Р Е
Ш Е Н И Е
№ 26.02.2009 година гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ІХ-ти граждански състав
на 28
януари 2009
година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.С.
секретар А.Г.
като разгледа
докладваното от съдия Р.С.
гражданско
дело № 337 по описа за 2008 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на искова молба Д.С.Д. и Г.С.Д.,*** против Х.П.Х..
В исковата молба ищците твърдят, че са наследници по закон на Стоян Георгиев Д.,***,
починал на 14.02.2007 г., в следствие на ПТП, настъпило по вина на ответника Х..
Последния по силата на споразумение, одобрено от съда по НОХД №305/2007 г. по
описа на ЯОС, е признат за виновен в това, че 14.02.2007 г. около 18,45 часа в
гр.Ямбол, на околовръстен път”Юг”, на участъка между ул.”Граф Игнатиев” и ж.к.”Каргон” при управление на л.а.”Опел Кадет” с ДК №У 7706 КК
е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1 и чл.16, ал.1,
т.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта
на наследодателя на ищците – Стоян Георгиев Д., като деянието съставлява
престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” във вр. с чл.342,
ал.1 от НК. В резултат на внезапната смърт на баща си ищците твърдят, че са
претърпели имуществени вреди (разходи за погребение и обичайни помени) и
неимуществени вреди (болки и страдания от загубата на близък човек). Предвид на
изложеното претендират ответника да бъде осъден да им заплати неимуществени
вреди в общ размер на 100000 лв. - по 50000 лв. за всеки от тях и имуществени
вреди в общ размер на 1500 лв. – по 750 лв. за всеки от тях ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. В с.з. ищците,
редовно и своевременно призовани, не се явяват, но чрез процесуалния си
представител – адвокат поддържат иска така, както е предявен. Заявяват и претенция
за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който
е заявил, че намира предявените искове за допустими и основателни, но счита
същите за завишени по размер. Заявил е още твърдение за наличие на съвина за настъпване на ПТП от страна на пострадалия,
изразяваща се в това, че е управлявал каруца, която не е била обозначена и
сигнализирана, както и е държал дълга и дебела пръчка, която при сблъсъка с
лекия автомобил се е забила в тялото му, причинявайки смъртта му. В с.з.
ответника се явява лично, като чрез процесуалния си представител – адвокат
поддържа заявеното становище. Заявява и претенция за присъждане на направените
по делото разноски.
ЗК „Български имоти” АД гр.София – трето лице помагач
на ответника по делото, оспорва исковата претенция за неимуществени вреди, като
намира същата за изключително завишена. Твърди, че по делото са събрани
доказателства, сочещи на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото
лице в значителна степен, както и такива, които установяват, че между синовете
– ищци и пострадалия – техен баща не са съществували добри взаимоотношения.
Предвид посоченото се претендира, след като съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост, да приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД и намали същото предвид наличието на значително съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. По отношение иска за
имуществени вреди се иска отхвърлянето му изцяло, поради липса на доказателства
за извършване на претендираните разходи.
Претенция за присъждане на разноски не е
заявена.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното НОХД №305/2007 г. по описа на ЯОС се
установява, че по силата на споразумение, одобрено от съда, ответника Х. е
признат за виновен в това, че 14.02.2007 г. около 18,45 часа в гр.Ямбол, на
околовръстен път”Юг”, на участъка между ул.”Граф Игнатиев” и ж.к.”Каргон” при управление на л.а.”Опел Кадет” с ДК № У 7706 КК
е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1 и чл.16, ал.1,
т.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на наследодателя на ищците
– Стоян Георгиев Д., като деянието съставлява престъпление по чл.343, ал.1,
б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК, поради което и
във вр. с чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание 1
година „лишаване от свобода”, което на осн. чл.66,
ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.
По делото е назначена и изслушана съдебно–медицинска експертиза, която като обективна, компетентна и неоспорена от страните, се възприема от съда. В
заключението си вещото лице заявява следното: при съдебно-медицинското
изследване върху трупа на пострадалия Стоян Георгиев Д. са установени следните
травматични увреждания – разкъсно-контузна
рана на лявото бедро с разкъсване на
лявата бедрена артерия, вена и множество по-малки кръвоносни съдове с
размачкване на меките тъкани в същата област, открито зеещо счупване на костите
в лявата тазова половина с разкъсване на меките тъкани, многофрагментно
счупване на лявата бедрена кост, разкъсване широко разтваряне на лявата сакроилиачна става, анемия на вътрешните органи, разкъсно-контузна рана в областта
на седалищното дъно с разкъсване на аналния пръстен и стената на правото черво,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на малкия мозък, оток на мозъка, подпреврални точковидни кръвоизливи, охлузване в теменната
област на главата, разкъсно-контузна
рана в лявата гривнена става, охлузване в теменно-тилната
област на главата, кръвонасядане в поясната област, кръвонасядания и
охлузвания по крайниците. Разкъсването на лявата бедрена артерия и вена на
останалите по-малки кръвоносни съдове в същата област по съвкупност са
причинили разстройство на здравето, временно опасност за живота на пострадалия.
Откритото счупване на костите на лявата тазова половина и разкъсването на
лявата сакроилиачна става по съвкупност са причинили
трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник на пострадалия от 12-18
мес. при обичайния ход на оздравителния процес. Многофрагментното счупване на лявата бедрена кост, само по
себе си е затруднило движението на долния крайник на пострадалия за около 12 мес. при обичайния ход на развитие на оздравителните
процеси. Кръвоизлива под меките мозъчни обвивки на малкия мозък и отока на
мозъка по съвкупност са причина за трайно разстройство на здравето, временно
опасно за живота на пострадалия. Разкъсно-контузната рана в областта на седалищното дъно заедно с
разкъсването на аналния пръстен и стената на правото черво се преценяват като
нараняване, проникващо в коремната кухина на пострадалия. Разкъсно-контузната рана на стената на правото черво е причинило
разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия. Останалите
травматични увреждания са причина за времена опасност за живота на пострадалия.
В конкретния случай временната опасност
за живота на пострадалия се е реализирала с настъпването на смъртта му в 20,30
ч. на 14.02.2007 г. Нараняванията в областта на лявата тазобедрена става,
лявото бедро, заедно с разкъсванията на лявата бедрена артерия и вена се дължат
на действието тъп предмет със значителна сила и най-вероятно са причинени при
контакт между посочената област и лекия автомобил (В областта между
уплътнението и предната лява колона има
парчета месо). Разкъсно-контузната
рана на седалищното дъно, разкъсването на аналния пръстен и стената на правото
черво в дълбочина се дължат на действие (проникване) на твърд тъп предмет с
кръгла форма – пръчка, тояга и др. и би могло да се получи от действието на
описаната в огледния протокол пръчка, при седящо
положение на пострадалия. Вещото лице е заявило също така, че при химическото
изследване на пробата кръв, взета от пострадалото лице Стоян Д. се доказал
етилов алкохол с концентрация 1,73 промила. Към момента на вземането на кръвта,
Д. е бил в състояние на алкохолно опиване в началните стойности на средната му
степен, характеризиращо се с нарушаване на мисловната дейност,
съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията,
забавени реакции и др. На поставени в с.з. въпроси, вещото лице отговаря
следното: не може категорично да се отговори до каква степен товара на каруцата
е оказал влияние за нараняването в областта на тазовото дъно, тъй като самото
проникване е бърз процес и самото тегло на индивида е достатъчно да бъде
осъществено, без да е необходимо да има товар, като не би се стигнало до
съществена разлика и да нямаше товар. Теглото на пострадалия е достатъчно да
противодейства на тоягата, наличието на която има отношение единствено към
уврежданията на трупа. Касае се за увреждане на меки тъкани, които при
проникващо нараняване имат способността да се разширяват и след изваждането да
се свиват. Раната в областта на дъното на таза е с дължина 15 см, като се има
предвид тези свивания на меките тъкани с наличните еластични влакна в тях, не
може да се отговори точно каква е била дебелината на проникващата част на
предмета. Самите мускули, меки тъкани, свиват раната след излизане. В.л. не е
дало категоричен отговор на въпроса: с коя ръка е държана пръчката от
пострадалия. Проникването в областта на тазовото дъно е станало зад тестисите,
централно и за това в заключението си в.л. е приел седнало положение на
пострадалия. Няма отклонение между предната част на раната и задната й в ляво или дясно.
Отклонението е само леко нагоре, т.е. задната част на раната е леко по-нависоко
от предната.
По делото е назначена и изслушана съдебна авто-техническа експертиза, която като обективна,
компетентна и неоспорена от страните, се възприема от
съда. В заключението си вещото лице е отразило механизма на настъпване на ПТП,
а при изслушване в о.с.з. заявява следното: съгласно протокола за оглед на
местопроизшествието по канатите на каруцата не са
открити съответните светлоотразители, а на местопроизшествието
не са открити стъкла от лампа или елементи от светещо тяло. Според в.л. липсата на светлоотразители
и светеща лампа в каруцата безусловно е изключителна предпоставка за възникване
на ПТП, макар и да не са в пряка причинна връзка с предварителните действия
на водача на автомобила да навлезе в насрещната лента. В.л. сочи, че наличието
на тези елементи в изключително голяма степен в нощните условия биха позволили
на водача на лекия автомобил адекватно и обективно да възприеме каруцата в
нейното положение и да се съобрази с това, като категорично счита, че технически необорудваната
каруца се явява техническа причина за възникване на ПТП и предпоставка за
това. След изслушване на изводите на съдебно-медицинската
експертиза, в.л. заявява, че потвърждава механизма на ПТП, описан в
заключението и динамиката на движение на каруцата, тялото на пострадалия и
процесната пръчка. Към момента на ПТП водача на каруцата е държал пръчката с
ръце или с една ръка, като е бил в седнало положение. Имайки предвид раната на
проникване на пръчката в областта на тестисите на пострадалия, краят на
пръчката към момента на проникването е в средната част на тялото а не в дясната
ръка както е показано на скицата. Скицата е направена в общо положение на
седящия пострадал и обичайно състояние на пръчка в дясна ръка, тъй като към
момента на изготвяне на заключението е нямало данни за друго положение. Съгласно
законите на физиката, механиката, принципа на действието и противодействието
към момента на проникване на пръчката в тялото на пострадалия задължително е
имало сила на реакция, респективно ударна сила от отсрещния край на пръчката
при което силово е възможно проникване на пръчката с достатъчна сила в тялото,
необходими за нужното поражение. Съгласно фотоматериалите по делото, в горния
ляв ъгъл на предното ветрово стъкло има отвор със сравнително малки размери.
Този отвор е такъв поради движението на пръчката към момента на проникване в
купето, като движението е близко до транслационното. Към този момент пръчката е
била почти успоредна на нейната дължина. Движението наподобява движение на
копие. Пръчката към момента на проникване в автомобила е нямала ъглова точка
със замах в някаква произволна равнина. От друга страна, от данните по делото
този край на пръчката, който прониква в автомобила разкъсва лявото ухо на
водача на автомобила. Лявото ухо е по-надясно и по-надолу по сравнение с отвора
на предното ветрово стъкло това показва, че към момента на проникване на
пръчката, тя е била наклонена спрямо надлъжната ос на автомобила, като предният
край на проникване през предното ветрово стъкло е бил по-ниско и по-надясно,
спрямо края, който е бил от към водача на каруцата. Сравнително симетричността
на проникване показва, че тялото на пострадалия водач на каруцата е било почти
перпендикулярно към оста на пръчката, като описаното от мен положение
съответства на рана с проникване от горе надолу, както е обяснило в.л. по СМЕ.
В.л. сочи, че двата удара възникват почти
едновременно, като е по-вероятно удара между предния ляв край на автомобила и
предното ляво колело на каруцата да предхожда с много малък интервал от време
удара на пръчката в автомобила. Според в.л. ако липсва тоягата би имало разлика само в травмите на пострадалия, но това
не би повлияло в основна степен на механизма на цялото ПТП, тъй като тоягата
е с малка маса, пренебрежимо малка по отношение на всички останали тела,
участващи в ПТП - на пострадалия, каруца, кола. Ударната сила в прозореца е
достатъчна да проникне тоягата в тялото на пострадалия. Тази сила е повлияла в
известна степен на движението на тялото, но всички други сили като инерционна,
ударни в купето, последващо движение с предния мост, са несъизмерими, много
по-големи с тази сила на тоягата и нейното действие. Като динамика и като движение
на двете ППС-та, наличието на тояга или не, не повлиява в значителна степен на
процеса. При удара наличието на тояга в голяма степен повлиява на действията на
водача на автомобила след удара с каруцата за неговите възможности за
възприятие и за действие предвид болката от удара в главата, но не и за
предотвратяване на ПТП. Според експерта водача на автомобила би имал техническа
възможност да предотврати ПТП при разлика във вариантите с пръчка и без пръчка,
само ако има достатъчно време от момента на удара в предното му стъкло до
момента на удара в каруцата и времето да е съизмеримо с времето му за реакция. Това
би било възможно само ако пръчката лети достатъчно дълго време и водача
достатъчно предварително възприеме летежа и може да реагира, което в настоящия
случай категорично е недостоверно с оглед едновременен контакт на предно
ветрово стъкло и контакт с тялото. Според вещото лице ударът на пръчката в главата на водача го е затруднила в управлението
на автомобила след удара, но не е в причинно–следствена връзка с възникването
на ПТП и неговото предотвратяване, както и не се явява техническа причина за
отклоняване на автомобила наляво и навлизане в насрещната лента за движение,
което навлизане е станало далеч преди удара между двете ППС. Водачът на
автомобила е имал техническа възможност при дългите светлини на фаровете да
възприеме своевременно каруцата, да се съобрази с нейното движение и скорост и
да не предприема навлизане в насрещната лента за движение.
По делото са събрани и гласни доказателства. Св.М.В. (сестра на починалият Стоян Д.)
заявява, че брат й и синовете му не са били скарани, имало е между тях
конфликти, но отношенията им като цяло били добри; смъртта на бащата се
отразила зле на децата; поначало Д. живеел в чужбина, но Г. и Стоян работели и
живеели заедно и взаимно се подпомагали, както и бащата подпомагал децата;
според свидетелката направените за погребението на Стоян разходи били големи,
като само за ритуалната зала направили 400 лв. разходи, освен това купували животни,
а помените се правели в ресторант; по отношение животните, които Стоян гледал
приживе заявява, че децата му ги продали след смъртта му. Св.Стойо С. (съсед на Г. ***) заявява, че Д. не работи в България и
се прибира рядко – в последните 5 г. не го е виждал, прибрал се само за
погребението на баща си; твърди, че отношенията между бащата Стоян и сина Г. не
били добри – карали се, а причината била, че бащата молел Г. да му помага, но последния
отказвал, а и бил доста избухлив човек; имали конфликти Стоян и Г., като Стоян
съветвал сина си Г. да не пие алкохол; Стоян
живеел на кошарите, където отглеждал животни. Св.Р.У. – заявява, че не знае нищо за взаимоотношенията между Стоян
Д. и синовете му Г. и Д.; твърди, че има магазин за хранителни стоки, където може
би около 2 часа преди катастрофата отишъл Стоян, купил салам, хляб и едно шише
вино или бира, бил с каруцата; не дава отговор на въпроса дали когато видяла
Стоян, последният бил употребил алкохол. Св.Г.И.
в показанията си твърди, че знае, че бащата Стоян гледал овце, а двамата му
сина му помагали; не е бил пряк очевидец, но от хората е чувал, че като се
напият се карат, както и че Г. е взел животни на баща си и ги е продал; твърди,
че синовете и бащата си помагали при гледането на животни, дори Д. преди да
замине в чужбина взел много животни и ги гледали заедно, но после Д. заминал в
чужбина, като останали Г. и баща му, но какво се случва между тях не знае.
По делото ищците са представили служебна бележка,
изх.№141/21.10.2008 г. на „Обреден комплекс” ЕООД гр.Ямбол, от която се
установява, че на 15.02.2007 г. фирмата е извършила погребение на Стоян
Георгиев Д., чиято стойност възлиза на 789 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Ищците Д.С.Д. и Г.С.Д. са поискали Х.П.Х. да бъде
осъден да им заплати неимуществени вреди в общ размер на 100000 лв. - по 50000
лв. за всеки от тях и имуществени вреди в общ размер на 1500 лв. – по 750 лв.
за всеки от тях, ведно със законната лихва от датата на увреждането -
14.02.2007 г., претърпени от тях в резултат на причинено от Х. ПТП, довело до
смъртта на наследодателя им Стоян Георгиев Д.. Така предявеният иск е с правно
основание чл.45 и чл.52, вр. чл.86 и чл.84, ал.3 от ЗЗД, преценя се от съда за допустим,
а разгледан по същество – за частично основателен.
Съгласно чл.45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното
от закона противоправно поведение, виновното му
извършване от ответника и причинната връзка между него и вредоносните последици
са елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, във вр.
с чл.51 от ЗЗД, пораждащи правото на обезвреда на
пострадалите лица и насрещното облигационно задължение на деликвента
да я осъществи. Освен това в разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД е създадена
една оборима презумпция за вината – предполага се до
доказване на противното. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, което правило задължава
съда да изследва наличието на пряка причинна връзка между увреждането и
вредоносния резултат. Относима още към правилното решаване на спора е и ал.2 на
сочения законов текст по силата на която, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите обезщетението може да се намали. Възражение в тази
насока са направили ответника и третото лице ЗК ”Български имоти”АД – гр.София.
Противоправното поведение, в резултат на което са
възникнали вредите от пътнотранспортното произшествие, е установено по
безспорен начин от приложеното НОХД №305/2007 г. по описа на ЯОС. Ответникът Х.,
по силата на споразумение, одобрено от съда, е признат за виновен в това, че
14.02.2007 г. около 18,45 часа в гр.Ямбол, на околовръстен път”Юг”, на участъка
между ул.”Граф Игнатиев” и ж.к.”Каргон” при
управление на л.а.”Опел Кадет” с ДК № У 7706 КК е нарушил правилата за движение
по пътищата – чл.5, ал.1, т.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на наследодателя на ищците – Стоян Георгиев Д., като деянието
съставлява престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” във вр.
с чл.342, ал.1 от НК.
С оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Вярно е, че цитираната правна
норма говори за присъда на наказателния съд, а наказателното дело против ответника
е приключило със споразумение, но с нормата на чл.383, ал.1 от НПК
законодателят е предал на одобреното от съда споразумение последиците на влязла
в сила присъда. При това положение за настоящия съд е безспорно установено, че
процесното ПТП е причинено от ответника, че е причинено виновно и е противоправно. Безспорно е и наличието на пряка причинна
връзка между поведението на ответника и настъпилия вредоносен резултат. По
непредпазливост ответника (в резултат на процесното ПТП) е причинил смъртта на
наследодателя на ищците. Безспорно е, че в резултат на това ищците са
претърпели неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на много близък
човек. В тази връзка недоказано остана твърдението на ответника, че ищците и техния
починал баща са били в много лоши отношения. От свидетелските показания се
установи, че отношенията им са били в рамките на нормалните такива.
Действително понякога са имали недоразумения и конфликти, но в повечето случаи
са се разбирали, подкрепяли, помагали са си взаимно. Обсъжданата теза на
ответника не би могла да бъде подкрепена и от факта, че ищеца Д.Д. в последно
време е пребивавал трайно в чужбина. Липсата на ежедневни контакти не би могла
да мотивира съда на извод, че Д.Д. е претърпял по-малко болка и страдание от
загубата на своя баща.
По повод направеното от ответника и третото лице ЗК ”Български
имоти”АД – гр.София възражение, че увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, поради което дължимото обезщетение следва да се намали, настоящия съд
намери следното:
Съпричиняване, по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, е
налице, когато вредата е настъпила и от действията на пострадалото лице. В този
случай, виновно действалото лице следва да отговаря само за онези вреди, които
са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от
поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването
се цели да се определи действителния обем на отговорността на виновния
причинител на вредите. Съпричиняването на вредите само по себе си
представлява сложен юридически факт, който съдържа елементите –
противоправност, вина, причинна връзка между вредите и поведението на
пострадалия. Следва да се отбележи, че в конкретния случай само нарушенията на ЗДвП, които се намират в причинна
връзка и са допринесли за настъпването на вредоносните последици имат
релевантно значение от гледна точна на чл.51, ал. 2 ЗЗД при преценката за
приноса на пострадалия.
Както вече се посочи по-горе и предвид установеното по
НОХД №305/2007 г. по описа на ЯОС, ответника, при управлението на автомобила е
нарушил следните правила за движение, които са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат - чл.5, ал.1, т.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП,
тъй като на пътно платно с двупосочно движение е навлязъл в лентата за насрещно
движение, при наличие на движеща се в нея каруца, която с оглед заключението на
АТЕ, е имал техническа възможност да
възприеме своевременно.
Безспорно по делото се установи, че нарушение на
правилата за движение по пътищата, които са в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП, е допуснал и пострадалия Стоян Д.. Пътнотранспортното
произшествие е станало на 14.02.2007 г. около 18,45 часа. По това време е било
вече тъмно и превозните средства са се движели на фарове (вж. заключението на
АТЕ), т.е. ПТП е станало през нощта. Нощта обхваща тъмната част от денонощието.
С намаление на видимостта и настъпване на вечерния мрак за превозните средства
възниква задължението да бъдат сигнализирани със светлини. Съгласно чл.15 от ППЗДвП, за да участва в движението по пътищата, всяко пътно
превозно средство с животинска тяга трябва да има два жълти светлоотразителя
отпред, два червени светлоотразителя отзад, а през нощта - отзад вляво светещо тяло,
излъчващо бяла или жълта добре различима светлина, като светлоотразителите
се разполагат симетрично от двете страни на превозното средство.
Видно от заключението на неоспорената
АТЕ, позоваваща се на протокола за оглед на местопроизшествието, по канатите на каруцата, управлявана от пострадалия, не са
открити съответните светлоотразители, а на местопроизшествието
не са открити стъкла от лампа или елементи от светещо тяло. Пак според в.л.
липсата на светлоотразители и светеща лампа в
каруцата безусловно е изключителна предпоставка за възникване на ПТП, макар и
да не са в пряка причинна връзка с предварителните действия на водача на
автомобила да навлезе в насрещната лента, но наличието на тези елементи в
изключително голяма степен в нощните условия биха позволили на водача на лекия автомобил
адекватно и обективно да възприеме каруцата в нейното положение и да се
съобрази с това. В.л. категорично счита, че технически
необорудваната каруца се явява техническа причина за
възникване на ПТП и предпоставка за това. При изложеното до тук следва
обоснования извод, че пострадалия Стоян Д. е нарушил правилата за движението по
пътищата (чл.15 от ППЗДвП), с което също има принос
по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД за настъпване на общественоопасния
резултат.
Не се споделят твърденията на ответника, че причина за
настъпване на ПТП е и че пострадалия Стоян Д. е управлявал каруцата след
употреба на алкохол с установена от СМЕ концентрация 1,73 промила. Както вече
се посочи, причина за настъпване на процесното ПТП са описаните по-горе и
допуснати от ответника нарушения на ЗДвП, а липсата на светлоотразители
и светеща лампа в каруцата безусловно е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат. Пияното състояние на пострадалия Стоян Д. не е в пряка и
непосредствена причинна връзка с възникването на ПТП и произлезлите вреди, тъй
като по делото не е доказано, че последните е нямало да настъпят или биха били
по-малки, ако Д. не беше пиян.
Настоящия съд не приема и твърденията на ответника, че
принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД за настъпване на общественоопасния
резултат е и обстоятелството, че пострадалия Стоян Д. е носил дълга тояга,
„насочена към предното стъкло на автомобила на ответника, в ляво”, което да е
предизвикало „аварийна реакция” от страна на последния и съответно да е станало
причина за възникване на ПТП. Според заключението на неоспорената
АТЕ и описания от вещото лице механизъм на ПТП, двата удара възникват почти
едновременно, като е по-вероятно удара между предния ляв край на автомобила и
предното ляво колело на каруцата да предхожда с много малък интервал от време
удара на пръчката в автомобила, като ако тоягата е липсвала би имало разлика
само в травмите на пострадалия, но това не би повлияло на механизма на цялото
ПТП. Според вещото лице ударът на пръчката в главата на водача го е затруднила
в управлението на автомобила след удара, но не е в причинно–следствена връзка с
възникването на ПТП и неговото предотвратяване, както и не се явява техническа
причина за отклоняване на автомобила наляво и навлизане в насрещната лента за движение,
което навлизане е станало далеч преди удара между двете ППС. Водачът на
автомобила е имал техническа възможност при дългите светлини на фаровете да
възприеме своевременно каруцата, да се съобрази с нейното движение и скорост и
да не предприема навлизане в насрещната лента за движение. Въз основа на
изложеното, решаващия съд прие, че обстоятелството, че пострадалия Стоян Д. е
носил дълга тояга, не може да се приеме за принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Предвид на всичко изложено по-горе, както и с оглед
механизма на ПТП, установен от неоспорената АТЕ,
настоящия съд прие, че произшествието е последица от виновно нарушаване
правилата за движение по пътищата, както от страна на ответника, така и от
страна на починалия Стоян Д. – наследодател на ищците. Имайки предвид всички
конкретни обстоятелства по делото, описани в изложението до тук, съдът счита,
че в общия вредоносен резултат приноса на водача на автомобила – ответника Х. е
в размер на 2/3 части, а на починалия Стоян Д. – 1/3 част. Тук следва да се има
предвид, че водачът на МПС, като участник в движението е носител на много
по-голяма отговорност, като е задължен да осигурява както собствените си
безопасност и здраве, така и тези на останалите участници в движението,
включително и на водачите на превозно средство с животинска тяга, които са
значително по-уязвими.
При определяне на размера, в който следва да бъдат
уважени предявените искове за неимуществени вреди, съдът съобрази разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД, относима към обезщетяването на този
вид вреди, където законодателят е въвел принципа на справедливост. Както е
известно в правната доктрина неимуществените вреди са вреди, които по своето
естество засягат изцяло емоционалната сфера на лицето, което ги търпи и в
зависимост от увреждането биха могли да бъдат болки и страдания, непосредствено
произтичащи от физическото увреждане, както и такива, които касаят тъга, мъка
по загубата на близък човек, с който в личен емоционален план е била налице
тясна обвързаност. Именно такива вреди се претендират от ищците в процесния
случай, пряко свързани със загубата на много близък за тях човек - баща, който
предвид наличната родствена връзка може да се приеме, че е съставлявал и
морална опора на семейството.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът
намира че претърпените от ищците Д.Д. и Г.Д. неимуществени вреди, в резултат
смъртта на техния баща, следва да бъдат оценени по справедливост, в
съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, на сумата от по 30000 лв. за всеки
от тях. От така посочената сума след приспадане в резултат на степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Стоян Д., остава
за обезщетяване сума в размер на по 20000 лв. за всеки от ищците, до който
размер следва да се уважи предявеният иск за неимуществени вреди. Посочените
суми следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва от деня на
увреждането, по аргумент на чл.84, ал.3 от ЗЗД. За горницата над посочените
суми до предявения размер от по 50000 лв. за всеки от ищците, искът за
неимуществени вреди, като неоснователен, следва да се отхвърли.
Относно искът за присъждане на имуществени вреди в
размер на 1500 лв. (по 750 лв. за всеки от ищците), съставляващи направени
разходи за погребение и обичайни помени, решаващия съд намери следното: Искът е
основателен в пълен размер. От представената служебна бележка изх.№141/21.10.2008
г. на „Обреден комплекс” ЕООД гр.Ямбол, се установява, че на 15.02.2007 г.
фирмата е извършила погребение на Стоян Георгиев Д., чиято стойност възлиза на
789 лв. От показанията на св.В., които съдът не намери причина да не кредитира,
пък се установява, че ищците са направили разходи за изпълнение на необходимите
християнски ритуали, съпътстващи смъртта на близък човек. Като взе предвид
установената стойност на погребението на Стоян Д., липсата на доказателства за
направените разходи по извършените помени (каквито безспорно са правени) и като
се позова на чл.162 от ГПК, съдът намира, че искът за имуществени вреди от 1500
лв. е основателен в пълен размер. Съобразно приетия размер на съпричиняване от
страна на пострадалия, посочения размер следва да се намали с 1/3, като при
това следва да се присъди обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000 лв.
общо или по 500 лв. за всеки от ищците. Посочените суми следва да бъдат
присъдени ведно със законната лихва от деня на увреждането, по аргумент на
чл.84, ал.3 от ЗЗД. За горницата над посочените суми до предявения размер от по
750 лв. за всеки от ищците, искът за имуществени вреди, като неоснователен, следва
да се отхвърли.
При този изход на делото и в съответствие с
разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
ДТ в размер 1640 лв. по сметка на ЯОС.
Страните по делото са направили искания за присъждане
на разноски. Разноски на страните следва да се присъдят съобразно правилата на
чл.78 от ГПК – в съответствие с уважената, съответно отхвърлена част от
исковете. По делото ищците са направили разноски за адвокатски хонорар в размер
на 2400 лв. Съразмерно с уважената част от исковете, на ищците се дължи
възстановяване на сума за разноски общо в размер на 969,46 лв. Ответника също е
направил искане за присъждане на разноски. На л.10 от делото е приложено
адвокатско пълномощно за адв.Панчев – пълномощник на
ответника, видно от което договорената сума за адвокатско възнаграждение е в
размер на 2500 лв. По делото обаче няма данни тази сума (цялата или част от
нея) да е заплатена от ответника на адвоката. При това положение и предвид
липсата на доказателства за реално направени разноски за адвокатско
възнаграждение, искането на ответника за присъждане на разноски е основателно и
доказано само досежно извършените такива за изготвяне
на експертизи и призоваване на свидетели или обща сума в размер на 220 лв.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника се дължи възстановяване
на сума за разноски в размер на 88,87 лв. По компенсация ответника дължи на
ищците заплащане на разноски в размер на 880,59 лв.
Водим от горното, ЯОС
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Х.П.Х. ***,
к-с ”Възраждане”, бл.24, вх.”Г”, ап.3, с ЕГН **********, на осн.
чл.45 от ЗЗД, да заплати на Д.С.Д. *** с ЕГН ********** обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 20000 лева (двадесет хиляди лева) и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 500 лева
(петстотин лева), ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
увреждането - 14.02.2007 г. до окончателното им изплащане, като искът
неимуществени вреди за разликата над 20000 лв. до предявения размер от 50000
лв. и искът за имуществени вреди за разликата над 500 лв. до предявения размер
от 750 лв., като неоснователни - отхвърля.
ОСЪЖДА Х.П.Х. ***,
к-с ”Възраждане”, бл.24, вх.”Г”, ап.3, с ЕГН **********, на осн.
чл.45 от ЗЗД, да заплати на Г.С.Д. *** с ЕГН ********** обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 20000 лева (двадесет хиляди лева) и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 500 лева
(петстотин лева), ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
увреждането - 14.02.2007 г. до окончателното им изплащане, като искът
неимуществени вреди за разликата над 20000 лв. до предявения размер от 50000
лв. и искът за имуществени вреди за разликата над 500 лв. до предявения размер
от 750 лв., като неоснователни - отхвърля.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА Х.П.Х. ***,
к-с ”Възраждане”, бл.24, вх.”Г”, ап.3, с ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата, по сметката на ЯОС, държавна такса за тази инстанция в размер на 1640 лв.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА Х.П.Х. ***,
к-с ”Възраждане”, бл.24, вх.”Г”, ап.3, с ЕГН ********** да заплати Д.С.Д. *** с ЕГН ********** и Г.С.Д. *** с ЕГН ********** по
компенсация и на осн. чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 880,59 лв.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника - ЗК
„БЪЛГАРСКИ ИМОТИ”АД гр.София, ж.к.”Иван Вазов”, ул.”Балша”
бл.8.
Решението подлежи на
обжалване пред АС гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: