Р Е Ш Е Н И Е
№ 416
гр. Горна Оряховица, 03.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на шести ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б.като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 2182 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.200, ал.1 ЗЗД, вр чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД твърди, че ответниците
Г.Т.С. и С.Т.М. са наследници по закон на Т.И.Т. – потребител на електрическа
енергия в обект в с.***********, за който е разкрита партида с абонатен номер
********** и клиентски номер 150018****. Сочи се, че правата и задълженията на
страните по продажбата на електрическа енергия са регламентирани в публично
известни общи условия. По силата на тези общи условия потребителят е задължен
да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия при срокове
и условия, определени в Общите условия, независимо дали е получил предварително
писмено уведомление за размера на задължението си, а при неплащане в срока на
издадената фактура, дължи обезщетение в размер на законната лихва за срока на
забавата. Твърди, че ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят
сумата в общ размер 980,71 лв., съставляваща стойността на потребената в
периода 28.06.2016 г. – 27.05.2018 г. електрическа енергия по издадените
фактури за периода 10.08.2016 г. – 29.05.2018 г. Счита, че поради неизпълнение
на задължението в срок, ответниците дължат и сумата от общо 228,68 лв. –
обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва от датата на
падежа на всяка фактура до 17.10.2019 г. В хода на производството навежда
твърдения, че тези суми са заплатени, а ответницата С.М. се е отказала от
наследството, останало след смъртта на майка й. Ищецът моли за отхвърляне на
предявените от него искове всеки от двамата ответници да му заплати по 490,35
лв., представляващи ½ от цената на потребената електрическа енергия,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане и
по 114,34 лв., представляващи ½ от сбора от мораторна лихва по всяка
фактура от падежа й до 17.10.2019 г. Ищецът претендира ответникът Г.С. да му
заплати направените разноски.
Ответниците Г.Т.С. и С.Т.М. не са подали отговори на
исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК. В проведеното открито съдебно
заседание заемат становище за неоснователност на исковете. Ответникът С.М.
претендира отхвърляне на исковете, предявени срещу нея, поради отказа й от
наследството, останало след смъртта на майка й, а ответникът Г.С. – поради
извършено плащане на всички искови суми. Той възразява за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение и моли за намаляването му.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и
субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.200, ал.1 ЗЗД, вр чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Уважаването им, с оглед
твърденията на ищеца, е предпоставено от кумулативното установяване на следните
материалноправни предпоставки: съществуване на облигационна връзка между страните
по договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, обвързващи
всички клиенти на енергийния снабдител съгласно чл.98а ЗЕ, или в случая – че Т.И.Т.
е била потребител на електрическа енергия в обект на адрес с.*********** (абонатен
номер ********** и клиентски номер 150018****)
и че ответниците са наследници по закон на Т.И.Т.; реалното доставяне в процесния обект на твърдените
от ищеца количества електрическа енергия, или в случая – че в периода 28.06.2016
г. – 27.05.2018 г. в обекта на посочения адрес доставена електрическа енергия
на стойност 980,71 лв., за която са издадени фактури в периода 10.08.2016 г. –
29.05.2018 г., както и размера на
претендираните вземания.
За да съществува твърдЯ.та договорна връзка между
страните е необходимо през исковия период наследодателят на ответниците да е
имал качеството „потребител на енергийни услуги", в частност „битов
клиент". Съгласно §1, т.41б и т.2а ДР на ЗЕ такова лице е краен клиент,
който купува електрическа енергия за собствени битови нужди. Отношенията между
потребителя и дружеството – краен снабдител се уреждат съгласно публично
известни общи условия, за действието на които съгласно чл.98а, ал.4 ЗЕ не е
необходимо приемане от страна на потребителя.
По делото са представени Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Е.Он България Продажби“ АД (ОУДПЕЕ),
одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г.,
публикувани във в-к „Дневник“, брой от 30.11.2007 г. и в-к „Черноморие“, брой
от 30.11.2007 г., действали към исковия период и понастоящем (след като с Решение
№ 798/20.01.2017 г. по адм.д. № 3068/2016 г. по описа на ВАС, влязло в сила на
20.01.2017 г. е отменено Решение № ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са
одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия за „Енерго-Про
Продажби“ АД). Съгласно чл.4, ал.1 от приложимите Общи условия „потребител на
електрическа енергия за битови нужди“ (съответно на понятието в §1, т.42 ДР на
ЗЕ в редакцията към датата на одобрение на общите условия) е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение Север“ АД, което ползва електрическа енергия за
домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енерго-Про Продажби“ АД.
Именно това са предпоставките, при осъществяването на които възниква твърдЯ.та
от ищеца договорна връзка.
От представеното извлечение – справка по лице от
Служба по вписванията – Горна Оряховица се установява, че Т.И.Т. е придобила
процесния обект – имот на адрес с.***********, през
Отказът от наследство, също както и приемането му,
пораждат действието си от откриване на наследството (изрично чл.48, изр.2 ЗН и
препращането на чл.52 ЗН). Така отреклият се от наследство никога не е бил
носител на останалите след смъртта на наследодателя права и никога не е бил
отговорен за неговите задължения (Тълкувателно решение № 27/15.04.1970 г. по
гр.д. № 3/1970 г. на ОСГК на ВС, Решение № 339/27.03.1991 г. по гр.д. №
136/1991 г., I Г.О. на ВС). С оглед посоченото и като резултат от отказа от
наследство, през процесния период 28.06.2016
г. – 27.05.2018 г., следващ смъртта на
Таня Т., ответницата С.М. не е била собственик на електроснабдения имот, нито
се твърди или установява да е била негов ползвател (носител на ограниченото
вещно право на ползване или ползвател на облигационно основание, ако е сключил
договор за продажба на електрическа енергия). Тя не е имала качеството „потребител
на електрическа енергия за битови нужди“ в този обект, не е била страна по
правоотношение с ищеца за продажба на електрическа енергия за него, поради
което и не дължи заплащане на цената на потребената електрическа енергия.
Съгласно чл.53 ЗН частта на отреклия се от
наследството, уголемява дяловете на останалите наследници. Тази част се
наследява от наследниците от същото коляно (Решение № 75/24.06.1963 г. по гр.д.
№ 53/1963 г., ОСГК на ВС; Решение № 108/14.05.2016 г. по гр.д. № 5913/2015 г.
на I Г.О. на ВКС). Така в случая частта на ответницата С.М., определена съгласно чл.5, ал.1 ЗН – ½ от наследството, е уголемила дела от ½ на брат й,
ответника Г. С., определен на същото основание. Така той е придобил цялото
наследство, останало след смъртта на майка му Таня Т., в т.ч. и собствеността
върху електроснабдения имот.
Видно от фактури №№
**********/10.08.2016 г.; **********/12.09.2016 г.; **********/10.10.2016 г.;
**********/10.11.2016 г.; **********/12.12.2016 г.; **********/13.12.2016 г.;
**********/10.01.2017 г.; **********/13.02.2017 г.; **********/10.03.2017 г.;
**********/11.04.2017 г.; **********/12.05.2017 г.; **********/16.05.2017 г.;
**********/13.12.2017 г. и **********/29.05.2018 г. и заключението по задача № 1 от констативно-съобразителната част от
експертизата, по партидата за процесния обект са начислени за заплащане общо 980,71
лв. – цена на потребена в периода 28.06.2016 г. – 27.05.2018 г. електрическа
енергия и такси възстановяване. Съгласно признанието на ищеца, преценено по
реда на чл.175 ГПК като подкрепено от представените 15 броя фискални бонове и
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, посочената сума, ведно с
обезщетението за забава в плащането в размер на законната лихва от падежите на
всяка фактура до 17.10.2019 г. (в размер на 228,10.2019 лв.), са заплатени от
ответника Г. С. на 16.07.2020 г. – след предявяване на иска и преди приключване
на съдебното дирене.
Така
в обобщение на изложеното, ответницата С.М. не е страна по твърдяното
правоотношение с ищеца и не дължи заплащане на цената на потребената в
процесния обект електрическа енергия, нито акцесорното задължение за заплащане
на мораторно обезщетение. Посочената липса на материалноправна легитимация у
ответницата да отговаря за процесните задължения предпоставя отхвърляне на
предявените срещу нея искове. От друга страна, ответникът Г. С. е заплатил
изцяло задълженията за процесния период, в т.ч. и претендираната половина от
цената на потребената електрическа енергия и такава част от обезщетението за
забава. Понеже търсените за заплащане от този ответник задължения са погасени,
исковете срещу него също следва да се отхвърлят като неоснователни.
По присъждане на сторените разноски:
Ищецът претендира присъждане на разноски въпреки, че
исковете му подлежат на отхвърляне, като мотивира искането си с това, че
ответникът Г. С. е дал повод за завеждане на исковете.
Отговорността за разноски възниква от
неоснователното причиняване на правния спор от една от страните, поради което
зависи от изхода на делото. Ищецът има право на разноски при уважаване на иска
(чл.78, ал.1 ГПК), а ответникът – при отхвърляне на иска и при прекратяване на
делото (чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК). Чл.78, ал.2 ГПК урежда изключение от правилото
на чл.78, ал.1 ГПК – разноските се понасят от ищеца дори и ако искът му е
уважен, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска. По аргумент от противното от това правило, когато
ответникът е дал повод за завеждане на делото и поради негови действия в хода
на делото (както в случая – погасяване на задълженията), искът бъде отхвърлен
или производството по делото бъде прекратено, разноските следва да се присъдят
в полза на ищеца (приетите в т.1 на Решение
№ 119/01.12.1956 г. по гр.д. № 112/1956 г. на ОСГК на ВС принципни положения; Определение
№ 111/25.03.2020 г. по ч.т.д. № 111/2020 г. на II Т.О на ВКС; Определение № 417/22.10.2020 г. по ч.т.д.
№ 1785/2020 г. на II Т.О на ВКС и цитираната в тях съдебна практика). Настоящият случай
е такъв, но само за вземанията, претендирани от ответника Г. С. (половината от
цената на потребената електрическа енергия през периода 28.06.2016 г. –
27.05.2018 г. и половината от мораторното обезщетение), които са погасени едва
в хода на настоящото производство. В останалата част – по исковете, предявени
срещу С.М., няма основание за приложение на същото правило. Тя никога не е била
страна по правоотношение с ищеца за процесния обект и в този смисъл не е дала
повод за водене на производството срещу нея. При това положение и при липса на
каквото и да е разпореждане или поне изменение на първоначално предявените
искове, съответната част (половината) от разноските ще следва да останат в тежест
на ищеца.
Ищецът
е представил доказателства да е сторил в настоящото производство разноски от
250 лв. (50 лв. за държавна такса и 200 лв. за възнаграждение на вещо лице). Като
юридическо лице, той е представляван от юрисконсулт, което съгласно чл.78, ал.8 ГПК предпоставя присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
посочената норма то се присъжда в размер, определен от съда, но ограничен от
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПрП. Тъй
като съдът не е обвързан от искането на юридическото лице касателно размера на
възнаграждението, няма основание ищецът да възразява за неговата прекомерност,
по начин, аналогичен на възражението по чл.78, ал.5 ГПК за заплатеното
адвокатско възнаграждение. Предвид характера и предмета на спора, вида и цената
на иска и извършените от юрисконсулта процесуални действия – изготвяне на
искова молба, поддържане на иска и изразяване на становище чрез молба, без
явяване в отрито съдебно заседание, съдът определя размера на възнаграждението,
съответен на осъщественото процесуално представителство в това производство, в
минималния според чл.25, ал.1 НЗПП размер – 100 лв. Така общият размер на
разноските, направени от ищеца в първоинстанционното производство е 350 лв., от
които му се следва заплащане от ответника Г. С. на 175 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Г“, представлявано от всеки двама от членовете на
Управителния съвет П. С. С., Я. М. Д. и Д.К.Д. заедно срещу С.Т.М., ЕГН **********,***
за заплащане на сумата от 490,35 лв. /четиристотин и деветдесет лева
и тридесет и пет стотинки/, представляваща половината от незаплатена цена
на потребената в периода от 28.06.2016 г. до 27.05.2018 г. електрическа енергия
по партида с клиентски номер 150018**** и абонатен номер ********** за обект на
адрес: с.***********, за което са издадени фактури в периода от 10.08.2016 г.
до 29.05.2018 г., ведно със законната лихва от 04.12.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 114,34 лв.
/сто и четиринадесет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща половината
от обезщетението за забава в плащането на задължението в размер на законната
лихва за периода от падежа на всяка фактура до 17.10.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете
на ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Г“, представлявано от всеки двама от членовете на
Управителния съвет П. С. С., Я. М. Д. и Д.К.Д. заедно срещу Г.Т.С., ЕГН **********,***
и настоящ адрес:*** за заплащане на сумата
от 490,35 лв. /четиристотин и
деветдесет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща половината от незаплатена
цена на потребената в периода от 28.06.2016 г. до 27.05.2018 г. електрическа
енергия по партида с клиентски номер 150018**** и абонатен номер ********** за
обект на адрес: с.***********, за което са издадени фактури в периода от
10.08.2016 г. до 29.05.2018 г., ведно със законната лихва от 04.12.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата
от 114,34 лв. /сто и четиринадесет лева и тридесет и четири стотинки/,
представляваща половината от обезщетението за забава в плащането на
задължението в размер на законната лихва за периода от падежа на всяка фактура
до 17.10.2019 г.
ОСЪЖДА Г.Т.С.,
ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** да
заплати на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Г“, представлявано от всеки двама от
членовете на Управителния съвет П. С. С.,
Я. М. Д. и Д.К.Д. заедно сумата от 175
лв. /сто и седемдесет лева/, представляваща направени
разноски за заплащане на държавна такса, възнаграждение на вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство, съразмерно на
предявените срещу него искове, за завеждане на които е дал повод.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: