РЕШЕНИЕ
№ 3411
гр. София, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:К Н. П
при участието на секретаря П У. С
като разгледа докладваното от К Н. Пдминистративно наказателно дело №
20241110202641 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. К. Д., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 23-4332-030663/14.12.2023 г., издадено от
началник група към ОПП - СДВР, с което на основание чл. 183 ал. 2 т. 11 ЗДвП
е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20,00 /двадесет/
лева за нарушение на чл. 40 ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП
му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50,00
/петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец
за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "в" ЗДвП.
С подадената жалбата се оспорва законосъобразността на НП, като се
релевира нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН, изтъквайки се, че словесното
описание на нарушението не съответства на нормата на чл. 40 ал. 1 от ЗДвП.
Оспорва се изложената в наказателното постановление фактическа
обстановка. Претендира се отмяна на наказателното постановление в цялост и
разноски съобразно приложения договор за правна помощ.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. К. К., който
поддържа доводите и исканията в жалбата.
Въззиваемата страна - отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно
1
уведомена, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени, с
които се оспорват твърденията в жалбата и считат, че издадените АУАН и НП
са законосъобразни. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.09.2023 г., около 18:40 часа жалбоподателят Д. К. Д. управлявал
личния си лек автомобил, марка "Ауди", модел "А6“, с рег. в гр. ж.к. пред
блок № . При маневра движение на заден ход реализирал ПТП в престояващ в
дясно лек автомобил, марка „Пежо“ модел “406“, рег. с водач св. Д. Г.. Били
нанесени щети по предната лява част на бронята на лек автомобил, марка
„Пежо“. Между жалбоподателя и св. Д. Г. не било постигнато съгласие
относно обстоятелствата, свързани с ПТП-то и, без да изчака идването на
контролните органи, въззивникът напуснал мястото на ПТП.
При пристигане на място служителите на ОПП - СДВР установили
единствено водача на лек автомобил марка "Пежо", модел „406“, който
попълнил декларация, в която посочил причините и обстоятелствата за
настъпване на ПТП, както и рег. номер на напусналия мястото автомобил,
участник в ПТП.
Съставен бил протокол за ПТП бл. № 1889843/20.09.2023 г. /рег. №
11010/. След извършена справка за собственика на напусналия мястото на
ПТП лек автомобил, било установено, че това е именно жалбоподателят Д. К.
Д.. Същият бил поканен да се яви в сградата на ОПП - СДВР, където се явил
на 07.11.2023 г. и попълнил декларация, в която отразил обстоятелствата по
настъпване на ПТП и причините, поради които бил напуснал
местопроизшествието.
Св. С. А Д., заемащ длъжност "младши автоконтрольор" към ОПП -
СДВР съставил против жалбоподателя АУАН бл. № 0582628/07.11.2023 г. за
нарушения на чл. 40 ал. 1 ЗДвП и на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "в" ЗДвП. Актът бил
предявен на жалбоподателя, който го подписал и възразил, че не е съгласен
другият автомобил да има щета.
Въз основа на съставения АУАН на 07.11.2023 г. началник група към
ОПП - СДВР издал атакуваното наказателно постановление, с което на
2
жалбоподателя Д. Д. било наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 40 ал. 1 ЗДвП и на
основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 50,00 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "в" ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства – гласни: показанията на св.
Д. Г., св. С. Д., св. В. Г., св. Р М, както и писмените доказателства, приобщени
по реда на чл. 283 НПК – АУАН № 0582628/07.11.2023 г., НП № 23-4332-
030663/14.12.2023 г., справка - картон на водача, заповед рег. № 513з-
586/26.01.2017г. на Директор Старши Комисар на СДВР, Заповед № 8121К-
13180/23.10.2019 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., Декларация
от 07.11.2023 г., Декларация от 20.09.2023 г., Докладна записка от 20.09.2023 г.
протокол за ПТП бл. № 1889843/20.09.2023 г. /рег. № 11010/ и др.
Съдът възприе с доверие показанията на св. Д. Г., св. С. Д., св. В. Г., като
счете, че същите са последователни, логични и кореспондират на писмените
доказателства и потвърждаващи всички необходими обстоятелства покрай
извършените нарушения.
Съдът не се довери изцяло на дадените показания на св. РМ. При анализа
на показанията съдът достигна до извода, че св. М е възприела механизма на
ПТП-то, както и че жалбоподателят си е тръгнал без да изчакал органите на
МВР да дойдат, но предвид, че св. Миленкова се е намирал в отсрещния блок
на неустановен етаж не би могла с точност да възприеме какво са си казали
помежду си и също така в показанията липсват данни между страните да е бил
подписван двустранен протокол за ПТП, с който да постигнат съгласие
относно нанесените щети.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото като ги оцени
като последователни, взаимнокореспондиращи си и съответни на гласните
доказателства, без тези на св. Р М.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
3
страна - наказаното физическо лице. НП е било връчено на 17.01.2024 г., а
жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН - на 30.01.2024
г.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи - видно
от представената по делото Заповед № 513з-586/26.01.2017 г. на Директор
Старши Комисар на СДВР работи актосъставителят (на длъжност "младши
автоконтрольор") е бил компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи началникът на група "Административнонаказателна дейност" в ОПП
СДВР е оправомощен да издава наказателни постановления по ЗДвП на
обслужваната територия. От представения Акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019 г. се установява, че към 14.12.2023 г. издалата наказателното
постановление Г Б е заемала длъжността началник на група
"Административнонаказателна дейност" в ОПП СДВР, на която е назначена
със Заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г., поради което е разполагала с
материална и териториална компетентност за издаване на атакуваното
наказателно постановление.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34 ЗАНН - нарушението е извършено на 20.09.2023 г., актът за
установяването му е съставен на 07.11.2023 г., а наказателното постановление
е издадено на 14.12.2023 г.
Съдът намери, че при съставяне на АУАН и НП не са били допуснати
съществени процесуални нарушения относно връчването им. Същите е
предявен на нарушителя, като е положил подписа си.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл. 6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
4
административен ред.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба
предвижда, че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП вменява в задължение
на участниците в ПТП, когато между тях липсва съгласие относно
произшествието, без да напускат местопроизшествието, да уведомяват
съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило
произшествието, и да изпълняват дадените им указания.
Съдът приема, че отбелязаната в НП и АУАН фактическата обстановка
отразява вярно действителната такава. Съдебният състав е категоричен в
своята констатация, изведена въз основа на доказателствата по делото, които
кредитира, че от обективна страна жалбоподателят Д. К. Д. е извършил така
описаните текстово в НП и АУАН нарушения, чиято цифрова правна
квалификация е съответно по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
"в" от ЗДвП, тъй като в посоченото време - 20.09.2023 г., около 18:40 часа и на
посоченото място в гр. , ж.к. пред блок № , е управлявал лек автомобил
"Ауди", модел "А6“, с рег. № и при извършване на маневра заден ход
реализирал ПТП в престояващ в дясно лек автомобил, марка „Пежо“ модел
“406“, рег.с водач св. Д. Г.. Били нанесени щети по предната лява част на
бронята на лек автомобил, марка „Пежо“ като му нанесъл материални щети,
след което напуснал мястото на ПТП, без да уведоми компетентните органи –
съответната служба за контрол на МВР, за които е ангажирана
административна отговорност спрямо него.
Очевидно е, че при извършване на посочената маневра движение назад,
жалбоподателят Д. К. Д. не се е убедил, че пътят зад превозното средство,
което управлява е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, в резултат на което е реализирала
процесното ПТП в престояващия лек автомобил.
Жалбоподателят несъобразявайки поведението си с разпоредбата на чл.
40, ал. 1 от ЗДвП не е предвиждал, че ще реализира ПТП с престояващия лек
автомобил, марка „Пежо“ модел “406“, рег. М 2255 ВА, но е бил длъжен и е
5
могъл да предвиди този резултат, с оглед на което това деяние е извършено
при форма на вината – небрежност /несъзнавана непредпазливост/.
В разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е предвидено
административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лв. за водач, който
нарушава правилата за движение назад. В случая жалбоподателят е предприел
маневра движение назад без да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението, което е станало причина за реализиране на
процесното ПТП. Поради това, съдът намира, че правилно е приложена
санкционната норма на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП. Същата предвижда
наказание в абсолютно определен размер, поради което и съдът не разполага с
правомощия по отношение размера на така наложената санкция.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП вменява в задължение
на участниците в ПТП, когато между тях липсва съгласие относно
произшествието, без да напускат местопроизшествието, да уведомяват
съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило
произшествието, и да изпълняват дадените им указания.
Относно нарушението по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „В“ от ЗДвП съдът установи
от събраните писмени доказателства и гласни доказателствени средства, че
нарушителят е осъществил състава от обективна и субективна страна.
Сочената за нарушена разпоредба на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "в" ЗДвП предвижда,
че ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания. Установено е, че при ПТП-то са настъпили
имуществени вреди на предната лява броня на лекия автомобил марка
„Пежо“, модел „406“, рег. № като няма данни между участниците да е бил
съставян двустранен констативен протокол за ПТП, с което постигнат съгласие
относно настъпилите вреди. От гласните показания на свидетелите очевидци
св. Д. Г. и св. Р М се установява, че нарушителят е напуснал
местопроизшествието, без да изчака органите на МВР.
Нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП е извършено при
умишлена форма на вината, доколкото жалбоподателят е съзнавал
6
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им.
За нарушение на цитираните задължения на участниците в ПТП
разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда адм. наказания
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и глоба от 50 до 200 лв. В случая, съдът констатира, че са наложени
глоба и лишаване от правоуправление с размер и продължителност,
равняващи се на минималните, предвидени от законодателя, поради което не
подлежат на редуциране, на основание чл. 27, ал. 5 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г.,
в сила от 24.12.2021 г.) за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и
58 г от ЗАНН, поради което и съдът не следва да обсъжда въпроса за
наличието или липсата на маловажен случай на административни нарушения.
Поради всичко изложено, съдът намира, че обжалваното НП е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на въззиваемата страна се дължат разноски,
заявени с депозираните писмени бележки, тъй като НП не е отменен изцяло
или частично, а потвърден в едната си част и изменен в другата, а на
жалбоподателя не следва да се присъждат разноски. Предвид фактическата и
правна сложност на делото, фактът, че в производството пред районния съд е
проведено в две съдебни заседания, както и че процесуалното
представителство на въззиваемата страна в настоящото производство се е
изразило единствено в депозиране на писмени бележки, без явяване в съдебно
заседание, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна за процесуално
представителство следва да е минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 и 7 т. 1 във вр. с чл. 63 ал. 1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 23-4332-
030663/14.12.2023 г., издадено от началник група към ОПП - СДВР, срещу Д.
7
К. Д., с което на основание чл. 183 ал. 2 т. 11 ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 20,00 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 40 ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП му е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50,00 /петдесет/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за
нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "в" ЗДвП.
ОСЪЖДА основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН чл. 37 от Закона за правната
помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ Д. К. Д.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция вътрешни работи
(СДВР) сумата от 80,00 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава X. АПК пред
Административен съд - София - град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8