№ 3740
гр. С, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110136278 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от „П К Б“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, бул.“Б“ №, .., насочени срещу М. ЛЮБ. Б., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д бл.,
вх. ет.8, ап., за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 16485/2021 г. по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 2165.60
лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт
№ от 31.08.2018 г., сумата от 686.89 лв., представляваща договорно възнаграждение за
периода от 25.01.2020 г. до 03.02.2021 г., и сумата от 2112.20 лв., представляваща
възнаграждение за закупен пакет от услуги.
В исковата молба се твърди, че на 31.08.2018 г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит Профи кредит Стандарт №, въз основа на който ищцовото дружество
е предоставило на Б. сумата от 3000.00 лв., със срок на погасяване от 36 месеца. Сочи се, че
към основния договор, ответникът е закупил пакет от допълнителни услугина стойност
3801.96 лв. отбелязва се, че с част отпуснатите в заем средства за погасени задължения на
ответницата към други кредитни институции.
Поддържа се, че длъжникът е заплатили само 15 пълни и 1 непълна погасителни
вноски, поради което ищецът претендира размера на останалите. Обяснява, че с част от
платените суми са погасявани начислени лихви за забава, дължими на основание чл.12.1 от
ОУ, и такси, съобразно Тарифата за извънсъдебно събиране вр. чл.17.4 от ОУ.
Според ищеца задълженията на ответника възлизат на 2165.60 лв., за главница по
договора за кредит, 686.89 лв. за договорно възнаграждение, и 2112.20 лв. възнаграждение
за пакета от допълнителни услуги.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Ответникът навежда
възражение за унищожаемост на процесния договор като сключен при крайна нужда и явно
неизгодни условия. Развиват се съображения и за противоречие със ЗЗД и Закона за
потребителския кредит. В тази насока се изтъква, че клаузите в договора не са ясни и
разбираеми, посочени са няколко суми, с отделни погасителни вноски, които подвеждат
ответницата.
1
Ответницата оспорва договора като сключен от лице без представителна власт за
кредитора .
С отговора се аргументира становище и за наличие на неравноправни клаузи, а
именно уговорката за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, клаузата, определяща годишния процент на разходите, начинът на формиране и
характера на договорното възнаграждение. Ответницата изрично отбелязва, че не е
уведомявана и не е искала да закупи пакет от допълнителни услуги, а подписала договора за
това без да се запознае с него.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Взема писмено становище по
съществото на спора. Ответникът се представлява от упълномощен представител, който
поддържа отговора на исковата молба.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 16485/2021 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена срещу ответника заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 2165.60 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № от 31.08.2018 г., ведно със
законна лихва от 24.03.2021 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на
149.99 лв. за периода от 26.10.2018 г. до 03.02.2021 г., законна лихва в размер на 66.21 лв. за
периода от 03.02.2021 г. до 23.03.2021 г., сумата от 686.89 лв., представляваща договорно
възнаграждение за периода от 25.01.2020 г. до 03.02.2021 г., ведно със законна лихва от
24.03.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 2112.20 лв., представляваща
възнаграждение за закупен пакет от услуги ведно със законна лихва от 24.03.2021 г. до
изплащане на вземането
С възражение от 10.05.2021 г. длъжникът е оспорил вземането с мотив, че го е
погасил предсрочно.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява,
че на 30.08.2018 г. ответницата е отправила до ищцовото дружество искане за отпускане на
потребителски кредит Профи кредит стандарт. На същата е предоставен стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и
допълнителна преддоговорна информация към него. На 31.08.2018 г. страните са сключили
договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № за предоставяне в заем на
сумата от 3000.00 лв. В договора изрично е отбелязано, че с част от тази сума ще се
рефинансират стари задължения на ответницата. Отразено е и постигнато съгласие за
закупуване от кредотополучателя на 2 бр. пакети от допълнителни услуги, във връзка с
което е сключено и нарочно споразумение. ще се рефинансират стари задължения на
кредотополучателя
От страна на ищеца са представени преводни нареждания за превод на суми към
кредитори на ответницата, както и по нейна сметка.
До ответницата е изпратено уведомително писмо за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Писмото е изпратено с известие за доставяне, която е върнато на „П К
Б“ ЕООД с отразяване, че адресът на лицето е преместен.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
2
заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че
ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете
са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че ответникът и
"П К Б” ЕООД са се намирали в облигационно отношение по договор за потребителски
кредит Профи кредит стандарт №/31.08.2018 г.. Видно от съдържанието на представения
договор, изплащането на предоставената в заем сума, е следвало да стане на 36 месечни
погасителни вноски, последната от които на 25.09.2021 г., съобразно представения
погасителен план /л.14 от делото/. В същото време, в договора, в раздел „параметри”, е
предвиден годишен лихвен процент по кредита в размер на 41.17 %, като е заложен годишен
процент на разходите от 49.90%. Страните са уговорили и неустойка при забавено плащане
на вноските в размерите, отразени в чл.12.1 от ОУ, а именно в размер на основния лихвен
процент + 10% годишно.
Ищецът признава, че по кредита преди завеждане на делото, са платени 4031.69 лв.
С отговора на исковата молба обаче са направени възражения досежно
действителността на клаузи от договора, произнасянето по които има преюдициално
значение за спора.
Тук следва да се посочи, че приложим към процесното правоотношение е Законът за
потребителския кредит в редакцията му след изм. и доп. с ДВ бр. 51 от 19.06.2018 г., в сила
от 1.07.2018 г. С оглед на предвидените в този закон изисквания, съдът приема, че
сключеният договор за кредит на 31.08.2018 г.е действителен и не страда от пороците,
визирани в чл.10 и чл.11 от ЗПК. Същият е съставен в предвидената в закона писмена
форма, с изискуемия размер на шрифта, клаузите му са ясни и разбираеми, обхващащи
всички елементи на правоотношението. Спазени са изискванията на чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗПК,
като на ответницата е предоставен стандартен европейски формуляр с информация за
искания от нея кредит. Налице са и всички изискуеми реквизити на договора, предвидени в
чл.11 от ЗПК, вкл. и изготвен и предоставен на кредитополучателя погасителен план с
отразени месечни вноски като е обявена на кредитополучателя и възможността да погаси
предсрочно договора. Предвидените в договора пък лихвен процент и годишен процент на
разходите са в рамките на нормативно установените пределни норми – чл.19, ал.4 от ЗПК вр.
ПМС № 426/18.12.2014 г.
Изпълнението на задълженията на ищеца по процесния договор, изразяващи се в
предоставяне в заем на процесната сума, от една страна не е спорно, а от друга страна се
установява он представените от него платежни нареждания, с които е превел суми към
самата ответница и към нейни кредитори, задълженията към които тя е заявила да бъдат
рефинансирани.
От представеното от ищеца извлечение по сметка по процесния договор /л.29 от
делото/, е видно, че ответницата е изпълнявала задълженията си до 24.07.2019 г., като с
направеното на тази дата плащане са погасени вноски до 25.12.2019 г. и частично вноски с
падеж 25.01.2020 г. С оглед на това, за ищеца е възникнало правото му да обяви кредита за
предсрочно изискуем по реда на чл.12.3 от ОУ, приложими в отношенията между страните с
приемането им от кредитополучателят, което се установява от положения от него подпис.
Кредиторът се е възползвал от тази възможност, видно от приложеното на л.31
уведомително писмо и известие за доставяне. Това изявление на ищеца е достигнало до
ответника при условията на чл.13 вр. чл.12.5 от ОУ към договора. Изпратеното до него
писмо в тази насока е върнато в цялост с отбелязване, че адресатът е променил адреса си, но
доколкото то е изпратено на адреса, обявен от самия кредитополучател в договора, който
той се е съгласил да служи за размяна на кореспонденция между страните във връзка с
възникналото между тях прваоотношение, то следва да се приеме, че достигнало до знанието
му. В случая ответницата не анажира доказателства, че е уведомила ищцовото дружество за
промяна в адреса й, от което би възникнало задължение за последното да изпраща писма и
3
друга кореспондеция на новия адрес, на който тя пребивава.
По отношение конкрето претендираните от ищеца вземания и с оглед възраженията
в отговора на исковата молба, следва да се посочи, че при анализ на сключено между
страните споразумение за допълнителни услуги, се налага извода за неравноправност на
неговите клаузи по следните съображения: Допълнителните услуги, включени в процесното
споразумение са следните: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж,
както и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя; а по аргумент от чл. 143, т.19 ЗЗП изброяването не е изчерпателно, а примерно
/т.нар."черни" и "сиви" списъци на примерни неравноправни клаузи по Директива 93/13 ЕС/.
В чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит, също е въведено
ограничение за събираните от кредитора такси и комисионни, като според цитираните
разпоредби кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, които не са
предвидени в договора за кредит, както и които са свързани с действия по усвояване и
управление на кредита.
Така посочените в споразумението допълнителни услуги обаче, настоящият състав
намира, че от една страна са свързани с действия по усвояване и управление на кредита.
Такива безспорно са услугите приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, както и възможността за смяна на дата на падеж. В същото време първата от тях е
лишена от основание, доколкото очевидно искането на ответника за отпускане на кредит
вече е било разгледано към момента на подписване на споразумението, условията, по което
са включени в договора за кредит, а не го предхождат.
От друга страна, по отношение възможността за отлагане на определен брой
погасителни вноски, следва да се отбележи, че това не представлява допълнителна услуга. В
свое решение № 1559/08.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 8969/2016 г., СГС приема, че
допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК са такива услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните - предоставяне на парична сума и
връщане на същата /заедно с възнаградителна лихва/ на определен падеж, като се дава
пример с издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за
отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за добросъвестното поведение
на клиента. В този смисъл съдебната практика приема, че не е допълнителна услуга
удължаването на сроковете за плащане срещу заплащане на едностранно определена от
ответника "такса" и в този случай категорично става въпрос за забранената от чл. 10а ал.2
ЗПК такса за действия, свързани с управлението на кредита, респ. за скрита наказателна
клауза. Съгласно чл. 33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата
на "такса" да се начисляват и други дължими суми на потребителя. С оглед на това и на
предвиденото в разпоредбата на чл.12, ал.1 от ОУ към процесния договор за кредит,
кредитополучателят при забава дължи лихва върху просрочена месечна вноска, която е
определена като основния лихвен процент + 10% годишно.
Сходно е положението и по отношение услугата „намаляване на определен брой
погасителни вноски“, която тъй като не е прецизно дефинирана в чл.15.3 от ОУ, с оглед
ефекта, който предизвиква, съдът приема, че тя касае хипотеза на пълно или частично
предсрочно погасяване на задължението, за което в договора е предвидена друга санкция, а
именно обезщетение в посочения в чл.7.2.3 от ОУ размер.
В същото време, в случаите на предсрочна изискуемост и на предсрочно
4
погасяване на кредита, изрично са предвидени освен посочените санкции, и заплащане
стойността на пакета допълнителни услуги /чл.12, ал.4 и чл.7.2.1 от ОУ/, което съдът
намира, че противоречи на изискването за добросъвестност и в частност на чл.143, т.5 от
ЗЗП.
По отношение услугата „улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства“ пък липсва предвиден механизъм за упражняване правата на
кредитополучателя по нея, както и условия, обхват и гаранции за приложението й. Същата,
така както е формулирана в чл.15.5 от ОУ, се явява абстрактна клауза, която не осигурява
възможност на кредитополучателя да прецени икономическите последици от включването й
в договора и в този смисъл не отговаря на изискването за добросъвестност, водейки до
значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя /в
случая кредитополучателя/.
Т.нар. пък договорно възнаграждение, което се претендира в настоящето
производство пък по своята правна същност представлява предвидената договорна лихва
върху предоставената в заем сума /арг. от чл.4 от ОУ/. Както се посочи вече, договорените
между страните лихва и ГПР, не противоречат на добрите нрави и са в рамките на чл.19,
ал.4 от ЗПК. С оглед на това ответницата дължи на ищцовото дружество начислената
възнаградителна лихва върху падежиралите вноски преди обявяване на предсрочната
изискуемост, което е станало на 09.02.2021 г. За периода от 25.01.2020 г. до 03.02.2021 г.,
дължимото договорно възнаграждение, съобразно отразеното в графа 4 от погасителния
план е и данните от приложеното на л.29 от делото извлечение е в предявения размер от
686.89 лв. За пълнота на изложението следва единствено да се отбележи, че възнаградителна
лихва върху оставащите непадажирали вноски не се дължи, доколкото предпоставка за
възникване на дължимостта на възнаградителната лихва е използване на чуждото благо през
определен период от време. При упражняване правото да се обяви кредитът за предсрочно
изискуем, длъжникът губи преимуществото на срока, т. е. за него възниква задължение да
върне благото на кредитора веднага, което го лишава от възможността да го ползва за целия
период от време. Неизпълнението на това задължение има различни правни последици
(напр. възникване дължимостта на уговорените в договора наказателни лихви и/или
неустойки). В този смисъл е и определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч.т.д. № 797/2010г. на
ВКС, II т.о.
От страна на ответницата е наплавено и възражение за унищожаемост на договора
като сключен при крайна нужда, което съдът намира за неоснователно. В съдебната
практика се приема, че крайна нужда е налице при липса или недостатъчност на материални
средства за задоволяване на основни потребности, като напр. недостиг на парични средства
за издръжка - лична и на семейството, за лечение на лицето или на негов близък, за плащане
на изискуеми задължения и др., което състояние е въздействало върху волята на страната по
сделката, упражнявайки натиск, и я мотивира да я сключи, като е необходимо да може да се
заключи, че при нормални обстоятелства /достатъчно средства за издръжка и за погасяване
на задълженията/, т. е. при липса на състояние на крайна нужда, тя не би сключила сделката.
В случая от една страна оветницата не доказа наличието на факти, които могат да обосноват
извод за изпадането й в състояние на крайна нужда. От друга страна, видно от данните по
делото, предоставената в заем сума не е използвана за задоволяване на лични или на
семейството на ответницата нужди, а за рефанинсиране на стари задължения, т.е. тя
фактически не се е възползвала от получените в заем средства.
Ето защо, при изложените по-горе съображения и като взе предвид изявлението на
ищеца, че по процесния договор ответницата е заплатила сума в размер на 4031.69 лв., то
съдът приема че с нея са погасени изцяло задълженията за главница и възнаградителна
лихва до 25.12.2020 г. /27 вноска по погасителния план/, а за вноската с падеж 25.01.2021 г.
са останали 79.16 лв., с които следва да бъде намалено задължението за възнаградителна
5
лихва и част от вноската за главница от 30.44 лв. С оглед на това ответницата остава да
дължи главница в общ размер на 1076.25 лв., от която сума 67.23 лв. непогасен остатък от
вноската с падеж 25.01.2021 г. и изцяло главницата по вноските до края на погасителния
план. Дължима е и 10.39 лв. възнаградителна лихва /договорно възнаграждение/ за периода
от 25.01.2021 г. до посочената в исковата молба дата 03.02.2021 г., която предхожда датата
на предсрочната изискуемост.
До така посочените размери и периоди исковете следва да се уважат, а за разликата
до пълните предявени – да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Искът за
установяване дължимостта на вземане на ищеца за възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги следва да се отхвърли изцяло.
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, за което е
направила искане. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС,
следва съдът в настоящето производство да се произнесе по разноските, направени страните
и в предхождащото го заповедно такова, като разпредели отговорността за тях съобразно
изхода по делото. От страна на ищеца е заплатена държавна такса в общ размер на 221.11
лв. по двете дела, претендира се и юрисконсултско възнаграждение от 300.00 лв. в исковото
и 180.00 лв. в заповедното производство, срещу което не е направено възражение за
прекомеронст от страна на ответника Съдът намира обаче, че последното следва да бъде
редуцирано до 150.00 лв. в заповедното дело, доколкото това е сумата, присъдена с
издадената заповед за изпълнение и не може впоследствие да бъде изменяна. Съобразно
уваженат ачаст от исковете, от тези разходи, в полза на ищеца следва да се присъдят 146.89
лв.
Ответницата претендира адвокатско възнаграждение от 1000 лв., срещу което
липсва възражение от страна на ищеца. Съобразно отхвърлената част от исковете, на
ответницата следва да се присъдят разноски от 781.13 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. ЛЮБ. Б., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.Д бл., вх. ет.8, ап., че дължи на “П К Б” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление гр.С, бул.”Б” № .., ет.7, сумата от 1076.25 лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № от 31.08.2018 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК – 24.03.2021 г., до окончателното плащане на
дължимото и сумата от 10.39 лв. представляваща договорно възнаграждение за периода от
25.01.2021 г. до 03.02.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения
размер до пълния предявен от 2165.60 лв. и иска за договорно възнаграждение за разликата
над уважения размер до пълния предявен от 686.89 лв. и за периода от 25.01.2020 г. до
25.01.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “П К Б” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, бул.”Б” № .., ет.7, за признаване за установено, че М. ЛЮБ. Б., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ж.к.Д бл., вх. ет.8, ап., дължи на ищеца сумата от 2112.20 лв.,
представляваща възнаграждение за закупен пакет от услуги към договор за потребителски
кредит Профи кредит Стандарт № от 31.08.2018 г.
ОСЪЖДА М. ЛЮБ. Б., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д бл., вх. ет.8, ап., да
заплати на “П К Б” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.”Б” № ..,
ет.7, сумата от 146.89 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето
дело и по ч.гр.д.№ 16485/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода му.
ОСЪЖДА на “П К Б” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
6
бул.”Б” № .., ет.7, да заплати на М. ЛЮБ. Б., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д бл., вх.
ет.8, ап., сумата от 781.13 лв., представляваща направени от ответника разноски по
настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила препис от същото да се докладва с ч.гр.д.№
16485/2021 г. по описа на СРС, за продължаване на съдопроизводствените действия по
последното.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7