Р Е Ш Е Н И
Е № 262381
гр. Пловдив, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на двадесет и четвърти август две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 13502 по описа за
2020 г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от С.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу „Експедо мебели“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 17, представлявано от *** П.Д., с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди,
че между страните е съществувало трудово правоотношение, като по силата на
трудов договор № ******г., ищецът заемал длъжността „******“ с код по НКПД ******.
Сочи, че основанието за сключване на трудовия договор била разпоредбата на чл.
67, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл. 70, ал. 1 КТ. След подписването му ищецът постъпил
на работа и започнал да изпълнява трудовите си задължения на ***** г. Твърди,
че на **** г. ответната страна му предоставила споразумение за прекратяване на
трудовия договор. В същото било записано, че трудовият договор се прекратява,
считано от **** г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ- по взаимно съгласие на
страните. На ищеца му била връчена и заповед № ****** г. за прекратяване на
трудовото правоотношение на посоченото правно основание. Същият приел наборът
от документи, като посочил, че това предложение не го удовлетворява, поради
което отказал да подпише връчените му документи. Въпреки това работодателят
предприел незаконосъобразни действия по прекратяване на трудовото
правоотношение. Трудовата книжка на ищеца била оформена, като в същата било
посочено, че трудовото правоотношение е прекратено на ***** г. на основание чл.
325, ал. 1, т. 1 КТ. Била подадена и информация до ТД на НАП за прекратяване на
трудовия договор на посоченото правно основание. Ищецът поддържа, че доколкото
от негова страна липсва изрично обективирано изявление в насока желание да се
прекрати съществуващото между страните трудово правоотношение, то и уволнението
му е незаконно.
Моли се съдът да признае за
незаконно уволнението и като такова да го отмени, ищецът бъде възстановен на
предишната работа, както и да му се присъди обезщетение за оставане без работа,
съгласно разпоредбата на чл. 225 КТ в размер на сумата от 8790 лв. за периода
15.10.2020 г. – 15.04.2021 г. Претендира се и присъждане на мораторна лихва
върху главницата от 8790 лв. за периода 15.10.2020 г. – 18.10.2020 г. в размер
на сумата от 14,65 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 19.10.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват по
основание и размер. Излага се становище за недопустимост на предявения иск, тъй
като трудовото правоотношение между страните не било прекратено. Твърди се, че
между страните действително бил сключен трудов договор № ****** г., като ищецът
бил назначен на длъжността „****************“ с код по НКПД ******. Договорът
бил сключен със срок за изпитване от шест месеца, уговорен в полза на
работодателя. Твърди, че се в началото на м. октомври 2020 г. ищецът уведомил ***
на ответното дружество, че си е намерил друга работа и, че желае трудовото му
правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие, с което работодателят се
съгласил. На **** г. ищецът, придружен от ****** на дружеството, посетил
счетоводството за оформяне на необходимите за прекратяване на ТД документи.
След като същите били изготвени и подписани от М.Я. – ******, ищецът взел
документите, без да ги подписва, с обяснението, че желае първо те да бъдат
подписани от ******** Н.Н. и върху същите да бъде положен печат на дружеството
и след това той да ги подпише. Тъй като до края на работното време, ищецът не
върнал документите, на следващия ден – ***** г., било подадено уведомление по чл.
62, ал. 5 КТ с вх. № ********* за прекратяване на съществуващото трудово
правоотношение. Във връзка с това, че документите не били представени, за да
може да бъде завършен фактическия състав по прекратяване на трудовото
правоотношение, то последното се явява действащо, поради което на ***** г. било
подадено уведомление с вх. № ******, с което било заличено прекратяването на трудовия
договор на ищеца. Тоест към настоящия момент, се твърди, трудовият договор да е
действащ и валиден. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Във връзка с изложеното в
отговора на исковата молба, ищецът е взел становище с вх. № ******** г., в
което излага, че работодателят е предприел всички необходими действия по
прекратяване на трудовия договор, включително оформяне на трудовата книжка и
изпращане на уведомление до НАП по чл. 62, ал. 3 КТ, поради което счита, че
трудовият договор е прекратен и всички последващи действия по изпращане на
съобщения до ищеца по куриер са ирелевантни.
В
проведено открито съдебно заседание на 28.07.2021г. ( л. 148- 149 от делото), ищецът е завил частичен отказ от
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
както следва: по претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ е заявен отказ за разликата от 6092, 66 лв. до първоначално
претендирания размер от 8 790 лв. и за претенцията с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД е заявен отказ за разликата от 10, 15 лв. до първоначално
претендирания размер от 14, 65 лв. Предвид изложеното, релевантни за
настоящото производство са сумите от 6092,
66 лв. за претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ и сумата от 10, 15 лв. за
претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът,
след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от
представените по делото информационни източници се установява, че между
страните е съществувало надлежно учредено трудовото правоотношение, по силата
на което ищецът е заемал при ответника длъжност „****** товарен автомобил“ /
Трудов договор № ******г.- л. 6-7 /. Със Заповед № ******г. на ответното
дружество /л. 9/, трудовото правоотношение се прекратява считано от ***** г.,
като основание за това е посочена нормата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ- по
взаимно съгласие на страните. Посоченото е удостоверено и в трудовата книжка на
работника /л.12/, което се потвърждава от извършената констатация на трудовата
книжка на ищеца в открито съдебно заседание, проведено на 25.02.2021г. / л. 90
от делото/.
По делото е представено и споразумение
за прекратяване на трудов договор № ****** г. от ****** г., което не носи
пописа на ищеца, поради което се явява непротивопоставимо на същия.
От представените два броя справки за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ /л. 41- 42/, се установява,
че на ***** г. е подадено и прието в НАП уведомление за прекратяване на
трудовия договор между страните, а на 23.10.2020 г. е подадено уведомление за
заличаване на прекратяването на трудовия договор, сключен между страните.
По отношение на представените по делото
писмени доказателства – Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на Д.Д.
/л.74/, споразумение за прекратяване на трудов договор с Д.Д. /л.75/, справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 КТ /л.76/, Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на Н.Н. /л.77/, споразумение за
прекратяване на трудов договор от ***** г. с Н.Н. /л.78/, справка за приети и
отхвърлени уведомление по чл. 62, ал.5 КТ по отношение на Н.Н. /л.79/,
пълномощно, по силата на което ищецът упълномощава лицето Н.Н. за извършване на
представителство пред различни държавни учреждения, физически и юридически лица
/л.86-87/, настоящият съдебен състав счита, че същите не изясняват факти и
обстоятелства от значение за правния спор, поради което не следва да бъдат
допълнително обсъждани.
Видно от представения по делото договор
за поръчка от ***** г., сключен между ищеца и „Одит Тайм” ЕООД /л.80-85/,
ответникът е възложил на посоченото дружество да изпълнява функциите на
счетоводител и съставител на годишни счетоводни отчетни, както и да
представлява дружеството пред органите да на данъчната администрация и НОИ.
От извършената констатация на трудовата
книжа в открито съдебно заседание от 25.02.2021г., се установява вписано ново
трудово правоотношение на работника с дружеството „*****” ООД, считано от *****
г. с вписано основано месечно възнаграждение 800 лева, което е вписано като
анулирано. На стр. 14 – 15 от представената в открито съдебно заседание трудова
книжа е отразено вписано трудово правоотношение със „Залбер” ЕООД с основно
месечно възнаграждение в размер на 1000 лева и дата на постъпване на работа – ****
г. Последното се потвърждава и от представеният трудов договор № ******
г.,сключен между ищеца и „Залбер” ЕООД /л.107/ и изготвената справка за
актуално състояние на трудовите договори на ищеца от Национална агенция по
приходите /л.101/, в която е отразено трудово правоотношение на ищеца със
„Залбер” ЕООД от 19.01.2021 г.
По делото е представена справка за
актуално състояние на трудовите договори на ищца от 20.05.2021 г., от която се
установяват последващи вписвания на трудови правоотношение на ищеца, както
следва: посочва се, че ищецът е сключил трудов договор със „Залбер” ЕООД на ******
г., който е прекратен на ***** г., на ****** г. е сключен трудов договор с „******
– 2” ЕООД, който е прекратен на ***** г., а на ****** г. е сключен трудов
договор с „**** 84” ООД. Прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца
със „Залбер” ЕООД се установява и от осъществената констатация на трудовата
книжа в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети юни две хиляди
двадесет и първа година.
Видно от представените по делото
ведомости за получено възнаграждение от „Зелбер” ЕООД /л.135-142/, се
установява, че по сключеното трудово правоотношение между посоченото дружество
и ищецът, последният е получил като брутно трудово възнаграждение следните
суми: за месец януари 2021 г. – сумата в размер на 450 лева, за месец февруари
2021 г. – сумата в размер на 1000 лева, за месец март 2021 г. – сумата в размер
на 1000 лева, за месец април 2021 г. – сумата в размер на 238,10 лева.
От заключението по изготвената ССчЕ / л.
103-104/ се изяснява, че последно полученото от ищцата брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец възлиза на 1465,00 лева.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице, като счита същото за обективно,
обосновано и компетентно изготвено.
По делото са разпитани двама свидетели –
Е.К. и А.Р..
Свидетелката К. си спомня, че между
страните е имало сключен трудов договор. Същият следвало да бъде прекратен,
доколкото дружеството желаело да редуцира работните позиции. Ръководството на
ответното дружество направило преценка, че служителите следвало да бъдат
съкратени наполовина. Посоченото било съобщено на свидетелката по телефона от
собственика на ответното дружество. Същата си спомня, че ищецът не е депозирал
молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, но
споделил на свидетелката, че си е намерил нова работа. Впоследствие била
издадена заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение. Същата била
оформена с основание за прекратяване на трудовото правоотношение – взаимно
съгласие.
Свидетелката Р., счетоводител на
ответното дружество, посочва, че между страните е имало сключен трудов договор,
който бил прекратен по молба на ищеца, доколкото същият заявил, че е намерил
нова работа и желае да започне на нова длъжност. Поради изложеното свидетелката
оформила трудовата книжка на ищеца и поставила подпис и печат на ответника.
Свидетелката подписала и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Същата изпратила уведомление до НАП за прекратяването трудовото правоотношение.
Свидетелката подписала заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,
защото била *** на дружеството „Одит тийм”, с което ищецът имал сключен договор
за *********. По силата на договора документите се съставяли предварително от
дружеството „Одит тийм”, като отношенията между работник и служител се уреждали
на страните.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката Р., доколкото същите са преки, непосредствени и съответстващи на
останалия събран по делото доказателствен материал. По отношение на показанията
на свидетелката К., съдът счита, че в частта, в която същата посочва, че
трудовото правоотношението между страните не е прекратено, не следва да се
кредитират, доколкото посоченото представлява правен въпрос. В останалата част
показанията на свидетелката К. се явяват ирелевантни за настоящия спор,
доколкото касаят намерения на страните, които не са реализирани впоследствие.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, счита за установено от правна страна следното:
Предявени
са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД. Претенцията на
ищеца за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, е обусловена
от основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна. Основният спорен въпрос в настоящия случай касае законността на
уволнението, а тази законност се обуславя от наличието на предпоставките за
приложение на нормата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ- прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.
На
първо място, във връзка с наведеното от ответника възражение, че трудовият
договор между страните не е прекратен, то настоящият съдебен състав счита за
нужно да акцентира върху обстоятелството, че не съществува съмнение, че
трудовото правоотношение между страните е преустановено ( дали са били налице
предпоставките за това, ще бъде коментирано по- долу в настоящото изложение ).
В тази връзка, работодателят е издал Заповед № *******г., с която констатира
прекратяването на трудовото правоотношение, изпратил е съответно уведомление до
НАП / л. 10 от делото/ и е вписал прекратяването на правоотношението в
трудовата книжка на ищеца / л. 12/.
По
отношение законността на уволнението - Кодексът на труда е въвел писмената
форма за действителност на волеизявленията на страните във връзка с трудовото
правоотношение ( в тази насока- Решение №
81/ 25.02.2011г. по гр.д. № 930/2010г., III- то г.о. на ВКС; Решение № 467/
31.01.2014г. по гр.д. № 2392/ 2013г., IV- то г.о. на ВКС; Решение № 21/
23.02.2012г., по гр.д. № 595/ 2011г., III- то г.о. на ВКС; Решение № 237/
14.01.2020г. по гр.д. № 695/2019г., III- то г.о. на ВКС). Предвид това, то
е изключена възможността страните да изразят по друг начин волята си и тя да
има правнорелевантни последици във връзка със съществуването, изменението,
съдържанието на конкретните клаузи от трудовия договор и неговото прекратяване.
За да бъде прекратен трудовият договор в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ,
то е необходимо към момента, в който се прекратява трудовото правоотношение да
са налице съвпадащи писмени волеизявления на работник/ служител и работодател,
в насока преустановяване на съществуващата между тях облигаторна връзка. В
конкретния случай, правоотношението е прекратено по силата на Заповед № *******г.,
считано от ****** г. (както е изрично отразено в заповедта). Предвид това, за
да бъде законосъобразно уволнението, то следва към дата ******* г. да са налице
съвпадащи писмени волеизявления на ищцата и ответника- работодател, в насока
прекратяване на трудовия договор. По делото не бе представена в писмен вид
молба, изходяща от ищеца, в която да е обективирано негово изрично изявление да
бъде прекратен съществуващият между страните трудов договор ( на л. 5 от делото
фигурира единствено неподписано от ищеца споразумение за прекратяване на
трудовия договор). Впрочем, обстоятелството, че към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение не е било налице писмено искане за това от страна на
работника, се потвърждава и от изложеното в отговора на исковата молба. В тази
връзка и доколкото в процесния случай правоотношението се прекратява с
връчването на Заповед № *******г., то е напълно ирелевантно дали ответното
дружество е изпратило съответно уведомление до ТД на НАП- Пловдив, респ. дали
същото е оттеглено впоследствие. След като заповедта за прекратяване е
издадена и връчена на работника, и впоследствие не е съставена друга
заповед, с която се отменя, то действието на трудовото правоотношение се смята
за окончателно преустановено.
Предвид гореизложеното и доколкото се
установява, че ищецът не е отправял писмено искане до работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, то не са
изпълнени елементите на фактическия състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Съобразно това, уволнението е незаконно и предявеният иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на извършеното уволнение със Заповед № ******
г. на *** на ответното дружество, се явява основателен.
Претенцията за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност е обусловена от основателността на тази за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Поради изложеното,
ищецът следва да бъде възстановен на длъжност „****** товарен автомобил“ при
ответника.
Досежно предявения иск по чл. 344 ал. 1
т. 3, вр. чл. 225 ал. 1 КТ, то основателността на същия се обуславя от
наличието на следните материалноправни предпоставки: 1. да е налице
противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на
потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с
ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди, изразяващи се в
невъзможността да получава трудово възнаграждение по трудово правоотношение в
продължение на шест месеца след уволнението – в конкретния случай, че за
периода 15.10.2020 г. – 15.04.2021 г. не е полагал труд или е полагал труд при
уговорено по-ниско трудово възнаграждение и 3. причинно-следствена връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа.
В конкретния казус, несъмнено се
установи незаконност на извършеното уволнение. От приетата и неоспорена от
страните ССчЕ се установи, че последното брутно трудово възнаграждение, което
ищецът е получил при ответното дружество възлиза на 1465,00 лева, респ. за
период от шест месеца, дължимото обезщетение за оставане без работа би
възлизало на сумата в размер на 8790 лева. От извършената по делото констатация
на трудовата книжа на ищеца и представените справки за сключените трудови
договори на ищеца, трудовият договор, сключен с „Залбер” ЕООД и представените
от последния ведомости на заплатите, несъмнено се установи, че за периода
19.01.2021 г. – 08.04.2021 г. ищецът е полагал труд при посоченото дружество
при уговорено по-ниско трудово възнаграждение. Така за посочения период като
трудово възнаграждение същият е получил сумата в общ размер на 2688,10 лева,
която сума следва да бъде приспадната от дължимото от работодателя обезщетение
за оставане без работа на работника, респ. дължимото обезщетение възлиза на
сумата в размер на 6101,90 лева. Доколкото от страна на работника, след
направеното изменение на исковата претенция, се претендира по-малка сума от
дължимата, същата следва да бъде уважена в пълен размер, а именно: в размер на
6092,66 лева.
Задължението за заплащане на обезщетение
по чл. 225, ал.1 КТ е парично и поради договорния характер на отговорността на
работодателя и липса на уредба в КТ относно началната дата, от която се дължи
лихва върху обезщетението, се прилагат общите правила относно неизпълнение на
задълженията. При безсрочните задължения длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора. По отношение на вземането за обезщетение, в случая
по 225, ал. 1 КТ, с оглед неговия характер -
парично и безсрочно, в рамките на една договорна отговорност, съгласно чл. 84 ал. 2 ЗЗД, е нужна покана на
кредитора. Когато липсва покана, лихвата се дължи от деня, в който е предявен
искът /в тази връзка-
Тълкувателно решение № 3/19.03.1996 год. по гр. д. № 3/95 год.
на ОСГК на ВС/. Поради изложеното предявеният иск за обезщетение за забава
върху дължимото обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 10 ,15 лева за
периода 15.10.2020 г. – 20.10.2020 г. се явява неоснователен и като такъв,
следва да бъде отхвърлен.
По
предварителното изпълнение на решението:
Разпоредбата на чл. 242 ал. 1 от ГПК
предвижда постановяване на предварително изпълнение на решението, когато се
присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Законодателят не е
изброил конкретно кои обезщетения за работа подлежат на предварително
изпълнение, поради което следва да се приеме, че такива са всички вземания с
характер на обезщетение, които възникват за работника във връзка с изпълнението
на неговите трудови функции и работния процес. Вземанията по чл. 242 ал. 1 от ГПК, за които е предвидено предварително изпълнение, са от категория,
обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с нормалното съществуване
на индивида. Именно предвид това, процесуалният закон разписва, че съдът
допуска служебно предварително изпълнение на решението и това принудително
изпълнение не може да бъде спряно дори и при представено обезпечение за
взискателя /Определение № 9 от 2011 г. по
ч.гр. д.№ 658/2010 г., Г.К., ІV ГО на ВКС/. Съобразно гореизложеното, то
следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта, с която в
полза на ищеца е присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ.
По
разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78 ал.1 и ал.3 ГПК и двете страни имат право на разноски. Ищецът претендира
заплащане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1380
лева, съобразно договор за правна защита и съдействие. Посоченото е уговорено
за правна защита и съдействие по четири обективно кумулативно съединени иска.
Доколкото три от тях се уважават, в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата в размер на 1035 лева, съразмерно на уважените искови претенции.
Ответникът претендира присъждане на
разноски в размер на 750 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по четири обективно кумулативно съединени иска.
Доколкото се отхвърля един от тях, в полза на ответника следва да бъде
присъдена сумата в размер на 187,50 лева.
Доколкото ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, на основание чл. 78 ал. 6 КТ, следва ответникът
да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив сумата
в размер на 403,71 лева, представляваща дължими държавни такси по Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сума в размер от
100 лева, разноски по изготвената ССчЕ, доколкото същите касаят единствено
искът по чл. 225, ал.1 КТ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението на С.Х.Д., ЕГН: **********, осъществено
със Заповед № ******* г., издадена от *** на „Експедо Мебели“ ЕООД, ЕИК:
*********, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, ЗА
НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.Х.Д., ЕГН: **********, на заеманата преди
уволнението длъжност „******“ при
„Експедо Мебели“ ЕООД, ЕИК: *********.
ОСЪЖДА „Експедо Мебели“ ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.Д., ЕГН: **********,
сума в размер на 6 092,66 лева,
представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение, за периода 15.10.2020 г. - 15.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /19.10.2020/ до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.Х.Д., ЕГН: **********, срещу
„Експедо Мебели“ ЕООД, ЕИК: *********, за заплащане на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на сумата в размер на 10, 15 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 15.10.2021 г. – 20.10.2021 г.
върху сумата от 6092,66 лева- дължимо обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение за периода 15.10.2020 г. - 15.04.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Експедо Мебели“ ЕООД,
ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.Д.,
ЕГН: **********, сума в размер на 1 035
лева, представляваща сторени разноски в рамките на първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.Х.Д., ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Експедо Мебели“ ЕООД,
ЕИК: *********, сума в размер на 187, 50
лева, представляваща сторени
разноски в рамките на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Експедо Мебели“ ЕООД,
ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сума
в размер от 503,71 лева, представляваща държавна такса за предявените искове
и разноски.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта, с която в полза на ищеца С.Х.Д., ЕГН: **********
е присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен
срок, считано от датата на връчването му на страните.
Частта
на решението, с която е допуснато предварително изпълнение, на основание чл.
244 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ