№ 81
гр. Свиленград, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200241 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №BG2022/1000-346 /НП
от 18.04.2022 година на Заместник Директор на Териториална Дирекция
Митница Бургас към Агенция Митници, с което на Х. Б. Ч./H.B.C./, роден на
**********г.в Турция за нарушение на чл.238в, ал.1 от Закона за
митниците/ЗМ / на основание чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е
наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 950,00 лв.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал
жалбоподателя,който обжалва горе цитираното в законно предвидения за това
срок. Същият в жалбата си твърди,че обжалваното НП било
неправилно,необосновани и издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила и в противоречие на закона. Оспорва извършеното
нарушение от негова страна,като твърди,че не били изяснени всички факти и
обстоятелства по случая,а наложеното наказание било незаконосъобразно и
несправедливо. По изложените доводи моли съда да отмени обжалвания
акт,като претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. От
пълномощника му адв.Г. е постъпило писмено становище в което подържа
1
жалбата по изложените в нея доводи. Моли съда да отмени обжалваното НП
,а в условията на алтернативност моли съда да измени същото до минимално
предвидения от закона размер на наказанието. Претендира присъждане на
направените от жалбоподателя разноски.
Административнонаказващият орган /АНО/ - Заместник Директор на
Териториална Дирекция Митница Бургас към Агенция Митници чрез
процесуалният си представител ,оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за
правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено изцяло.
В съдебната фаза ангажира гласни и писмени доказателства.Претендира
присъждане на юр.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна :
На 24.01.2022год. около 15,00часа на Митнически пункт Капитан
Андреево на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” на път от
Република Турция за Република Румъния пристигнал автобус марка Сетра на
фирма Перла с рег.№34RА1825,управляван от турският гражданин и настоящ
жалбоподател по делото. В автобуса пътували 7души,които били с редовни
документи.
По същото време на работа на горепосочения МП изпълнявал служебните
си задължения митническия инспектор св.К. Люб. М. и св.Ел. К. М.. Преди
предприемане на митническа проверка, св.К. Люб. М. и св.Ел. К. М.,
приканили лицата да обявят и да декларират носените от тях стоки –вкл.
акцизни такива и валутни ценности, в отговор на което ,нито водача ,нито
пътниците не декларирали ,че пренасят такива.
Св.К. Люб. М. се усъмнил в големината на климатичната уредба на тавана
на автобусът,поради което насочил същият до трасе „Входящи товарни
автомобили“ за пролъчване с рентгенова апаратура.
След извършения рентгенов контрол от служителя Петър Петев била
отбелязана зона с подозрения на същото място,което възбудило подозренията
на митническия служител М..
2
На основание чл.16, ал.1, т.1 от ЗМ, митническият служител св. св.К. Люб.
М. и св.Ел. К. М., извършили митническа на автобуса и багажа на
пътуващите в него пътници и водач, при която на мястото с
подозрение,отбелязано при рентгеновия контрол ,на тавана на автобуса ,след
като била премахната климатичната уредба и повдигната нагоре,открили
специално пригоден тайник с размери: ширина 240см и дължина 500см. В
тайника митническите служители открили укрити осем лица,за което
уведомили гранична полиция.
На основание чл.16,ал.1,т.5 от ЗМ било изискано писмено обяснения от
водача на автобуса, надлежно преведено на български език, видно от което
същият признава,че имало скрито помещение над автобуса и той натоварил
пътниците,но фирмата към която работел няма отношение.
За извършеният физически преглед на автобуса от страна на митническите
служители бил съставен протокол за извършена митническа проверка
№257/24.01.2022г. ,в който били описани откритите лица и начина им на
укриване ,специално пригоденото място за това и неговите размери, който
протокол бил подписан , от митническите служители посочени по-горе,така и
от жалбоподателя,без лицето да впише в него обяснения или възражения
относно констатираното по време на прегледа.
При този резултат от цялостния митнически контрол и след откриване на
деянието и неговия извършител, както и изясняване на механизма на същото и
неговия предмет, свидетелят К.М. пристъпил към съставянето на акт за
установяване на митническо нарушение, против нарушителя.
Това процесуалното действие се извършило присъствено – с личното
участие на нарушителя, както и на митническия служител– Е.М., след
приключване на проверката и на същата дата- 24.01.2022г.
В съставения АУАН актосъставителят, изложил подробно фактическо
описание на нарушението и изпълнителната му форма, и др. обективни
признаци, както и обстоятелствата при неговото извършване, налице са и
останалите изискуеми реквизити.
В съответствие с обективираните в акта фактически твърдения, нарушителя
бил привлечен към административно-наказателна отговорност за деяние,
представляващо „при преминаване през държавната граница използвал
превозно средство автобус подробно описан с неговите белези ,в който е
3
установено наличието на тайник по смисъла на парг.1,33 от допълнителните
разпоредби на ЗМ”, като същото правно е квалифицирано с нормата чл.
238в,ал.1 ЗМ – административно-наказателен състав, вписан и твърдян за
осъществен, с констатиращия акт /АУАН/.
АУАН е предявен –надлежно,преведен от преводача М. Ст. и връчен на
жалбоподателя -лично, който с полагане на саморъчен подпис удостоверил
получаването на екземпляр от същия. Разписката за връчване надлежно
датирана и подписана е инкорпорирана в самия акт. В същия жалбоподателя
не е вписал,че има възражения и такова съответно не е подадено в
законоустановения за това 7дневен срок.
От жалбоподателя била задържана сумата в размер на 500евро с разписка
за задържане за обезпечение по така съставения АУАН.
Сезиран с надлежно с така съставения АУАН и въз основа на същия, АНО
е издал процесното Наказателно постановление /НП/ №BG2022/1000-346
/НП от 18.04.2022 година , с което на Х. Б. Ч./H.B.C./, роден
на**********г.в Турция за нарушение на чл.238в, ал.1 от Закона за
митниците/ЗМ / на основание чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е
наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 950,00 лв.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации изложени в АУАН, както и основната правна квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган –чл.238в,ал.1 ЗМ.
Обжалваното НП е редовно връчено – на адреса на пълномощника на
жалбоподателя –на 21.04.2022г., по пощата препоръчано, с обратна разписка
–известие за доставяне, приложена л.10 от АНПр, която е надлежно датирана
и подписана, с облезяване за получаването му.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 1091/32-
246841 от 02.08.2021 година на Директора на Агенция „Митници”,
Директорите, Заместник–директорите на Териториалните дирекции и т.н.
имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за
нарушения по ЗМ.
За превеждането на откритите лица след сезиране на прокуратурата и
проведено разследване е бил внесен обвинителен акт в съда е било
образувано НОХД41/2022г. по описа на РС Свиленград ,което приключило с
4
одобряване на постигнато между страните Споразумение 19/27.01.2022,с
което подсъдимия Х.Б. Джейлан, роден на ********** година в град Малатия,
Република Турция, турчин, турски гражданин, живущ в град Истанбул, кв.
„Есенлер”, ул. 56, Република Турция, със средно образование, неженен,
неосъждан, е признат ЗА ВИНОВЕН в това че на 24.01.2022 година през
ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, област Хасково, превел през границата на
страната от Република Турция в Република България чуждите граждани -
Аленд Халил, роден на 01.01.2004 година, Заки Раидан Мурад, роден на
01.01.1982 година, Надим Омар Ахмад, роден на 25.09.1984 година, Азиз
Шамсдин, роден на 20.01.1984 година, Рожда Мохамад Заидан, родена на
01.01.1995 година и Нещиман Ахмад Зещан, родена на 10.01. 2001 година,
всички граждани на Сирия и ненавършилите шестнадесетгодишна възраст
чужди граждани Зедан Наджи, роден на 18.06.2008 година и Ремезен Амди,
роден на 01.01.2007 година, граждани на Сирия, без разрешение на
надлежните органи на властта, като за превеждането е използвал МПС -
автобус марка „Сетра” с турски регистрационен № 34RA1825 - престъпление
по чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1 от НК, поради което и на основание
чл. 280, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 54, ал. 1 от НК,съдът го е осъдил
на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година и 7 (седем)
месеца и на наказание „Глоба” в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева),като
на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил изпълнението на наложеното
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години, считано от
влизане в сила на Определението.
Видно от приобщената по делото ДСМПИС от 25.01.2022г.,жалбоподателя
работи като стюард във фирма Перла и получава месечен доход в размер на
700лева,като същият е несемеен,не притежава движимо или недвижимо
имущество на свое име.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на
писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния
процесуален ред, в хода на производството, които са напълно
безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена
стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал
достатъчно насрещни доказателства, в подкрепа на твърденията си по
жалбата. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – К.
5
Люб. М. , Ел. К. М. и Милена Александрова С., съдебният състав кредитира
изцяло с доверие, предвид липсата на противоречия , тяхната систематика и
взаимно допълване, като те са в цялостна корелация и с писмените
доказателствени средства. Според начина на формиране показанията им се
основават на преки, непосредствени възприятия на свидетелите, т.е.
представляват пряко, първично доказателство, като в съдържимата се в тях
информация е с ясна и точна конкретика за фактите, вкл. и с оглед
възпроизведените предпроцесуални признания на нарушителя. Поради това и
при липса на индиции за предубеденост на свидетелите, съдът даде вяра на
показанията на същите и ги възприема за достоверни. А досежно
доказателственият им ефект, същите са пряко относими към изпълнителното
деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му,
като потвърждават влизането на жалбоподателя в страната от Р Турция;
извършването на митническа проверка на жалбоподателя и намирането на
осем лица укрити от същия в управялваното от него МПС в специално
пригоден за това тайник.
Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства,
приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84
ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът също ги
кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът от правна страна формира следните изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано
лице и е процесуално допустима.
Преценена по същество, тя е частично основателна, за което се излагат
следващите правни съображения:
При съставянето и издаването на АУАН и НП са спазени и процесуалните
срокове, установени в чл.34 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на
службата му и в предписаната от закона форма.
В резултат на проведената служебна проверка и контрол настоящата съдебна
инстанция констатира, че в хода на административно-наказателното
6
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при издаване на НП,които да обуславят неговата
незаконосъобразност.
В съставения административно-наказателен акт е дадено точно описание на
извършеното административно нарушение и са посочени нарушените
законови разпоредби.
В случая отговорността на въззивника е била ангажирана на основание чл.
238в ал.1 от ЗМ. Същата предвижда наказание глоба от 200 до 1000 лв. за
лице, което при преминаване през държавната граница използва превозно или
преносно средство, в което е установено наличието на тайник.
Съгласно дефиницията по §1, т.33 от ДР на ЗМ "Тайник" е специално
изработена или пригодена кухина в превозното или преносното средство,
различна от кухините, които са част от оригиналната конструкция на
производителя.
Безспорно по делото се установи от свидетелските показания на разпитания
по делото митнически служители- св. К. Люб. М. , св.Ел. К. М. и св.Милена
Александрова С., че на тавана на автобуса ,след като била премахната
климатичната уредба и повдигната нагоре, митническите служители открили
специално пригоден тайник с размери: ширина 240см и дължина 500см,което
безспорно отговаря на формулираното в §1, т.ЗЗ от ДР на ЗМ, доколкото е
различна от кухините, представляващи част от оригиналната конструкция на
производителя.
Изпълнителното деяние на нарушението по цитирания законов текст се
изразява в използването, при преминаване на границата, на превозно или
преносно средство от дееца, в което е установено наличието на тайник. Т.е.
законодателят е предвидил забрана за използване на такива средства -
преносни или превозни, във връзка с действащия митнически контрол и
обществените отношения, който се охраняват по този ред, за което е
предвидил и съответната санкция.
Съставът на цитираното нарушение урежда изпълнително деяние на просто
извършване, осъществявано чрез противоправно действие. За неговата
съставомерност, релевантни и изсикуеми са два елемента - преминаване на
държавната граница, както и това преминаване да е осъществено чрез
използване на превозно или преносно средство, в което се намира тайник,
7
като относно последното понятие е налице легална дефиниция както се
посочи по горе , установена в параграф 1, т.33 от ДР на ЗМ (това е специално
изработена или пригодена кухина в превозното или преносното средство,
различна от кухините, които са част от оригиналната конструкция на
производителя).
Решаващия съдебен състав приема, че всички тези обективни признаци, са
установени по несъмнен и безспорен начин както в настоящото производство,
така и в хода на проведеното АНП. Безспорно разпитаните по делото
свидетели / св. К. Люб. М. , св.Ел. К. М. и св.Милена Александрова С. /,
чиито показания съдът кредитира като обективни, пълни и непротиворечиви
пряко потвърждават обективното наличие на създадени отвори и кухини в
конструкцията на тавана на процесното МПС,на мястото климатичната
уредба има пригодена кухина, с размери ширина 240см и дължина 500см.
Достъпа до оформената кухина, местоположението й получено в резултат на
обработка и манипулация с технически средства на съществуващи елементи
от конструкцията на тази част от автобуса дава основание да се приеме, че
същите са били пригодени като такива именно с тази цел и предназначение .
На тази доказателствена основа и установените характеристики на откритите
съществуващи кухини, съдът приема за безспорно и категорично установено,
че те представляват именно тайник по смисъла на ЗМ -§ 1 от ДР на ЗМ.
Поради това, закономерно се налага и следващия правен извод за
осъществено от обективна страна, изпълнителното деяние на нарушението по
чл. 238в ал.1 ЗМ.
Самия факт, че там са били открити осем лица,дава допълнителен аргумент
на решаващия състав да заключи, че в случая се касае именно за тайник в
смисъла изложен по - горе.
Установено е и авторство на деянието, а именно лицето жалбоподател, което
е и водач на процесния автобус, както и факта, че същия е преминал през
границата на страната с него/още повече,че самият в личните си обяснения е
признал,че той е укрил лицата в съответния тайник,за което и спрямо същият
има приключено наказателно производство-НОХД №41/2022г. по описа на РС
Свиленград .
Изложеното дава основание на съда да приема, че по безспорен начин е
установено от обективна страна извършването на твърдяното в наказателното
8
постановление нарушение от страна на жалбоподателя.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на
вината пряк умисъл - жалбаподателят е съзнавал общественоопасните
последици на извършеното от него (съзнавал е, че използва МПС в което е
бил изграден тайник, както и че е преминал през границата на страната),
предвиждал е тяхното настъпване, като от волева страна е искал те да
настъпят. Следва да се отбележи, че жалбоподателят е бил наясно с
нормативните изисквания по отношение режима на преминаване на
държавната граница, вкл. и забраната да не се използва при преминаването на
границата превозно средство в което съществува тайник. Той очевидно е
пренебрегнал и не е съобразил поведението си с това изискване, съставляващо
законовото предписание. От друга страна и в случай, че обсъжданата забрана
не му е била известна, жалбоподателят е бил длъжен и е следвало да я знае,
поради което незнанието му не изключва виновността и неговия умисъл, а и
законът не изисква непременно умисъл в поведението, в т.ч. и знание за
наличието на тайник в използвания автобус от дееца, доколкото вината може
да е във формата на непредпазливост, тъй като специалният закон не я
изключва, обратно непредпазливите деяния не се санкционират само по
изключение, а последното не е налице за конкретния административно-
наказателен състав.
С оглед изложеното се налага извода, че административнонаказващият орган
правилно и законосъобразно е установил, че жалбоподателят е осъществил
състава на нарушението по чл. 238в ал.1 от Закона за Митниците, предвид на
което административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно
и основателно.
Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя наказание е в
съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отговаря на целите по чл. 12
от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.
При тълкуване на посочената норма /чл. 28/ следва да се съобразят същността
и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН,
като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административно наказателният процес е строго регламентирана дейност,
при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като
9
прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с
НП е наложено административно наказание глоба за неизпълнение на
задължение към държавата, регламентирано в ЗМ. Поначало обществената
опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока,
тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата
при осъществяване на финансовата й дейност. Именно поради това и
нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са
във висок размер, като извършеното нарушение няма отношение при
преценката за наличието или значителността /респ. липсата или
незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в
контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от
НК. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици
представлява освобождаване на нарушителя от административно- наказателна
отговорност.
В АУАН и в НП е отбелязано, че е нарушен чл. 238в, ал. 1 от ЗМ, а тази
нормативна разпоредба притежава както хипотеза, така и санкция. Няма
пречка нарушената правна норма да съдържа едновременно както дължимо
правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на изискванията.
Сочената като нарушена разпоредба предвижда, че на виновните лица се
налага Глоба в размер от 200 лв. до 1 000 лв.
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението, което
е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е приложил
съответната административнонаказателна разпоредба на ЗМ, като се е
съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено по
вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в близък до максималния
такъв, предвиден в закона. При индивидуализацията на наказанието АНО е
посочил, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства, но
въпреки това го е наложил в максималния размер, предвиден от
разпоредбата на чл. 238в, ал. 1 от ЗМ въпреки наличието и на смекчаващи
такива. Установиха се отегчаващи отговорността обстоятелства –, наличие на
тайника и процесното деяние е способствало за извършване на престъпление
10
по чл. 280, ал. 2, т.1,т. 3 и т. 4, вр.ал. 1 от НК, т.е. в нефабрично предвидените
кухини са установени хора,който брой не е сравнително малък/8души/.
Действително обществената опасност на процесното деяние е завишена, тъй
като е налице неизпълнение на задължение към Държавата, регламентирано в
ЗМ. Но за разлика от нея обществена опасност на дееца не е завишена, тъй
като по делото не се констатира наличие на друго идентично нарушение и
предвид факта, че не е възпрепятствал или направил опит да осуети
проверката. Сравнително младата възраст на жалбоподателя също се преценя
като смекчаващо вината обстоятелство. По делото са налични доказателства
за недобро финансовото положение на жалбоподателя – работи при месечно
възнаграждение в размер на 700 лв. и няма други доходи, и за влошено
имотно състояние – не притежава недвижими имоти и МПС, видно от
Декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние,
приложена по настоящото производство. Видно от Характеристичните данни,
приложени по посоченото НОХД жалбоподателят не може да разчита на
финансова помощ и от родителите си, тъй като единият е починал,а другият е
безработен. Предвид изложеното и обстоятелството, че фактическият състав
на процесното административно нарушение разкрива белезите на формално, а
не на резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни
последици е ирелевантно за правната му квалификация, а има значение едва
при определяне на административното наказание, следва в настоящия случай
размерът на наказанието да се намали до средния законоустановен такъв, тъй
като е налице баланс на смекчаващите и на отегчаващите отговорността
обстоятелства и вземайки предвид завишената обществена опасност на
деянието и незавишената такава на дееца. За да намали размера на
наложената санкция Съдът се съобрази и с факта, че пандемията от Ковид –
19, която все още не е приключила, доведе до влошаване на икономическото
състояние на всички страни, включително и на Република Турция, както и на
всички физически и юридически лица. Не би била правилно и справедливо да
се налага санкция, която изначално е неизпълнима, тъй като идеята на
законодателя е да се въздейства възпитателно и поправително върху дееца, а
не да му се отнемат всички финансови средства и да бъде оставен на
произвола на съдбата. Отделно от това следва да се отбележи, че не става
ясно защо АНО е наложил максимално по размер наказание след като твърди
за наличие и на смекчаващи отговорността обстоятелства, което неменуемо
11
следва да доведе до определяне на по-нисък размер на санкцията от близкия
до максималния такъв/950лева/. Предвид изложеното както вече бе посочено,
Съдът намира, че Жалбата е частично основателна, поради което НП следва
да се измени, като се намали размерът на наложеното наказание „Глоба” от
950лв. на 600 лв. Така редуцираният размер на наказанието, Съдът намира за
правилен и необходим за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание – да предупреди нарушителя към спазване
на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите и юридическите лица.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 300 лв. и от страна на АНО – 80 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства
през районния и административния съд страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В
случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски, които съдът определя в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва
да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Не е налице правна и фактическа
сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в
явяване в едно съдебно заседание, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер е справедливо.
12
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде изменено
чрез намаляне размера на Глобата, следва в полза на жалбоподателя да се
присъдят част от направените по делото разноски в размер на 109,50 лв., а в
полза на АНО – 50,50лв., или по компенсация следва АНО да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя разноски в размер на 59 лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са
се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Агенция „Митници”, е отговаряла
Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице
съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”),
Съдът намира, че следва да осъди именно Агенция „Митници” да заплати
сторените в настоящото производство разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т.
4 и ал. 7, т. 2 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №BG2022/1000-346 /НП от
18.04.2022 година на Заместник Директор на Териториална Дирекция
Митница Бургас към Агенция Митници, с което на Х. Б. Ч./H.B.C./, роден на
**********г.в Турция за нарушение на чл.238в, ал.1 от Закона за
митниците/ЗМ / на основание чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е
наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 950,00 лв.
като НАМАЛЯ размера на наложеното административно наказание
„Глоба” от 950 лв. на 600 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Агенция „Митници” с
адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, ДА ЗАПЛАТИ на Х. Б.
Ч./H.B.C./, роден на **********г.в Турция , сумата от 59 лв.,
представляваща част от направени от последния разноски по АНД №
241/2022 година по описа на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
13
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14