможност за
самостоятелно предвижване, съответно данни МПС да е спряно от движение в момента на
настъпване на застрахователото събитие, да е направен оглед на място за настъпили
увреждания,за документиране на причинената щета в момента на настъпване на
засрахователното събитие, за установяване самоличността на посочения „колоездач“, както
и за противоправни негови действия по ЗЗП.
Съгласно чл. 125, ал. 1, т. 8 от ЗДП, службите за контрол на МВР посещават мястото на
ПТП, само когато произшествието е с един участник и МПС-то не е в състояние да се
придвижи на собствен ход поради причинените му вреди, а за това липсват данни по
делото. Освен това, с оглед нормата на чл. 123 от ЗДП, в случая водачът няма задължение
да извика органите на полицията. В тази връзка, съгласно чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия
и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд не е задължително при повреди на МПС, които не са
причинени от друго МПС да се съставя протокол от органите на МВР, поради което
посочените възражения са неоснователни.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, вр. с § 7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА общинските пътища, улиците, булевардите, са собственост на общината и то от
категорията на публичната общинска собственост. Процесното ПТП е причинено от
попадането на автомобила в дупка на пътното платно на ул. "*" в гр.Ш., т.е на общински
път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗП, вр. с чл. 8, ал. 3 от закона и съгласно чл. 19, ал.1, т. 2 и
чл. 31 ЗП следва да се приеме, че ответната община следва да осъществява дейностите по
поддържането и ремонта му, било чрез своите служители, било чрез други лица, на които е
възложила изпълнението. Съгласно чл. 3 от ЗДП, лицата, които стопанисват пътищата, ги
поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път,
организират движението по тях, така че да осигуряват условия за бързо и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда. Нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДП сочи, че лицата,
които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, като сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок. Според § 6, т. 37 ДР
на ЗДП, "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и
предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението.
Водачите на МПС, движейки се по пътното платно имат право да предполагат, че се
движат по нормално поддържан път, тъй като ако пътният участък не е затворен, то той
или е изряден, или проблемните по него места са обозначени съобразно изискванията на чл.
5
167, ал. 1 ЗДП. В случая, за да бъде освободена ответната страна от отговорност за
неизправност на пътя/дупка/, то следва същата да бъде маркирана със съответните пътни
знаци, което, обаче по делото не е доказано от ответника по надлежен ред.
Ето защо и отговорността на общината следва да се ангажира по реда на чл. 49 ЗЗД,
вр. с чл. 45 ЗЗД, в качеството й на юридическо лице по смисъла на ЗМСМА, тъй като
дейностите по поддръжка и ремонт на поверените й пътища, се осъществяват от нейни
служители или други лица, натоварени за изпълнението им, които в конкретната хипотеза са
бездействали и поведението им е в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото
процесно събитие.
Ответната страна не е ангажирала доказателства досежно изгодния за нея факт, че
процесният пътен участък е включен в трасе на републикански път.
Предвид това и съдът намира, че следва да бъде ангажирана отговорността на
общината по иска с правно основание чл.213 от КЗ, за сумата 3124лв..
Не рефлектира върху този извод на съда обстоятеството, че опис-заключение по щета
от 10.10.2014г. бил подписан от Н.П.П. без да е указано качеството, в което действа -като
физическо лице или като представител на юридическо лице/чл.301 от ТЗ/. Ответната страна
сама излага твърдение в отговора на исковата молба, че П. е управител на дружеството,
собственик на автомобила. Същият се явява и водач на МПС към момента на инцидента.
Основателна се явява и претенцията за установяване дължимостта на обезщетение за
забава за периода 11.11.2016г.-11.11.2019г.. По делото е установено, че плащането на
застрахователното обезщетение е извършено на 25.11.2014г., а на 09.03.2015г. ответникът е
получил покана за възстановяване на сумата. В случая ищецът претендира обезщетение за
забава за по - късен период-11.11.2016г.-11.11.2019г., като претенцията му се явява
основателна.
Ето защо и решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в
частта, с която установителните претенции на “ЗАД Армеец“АД с правно основание чл. 422
от ГПК вр. с чл.213 от КЗ/отм./ и чл.86 ЗЗД са уважени за сумата 3124лв и за сумата в
размер на 951.09лв. мораторна лихва за периода 11.11.2016г.-11.11.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2019г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, жалбоподателят следва да заплати
на въззиваемата страна разноски в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260266 от 10.06.2021г. по гр.д.№3884/2019г. на ШРС в
6
частта, с която е признато за установено, че община Шумен, представлявана от кмета Л.Д.Х.,
дължи на ЗАД“Армеец“АД-гр.София, представлявано съвместно от изпълнителните
директори М.П.И. и В.П.К.-М., следното вземане, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3362/2019г. на ШРС-сума в размер на
3124лв., представляваща на основание чл.213, ал.1 от КЗ/отм./, възстановяване на изплатено
застрахователно обезщетение на пострадало лице по застраховка „Каско“ за нанесени вреди
по лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№*, управляван от Н.П.П., поради пропадане на
автомобила на 09.10.2014г. в препятствие на булевард “*“ в гр.Ш., сума в размер на
951.09лв. мораторна лихва за периода 11.11.2016г.-11.11.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.11.2019г. до окончателното й изплащане и са присъдени
разноски.
ОСЪЖДА община Шумен да заплати на ЗАД“Армеец“АД-гр.София, деловодни
разноски в размер на 100лв. за настоящата инстанция.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7