РЕШЕНИЕ
№ 2569
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100513546 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 17.10.2022 г. по гр.д. № 58128/21 г., СРС, ІІ ГО, 76 с-в е
осъдил на основание чл.128 и чл.245, ал.2, чл.221 и чл.344, ал.1, т.4 от КТ
„Н.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.
****, представлявано от управителите Ц.И. и Н.Л., чрез Еднолично
адвокатско дружество „Х. Г.., БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“****, представлявано от адвокат Х. Г. от САК да
заплати на Л. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „****“ № *****, чрез
пълномощника по делото адвокат К. К. К. от САК, с адрес: гр.София, район „Студентски”, ул.
„*****, офис 2.2 следните суми: сумата от 2 142,82 лв., представляваща
недоизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.04.2020г. до
10.08.2021г., ведно със законната лихва считано от 11.10.2021 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлил претенцията за горницата до
пълния предявен размер от 3308,58 лева, като неоснователен., сумата от 156,40 лв. лихва за
забава върху сумата от 2 142,83 лева за периода от 27.07.2020г. до 07.10.2021 г., като е
отхвърлил претенцията за горницата до пълния предявен размер от 241,48 лева, като
1
неоснователна., сумата от 650 лева обезщетение по чл. 221 от КТ, ведно със
законната лихва, считано от 11.10.2021 г. до окончателното й изплащане.
Допуснал на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, поправка на основанието
за прекратяване на трудовото правоотношение между Л. С. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. ****, чрез пълномощника по делото адвокат К. К. К.
от САК, с адрес: гр.София, район „Студентски”,ул.„***** , офис 2.2 и „Н.Т.“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. ****,
представлявано от управителите Ц.И. и Н.Л., чрез Еднолично адвокатско
дружество „Х. Г.., БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“****, представлявано от адвокат Х. Г. от САК възникнало с
ТД от 03.12.2018г., вписано в трудовата книжка на Л. С. С., ЕГН **********,
като вместо чл. 326 от КТ да се впише чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Осъдил е на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Л. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
****, чрез пълномощника по делото адвокат К. К. К. от САК, с адрес: гр.София, район
„Студентски”, ул.„***** , офис 2.2 да заплати на „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. ****, представлявано от
управителите Ц.И. и Н.Л., чрез Еднолично адвокатско дружество „Х. Г.,
БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****,
представлявано от адвокат Х. Г. от САК сумата от 369,96 лв., сторени
деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. Осъдил е на
основание чл.77 от ГПК „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. ****, представлявано от управителите Ц.И. и
Н.Л., чрез Еднолично адвокатско дружество „Х. Г.., БУЛСТАТ ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, представлявано от
адвокат Х. Г. от САК да заплати на СРС сумата в размер на 365,71 лв.,
представляваща държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съобразно
уважената част от исковете. Допуснал е предварително изпълнение на
съдебното решение по реда на ч.242, ал.1 от ГПК по отношение на
присъдената главница.
Решението е обжалвано изцяло, включително в отхвърлителната част с
въззивна жалба от ответника „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к. ****, представлявано от управителите Ц.И. и
Н.Л., чрез Еднолично адвокатско дружество „Х. Г.., БУЛСТАТ ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, представлявано от
адвокат Х. Г. от САК с пространни мотиви, изложени в нея. Твърди се, че
2
решението е недопустимо в частта, в която СРС се е произнесъл по
отношение на част от предполагаемо дължимата главница с аргумента, че е
невъзможно с точност да се установи какво точно над посоченото в ССЕ се
дължи, както и по отношение на претенциите за дължима лихва за забава,
които съдът преценява, че се дължат от началото на следващия месец и
осъжда ответното дружество да ги плати, макар ищецът да претендира,
считано от 25-ти число на месеца, следващ отработения. Счита, че
осъждането на суми, които не се претендират с ИМ, а се установяват от съда в
допълнение към претендираната главница, представляващи суми „извън
посоченото от счетоводителя“ и „над посоченото в ССЕ“, е произнасяне по
непредявен иск, с което се нарушава диспозитивното начало. Произнасяне
извън обхвата на търсената защита е налице и по отношение на промените,
които решаващият състав прави относно началния период, от който се
изчислява лихва за забава, независимо от претендирания в ИМ, като
претенцията за лихва е считано от 25-то число на месеца, следващ
отработения. Вещото лице твърди, че от м.04.2020 г. до момента на
прекратяване на трудовия договор ответното дружество не е допуснало забава
в дължимите плащания, защото всички плащания на трудови възнаграждения
са извършвани в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят. Ето защо счита, че решението в частта, в която решаващият състав
на основание чл.162 ГПК е установил размер на предполагаемо дължимо и
незаплатено трудово възнаграждение от 1500 лв., осъждайки ответното
дружество да плати сума „извън“ и „над“ установеното от вещото лице със
ССЕ, определяйки не само размер на допълнителна и непредявена, но и
калкулирайки лихви за забава за непретендирани от ищеца периоди, следва да
бъде обезсилено като недопустимо. Счита, че в останалата част решението
следва да бъде отменено като немотивирано, неправилно, необосновано и
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, като
предявените искове бъдат отхвърлени, тъй като претендираните суми са
платени от ответното дружество. Изложени са подробни съображения за
неправилност, необоснованост на съдебното решение, отношението на съда
към ищеца и ответното дружество, включително и към неговия процесуален
представител, липсата на обективност и безпристрастност у съда. Моли съда
да допълни решението по отношение на предявения алтернативен иск по
реда на чл.344, ал.1, т.4 от КТ, във връзка с чл.327, ал.1, т.11 от КТ.
3
Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият/ищец Л. С. С. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „****“ №
*****, чрез пълномощника по делото адвокат К. К. К. от САК, с адрес: гр.София, район
„Студентски”, ул.„*****, офис 2.2 оспорва въззивната жалба и моли да бъде
оставена без уважение. Претендира разноски за настоящата инстанция във
вид на адвокатско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове от Л. С. С. , ЕГН ********** срещу „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК
**** с правно основание чл.128, т.2, чл.245, ал.2, чл.221 и чл.344, ал.1, т.4 от
КТ за следните суми: сумата от 3 308,58 лева, представляваща стойността на
неизплатено брутно трудово възнаграждение по трудовия договор на
ищеца за периода от 01.04.2020г. до 10.08.2021 г., като това уточнение е било
направено в о.с.з. от 07.04.2022г. и прието от съда. Отделно, в исковата молба
периодите започват от 01.01.2020 г., а след това в таблицата е посочен падеж,
ведно със законната лихва, считано от 08.10.2021 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 241,48 лева, лихва за забава за периода от 27.07.2020г.
до 07.10.2021г., сумата от 650 лева- дължимо обезщетение по чл. 221, ал. 1 от
КТ за срока на предизвестието, ведно със законната лихва, считано от
08.10.2021г. до окончателното й изплащане. Моли също да се коригира
основанието за прекратяване на правоотношението-чл. 327, ал. 1, т. 2, а при
условията на алтернативност т. 11 от КТ.
Ищецът Л. С. С. твърди, че работил при ответника „Н.Г.“ ЕООД, но не са
му били изплатени трудови възнаграждения и осигуровки, поради което
4
прекратил правоотношението на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
Работодателят обаче впоследствие оформил трудовата му книжка на
основание чл. 326 от КТ.
Дали ответникът е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК.
Седалището и адреса на ответника са на адрес: гр. София, ж.к. „Красна
поляна I“, бл. ****, посочен в становището на дружеството. На този адрес е
залепено съобщение по реда на чл.50, ал.4 ГПК, на входната врата на
апартамента на 26.10.2021 г. Преди това, на съобщението от 14.10.2021 г.
изрично е отбелязано, че няма офис, служители реклама. Такова отбелязване
е налице и в съобщението от 26.10.2021 г., като с разпореждане от същата
дата съдията е разпоредил тези съдебни книжа да бъдат връчени на ответника
чрез залепване на уведомление по реда на чл.50, ал.4 ГПК, вр. с чл.47, ал.1
ГПК. В изпълнение на тези указания длъжностно лице по призоваването е
залепило на 26.10.2021 г. на входната врата на апартамента Уведомление по
чл.50, ал.4 ГПК, във вр. с чл.47, ал.1 ГПК. Очевидно това Уведомление е
постигнало своето нормативно назначение, тъй като съдебните книжа са били
връчени в Бюро "Призовки" при СГС на 25.11.2021 г. на органен
представител на ответното дружество, неговия управител Н.Л., но на
25.11.2021 г., т.е не в срока по чл.47, ал.2 ГПК, а именно двуседмичен срок от
залепване на уведомлението. При тези данни, подаденият на 23.12.2021 г.
отговор на исковата молба, не е подаден в предвидения срок.
СГС констатира следното:
По делото е безспорно, че между страните е съществувало ТПО, че
ищецът е работил при 8 часов работен ден, Стандартният работен ден е
договорен в трудовия договор от 03.12.2018г. - чл. 2, а възнаграждението е
510 лева + 0,60 % за стаж (чл. 4). Ищецът е изпратил волеизявлението по реда
на чл. 327 от КТ на 11.08 2021г по ЕКОНТ. Към исковата молба е приложена
ел. кореспонденция относно ползването и заплащането на платения годишен
отпуск на ищеца. Там е приложено и волеизявлението по чл. 327 от КТ. На
11.08.2021г. ответникът е изпратил заповед, която е получена от ищеца. Ел.
съобщение на ищеца е от 26.08.2021г. Ответникът признава, че такова
предходно има и то получено на 10.08.2021г., налице е изричното признание
за неизгодното за страната обстоятелство. Правоотношението е оформено в
5
трудовата книжка, като прекратено на основание чл. 326 от КТ. Ищецът
признава в исковата си молба и за плащане на заплати по easypaу, както и че е
получавал суми в брой и е задържал плащания. Видно от ел.кореспонденция,
водена между ищеца и ответника, ищецът е извършвал служебни разходи,
като ответникът е следвало да ги възстанови. Там също е ползван easypay. По
делото е депозирана ССЕ, от която се установява, включително от разпита на
вещото лице в о.с.з., че „при добра счетоводна практика разходни касово
ордери се осчетоводяват в рамките на месеца и да се декларират, ако са
обвързани с ДДС. Вещото лице продължава да обяснява в о.с.з. на 07.04.2021
г., че основният проблем е, че в плащанията, които са през „Изипей“ в
голямата си част съществува основание за превод „служебни разходи“. Аз
разбирам длъжността и трудовата характеристика на лицето, което е работило
като шофьор, т.е. служебни разходи тук са необходими със сигурност и то не
малко- паркинг, бензин и т.н. за обичайната му дейност. Проблемът е, че тези
служебни разходи в отговора на исковата молба са обвързани с плащане и на
възнаграждение- голяма част от тях. В момент, в който задавам въпрос тези служебни разходи на какви
други първични счетоводни документи се базират, за да определя коя евентуално е частта, която би следвало да се използва, за да се
изчисли възнаграждението, реално не са ми представени документи. Това от една страна. От друга страна,
за срока, в който ищецът е декларирал, това нещо е отчетено от експертизата,
но не са отчетени точно този тип плащания през „Изипей“, в които
основанието е „служебни разходи“. Няма как да бъдат обвързани от
икономист счетоводител с основание „служебни разходи“ като доказателство
за плащане на работна заплата. Доколкото виждам паричните преводи, които
са представени, със съответните данни и приемам, че те са извършени, но
това няма отношение към отразяването им към възнаграждението, защото аз
няма как да кажа, че нещо, което е с название за служебни разходи е реално
възнаграждение.“ По делото са предоставени фишове за начислените трудови
възнаграждения на ищеца за периода от 04.2020г. до 08.2021г. и платежни
документи за изплащане на възнагражденията. Допълнително е представен на
експертизата фиш за работна заплата за м.06.2020г. Експертът се е ръководил
от вписаните основания в платежните документи, като изрично е посочил, че:
експертизата не е отразила приложените от ответника плащания чрез
ИзиПей, в които за основание на превода е посочено „сл.разходи”;
за посочените в таблицата разходни касови ордери (РКО) се констатира,
че са осчетоводени в регистрите на дружеството;
6
плащанията на трудовите възнаграждения, които са посочени като
изцяло заплатени, са извършвани в срок до 25-то число на месеца следващ
месеца за който се отнасят или са правени преди изтичане на месеца за който
се отнасят;
трудовите възнаграждения, изплатени срещу подпис на фиш за работна
заплата, са осчетоводени в регистрите ведно с възнагражденията на целия
персонал.
Във връзка с корекция на осигурителния доход на ищеца, съответно и
полагащите се осигуровки през процесния период, е предоставена счетоводна
справка - хронологичен регистър за 08.2021 г. Видно от регистъра е, че са
направени доначисления, както на работната заплата, така и на полагащите се
осигуровки, които са и заплатени от дружеството. Така, за периода 04.2020г.-
08.2021г. (без тези за м.07/2020г., 08/2020г. и 07/2021 г., които не се
претендират) за трудови възнаграждения на ищеца не е заплатена сума в
общ брутен размер на 828,42 лева или нетен размер - 642,82 лева. За периода,
ответното дружество, е доначислило и доплатило осигурителни вноски за
ищеца, до сумата на полагащия се според трудовия му договор осигурителен
доход. По делото е прието заключение на СГЕ, оспорено от ищеца и прието
от съда, като компетентно изготвено. От него се установява, че ордерите са
подписани от ищеца, но ръкописно изписаните буквени и цифрови текстове в
4 бр. РКО от 25.09.2020г. /910 лева/; 25.11,2020г. /785 лева/ ; 25.12.2020г. /650
лева / и 25.03.2021 г./ 1025 лв./-обекти на изследването не са изписани от Л.
С.. По делото е установено, че лицето, което е изписало текстовата част на
тези 4 РКО са на управителя на „Н.Т.“ ЕООД Н.Л., която законосъобразно
разпитана в о.с.з. на 06.10.2022 г. по реда на чл.176 ГПК заявява, че
„документите, които са представени, като доказателство по делото са
изготвени от мен. Конкретно за тези четири ордера, не бих могла да кажа
точни детайли, но практиката е, че служители на фирмата често искат аванси
или взимат заплата си по-рано от датата, която е в трудовия договор, и в тези
случаи се чуваме с тях по телефона или по имейл и се уговаряме кога ще
имам възможност да изплатя съответната сума. Аз си подготвям ордер, в
първия удобен момент за мен тегля пари и се виждам с дадения човек и давам
парите. Ние сме се разбрали дали е аванс или заплата. В общи линии, така се
случват нещата. Когато се уговоря с някой за плащане, аз си подготвям предварително ордера,
записвам си на кой човек каква сума имам да давам. Тегля пари и когато се видя с тези хора им давам
7
парите и те си подписват документа. Стандартно така се случват нещата. Няма причина
впоследствие да съм изготвила разбивката по ордерите. Съобразно сумата
която са ми заявили, това е описано. Ако ми поискат някаква сума, понякога
тази сума надхвърля сумата която имам да давам на дадения човек. Дори да видя
ордерите сега, не мога да кажа къде са се провеждали срещите. Нямам конкретен спомен, но
мога да кажа как се случват нещата по принцип. Фирмата няма офис, работим
дистанционно. Виждаме се с колегите където и както е възможно. Някой път те идват до вкъщи, където
работя, друг път се виждаме някъде в движение. Работата ни е динамична, случва се и да е
извън работно време, за това трудно бих могла да кажа на тази дата
конкретно преди толкова време къде сме се видели. За тези конкретни четири
ордера, отново не мога да кажа със сигурност къде сме се виждали. Виждали
сме се и извън гр. София с него, но дали случаят е бил с тези четири ордера,
не мога да кажа. Виждали сме се в Бургас. Имам спомен ищецът да е работил
в Бургас, но не зная дали това има връзка с ордерите. Запозната съм с
представените документи по делото, но не мога да взема отношение по тях в
момента. Не мога да кажа дали някой би го преценил логично. Има претенции
за трудови възнаграждения и господинът си е получил плащането от мен“.
От правна страна:
Относно иска по чл.128, т.2 КТ.
Съгласно визираната правна норма, трудовото възнаграждение е
парично плащане от работодателя на работника или служителя за
престираната от него работна сила. За основателността на този иск ищецът
следва да установи съществуването на трудово правоотношение между него и
ответника, размера на договореното трудово възнаграждение и размера на
неизплатената част от него, а работодателят да докаже, че дължимото
възнаграждение действително е било изплатено. По делото е безспорно
наличието на валидно ТПО между страните, прекратено от ответника на
основание чл.326 КТ, като в тази част е поискано на основание чл.344, ал.1,
т.4 КТ поправка на основанието за прекратяване на ТПО, като вместо чл.326
от КТ в трудовата книжка да се впише чл.327, ал.1, т.2 КТ, евентуално т.11
КТ.
За процесният период минималната работна заплата е следната:
01.01.2020 г.-31.12.2020 г.-610 лв. месечно 3,66 лв. на част/ПМС №
350/19.12.2019 г./ и 01.01.2021 г.-31.03.2022 г.-650 лв. месечно 3,92 лв. на
8
час/ПМС № 331/26.11.2020 г./ Въззивната инстанция намира, че за процесния
период от м.04.2020 г. до м.август 2021 г. на ищеца не е било платено
дължимото му се в цялост минимално основно трудово възнаграждение. За
тези периоди ищецът е бил на непрекъснато разположение на работодателя,
но последният не е успял да уплътни работното време на служителя,
вследствие на което на служителя е следвало да му бъде заплатено
договореното по трудов договор минимално основно възнаграждение.
Относно размера на дължимото, то това действително е трудно установимо
предвид обстоятелството, че счетоводството на ответника/работодател е
водено нередовно, че работодателят е манипулирал времетраенето на
трудовия договор /„трансформирал е работния ден от 8 часов на 4 часов,
осчетоводявал го е като такъв и е налице последваща обратна корекция/ и
това е декларирано пред администрацията. По делото не може да бъде
установено кога и за какво е плащано на работника-за служебни разходи или
за заплати. Самото вещо лице заявява, че от първичните счетоводни
документи не може да бъде установено коя част е за служебни разходи, коя за
трудово възнаграждение, че вижда паричните преводи, които са представени,
със съответните данни и приема, че те са извършени, но това няма отношение
към отразяването им към възнаграждението, защото вещото лице няма как да
каже, че нещо, което е с название за служебни разходи е реално
възнаграждение, т.е. експертизата не е отразила приложените от ответника
плащания чрез ИзиПей, в които като основание на превода е посочено
„служебни разходи“.
Относно размерът на незаплатените трудови възнаграждения,
въззивната инстанция ще разгледа претендираните трудови възнаграждения
по месеци, като вземе предвид както приетата по делото ССЕ, така и данните
за извършени плащания чрез ИзиПей, от които може да бъде извършено
разграничение кои са за служебни разходи, кои за изплатено трудово
възнаграждение.
Относно трудовите възнаграждения за м.април, май и юни 2020 г., за
които е представен фиш за работна заплата/за месец юни неподписан/, които
съдът приема, че не доказват извършено плащане. Приетата по делото ССЕ
също установява, че за м. юни 2020г. ищецът не е получил трудово
възнаграждение, а ответникът все още дължи нетна сума в размер на 476,19 лв. Същевременно, за
9
периода април - юни 2020г., през месец юли 2020г. управителят на
ответника/работодател г-жа Н.Л. е дала в брой на ищеца сума в общ размер
на 540 лв., като ме у казала, че това е заплатата за април, май и юни 2020г.
При тези данни, от дължимата за три месеца заплата в нетен размер от по
476,19 лв. на месец, следва да се извади заплатената сума от 540 лв. и остава
дължима сумата от 888,57 лв. За м. юли и м. август 2020 г. ищецът няма
претенции. Относно м. септември 2020 г./нетен размер съгласно ССЕ от
476,19 лв./-за този месец ответникът твърди, че заплатата за м. септември е
платена с РКО от 25.09.2020г., но плащане за м. септември е извършено по
време на проведената среща в Мол Парадайз на 02.10.2020г. Размерът на
плащането (429 лв. - 56,55 лв. получени в брой от клиенти) е видно от
представения мейл, изпратен от ответника до ищеца на 02.10.2020г. По този
месец се установява, че РКО от 25.09.2020г. е с невярно съдържание и е
подправен (дописана е разбивка на сумата). Наред с горното в РКО от
25.09.2020г. е посочено, че част от сумата касае м.август 2020г., но и това не е
вярно/ плащането за м. август е направено на среща в Мол Парадайз на
02.10.2020 г., видно от представения имейл, изпратен от ответника до ищеца
на 02.10.2020 г. Изводът е, че РКО от 25.09.2020г. не доказва плащане на
заплата, следователно досежно този РКО приетата по делото ССЕ не следва
да се кредитира, защото вещото лице е работил по представени му документи,
без да е наясно с опровергаващите такива. Трудовото възнаграждение за
м.октомври 2020 г./нетен размер съгласно ССЕ от 476,19 лв./ За него
ответникът твърди, че заплатата за м. октомври е платена с РКО от
25.09.2020г. (който показахме, че е с невярно съдържание) и РКО от
25.11.2020г. РКО от 25.11.2020г. също е с невярно съдържание. Видно от
представен мейл, изпратен от ответника до ищеца на 16.11.2020г., за този
месец на ищеца е платена сума (възнаграждение) в размер на 278 лв. (като от
нея са приспаднати 95.55 лв. - получени от клиенти; 50,00 лв. - санкция за
превишена скорост, и са възстановени 18 лв. служебни разходи). ССЕ също
установява, че за този месец има неплатено трудово възнаграждение. След
извършено пресмятане се получава неплатена сума от 361,74 лв. За месец
ноември 2020 г./ нетен размер съгласно ССЕ от 479,03 лв./ Ответникът
твърди, че заплатата за м. ноември е платена с РКО от 25.11.2020г., който е с
невярно съдържание. Видно от мейл, изпратен от ответника до ищеца на
14.12.2020г., за този месец на ищеца е платена сума (възнаграждение) в
10
размер на 108 лв. За този месец ССЕ не следва да се взема под внимание
предвид неистинността на представения от ответника РКО. След пресмятане
получената сума е 371,03 лв. За месец декември 2020 г./ нетен размер съгласно ССЕ
от 479,03 лв.) Ответникът твърди, че част от заплатата за м. декември е платена с
РКО от 25.11.2020г., който е с невярно съдържание, а останалата част с РКО
от 25.12.2020г., който също е с невярно съдържание. Видно от мейл, изпратен
от ответника до ищеца на 14.01.2021г., за този месец на ищеца е платена сума
(възнаграждение) в размер на 152,20 лв., както и са му възстановени разходи
в размер на 29,99 лв. За този месец ССЕ не следва да се взема под внимание
предвид неистинността на представените от ответника РКО. След
пресмятане/ 479,03лв.-/ 152,20 лв. + 29,99 лв./ се получава сумата от 296,84
лв. За месец януари 2021 г./ нетен размер съгласно ССЕ от 510,44 лв./
Ответникът твърди, че част от заплатата за м. януари 2021г. е платена с РКО
от 25.11,2020г., който е с невярно съдържание, а останалата част с две
плащания по Easypay (от 19.12.2020 и от 20.01.2021г.). Вещото лице в ССЕ
правилно сочи и е видно от самите плащания, основанието за плащане е „сл.
разходи“, т.е. не е трудово възнаграждение. Видно от мейл, изпратен от
ответника до ищеца на 20.02.2021г., за този месец на ищеца е платена сума
(възнаграждение) в размер на 245,85 лв. (част от която 117 лв. са получени
пари в брой от клиенти). Остатъкът, както и възстановени разходи в размер
на 24 лв., в общ размер на 152,85 лв. е заплатена по Easypay на 19.02.2021г. с
основание “m.O1”. За месец февруари 2021 г./нетен размер съгласно ССЕ от
510,44 лв./ Ответникът твърди, че заплатата за м. февруари 2021г. е заплатена
чрез два превода по Easypay (от 19.02.2021 г. и от 20.03.2021г.). Беше
посочено, че плащането по Easypay от 19.02.2021г. изцяло касае предния
месец януари 2021г., а относно плащането по Easypay от 20.03.2021г., в
действителност това плащане касае месец февруари и същото е отразено в
исковата молба. То е формирано на база мейл, изпратен от ответника до
ищеца на 19.03.2021г. Вещото лице по ССЕ е отнесъл това плащане
неправилно към месец Януари, видно от заключението (за месец Януари е
„дължима“ отрицателна сума). За този месец не се дължи плащане. За м.
март 2021 г./ нетен размер според ССЕ от 510,44 лв./ Ответникът твърди, че
заплатата за м. март 2021г. е заплатена чрез РКО от 25.03.2021г., което не е
така. За месец март 2021г. ищецът е получил плащане в размер на 199,10 лв.
по Easypay на 19.04.2021г. То е формирано на база мейл, изпратен от
11
ответника до ищеца на 15.04.2021г. За този месец ССЕ не следва да се взема
под внимание предвид неистинността на представения от ответника РКО.
След пресмятане /510,44 лв-199, 10 лв./ се получава дължимата сума от 311,34
лв. За мес. април 2021 г. /нетен размер съгласно ССЕ от 510.44 лв.) Ответникът твърди,
че заплатата за м. март 2021г. е заплатена чрез РКО от 25.03.2021г., което не е
така. За месец април 2021г. ищецът е получил плащане в размер на 131,50 по
Easypay на 18.05.2021г. (от тази сума заплатата е 92,50 лв.). Плащането е
формирано на база мейл, изпратен от ответника до ищеца на 05.05.2021г. За
този месец ССЕ не следва да се взема под внимание предвид неистинността
на представения от ответника РКО, който не кореспондира на останалите
събрани по делото доказателства. След пресмятане/ 510,44лв-131,50 лв./ се
получава дължима сума от 378,94 лв. За м. май 2021г./ нетен размер съгласно ССЕ
от 510.44 лв./ Ответникът твърди, че заплатата за м. май 2021г. е заплатена чрез
три превода по Easypay (от 19.04.2021г., от 18.05.2021г. и от 21.06.2021г.).
Това не е така, тъй като Easypay от 19.04.2021г. касае м. март 2021г., а
Easypay от 18.05.2021г. касае м. април 2021г. Единствено плащането по
Easypay от 21.06.2021г. касае м. май 2021г. (и това е отразено в исковата
молба). Плащането е формирано на база мейл, изпратен от ответника до
ищеца на 03.06.2021г. Тук ССЕ правилно посочва, че за този месец само това
е извършеното плащане. Според ССЕ остава неплатено задължение от 179, 44
лв. За м. юни 2021 г./ нетен размер съгласно ССЕ от 510,44 лв./ Ответникът
твърди, че заплатата за м. юни 2021г. е заплатена чрез два превода по Easypay
от 21.06.2021г. и от 20.07.2021г., което не отговаря на истината. Бе посочено,
че Easypay от 21.06.2021г. касае м. май 2021 г. Единствено плащането по
Easypay от 20.07.2021г. касае м. юни 2021г. и това е отразено в исковата
молба. Плащането е формирано на база мейл, изпратен от ответника до ищеца
на 09.07.2021г. Тук ССЕ правилно посочва, че за този месец само това е
извършеното плащане, а именно 91,44 лв. За месец август 2021г./нетен
размер според ССЕ от 243,14 лв. За този месец в ССЕ е посочено плащане, но
не става ясно защо е отнесено към месец август 2021г., т.е. дължи се сумата
от 243,14 лв. При сумиране на подробно посочените по-горе дължими суми се
получава сумата от 3122,48 лв., сума по-малка от претенираната от 3308,58
лв., но по-голяма от присъдената от 2142,82 лв. Предвид постулата в
гражданското право, че не може да се влошава положението на обжалващия,
то следва да се приеме за правилна присъдената сума. Следва да бъде
12
отбелязано обстоятелството, че определената от съда сума от 1500 лв. не
представлява свръхпетитум, а е определена от съда по реда на чл.162 ГПК.
Определеният по този начин размер не е недопустим и не обосновава
недопустимост на съдебното решение. Отделен е въпросът, че размерът е
непрецизиран, но както бе посочено по-горе в изложението, затруднението
идва от нередовно воденото счетоводство на ответното
дружество/работодател, от „обилната“ размяна на ел. кореспонденция между
страните и извършените плащания, по-скоро частични на ръка или чрез
системата ИзиПей. Въззивната инстанция съзнава, че нейните пресмятания
също не са напълно коректни, именно поради посочени по-горе затруднения,
но намира, че няма друг по-справедлив начин за извършването им.
Относно акцесорните претенции по чл.245, ал.2 и чл.221 от КТ, то
предвид основателността на иска по чл.128, т.2 КТ, то те също се явяват
основателни. Както бе посочено по-горе, по делото е било установено, че
между страните е съществувало трудово правоотношение, което е било
прекратено от ответника на основание чл. 326 КТ, което в настоящето
производство е поправено, на основание чл.327, ал. 1, т. 2 КТ, т.е. касае се за
хипотеза, при която съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1 КТ работникът
има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение
за срока на предизвестието. Трайна е практиката на ВКС, че при едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение /ТПО/ без предизвестие от страна
на работника или служителя, прекратяването настъпва към момента на
уведомяването на работодателя и не зависи дали ТПО е законно прекратено
или не /решение № 144 от 23.02.2010г. по гр. д. № 3101/2008 г. на I г. о .,
решение № 203 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 832/2010 г., ГК, III ГО на ВКС и
др./ Размерът е правилно определен.
Относно иска по чл.344, ал.1, т.4 от КТ според който текст, работникът
или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред
работодателя и пред съда и да иска т.4 по поправка на основанието за
уволнение, вписано в трудовата му книжка, то съдът намира, че
законосъобразно и предвид изложеното съдът е допуснал поправка на
основанието, като вместо чл.326 от КТ, да се впише чл.327, ал.1, т.2 КТ. Във
въззивната жалба се прави недопустимо искане за допълване на решението по
реда на чл.344, ал.1, т.4 от КТ, във връзка с чл.327, ал.1, т.11 от КТ. Същото е
13
недопустимо във времево отношение и относно съда, пред който се прави,
тъй като компетентен е съдът, постановил решението. Отделно, след като
съдът се е произнесъл по основното искане по чл.344, ал.1, т.4 от КТ, във
връзка с чл.327, ал.1, т.2, то съдът не дължи произнасяне по алтернативното
искане, т.е. не сме изправени пред хипотезата на чл.250 ГПК.
На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, но предвид гореизложените мотиви.
С оглед изхода на спора и предявената претенция въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна направените разноски за настоящата
инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.10.2022 г. по гр.д. № 58128/2021г. на
СРС, ГО, 76 състав.
ОСЪЖДА „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. ****, представлявано от управителите Ц.И. и
Н.Л., чрез Еднолично адвокатско дружество „Х. Г.., БУЛСТАТ ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, представлявано от
адвокат Х. Г. от САК да заплати на въззиваемият/ищец Л. С. С. , ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „****“ № ***** , чрез пълномощника по делото адвокат К. К. К. от
САК, с адрес: гр.София, район „Студентски”, ул.„***** , офис 2.2 направените разноски за
настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14