РЕШЕНИЕ
№ 580
гр. Ямбол, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330100765 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на И. Я. Т., против „ Ти Би Ай
Банк“ ЕАД с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
сключения между тях договор за потребителски кредит № *** г. е нищожен на
основание чл.22 ЗПК, вр. с чл.10, ал.1 и 2 ЗПК и чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК, във вр.
чл.26, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на *** год. между страните бил сключен договор
за потребителски кредит за сума в размер на 10000, 00 лв., при фиксиран ГЛП в
размер на 18.37 % и ГПР в размер на 19.86%. При сключването на договора ищецът
пожелал сключване на застраховка в размер на 3503.97 лв. и застраховка в размер на
479.53 лв., като сумите се превеждали от кредитора към сметка на застрахователя,
съгласно чл.7.2.2 от договора за кредит. Така общата дължима сума по договора
възлизала на 19 847, 04 лв., която била разсрочена на 48 погасителни месечни вноски,
всяка една от тях в размер на 413, 48 лв. Твърди се, че договорът и приложенията към
него не можело да се приеме, че били сключени по ясен и разбираем начин, като
договора, застраховките, декларация, сертификат били с шрифт по-малък от 12, което
било предпоставка по силата на чл.22 ЗПК, договора да се счита за недействителен,
като шрифта не отговарял на цитираната разпоредба. Не била спазена разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, като с представения в процесния договор погасителен план се
установявало единствено броя на погасителните вноски- 48, както и падежа за всяка
една от тях, без да бъдели посочени отделно какво част от главницата, застраховката,
лихвата се погасявало с вноската. Процесния договор бил недействителен, по
1
аргумент на чл.22 ЗПК, вр. с чл.11, т.11 и т.12, вр. чл.22 ЗПК. Отделно от това в
договора не било конкретизирано кой точно компоненти били включени в ГПР, каква
била неговата структора и как се формирал същия, което било в размер с разпоредбата
на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР, като
се развиват подробни съображения. Твърди се, че клаузата на чл.7 в договора, в частта
формираща главница с включване на дължими по пакет застрахователна премия и
застраховка били неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП, като била уговорена във
връда на потребителя и не отговаряла на изискването за добросъвестност и водила до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца/ доставчика и
потребителя. Отделно от това и предвид свързаността с договора за кредит и
договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, се
заобикаляла разпоредбата на чл.19, ол.4 ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР.
Сключените застраховки били нищожни, както в процесния договор липсвала яснота и
относно лихвения процент на ден и ГЛП. Уговорката относно лихвения процент била
недействителна до степен на нищожност, поради противоречие със закона, на
основание чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Твърди се, че не била приложима
нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза от договора
обуславяла недействителност на целия договор. Иска се сключения между страните
договор за потребителски кредит от *** г. да бъде прогласен за нищожен на основание
чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със
закона.
Претендира се и присъждането на направените по делото разноски.
В депозирания в срок отговор ответното дружество твърди, че предявения иск
бил допустим, но следвало да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърди се, че
договора за потребителски кредит отговарял на изискването на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК,
като нормативното изискване било изпълнено чрез чл.11.2 от договора, като се
развиват съображения в тази насока. Било неоснователно твърдението, че била
нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като се завиват подробни
съображения. Неоснователно било твърдението, че клаузата за неплащане на
застраховка била неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, както и че заобикаляла
чл.19, ал.4 ЗПК и се развиват подробни съображения. Твърденията на ищеца относно
твърденията за нарушаване на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК били необосновани и недоказани.
Не се сочили и доказателства, за нарушаване на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК за
изискването за размера на шрифта да бъде не по-малък от 12, като се развиват
подробни съображения.
Претендира се отхвърляне на исковете, както и присъждане на разноски в
производството.
В съдебно заседание по същество ищеца се представлява от пълномощник
2
адвокат, чрез който поддържа исковете така, както са предявени и молят за
уважаването им изцяло по изложените в исковата молба съображения.Поддържат и
заявената претенция за присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл.80
ГПК.
Ответното дружество редовно призовани на посочения от тях съдебен адрес, не
изпращат законен и процесуален представител, като с подадения отговор на исковата
молба, претендират разноски и правят възражение за размера на претендираното от
ищеца адв. възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и с доклада по делото съдът е отделил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните фактите, че на *** г.
между тях е сключен договора за потребителски кредит № *** за сума в размер на 10
000, 00 лв. и същата е усвоена от кредитополучателя, при фиксиран лихвен процент от
18.37 % и ГПР 19, 86 % и срок на погасяване 48 месеца.
В самия договор е посочен погасителен план, който включва падеж на всяка
вноска, нейния размер, от които главница, лихва и остатък главница в лева.
Също така е представен информационен документ за застрахователен продукт-
защита на кредита и защита на сметките на кредитополучателите на потребителски
кредити на компания Cardif Assurance Vie SA, регистриран във Франция, лиценз №
***, чрез Кардиф Животозастраховане, клон България Cardif Assurance Risque Divers
SA, регистрирана във Франция, лиценз № ***, чрез Кардиф общо застраховане, клон
България в който е направено обобщение на основните покрития и изключения по
продукта, като не се отчитат специфичните изисквания и потребности на клиента.
Пълната информация за застрохавателния продукт, можела да се открие в пред
договорната информация и общите условия. Представена е декларация за определяне
на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към
застрахователната програма „***“ и „***“ за кредитополучатели на потребителски
кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга
„***“ , предоставена от Mediguide International от *** г., информация по чл.324-327 от
КЗ за застрахователна програма „***“ и „***“ за кредитополучатели на потребителски
кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, сертификат № *** за застрахователна
пограма и „***“ за кредитополучатели на потребителски кредити, предоставени от „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „***“ , предоставена от
Mediguide International. Застрахован по застрахователна програма „***“ и „***“ и
ползващо се лице по допълнителна медицинска услуга „второ медицинско мнение“ за
И. Я. Т..
По делото е назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която
посочва, че при изчисляване на ГПР по договор за потребителски кредит № ***/ *** г.
3
била използвана стандартна формула за изчисляване на паричните потоци (XIRR),
каквато била по същество формулата за изчисление на ГПР, съгласно приложение № 1
към ЗПК- двигение на парични потоци за определен период от време, където
отрицателните парични потоци били дадената в заем сума, а положителните парични
потоци били извършените погасявания по кредита- Таблица № 1- ГПР без вкл.
Застраховка- 19.86 %.
При изчисляване на ГПР по процесния средит били взети под внимание
езинствено разходите за възнаградителна лихва, уговорена в договора.
Застрахователната премия не била третирана като разход, а като свободно избрана
допълнителна услуга. В договора нямало уговорени неустойки, такси иили други
разходи, съответно такива не били начислявани на клиента и не били включвани в
ГПР- Таблица № 1.
Уговорения ГПР съответствал на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, която
ограничавала размера на ГПР до петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левото и във валута, определена с постановление на МС на Р. България.
При включване на застрахователната премия в ГПР, размерът би бил 46, 20 %-
Таблица № 2 с вкл. Застраховка- 46, 20 %.
В периода *** г.- 01.12.2023 г. по договор за потребителски кредит № ***/ *** г.
била платена сума в размер на общо 6 232, 50 лв., с които били погасени вноска от №1
до № 14 от погасителния план- изцяло, и част от вноска № 15 - Таблица № 3, о които-
главница в размер на 3 323, 76 лв.; договорна лихва за периода *** г.- 25.10.2023 г. в
размер на 2 868, 29 лв. и наказателна лихва в размер на 40, 45 лв.
Непогасения остатък по договор за потребителски кредит № ***/ *** г. в размер
на общо 13 654, 99 лв. - Таблица № 3,от които главница в размер на 10 659, 74 лв. и
договорна лихва за периода 25.11.2023 г.- 25.07.2026 г. в размер на 2 995, 25 лв.
В съдебно заседание в. лице на въпрос на пълномощника на ищеца адв. М.- ЯАК
уточни, че в отговора на т.1.2, при включване на застрахователната премия в ГПР,
размерът би бил 46, 20 %, което било различно от уговореното в договора в размер на
19, 86 %.
Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е
обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.
По делото е назначена и изслушано заключението на СТЕ, вещото лице по която
посочва, че при съставянето на Договора за потребителски кредит №***/ *** г. ;
Декларация за определяне изискванията и потребностите за присъединяване на
застраховано лице към застрахователна програма „***“ и „***“ за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“
ЕАД гр. София и Допълнителна медицинска програма „Второ медицинско мнение“;
4
сертификат № *** за застрахователна програма „***“ и „***“ за кредитополучателите
на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД гр. София и
Допълнителна медицинска програма „***“, бил използван шрифт „ Ariel Narrow“,
размер на шрифта „ 12 point“.
При съставянето на основния текс в застраховка на кредитополучатели,
информационен документ за застрахователен продук бил използван шрифт „ Ariel
Narrow“, размер на шрифта „ 9 point“
При изслушване на л. лице същото е заявило, че поддържа представеното
заключение, като било категорично доказано, че договорът за потребителски кредит,
зекларацията към него, сертификат към него били отпечатани с шрифт „ Ariel Narrow“
с размер „ 12 point“,а застраховката, която придружавала договора за потребителски
кредит използвала същия по вид размер, но с размер „9 point“. На въпрос на
пълномощнита на ищеца в. лице отговори, че погасителния план бил отпечатан заедно
с договора, то се отнасяло за нсичко, което било включено. В. лице посочило на колко
страници е отпечатън договора, на колко страници са отпечатъни и другите
документи, така, че резултатът който било посочило се отнасяло за всичко, което било
отпечатъно на тези страници.
Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е
обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 предл.І –во ЗЗД .
За да е налице правен интерес от предявения установителния иск за нищожност
на договор, то решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца
и с уважаването му да се постигне определен правен резултат. Съгласно разпоредбата
на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. По силата на чл.9, ал.3 ЗПК ответника има качеството на потребител на
финансова услуга по см. на § 13, т.12 ДР на ЗЗР. Доколкото в случая се касая за
защитими интереси на икономически по-слаби участници в оборота, уреждащият тази
материя Закон за потребителските кредити предвижда редица императивни разпоредби
за спазването на които съдът е задължен да следи служебно (в този смисъл са
задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело
№ 1/2013 г., на ОСГТК на ВКС).
В настоящия случай сключеният между договор е договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК и следва да отговаря както на общите изисквания
за действителност, така и на специалните такива, предвидени в ЗПК.
В чл.11, ал.1, т.1- т.27 ЗПК е уредено съдържанието на договора за потребителски
кредит, като в чл.22 ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
5
потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК задължителна част от съдържанието на договора е
посочването на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се отразят взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
В чл.19, ал.1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Според § 1,т.1 ПЗР на ЗПК, общи разходи по кредита са всички разходи,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. За
да отговаря на императивното изискване на чл.10, ал.1 ЗПК за формулиране по ясен и
разбираем начин, клаузата, която предвижда размера на ГПР трябва да съдържа
конкретно посочване на видовете разходи по кредита, които са включени при
изчислението на ГПР. В процения договор е отразено само процентното изражение на
ГПР, без да са посочени разходите, които са взети предвид при изчисляването му.
Затова за потребителя не е налице необходимата яснота относно начина на формиране
на ГПР и по-конкретно - взети ли са предвид при определянето му допълнително
уговорените задължения за заплащане на застрахователна премия. Отсъствието на
яснота в договора за начина на формиране на годишния процент на разходите
представлява неизпълнение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което по силата на
чл.22 ЗПК има за последица недействителност на целия договор за потребителски
кредит. Също така за противоречие на договора с императивната разпоредба на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, говори и това, че доколкото в уговорения годишен процент на
разходите не са отразени всички действителни разходи по кредита, а именно –
разходите за процесната застрахователна услуга, като не без значение е и
обстоятелството, че общият им размер от 19847, 04 лв. надвишава значително
главницата по кредита, която е в размер на 10 000 лв. Така потребителят като
икономически по - слабата страна в правоотношението е лишен от възможността да
извърши информиран избор за крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпостави отделния кредитен продукт, с което се
нарушава принципът на добросъвестността.
Отделно от това следва да се отбележи от съда, че не е спазена разпоредбата на
чл.10, вр. чл.11, ал.1, т.11 ЗПК - договорът за потребителски кредит да е сключен по
ясен и разбираем начин и да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Съществува обективна
6
невъзможност за кредитополучателя да направи извод при плащане на погасителна
вноска в размер на 413.48 лева каква част от главницата, от лихвата и от
застрахователната вноска се погасява. В чл. 11.2 касаещ погасителния план към
договора са посочени единствено датите на падеж на вноските и техния общ размер от
413.48 лева месечно, като посочената вноска включва главница и лихва, но никъде не е
посочена вноската по застрахователната премия.
В Договор за потребителски кредит с № *** от *** г. в чл. 7.1. е посочен като
Размер на кредита сумата от 10 000 лв. Освен тази сума обаче се посочват още общ
размер на застрахователна премия от 3983, 50 лв., включващ застраховка BANK
ПАКЕТ 3 СМЕТКА ( bill) в размер на 479, 53 лв., застраховка BANK ПАКЕТ 3
СМЕТКА ( bill) в размер на 3 503, 97 лв., както и общ размер на кредита от 13 983, 50
лв. Не е посочено как се изчислява общия размер на кредита, което може да доведе до
объркване от потребителя. След като се съберат двете посочени суми размер на
кредита и застрахователна премия, се получава цитираната сума общ размер на
кредита, но никъде не е посочено изрично какво включва общия размер.
В чл. 9 се сочи, че лихвеният процент е в размер на 18, 37% и лихвата се
изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на
главницата по кредита.
В чл. 10 се посочва Годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата
сума, дължима от потребителя съответно в размер на 19, 86% ГПР и 19 847, 04лв.
обща сума, дължима от потребителя.
В чл. 11 се посочва погасителният план и начинът на изплащане на кредита, като
това следва да се случи на 48 вноски, всичките в размер на 413, 48 лв.
В приетата и неоспорена ССЕ се установява, че в изчисляването на ГПР са взети
под внимяние единственото разходите за възнаградителна лихва, уговорена в
договора. Застрахователната премия не е третирана като разход, а като свободно
избрана допълнителна услуга, като при включването й в ГПР същият би бил в размер
на 46.20 % . Общият размер на застрахователната премия е 3983, 50 лв. Според §1, т.1
допълнителните разпоредби на ЗПК, застрахователните премии представляват разход
по кредита единствено в случаите, когато сключването на договора за услуга, каквато е
застраховката, представлява задължително условие за получаване на кредита. С
обозначаването на застраховките като доброволни, а не като задължителни, кредиторът
е увеличил посочения общ размер на кредита и така чрез него е намалил ГПР, тъй като
съгласно разпоредбата на чл.19 ЗПК, ГПР се формира като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, тоест повишаването на посочения размер на кредита,
със сигурност намалява годишният процент на разходите по него. Освен това, ако
застраховките бяха посочени като задължителни, каквито, според настоящия състав, в
действителност са, то тогава съгласно ДР на ЗПК би трябвало да бъдат представени
като допълнителни разходи по кредита, а не да бъдат част от главницата, което
неминуемо щеше да доведе до промяна в ГПР.
Настоящият състав приема, че Общият размер на кредита е
незаконосъобразно завишен с 46, 20% с включване на застрахователните премии, за да
се заобиколи тази императивна норма.
В чл.7.2.3 и чл.19 от договора е предвидено, че застраховките са доброволни и не
са условия за сключването му, на практика се цели заобикаляне правилата на закона.
По този начин кредиторът включва застрахователните премии в рамките на общия
размер по кредита и при включването на самите застраховки кредиторът посочва друг
7
размер на главницата, който е и действителният такъв – 19 847, 04 лв. Той не третира в
този случай застрахователната премия, като елемент от размера на кредита, а в самия
договор я е добавил.
Освен това в чл. 9.2 от договора относно лихвения процент се посочва, че
лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния
размер на главницата. Тук обаче не се разбира кой точно е този остатъчен размер на
главницата, като в договора има посочени различни суми- общ размер на кредита,
съответно от 13 983, 50 лв. и обща сума дължима от потребителя в размер на 19 847,
04 лв., което несъмнено води до объркване на потребителя и влече недействителност
на договора съгласно чл.22, във вр.чл.10, ал.1, т.9 ЗПК.
Нарушение в договора има и относно посочения по-горе ГПР. Кредиторът е
посочил в чл. 10 ГПР в размер на 19, 86%, както и обща сума, дължима от потребителя
в размер на 19 847, 04 лв. Кредиторът обаче не е посочил какви допускания са взети
предвид, за да се достигне до посочения процент. Годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент от общия размер на кредита. Затова потребителят
следва да е запознат кои точно преки или косвени разходи са включени в него и те
трябва да са изрично посочени, за да се знае как по какви точно данни се изчислява
ГПР. В процесния случай това не е така и договорът е нищожен на основание чл.22,
във вр. Чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
С оглед на гореизложеното предявения иск се явява напълно основателен и като
такъв следва да се уважи, като процесния договор се обяви за нищожен.
На основание чл.78,ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените
разноски. Делото от страна на ищеца са напрпавени разноски в общ размер на 2613, 87
лв., като от тях 1550 лв. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, по
отношение на което е направено възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5
ГПК от процесуалния представител на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2,
т.1 ГПК от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при защитаване на материален интерес от 10 000, 00 лв., минималния
размер на дължимото се адвокатско възнаграждение е 1300, 00 лв. В случая от страна
на пълномощника на ответника се претендира заплащане на разноски пред настоящата
инстанция в размер на 1550 лв. представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, който размер се преценя от съда като прекомерен. В тази връзка съда
предвид, че делото не се отличава с фактическата и правна сложност, както и
извършените от процесуалния представител- адвокат на страната процесуални
действия – подаване на исковата молба и участие в две заседания, възражението за
прекомерност се явява основателно и същото следва да бъде намалено до сумата от
1300, 00 лв.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на И. Я. Т. , ЕГН: ********** против „ТИ
БИ АЙ БАНК“ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, че
сключеният между страните договор за потребителски кредит № *** г. е нищожен на
осн. чл.22 ЗПК, вр. чл.10, ал.1 и 2 ЗПК и чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК, вр. чл.26, ал.1
ЗЗД- поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави.
8
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, да заплати на И. Я. Т. , ЕГН: **********, направените по настоящото дело
разноски в размер на 2363, 87 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9