О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
44
17.01.2023г. град
Стара Загора
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в закрито заседание на седемнадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
като разгледа административно дело № 23
по описа за 2023г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от Р.Е.Д.
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-4332-006086/
22.11.2022г., издадена от полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ /ПП/ към
Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/.
След преценка на
материалите по делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С
оспорената в настоящото съдебно производство заповед на Т.Е.Д. е наложена
принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца“. Обжалваният административен акт е постановен на основание
чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на това, че Т.Е.Д.
е собственик на лек автомобил Мерцедес Е 220 Д, черен на цвят, с табели с
регистрационен номер ***, чието МПС е било управлявано от Р.Е.Д. на
14.11.2022г. около 20.31ч. в гр.София по ул.“Акад.Борис Стефанов“ с посока на
движение от ул.“Атанас Манчев“ към ул.“Проф.Атанас Иширков“.Водачът не
притежавал СУМПС, валидно за територията на Република България – водачът е
български гражданин и управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство
/СУМПС издадено от Обединена кралство Великобритания с номер ***без да
е подменено след пребиваване повече от з месеца в България.
Заповедта
е изпратена на началника на сектор ПП към ОД на МВР – Стара Загора за връчване
на Т.Е.Д. С.И.И., с писмо рег.№ 4332р-74768/
01.12.2022г./л.20 по делото/, като видно от направеното удостоверяване в
съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена в съда,
към настоящия момент все още не е връчена на адресата.
Въз основа на така
установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че подадената от Р.Е.Д.
жалба против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-4332-006086/
22.11.2022г., издадена от служител в отдел ПП към СДВР, е процесуално
недопустима по следните съображения:
Правото на жалба възниква
и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки,
които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от
тези процесуални предпоставки /по аргумент от разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК/, е наличието на правен интерес за оспорващия. Правен интерес и съотв.
активна процесуална легитимация имат лицата, спрямо които разпоредените с акта
материалноправни последици са неблагоприятни и засягат негативно правна им
сфера, т.е лицата, чиито права и/или защитени от правото интереси са засегнати,
нарушени или застрашени от акта, който се обжалва.
В случая с обжалваната
заповед № 22-4332-006086/ 22.11.2022г. е наложена
принудителна административна мярка
по отношение на Т.Е.Д. "прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от шест месеца" на
основание чл. 171, т. 2а ,
б.“а“от ЗДвП, за това,
че собственият й лек автомобил с рег.№ *** е бил управляван от лице, което не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство. Следователно
приложената принудителна административна мярка рефлектира единствено върху
правната сфера на собственика на автомобила, тъй като именно той се лишава в
следващите шест месеца от правото на свободно ползване на собствеността
си. Жалбоподателят нито е адресат на
Заповед № 22-4332-006086/ 22.11.2022г., нито
е собственик на автомобила – предмет на приложената ПАМ /последното се
установява по несъмнен начин от изрично направеното от Р.Д. изявление в подадената
жалба, че на 14.11.2022г. е управлявал автомобил марка Мерцедес модел Е220 Д с
рег.№ ***, който е собственост на сестра
му Т.Е.Д./. Ето защо Р.Д. не е активно легитимиран да обжалва заповедта за
прилагане на ПАМ, поради това, че с нея по никакъв начин не му се увреждат
/нарушават или застрашават/ съществуващи субективни права, респ. не се създават задължения за него.
Неотносимо към
обосноваването на правния интерес от обжалване на процесната заповед е
твърдението на оспорващия, че в резултат на приложената ПАМ е претърпял
имуществени вреди, изразяващи се заплатени разходи по репатриране на автомобила
от гр.София до гр.Стара Загора.
Съдебната защита срещу
индивидуални административни актове цели премахване на неблагоприятни за
адресата на акта правни последици, а такива в случая не са налице по отношение
на жалбоподателя, поради което и същият не разполага с право на жалба против
издадения акт за прилагане на ПАМ.
По изложените съображения
съдът приема, че за Р.Е.Д. липсва правен интерес и съотв. активна процесуална
легитимация за оспорване по съдебен ред на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-1228-000963/ 28.07.2017г., издадена от началник на
група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, като абсолютна
предпоставка за допустимост на жалбата и на образуваното
съдебно-административно производство. С оглед на което подадената жалба следва
да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р.Е.Д. против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-4332-006086/ 22.11.2022г., издадена
от полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ /ПП/ към Столична дирекция на
вътрешните работи, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 23/ 2023г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
неговото съобщаване.
СЪДИЯ: