Р Е
Ш Е Н
И Е
№........
град
Шумен, 17.05.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Шумен, в публичното заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия:
Бистра Бойн
при секретаря Ив.Велчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д № 388 по описа за 2021г. на Административен съд Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.148 ал.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/ по жалба от „А.“ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.А., чрез Адвокатско дружество „С. *** против Акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 08.09.2021г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/– П., с който е определено обезщетение за унищожени кокошки– носачки от породата "Ломан браун" на възраст 55 седмици, представляващи 31322 броя птици, с общо тегло 57950кг., в размер на 100 253.50лв. по подадено заявление с входящ № 1079 от 11.03.2020г. във връзка с унищожени животни, отглеждани в животновъден обект за отглеждане на кокошки носачки рег. № 3**16015, находящ се в с.Т., общ.М., обл.П..
В жалбата е посочено, че оспореният Акт е незаконосъобразен, като издаден въз основа на неправилна и необоснована стойност на обезщетението, като същото противоречи и закона и принципите, въведени в европейското законодателство- Регламент 349/2005г. относно правилата за финансиране от общността на спешни мерки и на кампанията за борба с някои болести по животните. В случай като настоящия, когато цената не обхваща качествените характеристики на животните, които са от порода с висока производителност, ниско тегло, съответно с по-висока инвестиционна стойност, е следвало оценката им да се възложи на независим оценител. При изчисляване на обезщетението не била приложена Методиката за изчисляване на пазарните цени на различните видове птици във връзка с критериите по чл.144а ал.2 от ЗВМД. Иска се да бъде изменен оспорения Акт, като незаконосъобразен и противоречащ на целта на закона, като бъде увеличен размера на обезщетението за унищожените животни, алтернативно да бъде отменен същия и да бъде задължен ОДБХ- П. да определи различно обезщетение, предвид приетото от съда относно неговия размер. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. В открито съдебно заседание за жалбоподателя не се явява процесуален представител. В депозирана писмена защита- адв.С., поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата– Директора на ОДБХ се представлява от
юрисконсулт Бресковска в открито съдебно заседание, която счита жалбата за
неоснователна. Поддържа представената писмена защита. Претендира се присъждане
на разноски, като се прави възражение за прекомерност на възнаграждението за
адвоката на насрещната страна.
Шуменският административен съд, след
като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е налице спор по делото, че жалбоподателят „А.“ООД-гр. *** е собственик на регистриран съгласно чл.137 от ЗВД животновъден обект за отглеждане на кокошки носачки с рег. № 3**16015, намиращ се в землището на с.Т., общ.М., област П.. На 04.03.2020г. било направено изследване на трупове на птици отглеждани от „А.“ООД, изпратени на 02.03.2020г. до изпитвателна лаборатория, със заявител ОДБХ-П., поради съмнение за заболяване, което видно от приложения Протокол № 114 ИП на стр.22 от делото, било с положителен резултат за „Инфлуенца А“ тип „Н5“, което е „високопатогенна инфлуенца по птиците“, съгласно Приложение I т.2 от Директива 2005/94/EО на Съвета от 20 декември 2005. Със Заповед № РД 11-631 от 05.03.2020г., издадена на основание чл.47 ал.1, ал.2 и ал.6 и чл.117 ал.1 т.1, 2, 7, 8, 9, 12 и 13 от ЗВД и Наредба № ДВ-103 от 21 август 2006г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта инфлуенца(грип) по птиците, Изпълнителен директор на БАБХ наредил обявяване на първично огнище на „Инфлуенца А“ по птиците в обекта на „А.“ООД по т.1 и по т.2 било наредено предприемане на мярка принудително убиване по хуманен начин и обезвреждане на всички засегнати и контактни птици в животновъдния обект, както и мерки за почистване и дезинфекция, граници на предпазна и наблюдавана зона. В заповедта на Директора се обективира и нареждане за обезщетяване на собствениците на убитите животни, съгласно чл.141-148 от ЗВМД.
Със Заповед №141 от 05.03.2020г. Директор на ОДБХ П. наредил комисия в определен от
него състав да организира убиване, обезвреждане и унищожаване на птиците в
обекта. С Протокол за загробване на животни №003 от 10.03.2020г.(стр.27),
съставен и подписан от председател и членове на формирана комисия било надлежно
документирано извършено загробване на 31322бр. кокошки носачки, порода „Ломан
браун“, собственост на „А.“ООД.
На 11.03.2020г. управител на „А.“ООД, подал Заявление с вх.№1079 до
Директор на ОДБХ П., с молба за изплащане на обезщетение на основание чл.141
ал.1 т.3 от ЗВД за принудително убитите/унищожените 31322бр. кокошки носачки,
като декларирал, че същите не били застраховани. На 10.04.2020г., Директор на ОДБХ П. издал
Акт, с който отказал изплащане на обезщетение
за смъртта на 31322бр. кокошки- носачки в животновъдния обект, като в мотивите на
акта са посочени констатации относно допуснати нарушения на спазване на мерките
за биосигурност в обекта. По адм.д.№
224/2020г., настоящият съдия-докладчик се е произнесъл по предприето оспорване
на дружеството срещу отказа, като го е отменил. Съдебният акт е потвърден с
Решение № 8995/03.08.2021г. на ВАС, приложено на стр.12-17 по делото, като административната
преписка е била върната на административния орган за произнасяне по депозираното
заявление за обезщетение при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебните актове.
На 08.09.2021г. от Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/– П. бил издаден Акт за обезщетение на
умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход,
фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, с който е определено
обезщетение за унищожени кокошки– носачки от породата "Ломан браун"
на възраст 55 седмици, представляващи 31322 броя птици, с общо тегло 57950кг.,
в размер на 100 253.50лв. по подаденото заявление от „А.“ООД-гр.Шумен.
Съдът назначи по делото комплексна съдебна
ветеринарно-оценъчна експертиза, заключението на която не беше оспорено от
страните и е прието по делото като неразделна част от съвкупния доказателствен
материал. Съдът цени експертизата като изготвена обективно от компетентен в
съответната област специалист и същата допринася за изясняване на фактите по
делото. Заключението на вещите лица по експертизата
е, че кокошка- носачка на яйца от породата "Ломан браун", се
характеризира с генетична базираност на високо производство на яйца- 320
годишно, приспособимост към отглеждане във всяка климатична зона, непретенциозност
към грижи, ниско тегло от 1,9 до 2,1 кг. и период на снасяне 2г., след което е
възможна употребата им за месо, но същото е с ниско качество. Пазарната цена на
1 брой на 55 седмична възраст, съгласно приетата със Заповед № РД 11-
698/08.04.2021 г. на изпълнителния директор на БАБХ Методика за изчисляване на
пазарните цени на различните видове и категории птици във връзка с критериите
по чл.144а ал.2 от ЗВМД, е 6.96 лева. Експертите
посочват, че при определяне на цената са използвали стойности на присъщи
разходи, заложени в методиката за отглеждане на различни категории птици като
фураж, вода, ваксини, електроенергия, отопление, механично почистване,
ветеринарно-медицинско обслужване и др., описани в табличен вид за конкретната
възраст по седмици. В съдебно заседание вещото лице д-р С. допълва, че породата
е сравнително нова за България, но с високата си интензивност на носене на яйца,
е изместила класическите породи и в момента е на първо място по отглеждане от
производителите.
В хода на съдебното производство беше
изискана и информация от НСИ относно цена кокошки- носачки на яйца от породата
„Ломан Браун“ на възраст 55 седмици, като в отговора приложен на стр.102 се
посочва, че липсват такива данни.
В приложено на стр.112 писмо до Председателя
на Съюза на птицевъдите в България, НСИ изразява становище, че събирането и
разработването на статистическа информация за цените на производител в селското
стопанство се извършва в съответствие с Методологията на Статистическата служба
на ЕС (Евростат) и задължение на всички държави членки на ЕС е да я прилагат.
НСИ не наблюдава цените на сделки със селскостопански продукти или животни, в
т.ч. по сортове или породи животни, към определен ден от седмицата, по
възрастови групи и др. Цените на сделките със селскостопански животни се
наблюдават за единица живо тегло и от гледна точка на Методологията няма
изискване да се уточнява дали те се продавали за клане или за по-нататъшно
отглеждане. Поради посочените ограничения счита, че използването на
статистическата информация с цел обезщетяване е лоша практика, в това число и
по ЗВМД, и неколкократно са изпращани писма до МЗГХ с настояване за
актуализация на закона и премахване на позоваването на НСИ като източник на
данни.
С оглед на нововъзникнало
обстоятелство- дадено указание на Изпълнителен директор на БАБХ до всички
Директори на Дирекции по Безопасност на храните относно определяне на цени за
обезщетение на собственици на птицевъдни обекти, съгласно чл.141 ал.1 и в
изпълнение на чл.144 ал.1 от ЗВМД, съдът отмени определението си за приключване
на съдебното дирене от 17.03.2022г. и даване на ход по същество, като прие като
писмено доказателство релевантно за делото Писмо изх.№ ЗЖ-167 от
21.03.2022г./стр.134/ Видно от съдържанието на писмото, със същото се прави
анализ на Закона за животновъдството и Регламенти /ЕО/ №429/2008 на комисията
от 25.04.2008г. и № 349/2005 на комисията от 28 февруари 2005г. и са указва в
случаите, в които няма предоставени цени от НСИ, съобразно категория птици,
порода, възраст в седмици, технология на отглеждане, да се процедира в
изпълнение на чл.144 ал.3, чл.144а ал.1 и ал.2 т.1 и т.2 от ЗВМД при
съобразяване с Методиката. По отношение на писмото, ответната страна, също
негов адресат, заяви, че документът представлява кореспонденция без официален
характер и не е от значение за спора. Съдът споделя това становище, като
намира, че същото е издадено за служебни цели и не може да повлияе върху начина
на определяне на обезщетение, посочен в закон.
По делото бяха събрани гласни
доказателствени средства- разпит на Началник отдел „Здравеопазване на
животните“ при ОДБХ- П., които не допринасят за изясняване на фактическата
обстановка по делото.
Съдът служебно установи данни от
интернет страницата на НСИ- https://infostat.nsi.**/infostat/pages/reports/result.jsf/
за статистическа стойност на кокошки носачки- 1730,3лв. на тон за относимия
период на обезщетяване преди възникването на заразата в предприятието- четвърто
тримесечие на 2019г., /приложени по делото/, като същите са коректно посочени в
оспорения акт, но преобразувани в килограм живо тегло.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Обжалваният Акт засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на адресата, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок /на 24.09.2021г., при връчен акт на 10.09.2021г./, срещу подлежащ на оспорване акт и от лице с правен интерес от оспорването.
Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган– Директорът на Областна дирекция
по безопасност на храните- П., в кръга на неговите правомощия, съобразно
разпоредбата на чл.148 т.1 от ЗВД, в съответната писмена форма по образец,
утвърден от изпълнителния директор на БАБХ, в срок- 30 работни дни от датата на
постановяване на решението на ВАС, посочено по-горе, и съдържа необходимите
реквизити и мотиви относно фактическите и правни основания за нейното издаване,
което го прави валиден акт. При издаването на Акта са спазени процедурните
правила предвидени в раздел „Ред за обезщетяване“ от ЗВД, като
административният орган не е допуснал съществени нарушения, които да ограничат правото
на защита на жалбоподателя, и които да обосноват незаконосъобразност и отмяна
на оспорената заповед на това основание, като такива не се сочат и в жалбата.
При
преценка на казуса от правна страна, съдът установи, че в европейското общностно
право липсва залегнал генерален принцип за обезщетяване на собственик за
унищожени животни в следствие на установено патогенно заболяване, приложим при
всички обстоятелства/ т.85 от Решение на
Съда на Европейския съюз по дело C‑20/00 и C‑64/00, EU:C:2003:397
със страни Booker Aquaculture и Hydro Seafood/. Нормативната уредба в
процесната област се регламентира в Директива 2005/94/EО на Съвета от
20 декември 2005 година относно мерки на Общността за борба с инфлуенцата
по птиците, която предвижда съвместна отговорност в действията по превенция на
болестите на компетентните държавни органи и на собственика на обекта. Съгласно
практиката на Съда на Европейския съюз- в т.48 от Решение от 22 май 2014г.
по дело C‑56/13, ECLI:EU:C:2014:352 между Érsekcsanádi
Mezőgazdasági Zrt
и Bács-Kiskun Megyei
Kormányhivatal, постановено по преюдициалното запитване във
връзка с тълкуването на Директива
2005/94/EО на Съвета, въпреки, че липсва общ принцип за обезщетяване при всички
обстоятелства, при упражняване на широкото си право на преценка в областта на
селскостопанската политика законодателят на Съюза може да счете, че
собствениците на стопанства, в които са унищожени или заклани животни, трябва
да бъдат изцяло или частично обезщетени. Съгласно
т.52 от същото решение, задължението за поправяне на вреди не може да произтича
от правото на Съюза, а същото е национална мярка, предвиждаща предоставяне от
съответната държава на обезщетение, което съответства на реално претърпените
загуби и не обхваща пропуснатите ползи, която мярка не попада в приложното поле
на правото на Съюза и единствено националният законодател решава каква да бъде
тя.
В българското законодателство
относимите разпоредби се съдържат в ЗВМД и подзаконов нормативен акт. Съгласно
чл.144 ал.1 от ЗВМД, обезщетението за животни се определя по: 1. цени на
производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, предоставени
от Националния статистически институт за тримесечието, което предхожда
възникването на болестта, или 2. оценка, включително по породна принадлежност и
развъдна стойност, направена от Изпълнителната агенция по селекция и
репродукция в животновъдството за животни, за които се прилага развъдна
програма, одобрена от министъра на земеделието, храните и горите или от компетентен
орган на друга държава членка. Съгласно разпоредбата на чл.144 ал.3 от ЗВМД, Изпълнителният
директор на БАБХ или оправомощено от него лице възлага определянето цени на
независим оценител, когато няма определени цени по реда на чл.144 ал.1 т.1 от ЗВМД.
Съгласно чл.144 ал.5 от ЗВМД, в
случаите по ал.1 т.1 и ал.3, максималният размер на обезщетението се определя в
наредбата по чл.109. Според чл.5 ал.1 от Наредба за условията и реда за
разходване на средствата за обезщетяване на собствениците на животни в случаите
по чл.47 ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (приета на основание
чл.109 във връзка с чл.108 ал.2 т.1, чл.144 ал.5 и чл.148 т.1 от ЗВМД с ПМС №
81 от 27.04.2020г., обн. в ДВ, бр.40 от 5.05.2020г., в сила от 5.05.2020г.), обезщетението
за животни се определя съгласно чл.144 от ЗВМД.
Анализът на правната регламентация на
казуса води до извода, че актуалната към дата на издаване на административния
акт редакция на законовите текстове е правилно приложена в конкретния случай от
административния орган. Последният, след като е разполагал с информацията по
чл.144 ал.1 т.1 от ВМД, получена след реализиране на епизоотичния риск и
унищожаването на заразените птици, е бил длъжен да се съобрази с цитираната
разпоредба. Релевантни в случая се явяват данните, предоставени от Националния
статистически институт на цени на производител за живо тегло за конкретния вид
и категория животни. След като такива са били на разположение на издателя на
оспорения акт, за него задължението по чл.144 ал. 3 от ЗВД не е било налице и
доводите направени в този смисъл в жалбата за прилагане на пазарни цени за
определяне на обезщетението са неоснователни. При така формулираната законова
хипотеза на чл.144 ал.1 т.1 от ЗВМД е без
значение при определяне размера на обезщетението обстоятелства като тегло, порода,
възраст на животното, продуктивност, начин на отглеждане, и др. Регламентираният
в чл.144 ал.1 т.1 от ЗВМД критерий за
обезщетяване– по цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория
животни, за тримесечието, което предхожда възникването на болестта, се прилага
еднакво при реализиране на всяка една от хипотезите на чл.141 ал.1 от ЗВМД, при
които възниква право на обезщетение за собствениците на умрели, унищожени или
принудително заклани животни във връзка с настъпил епизоотичен риск. Механизмът
за определяне на размера на дължимото обезщетение е установен по общ начин, без
диференциация спрямо специфичните характеристики на отделното стопанството и
извършваната от него дейност, а оттук и спрямо конкретно понесените разходи и
пропуснати ползи за производителя в резултат на унищожаването на животните.
Съдът намира, че понятието "цена
на производител", което посочва законодателят в текста на чл.144 ал.1 т. 1 от ЗВМД, не се покрива с
понятието "пазарната цена", понеже същото не изследва цената на
придобиване на актива, нито се покрива с общата му себестойност, понеже не
включва всички опериращи разходи на стопанството, респективно не цели да
компенсира пълното му възстановяване, нито пропуснатите ползи от дейността. Систематичният
анализ на разпоредбите, регламентиращи основанията и реда за получаване на
обезщетението по Глава шеста, Раздел III от ЗВМД, разкрива волята на
законодателя да осигури възможност за покриване на разходи, свързани с
епизоотични рискове, като същевременно целта на предвиденото в закона
обезщетение не е да гарантира цялостна и всеобхватна компенсация на всички
действително претърпени щети, регистрирани загуби и пропуснати ползи за
стопанството. Обезщетението по чл.141, във вр. с чл. 144 от ЗВМД няма характера
и предназначението на субсидия, държавна помощ, насочена към пълното
възстановяване на стопанството за извършване на обичайната му дейност. В този
смисъл е практиката на ВАС- Решение № 12892 от 16.12.2021 г. на ВАС по адм. д.
№ 5774/2021 г., V о.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,
че определената стойност на обезщетението за унищожените кокошки- носачки е
законосъобразна. Административният орган е съобразил волята на законодателя за
установяване единен, общ, достъпен, публичен и обективен механизъм за
определяне на обезщетенията по реда на чл.141- чл.148 от ЗВМД посредством използването
на данни, разработвани по еднотипен и еднообразен начин от специализирания
държавен орган в областта на статистиката. При събирането, отчитането, анализа
и изследването на информацията, необходима на НСИ за формиране на данните,
визирани в чл.144 ал.1 т.1 от ЗВМД, не
се държи сметка за конкретните специфики на дейността на всяко едно от
предприятията, чрез които се набира нужната информация. Необходимо и достатъчно
условие е тази информация да дава възможност на националния орган, осъществяващ
статистическата дейност на държавата, да формира статистически данни относно
това какви са цените на производител за съответния вид и категория животни на
тримесечна база. Следователно, при наличие на данни от НСИ за съответния
животински вид и категория, за погиналите поради настъпил епизоотичен риск
животни, предприятията производители следва да бъдат обезщетявани съобразно
правилото на чл.144 ал.1 т.1 от ЗВД– т.
е. по цени на производител за живо тегло за съответния вид и категория животни,
независимо от конкретната производствена и стопанска цел, с която животните са
били отглеждани и реализирани (за продажба на друго стопанство за клане, за
износ за добив на продукти или др.), респективно независимо от специфичните им
подвидови и възрастови характеристики или други специфични характеристики.
Изложените от жалбоподателя съображения
оспорващи размера на определеното обезщетение биха били основателни при
действието на старата редакция на чл.144 ал.1 т.1 от ЗВД (Изм. в ДВ, бр.58 от
2017г., в сила от 18.07.2017 г.), която е предвиждала обезщетението за животни
да се определя по пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на
болестта. Новият текст на законовата разпоредба въвежда критерии, различен от
прилагания до 14.02.2020г., от когато е в сила новата редакция нормата. Ето
защо заключението на вещите лица не следва да се кредитира при определяне на
размера на претендираното обезщетение, тъй като обратно би довело до неправилно
прилагане на материалния закон.
Неотносимо към казуса е позоваването в
жалбата на противоречие на начина на определяне на обезщетението с разпоредбите
на Регламент (ЕС) № 652/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от
15.05.2014г. за установяване на разпоредби за управлението на разходите,
свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното
отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал,
понеже същият не предвижда механизъм на обезщетяване на собственици на национално
ниво, а само обхватът на отпусканите от бюджета на Европейския съюз
безвъзмездни финансови средства на държавите членки.
Неоснователно е твърдението за
неспазване на принципа за съразмерност по чл.6 АПК. Същият е приложим при
упражняване на правомощия от административен орган в условията на оперативна
самостоятелност. В случая, в съответствие със закона, издателят на оспорения
акт е действал в условията на обвързана компетентност, без да има възможност за
преценка относно размера на дължимото обезщетение.
По изложените съображения съдът
приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, на които се основава, при спазване на
административнопроизводствените правила и съобразяване с целта на закона,
поради което жалбата, с която се иска увеличение на определения размер на
обезщетение или отмяна на Акта, с който е определено същото и задължаване на
административния орган да определени различен размер, се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, основателна е
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.78 ал.8 изр. второ от ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната
помощ, съдът определя същото в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.172 ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на „А.“ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя А.А. срещу Акт за обезщетение на умрели/убити
животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни
суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 08.09.2021г. на Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/– П., с който е определено
обезщетение за унищожени кокошки– носачки, отглеждани в животновъден обект,
находящ се в с.Т., общ.М., обл.П. в размер на 100 253.50 лева.
ОСЪЖДА „А.“ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.А. да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните П., бул.“М.“ № 86, сумата 100,00лв./сто лева/, представляваща направените по делото деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: