№ 232
гр. Враца, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А.Л.П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20211420102289 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 288а, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането-отменен (КЗ-
отм.), сега чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ за сумата 15 460,13 лева-главница, представляваща
изплатено от ищеца на трето увредено лице обезщетение по щети № 120450/08.08.2016 г. и
№ 220072/08.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
16.06.2021 г. до окончателното й изплащане.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Гаранционен фонд гр. София, ул.
„Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 срещу Т. В. П. с ЕГН ********** и адрес **********.
Ищецът поддържа в исковата молба, че на 13.04.2015 г. в Италия, община
Катандзаро, е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което лек автомобил
„Фиат Мареа” с рег. № ********, управляван от ответника Т. В. П., в нарушение на
правилата за движение по пътищата, при неспазване на необходимата дистанция с
движещото се пред него превозно средство, е ударил в задната част движещия се пред него
мотоциклет „Ямаха Маджести 250“ с рег. № *******, управляван от М.М., вследствие на
което мотоциклетът паднал на земята и претърпял имуществени щети, а също били
причинени неимуществени щети на М.М.. Ищецът твърди, че във връзка с гореописаното са
образувани щети № 120450/08.08.2016 г. и № 220072/08.08.2016 г. Предвид обстоятелството,
че Т. В. П. управлявал автомобил без сключена застраховка „Гражданска отговорност”, на
18.08.2016 г. ищецът изплатил обезщетение за щетите, настъпили в резултат на
гореописаното ПТП, в размер на общо 15 460,13 лева за имуществените и неимуществените
вреди. Ищецът твърди, че на основание чл. 288а, ал. 3, във вр. с чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.),
1
във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) е встъпил в правата на
увреденото лице срещу причинителя на вредата до размера на изплатеното застрахователно
обезщетение. Въпреки отправената покана ответникът не възстановил на ищеца изплатеното
застрахователно обезщетение. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК, не се явява и не се
представлява.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, с оглед
наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
Съдът намира за основателно искането за постановяване на неприсъствено решение,
тъй като ответникът не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по
делото открито съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване и не е направил
искане делото да се разгледа в негово отсъствие, т.е. налице са формалните правни
основания за постановяване на такова решение, установени в чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Налице са и предпоставките на чл. 239 от ГПК, тъй като на ответника е указано с
връчването на исковата молба и с определението от 04.08.2021 г. за насрочване на делото, че
при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на ищеца.
От представените по делото писмени доказателства може да се направи извод за
вероятна основателност на разглежданата искова претенция, която следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски за заплатена държавна такса-618,41 лева. Искането на ищеца за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева е неоснователно,
тъй като по делото липсва пълномощно, с което ищцовият Гаранционен фонд да е
упълномощил конкретен свой юрисконсулт да го представлява, т.е. не е налице последната
предпоставка по чл. 78, ал. 8, изречение 1 от ГПК, поради което съдът не присъжда разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 288а, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането-отменен
(КЗ-отм.), сега чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ, Т. В. П. с ЕГН ********** и адрес ********** да
заплати на Гаранционен фонд гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 сумата 15 460,13
лева-главница, представляваща изплатено от Гаранционен фонд на трето увредено лице
обезщетение по щети № 120450/08.08.2016 г. и № 220072/08.08.2016 г., ведно със законната
лихва от 16.06.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т. В. П. с ЕГН ********** и адрес
2
********** да заплати на Гаранционен фонд гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4
сумата 618,41 лева-разноски за внесена държавна такса по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
3