МОТИВИ
към
Присъда № 6 от 07.03.2019 г. на Районен съд – Харманли, постановена по н.о.х.д.
№ 228 по описа за 2018 година.
Районна прокуратура – Харманли е внесла срещу обвинителен акт с който
е повдигнато обвинение на подсъдимия Б.Р.Г. ***
за престъпление по чл. 234б ал.1
предл.1,вр. чл.20 ал.2 от НК и за престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195
ал.1 т.4, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр.чл.26 ал.1, вр. чл.29 ал.1
б."б" от НК; на подсъдимия С.А.Х. *** за престъпление по чл. 234б ал.1
предл.1,вр. чл.20 ал.2 от НК за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.7, вр.
чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр.чл.26 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК и на В.Д.К. *** за престъпление по чл. 234б ал.1
предл.1,вр. чл.20 ал.2 от НК за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 , вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2,
вр.чл.26 ал.1 от НК.
В съдебно
заседание пред Районен съд – Харманли представителят на Районна прокуратура –
Харманли, в хода на съдебните прения, поддържа обвиненията във вида, в който са
предявени и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства
те са доказани по несъмнен начин. По отношение вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия В.Д.К., сочи, че следва да се
определи за престъпленията по чл.195 ал.1 т.4 от НК и по чл. 234б, ал. 1 от НК
при условията на чл.55 НК., като за първото престъпление се наложи наказание „
лишаване от свобода” под предвидения минимум в закона, а по отношение на
наказанието за престъпление по чл. 234б от НК наказанието „Лишаване от свобода“
да се замени с по-лекото по вид
наказание„Пробация“, като наложи на подсъдимия и предвиденото по чл. 234 б от НК наказание „Глоба“ в размер до
½ от минимума и на основание чл. 23 ал.1 от НК да определи на подсъдимия
едно наказание измежду наложените му, а именно най-тежко наказание „Лишаване от
свобода“, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено с изпитателен
срок, който предлага да бъде максималният по закон. По
отношение на подсъдимия С.А.Х. предлага неговите наказания да бъдат определени
при условията на чл.54 от НК, тъй като
не са налични нито многобройни , нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства и с оглед неговата
личностна характеристика, предишни прояви, включително и обремененото му
съдебно минало, би било прекалена снизходителност спрямо него да се приложи
разпоредбата на чл.55 НК. Предлага за престъплението по чл.195 ал.1 т.4 и т.7 от НК да му
наложите наказание „Лишаване от свобода“ от 2 години, които да изтърпи
ефективно при първоначален „строг“ режим,
а за престъплението по чл.234 б ал.1 от НК да му се наложите наказание
„Лишаване от свобода“ от 1 година, като на основание чл.23 ал.1 от НК
определите едно най-тежко общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2
години, като към така определеното наказание се присъедини и наказанието „Глоба“, приложимо по силата на
разпоредбата на чл.234б от НК, която да се определи в минималния размер
предвиден в закона. За подсъдимия Б.Р.Г., предлага да му се определи наказание при условията на чл.54 от НК, като за
кражбата при условията на опасен рецидив му се определи наказание „ лишаване от
свобода” малко над минимума - 3 години,
а за извършеното престъпление по чл. 234 б ал.1 от НК му определите наказание
„Лишаване от свобода“ от 1 година, които да изтърпи ефективно при първоначален
„строг“ режим. На основание чл.23 ал.1 от
НК му се определите едно най-тежко общо наказание, което на основание
чл.24 от НК да се увеличи с ½ и към така определеното му наказание
се присъедини и наказанието „Глоба“,
предвидено по силата на разпоредбата на
чл.234б от НК, която предлага да бъде в минимален размер. Счита, че с така
определените наказания ще се изпълнят целите на генералната и специалната
превенция. В заключение към наказанието
по чл.234 б ал.1 от НК се предвижда и наказание „Лишаване от права“, но
тъй като и тримата подсъдими нямат такива права, предлагам съдът да не налага
тези наказания. Предметът на
престъплението да бъде отнет в полза на държавата, а вещите, за които няма
съгласие и които са включени в диспозитива на обвинителния акт, да бъдат
върнати на пострадалия Г. и на наследниците на пострадалия Г., като на
основание чл. 189 ал.3 от НПК предлагам да
възложите в тежест на подсъдимите
и всички направени разноски.
Защитникът
на подс. С.А.Х., адв. Г.Р. ***, намира че така
повдигнатото обвинение не е доказано безспорно
и моли подзащитният му да бъде оправдан и по двете повдигнати обвинения.
Защитникът прави алтернативно искане, в случай, че бъде признат за виновен,
съдът да му наложи наказание при условията на чл.55 НК.
Подс. С.А.Х. разбира обвинението, но не се
признава за виновен по повдигнатите му обвинения. В хода на съдебните прения се
придържа към заявеното от неговия защитник. В даденото му право на последна
дума моли за справедливо наказание.
Защитникът на подс.Б.Р.Г., адв. Н.Л. ***,
намира че така повдигнатите обвинения не са доказани безспорно и моли подзащитният му да бъде
оправдан и по двете повдигнати обвинения. Защитникът прави алтернативно искане,
в случай, че бъде признат за виновен, двете повдигнати обвинения попадали под
обхвата на разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В заключение сочи , че предвид несъставомерността по
първото повдигнато обвинение от правна гледна точка и факта, че и двете
деяния попадат в хипотезата на чл.9 ал.2 от НК, подсъдимият Б. Р.Г. следва да бъде оправдан и по двете
обвинения.
Подс.
Б.Р.Г. разбира обвинението, но не се признава за
виновен по повдигнатите му обвинения. В хода на съдебните прения се придържа
към заявеното от неговия защитник. В даденото му право на последна дума моли да
бъде оправдан по двете повдигнати обвинения.
Защитникът
на подс. В.Д.К., адв. К. ***, счита,
че деянието осъществено от подзащитният и подс. В.К. не се субсумира
под нормата на чл.234б, ал.1 НК, поради което моли той да бъде оправдан от съда.Алтернативно прави искане за прилагане на разпоредбата
на чл.9, ал.2 НК. По отношение на второто повдигнато обвинение, с правно
основание чл. 195
ал.1 т.4, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК счита, че по отношение на авторството не били налице
преки доказателства и комплексът от косвени такива не можел да доведе до
единственият възможен извод за доказване на престъплението. Защитникът счита,
че случаят е маловажен , тъй като стойността на предмета на престъплението била
изключително ниска. В аспекта на чл.218 б от НК, когато стойността на предмета
на престъплението е под размера на две минимални заплати, лицето се освобождавало
от наказателна отговорност и му се налагало административно наказание.
Алтернативно се прави искане, в случай, че съдът приеме за доказани по един
категоричен начин и без никакви съмнения по отношение на авторството и
извършването на деянията, да определи наказанията на подзащитния и, като
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 НК.
Подс. В.Д.К., но
не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения. В хода на съдебните
прения се придържа към заявеното от неговия защитник. В даденото му право на
последна дума моли за налагане на справедливо наказание.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.А.Х. е роден на ***г***, българин, български
гражданин, неграмотен, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********
Подсъдимият Б.Р.Г. е
роден на ***г. в гр. Сливен, живущ ***, българин, български гражданин,
неграмотен, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********,
Подсъдимият В.Д.К. е роден на ***г***, българин, български гражданин, грамотен със
средно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********
Подсъдимият С.А.Х. е осъждан, видно от справката за съдимост № 974/08.12.2017г.
на БСРС-Харманли(л. 109-110) - По пункт 4 - С
Определение № 3 от 08.01.2014г. по ЧНД № 1398/2013г. на РС-Ямбол
на основание чл.25 ал.1,вр. чл.23 ал.1 от НК определя на обв.
С.А.Х. най-тежкото наказание
от наложените му по НОХД № 703/2013г. на РС-Сливен,
НОХД № 467/2013г. на РС-Елхово и НОХД № 841/2013г. на
РС-Ямбол в размер на 1 година лишаване от свобода,
като на основание чл.66 ал.1 от НК се отлага с изпитателен срок от 3 години.
Определението влязло в сила на 24.01.2014г. Видно от пунктове 2, 3 и 4 от
справката обв. С.А.Х. е осъден по НОХД
№703/2013г. на РС-Сливен, НОХД № 467/2013г. на РС-Елхово и НОХД № 841/2013г. на РС-Ямбол
за извършени престъпления по чл.194 и сл. от НК –
кражби.
Подсъдимият Б.Р.Г. е осъждан, видно от справка за
съдимост per. № 971/08.12.2017г. на БС на РС-Харманли (л. 106-107) видно от пункт 7 - С Определение
от 30.06.2014г по ЧНД № 843/2014г. на РС - Сливен, в сила от 16.07.2014г. съдът
определя на осъдения Б.Р.Г. едно общо
наказание по влезли в сила присъди по НОХД № 841/2013г. на РС - Ямбол и НОХД №
504/2014г. на РС-Сливен, а именно: най тежкото от тях
лишаване от свобода за срок от 10 /десет/ месеца, което следва да бъде
изтърпяно при първоначален „строг" режим в затворническо общежитие от
закрит тип. Приспада от така определеното общо наказание времето през което
осъдения е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража" или е
изтърпявал наказание лишаване от свобода или пробация по която и да е от
присъдите, включени в съвкупността. Видно от пункт 8 от справката - със
Споразумение № 36/17.02.2016г. по НОХД №188/2016на РС - Ямбол , в сила от
17.02.2016г. на основание чл. 343в, ал. 2, вр. чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК, на подс. Б.Р.Г. се определя наказание „Лишаване от
свобода" за срок от 4/четири/ месеца, което да изтърпи в затвор или
затворническо общежитие при първоначален „строг режим". НА 24.06.2016г.
подс.
Б.Р.Г. е изтърпял наказание на четири месеца лишаване
от свобода по НОХД № 188/2016г. на РС Ямбол.
Подсъдимият
В.Д.К. не е осъждан, видно от
справката за съдимост № 973/08.12.2017г. на БСРС-Харманли(л.104).
От
представените на досъдебното производство
характеристични данни се установява, че подсъдимия С.А.Х., че
контактува с лица от криминалния контингент пребиваващи в с. Завой и на
територията обслужвана от РУ – Тунджа при ОДМВР – Ямбол и същият е безработен.
От
представените на досъдебното производство
характеристични данни се установява, че подсъдимия Б.Р.Г.,че контактува
с лица от криминалния контингент пребиваващи в с. Завой и на територията
обслужвана от РУ – Тунджа при ОДМВР – Ямбол. Същият е безработен и полага грижи
за три деца.
От
представените на досъдебното производство
характеристични данни се установява, че подсъдимия В.Д.К., че контактува с лица от
криминалния контингент пребиваващи в с. Завой и на територията обслужвана от РУ
– Тунджа при ОДМВР – Ямбол. Същият е безработен и се занимава със строителни
дейности и ремонти по къщите.
Съдът като се съобрази
със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе становището на страните, намира установено от фактическа страна следното:
На
29.11.2017г. в с.Константиново, общ.Симеоновград,
Хасковска област пристигнали подс. Б.Р.Г. (л. 17-20), подс. С.А.Х. (л.21-24) и подс. В.Д.К. (л. 13-16) с товарен
автомобил „ Форд Транзит" с рег. № В6642КВ, син
на цвят, управляван и ползван от подс. В.Д.К. с намерението да изкупуват от
жителите на селото отпадъци от черни и цветни метали /железни отпадъци/, които
в последствие да продадат в лицензирани пунктове за закупуване на отпадъци от
черни и цветни метали, като скрап. Обвиняемите не са
притежавали разрешение/лиценз/ за да изкупуват
отпадъци от черни и цветни метали , което се изисква съгласно чл.67 от Закона
за управление на отпадъците (ал.1 „ Разрешение за извършване на дейности по
третиране на отпадъци се издава от директора на РИОСВ, на чиято територия се
извършват дейностите"; ал.2 „За извършване на дейности по третиране на
отпадъци на площадки, разположени на територията на две или повече РИОСВ,
разрешенията се издават от директора на всяка РИОСВ поотделно за площадките на
територията на съответната инспекция"; ал.3 „ Разрешението по ал. 1 се
издава по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите" и
ал.4 „ Разрешение по ал. 1 се издава на лица, регистрирани като търговци по
смисъла на българското или по националното си законодателство, на държавни и
общински предприятия, сдружения на общини, кооперации и бюджетни предприятия по
смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството,
които отговарят на изискванията на този закон"), но въпреки това
съзнателно предприели действия да търсят и да изкупуват стари метални вещи.
Около
11:00 часа подс. Б.Р.Г. (л. 17-20), подс. С.А.Х. (л.21-24) и подс. В.Д.К. (л.
13-16) с товарния автомобил спрели пред дома на свид.Г.Ж.Г.(л.27),
който по това време се намирал на двора на къщата си. Подс. Б.Р.Г., подс. С.А.Х.
и подс. В.Д.К. слезли от автомобила и предложили свид.
Г.Ж.Г. (л.27) да изкупят от него стар телевизор
и стари железа, като тримата подсъдимите след като се възползвали, че свид. Г.Ж.Г.,че е влязъл в дома си да извади телевизора,
всеки от тях по отделно влезнал в различни помещения - в мазето на къщата и
стопанска постройка да огледат, ровят и евентуално да вземат някакви вещи. Свид.Г.Ж.Г. продал на обвиняемите 3 чувала съдържащи 18 бр.
метални кутии празни от боя, З бр. употребявани стари ел.котлона
единични, 3 бр. стари тенджери,
1бр.метален канап и 6м. кабел., като за ненужните метални вещи обвиняемите му
платили 2,00лева на монети. При създалата се ситуация тримата подсъдими без знанието и съгласието на свид. Г.Ж.Г. взели и натоварили в автомобила си - 3 броя
медни бакъри и 2 броя глинени плочи за катми между
закупените стари метални вещи. Присъствието на подсъдимите пред дома на свид. Г.Ж.Г. и товаренето на металните вещи било видяно от
съседа му - свид.Т.М.Г. (л.25-26). След като излезли
от дома на свид. Г.Ж.Г. подс. Б.Р.Г. , подс. С.А.Х. и подс. В.Д.К. се качили в автомобила, предвижили се и около
11:30часа спрели пред къщата на свид. Т.М.Г. (л.25-26),
който видял че в багажното отделение има множество различни метални стари вещи.
Тримата обвиняеми предложили също и на свид.Т.М.Г.(л.25-26)
да закупят стари негодни метални вещи за скрап. Свид.Т.М.Г.(л.25-26) им продал 2бр. метални пружини за
легло, 4бр.метални табли за легло, 2бр. водосточни тръби, 3 бр.метални
съдове/гюмове/, 1бр. метален съд жълт на цвят, 2бр. кофи
като в едната имало стари и употребявани вилици, лъжици и др. метални предмети,
11 бр. метални тръби. Обвиняемите взели и натоварили металните вещи като
заплатили на свид. Т.М.Г. сумата от 70лева. Между
вещите обвиняемите използвайки ситуацията без знанието и съгласието на свид. Т.М.Г. взели и скрили в автомобила - 3 броя бакъри, 3
броя тави, 1 брой лозова пръскачка и 1 брой железен кантар без топуз с
намерението да ги продадат за скрап.
По същото
време и място пред дома на свид. Т.М.Г. *** по
получен сигнал, че обвиняемите товарят метални отпадъци от черни и цветни
метали на проверка пристигнали полицейски служители от Участъка - Симеоновград
на РУ-Харманли при ОДМР-Хасково.
При проверката се установили подс. Б.Р.Г., подс. С.А.Х. и подс. В.Д.К., които
нямали лиценз за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали както и в
товарния бус свид.
Т.М. и свид.Г.Г.Ж.Г. видели и установили свои вещи
които не са били продали на обвиняемите и са били взети без тяхно съгласие. За
установените деяния полицаите съобщили на Началника на РУ-Харманли
при ОДМВР-Хасково, видно от докладни записки (л.4 и
5), при което били предприети първоначални процесуално-следствени
действия.
На
06.12.2017г. в РУ- гр.Харманли при ОДМВР-Хасково е бил извършен оглед на веществените
доказателства - товарен автомобил „ Форд Транзит" с per. № В6642КВ, син на цвят с номер на рамата WF0LXXGBVLNL54686, отпадъци от черни и цветни метали
/железни отпадъци/ с общо тегло 354
кг.( 3 чувала съдържащи 18 бр. употребявани метални
кутии празни от боя, 3 бр. употребявани
стари ел.котлона,
3 бр. употребявани метални тенджери, 1бр.метален канап и 6м. кабел.,
2бр. метални пружини за легло, 4бр.метални табли за легло, 2бр.водосточни
тръби, Збр.метални съдове/гюмове/,
1 бр. метален съд жълт на цвят, 2бр.кофи като в едната имало стари и
употребявани вилици, лъжици., Збр.чували с домакински
прибори и железни елементи - гаечни ключове, трион и пр.,
чук, синджир и пр., 11бр.метални тръби); 3 броя медни
бакъри, 2 броя глинени плочи за катми, 3 броя бакъри,
3 броя тави, 1 брой лозова пръскачка и 1 брой железен кантар без топуз, видно
от протокол ведно с фотоалбум(л.50-57).
На
30.11.2017г. в РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково
подс.В.Д.К. предал доброволно копие от свидетелството
за регистрация на МПС Част II на - товарен автомобил
„ Форд Транзит" с per. №
В6642КВ, син на цвят, като посочил, че автомобила е негов закупен от
неустановено лице, видно от протокол(л.61).
Според
свид.З.В.Г.(л.36) товарния автомобил е нейна
собственост, видно от предоставените от свидетелството за регистрация на МПС Част
I и нотариално заверен договор за покупко - продажба
на МПС(л.37-38) и го е била предоставила на свой познат да го продава.
Видно от
писмо изх.№ АП -181 от 15.12.2017г. на РИОСВ
-Хасково(л.47) инспекцията не е издавала разрешителни съгласно чл.67 от Закона
за управление на отпадъците (ал.1 „ Разрешение за извършване на дейности по
третиране на отпадъци се издава от директора на РИОСВ, на чиято територия се
извършват дейностите", ал.2 „За извършване на дейности по третиране на
отпадъци на площадки, разположени на територията на две или повече РИОСВ,
разрешенията се издават от директора на всяка РИОСВ поотделно за площадките на
територията на съответната инспекция", ал.3„Разрешението по ал. 1 се
издава по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите" и
ал.4 „ Разрешение по ал. 1 се издава на лица, регистрирани като търговци по
смисъла на българското или по националното си законодателство, на държавни и
общински предприятия, сдружения на общини, кооперации и бюджетни предприятия по
смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството,
които отговарят на изискванията на този закон") за извършване на дейности
с отпадъци от черни и цветни метали, на юридически или физически лица,
регистрирани като търговци по смисъла на българското законодателство, свързани
с подсъдимите Б.Р.Г., С.А.Х. и В.Д.К.-***.
Видно от
заключението на изготвената оценителна експертиза(л.42-45) стойността на 354кг.
железни отпадъци/скрап от стомана/ възлиза на
88,50лв. Стойността на отнетите 3 броя медни бакъри и 2 броя глинени плочи за катми възлиза на 36,00 лева, а на 3 броя бакъри, 3 броя
тави, 1 брой лозова пръскачка и 1 брой железен кантар без топуз възлиза на 145,00
лева или всичко на обща стойност 181,00 лева.
Обвинението срещу подсъдимите е
за това, че на 29.11.2017г в с.Константиново, общ.Симеоновград в съучастие подс. подс. Б.Р.Г. (л. 17-20),
подс. С.А.Х. (л.21-24) и подс. В.Д.К.,***
/съизвършители/, като извършители изкупували отпадъци от черни и цветни метали
/железни отпадъци/ с общо тегло 354кг. на обща стойност от 88,50 лева от Т.М.Г.
и Г.Ж.Г. ***, без лиценз, в нарушение на нормативен акт – без издадено
от Директора на РИОСВ разрешение за извършване на дейности по третиране на
отпадъци по смисъла на чл.67, ал.1 и ал.4 от Закона за управление на отпадъците
– престъпление по чл.234б, ал.1 от НК.
Предмет на настоящото наказателно
производство е инцидентно изкупуване
на метали на 29.11.2017г. в с. Константиново от
подс. Б.Р.Г., подс. С.А.Х. и подс. В.Д.К., които нямат издадено от
Директора на РИОСВ разрешение за извършване на дейности по третиране на
отпадъци по смисъла на чл.67, ал.1 и ал.4 от Закона за управление на
отпадъците. От събраните по делото гласни доказателствени средства, чраз разпита на свид. Г.Ж.Г., показанията
на свид. Т.М.Г.,
прочетени по реда на чл.281, ал.5,вр. ал.1,т.4 НПК, при изразено съгласие на
всички страни по делото се установява, че тримата подсъдими са натоварили
в товарен
автомобил „ Форд Транзит" с peг. № В6642КВ, син на цвят с номер
на рамата WF0LXXGBVLNL54686 движими вещи предадени им свид. Г.Ж.Г. от с. Константинова,намиращи се в
3 чувала, които съдържат 18 бр.
метални кутии празни от боя, 3 бр.
употребявани стари ел.котлона единични, 3бр. стари
тенджери, 1бр.метален канап и 6м.кабел, като за ненужните метални вещи
обвиняемите му платили 2,00лева на монети, както и движими вещи продадени от свид.Т.М.Г.,а
именно: 2бр. метални пружини за легло, 4бр.метални табли за легло, 2бр.водосточни
тръби, 3 бр.метални съдове/гюмове/,
1бр. метален съд жълт на цвят, 2бр.кофи като в едната имало стари и
употребявани вилици, лъжици и др.метални предмети,11 бр.метални тръби,като последния
получил за тези вещи 70,00 лева. Съдът кредитира показанията на свид. Г.Ж.Г. и вид. Т.М.Г.,
тъй като същите са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се и
подкрепящи се от останалата доказателствена съвкупност, от обясненията на подс. Б.Р.Г., подс. С.А.Х. и подс. В.Д.К., които не
оспорват фактическите твърдения на свид. Г. и свид. Г. в тази част, от показанията на свид.
Р.Т., както и от протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбум(л.6-12), заверено копие от договор за покупко-продажба(л.31,37),
заверен препис от свидетелство за регистрация на МПС Част 1(л.37), оценителна
експертиза(л.42-45), писмо от РИОСВ-Хасково (л.47),
протокол за оглед на веществени доказателства ведно с фотоалбум (л.50-57),
протокол за доброволно предаване(л.61), копие от свидетелство за регистрация на
МПС – Част втора (л.62), декларации за СМПИС на обв.лица
(л.100-102), от веществените доказателства - товарен автомобил „ Форд Транзит" с per. №
В6642КВ, син на цвят с номер на рамата WF0LXXGBVLNL54686, отпадъци от черни и цветни
метали /железни отпадъци/ с общо тегло 354кг.(3 чувала съдържащи 18 бр.
употребявани метални кутии празни от боя,
3бр. употребявани стари електрически котлона, 3 бр. употребявани метални тенджери,
1бр.метален канап и 6м.кабел., 2бр. метални пружини за легло, 4бр.метални табли
за легло, 2бр.водосточни тръби, 3 бр.метални съдове /гюмове/, 1 бр. метален съд жълт на цвят,
2бр.кофи като в едната имало стари и употребявани вилици, лъжици., Збр.чували с домакински прибори и железни елементи - гаечни
ключове, трион и пр., чук ,синджир и пр., 11 бр.метални тръби); 3 броя
медни бакъри, 2 броя глинени плочи за катми, 3 броя
бакъри, 3 броя тави, 1 брой лозова пръскачка и 1 брой железен кантар без топуз
(на съхранение в РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково).
В случая не става дума
за осъществяване на една продължителна дейност без разрешение. Престъплението
по чл.234б, ал.1 НК е трайно /продължено/ престъпление. Субектът само с едно
деяние осъществява непрекъснато състава на престъплението през определен период
от време, като по този начин създава едно трайно престъпно състояние, което
продължава до неговото прекратяване (Решение № 81 от
18.04.2011 г. на ВКС по н.д.№ 725/2010 г., ІІ н.о., НК). Двете форми на
изпълнителното деяние, очертани в разпоредбата на чл.234б, ал.1 НК предполагат
системно извършване,
а не инцидентно, каквото е налице в настоящия случай. Впрочем самото фактическо
обвинение очертава един случай на изкупуване на отпадъци от цветни метали подс. Б.Р.Г., подс. С.А.Х. и подс. В.Д.К., без да
притежава лиценз, който се изисква по нормативен акт – чл.1 от Наредба за реда
за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали (Обн., ДВ, бр.105 от
30.11.2004 г.).
В тази връзка инкриминираните действия на тримата подсъдими не осъществяват от обективна страна
състава на престъплението по чл.234б, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2 НК. При внимателен преглед на диспозицията на законовия текст може
да бъде направен извод, че очертаните от законодателя две изпълнителни деяния
могат да бъдат осъществени, когато извършителят осъществява една продължителна
дейност без разрешение, извършването на която е насочена към повече от едно
лица или е по отношение на повече от един предмети. В настоящият казус обсъжданото
престъпление предполага непрекъснатото му осъществяване през определен период
от време, като извършителят му създава трайно престъпно състояние. Следователно
инцидентното осъществяване на сделка, без съответен лиценз по изкупуване на
метали, не е осъществяване на нито едно от изпълнителните деяния на
престъплението. Няма спор, че тримата подсъдими не са извършвали търговска
дейност, тъй като в хода на производството не бе установено осъществяването на
изкупуване и последвала продажба на същите стоки, което действие е съставомерно за това изпълнително деяние. Не е извършено и
очертаното в разпоредбата изпълнителното деяние- изкупуване, тъй като същото
изисква продължителност на осъществяването му и изключва възможността едно
единствено действие да е съставомерно по този текст.
Този извод следва не само от систематичното място на разпоредбата на чл.234б НК, но и от граматическото и логическото тълкуване на диспозицията на
посочената норма. Използваният от законодателя израз „изкупува“ предполага
продължителност на действието.
В
хода на наказателно производство, не се събраха нито преки нито косвени
доказателства че подс.
Б.Р.Г., подс. С.А.Х. и подс. В.Д.К. да се
занимават с дейност по изкупуването на отпадъци от черни метали, нито пък по
някакъв начин е конкретизирана тази дейност, за да се подкрепи обвинителната
теза.
Още
повече, че предмет на настоящото дело е едно деяние, извършено на 27.11.2017г.
в с. Константиново, община Симеоновград, а не
непрекъснато осъществяване на престъплението „изкупуване” на отпадъци от черни
метали без съответно разрешение през определен период от време, при което
извършителите да са създали трайно престъпно състояние.
Предвид
гореизложените съображения, настоящият състав намира, че подс.
Б.Р.Г., подс. С.А.Х. и подс. В.Д.К., не са извършили престъпление по чл.234б, ал.1, вр. чл.20, ал.20,ал.2 от НК, с оглед логическото и
граматическо съдържание на изпълнителното деяние „изкупуване”, използвано в
диспозицията на посочената норма.
Нормата на чл.234б, ал.1 НК е бланкетна, която е запълнена с норма от специалния закон, а
именно разпоредбата на чл.67 от Закона за управление на отпадъците, според която
: ал. 1 „ Разрешение за извършване на дейности по
третиране на отпадъци се издава от директора на РИОСВ, на чиято територия се
извършват дейностите"; ал.2 „За извършване на дейности по третиране на
отпадъци на площадки, разположени на територията на две или повече РИОСВ,
разрешенията се издават от директора на всяка РИОСВ поотделно за площадките на
територията на съответната инспекция"; ал.3 „ Разрешението по ал. 1 се
издава по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите" и
ал.4 „ Разрешение по ал. 1 се издава на лица, регистрирани като търговци по
смисъла на българското или по националното си законодателство, на държавни и
общински предприятия, сдружения на общини, кооперации и бюджетни предприятия по
смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството,
които отговарят на изискванията на този закон").
Съгласно
разпоредбата на §1,т.44 от ДР на ЗУО
"Третиране на отпадъците" са дейностите по
оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване
или обезвреждане”, а отпадъците от черни и цветни метали са технологичните
отпадъци, получени от добива, преработката или механичната обработка на цветни
и черни метали и сплавите им, бракуваните машини, съоръжения, детайли и
конструкции от производствен, строителен или битов характер с изключение на
опасните отпадъци /пар.1, т.19 от ДР на ЗУО/.
Съгласно чл.39,
ал.2 от ЗУО физическите
лица могат да предават ОЧЦМ с битов характер на определените за това места при
наличие на декларация за произход. В този смисъл е и Решение №11 от 10.07.2014г. на Конституционния съд на
РБ по к.д.№2/2013г., съгласно което ОЧЦМ с битов характер
са движими вещи със съответен собственик, който може да се разпорежда с тях по начин и условия, каквито прецени,
вкл. да ги предава възмездно за изкупуване на
съответните за това площадки. Процесният случай
попада именно във визираната хипотеза, т.к.
според §1,т.4 от ДР на ЗУО "Битови
отпадъци" са "отпадъци от домакинствата" и
"подобни на отпадъците от домакинствата", каквито са предадените от свид. Г.Ж.Г. на тримата
подсъдими 3 чувала съдържащи 18 бр.
метални кутии празни от боя, 3 бр.
употребявани стари ел.котлона единични, 3 бр. стари
тенджери, 1бр. метален канап и 6м.кабел., както и тези предадени им от свид.Т.М.Г. (л.25-26) 2 бр. метални пружини за легло,
4бр.метални табли за легло, 2бр. водосточни тръби, 3 бр.метални
съдове/гюмове/, 1бр. метален съд жълт на цвят, 2бр. кофи
като в едната имало стари и употребявани вилици, лъжици и др.метални
предмети,11 бр.метални тръби.Така
описаните вещи предадени от свид. Г.Ж.Г. и свид. Т.М.Г. попадат под хипотезата на битовите отпадъци, образувани
от жизнената дейност на тяхното
домакинство, които според чл.39, ал.2 от ЗУО физическите
лица могат да предават ОЧЦМ само с битов характер при наличие на декларация за
произход.
В заключение, очевидно съставът на престъплението
по чл.234 б,ал.1 от НК е насочен към това да регулира обществените отношения
във връзка с дейността на пунктовете за изкупуване на отпадъци от черни и
цветни метали,за дейността на които се изисква издаването на лиценз по чл.67 от
ЗУО.В горния смисъл е и Р 81-11-II ВКС,където е записано,че при
обвинение по чл.234 б,ал.1 от НК е необходимо да се установи изкупувал ли е
подсъдимият отпадъци от черни и цветни метали и имал ли е разрешение по ЗУО за
това. Очевидно е ,че законодателят инкриминира дейността на физически лица, които осъществяват сделки с отпадъци от черни и цветни
метали /сделки с вторични суровини в съответни бази/, без да имат необходимия лиценз за това и без да отговарят
на законовите изисквания. Но както вече бе посочено
по-горе,дейностите,извършени от подс.Б.Р.Г., подс. С.А.Х. и подс. В.Д.К. не може да бъде квалифицирана по посочения
текст от НК.
Предвид на това съдът счита, че
въз основа на горните доказателства не може да приеме за безспорно доказано,
че подс. Б.Р.Г.,
подс. С.А.Х. и подс. В.Д.К. са извършили от обективна и от субективна
страна деянието по чл.234б, ал.1 от НК – че на 29.11.2017г в с.Константиново, общ.Симеоновград в съучастие подс. Б.Р.Г., подс. С.А.Х. и подс. В.Д.К.,***
/съизвършители/, като извършители изкупували отпадъци от черни и цветни метали
/железни отпадъци/ с общо тегло 354кг. на обща стойност от 88,50 лева от Т.М.Г.
и Г.Ж.Г. ***, без лиценз, в нарушение на нормативен акт – без издадено
от Директора на РИОСВ разрешение за извършване на дейности по третиране на
отпадъци по смисъла на чл.67, ал.1 и ал.4 от Закона за управление на отпадъците
– престъпление по чл.234б, ал.1 от НК.
С оглед изложеното, че инкриминираното деяние, предмет на настоящото наказателно
производство, не осъществява съставомерните признаци на престъпление
по чл.234б, ал.1 от НК, настоящият състав не следва да
обсъжда алтернативните
искания на защитниците на тримата подсъдими досежно малозначителност на деянието и приложение
на чл.9, ал.2 от НК.
Поради
това и с оглед изискванията на чл.304 от НПК, подс. Б.Р.Г., подс. С.А.Х.
и подс. В.Д.К. съдът ги призна за невиновни
за извършването на горното деяние и оправда тримата подсъдими по обвинението
по чл.234б, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК.
Въз
основа на гореописаните доказателства, заключението на съда по въпросите по чл. 102 от НПК по повдигнатото обвинение на подс. Б.Р.Г. за
престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр.чл.195 ал.1 т.4,
вр.чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр.чл.26 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б."б"от
НК,
за подс. С.А.Х. за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2,
вр.чл.26 ал.1, вр.чл.28 ал.1 от НК и за
подс. В.Д.К. за престъпление
по чл.195 ал.1 т.4, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК е
следното:
От
показанията на свид. Г.Ж.Г. се установява, че
когато тримата подсъдими са били в дома
му дори не е разбрал, че са взели 3 (три) броя медни бакъри и 2(два) броя глинени
плочи за катми. Тези вещи той съхранявал в мазето си , като същите били окачени на
гредите в него. Когато тримата подсъдими отишли при съседа Т. Г., свид. Г. решил да
затвори вратата на мазето и видял, че трите
бакъра ги няма, както и 2 броя сачове. Свид.Г.Г.
категорично заяви, че не е давал съгласие на нито един от подсъдимите да вземат
трите броя бакъра и 2 броя сачове, дори не е разбрал кога са ги взели.
Свидетелят Г. в автомобила на тримата подсъдими, познал така описаните вещи в
товарния след като полицейските
служители са го спрели за проверка и заявил пред свид.
Р.Т., полицейски служител, че не е давал съгласие да се вземат от подсъдимите трите
броя бакъра, които били медни и 2 броя сачове.
От
показанията на свид. Т. Г., прочетени съгласно чл.281, ал.5,вр.
ал.1,т.5 НПК при дадено съгласие от всички страни в наказателното производство, се установява, че
3 броя бакъри, 3 броя тави, 1 брой
лозова пръскачка и 1 брой железен кантар
без топуз се
съхранявали в лятната кухня, като изрично казал на тримата подсъдими да не влизат там. Трите
бакъра били медни и с различна вместимост, трите броя тави били с различна
големина и били алуминиеви, а пръскачката също била медна и я закупил преди 7-8
години.Свид. Г. сочи, че полицаите, когато спрели
товарния автомобил за проверка и отворили вратата му в присъствието на
свидетеля, той разпознал своите вещи, за които не е дал съгласие на тримата
подсъдими, като разпознал 3 броя бакъри, 3 броя тави, 1 брой лозова
пръскачка и 1 брой железен кантар без топуз.Свид. Г. е категоричен, че всички тези вещи подсъдимите са откраднали от
неговата къща, без да ги види, като си разпознал вещите в товарния автомобил
на подсъдимите.
Свид. Р.Т., полицейски служител сочи, че на 29.11.2017 г.
около 11,30 часа били постъпили данни в ПУ Симеоновград, че неизвестни лица с
товарен автомобил „Форд Ескорт” с Рег.№ В 6642 КВ в
настоящият момент се намират в с. Константиново,
община Симеоновград и товарят метални отпадъци от частни имоти в селото.
Съвместно с колегата Валентин Г. извършили проверка на сигнала, при което при
пристигането в село Константиново пред къщата на Т.М.Г.
установили горепосочения товарен автомобил, управляван от подс. В.Д.К. и
пътници подс. Б.Р.Г. и подс. С.А.Х.. При проверка на товарния отсек на товарния
автомобил установили различни по вид метални предмети, както и медни съдове за
дома. За медните съдове свид. Г.Г., който разпознал своите 3 броя медни бакъри с
различна големина и 2 броя сачове и свид. Т.Г., който също разпознал 3 броя бакъри, три тави,
една лозова пръскачка и кантар, заявили пред него, че не са давали съгласие на тримата подсъдимите да ги вземат. Когато
разговарял с пострадалите, те му заявили, че са разрешили единствено да вземат
отпадъците, но за медните предмети и
двамата собственици не са дали съгласие. Съдът кредитира показанията на свид. Г.Г. и свид. Т.Г., тъй като
същите са непротиворечиви и подкрепящи се от показанията на свид.
Р.Т. и от останалата доказателствена съвкупност по делото, които напълно
опровергават обясненията на подс. Б.Р.Г., подс. С.А.Х.
и подс. В.Д.К., че посочените вещи, собственост на свид.Г.
и свид. Г. са били натоварени в товарният им
автомобил със съгласието на собствениците им.
Видно
от заключението на изготвената оценителна експертиза(л.42-45), приета без
възражение от страните стойността на отнетите 3 броя медни бакъри и 2 броя
глинени плочи за катми възлиза на 36,00 лева , а на 3
броя бакъри, 3 броя тави, 1 брой лозова пръскачка и 1 брой железен кантар без
топуз възлиза на 145,00 лева или всичко на обща стойност 181,00 лева.
Следователно,
макар и да липсват преки доказателства, тъй като никой не е възприел
непосредствено и лично тримата подсъдими да отнемат от владението на Г.Ж.Г. *** - 3 (три) броя медни
бакъри, 2(два) броя глинени плочи
за катми на стойност 36,00 лева и чужди движими
вещи - 3 броя бакъри, 3 броя тави, 1 брой лозова
пръскачка и 1 брой железен кантар без топуз на
стойност 145,00 лева от владението на
Т.М.Г. ***, настоящият състав намира,
че досежно
авторството на това деяние са налице достатъчно на брой косвени доказателства,
които образуват верига от факти, водеща до единствено възможен извод за
авторство на това деяние и неразколебана от други,
установени по делото факти.
Като
съобрази всичко гореизложено и прецени взаимната връзка между така разигралите
се събития, съдът намери, че обясненията на подсъдимите в насока, че свид. Г.Г. и свид. Т.Г. са им
предоставили инкриминираните вещи, следва да се отхвърли като недостоверна
защитната теза, неподкрепена от никакви
доказателства, а тъкмо обратното - категорично опровергана от цялостната
доказателствена съвкупност. Следва да се приеме, че тримата подсъдими са се
възползвали от насочването на вниманието на пострадалите Т.Г. и Г.Г. в друга насока и незабелязано са
отнели владението върху инкриминираните
вещи на двамата свидетели, а именно на 3 (три) броя медни
бакъри, 2(два) броя глинени плочи,3 броя бакъри, 3 броя тави, 1 брой
лозова пръскачка и 1 брой железен кантар
без топуз.
Ето
защо в крайна сметка съдът изгради непоколебимо вътрешно убеждение, че не
следва да има никакви съмнения и колебания относно извършителството на деянието
и авторството на подс. Б.Р.Г., подс. С.А.Х. и подс.
В.Д.К..
По
правната квалификация на деянието:
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на
така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи
относно съставомерността и правната квалификация на извършените
деяния, се налага недвусмислен и категоричен извод, че подс. Б.Р.Г., подс. С.А.Х. и подс.В.Д.К.,***
са осъществили от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано под състава са
на чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.4, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2,
вр.чл.26 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б."б" от НК –
за подс. Б.Р.Г., по чл.195 ал.1 т.4 и т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2,
вр.чл.26 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК – за подс. С.А.Х. и по чл.195 ал.1 т.4 , вр.
чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК за подс. В.Д.К..
От събраните данни е безспорно установена обективната
страна на деянието, механизма на осъществяването му, чрез използване на моторно превозно средство - товарен автомобил „ Форд
Транзит" с рег.№ В 6642КВ, предпоставящ
извод за наличие на квалифициращия признак по т. 4 на чл.
195, ал. 1 от НК, както и авторството на престъплението - а именно,
че подсъдимите са извършили същото.
Отделните деяния са извършени при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Налице са общо две прояви на кражба, които са извършени през
непродължителни периоди от време (през интервали от няколко часа в рамките на
едно и също денонощие), при една и съща обстановка (по отношение мястото и времето
на извършване на отделните прояви, техните предмети, начина на тяхното
отнемане, включително и чрез наличието на съответните квалифициращи признаци) и
при еднородност на вината, като всяко едно последващите деяния се е явявало от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите го.
Налице е и квалифициращият признак "опасен
рецидив" по смисъла на чл. 29, ал.
1, от НК, за подсъдимия Б.Р.Г., тъй
като деянието, извършено от подсъдимия за посочения период от време е довършено
преди да изтече срокът по чл. 30, ал. 1
от НК.
За правната квалификация за деянието кражбата при условията на „опасен
рецидив" по смисъла на чл.29 ал.1 б."б" от НК, имат значение
следните осъждания, тъй като подс. Г. е
осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66, ал.1 от НК, видно от справка за съдимост рег.
№ 971/08.12.2017г. на БС на РС-Харманли (л. 106-107).По
т.7. С Определение 30.06.2014г. по ЧНД №
843/2014, на Районен съд Сливен, в сила от 16.07.2014г съдът определя на
осъдения Б.Р.Г.
едно общо наказание по влезли в сила присъди по НОХД № 841/2013 г. на РС
- Ямбол и НОХД № 504/2014 г. на РС-Сливен, а именно:
най тежкото от тях лишаване от свобода за срок от 10 /десет/ месеца, което
следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг" режим в затворническо
общежитие от закрит тип. Приспада от така определеното общо наказание времето
през което осъдения е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража"
или е изтърпявал наказание лишаване от свобода или пробация по която и да е от присъдите,
включени в съвкупността. Видно от т 8. На справката със Споразумение №
36/17.02.2016г. по НОХД №188/2016на РС - Ямбол , в сила от 17.02.2016гна
основание чл. 343в, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, на подс. Б.Р.Г. се определя наказание
„Лишаване от свобода" за срок от 4/четири/ месеца, което да изтърпи в
затвор или затворническо общежитие при
първоначален „строг режим". На 24.06.2016г. подс. Б.Р.Г. е изтърпял наказание на четири месеца лишаване
от свобода по НОХД № 188/2016г. на РС Ямбол .
Предвид на
това, че престъплението по настоящото дело е извършено, след като деецът е бил
осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като на нито едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66,ал.1 НК и настоящото деяние е извършено преди изтичане на 5-годишния срок
от изтърпяване на наказанията по предишните присъди, предвиден в разпоредбата
на чл.30 ал.1 от НК, то се явява квалифицирано като извършено при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл. 29 б. ”б” от НК, поради което и правната
квалификация на престъплението, предложена от прокурора в обвинителния акт чл.196
ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.4, вр.
чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр.чл.26 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б."б" от НК – за подсъдимия Б.Р.Г. е
дадена в съответствие с установените факти и при правилно приложение на
материалния закон.
От субективна страна, съдът намира, че деянието е
извършено от подс. Б.Р.Г. умишлено, при пряк
умисъл, т.е. съзнавал е, че с действията си лишава от фактическа власт
владелеца на чужда веща, предвиждал преминаването й в негова фактическа власт и
е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението с цел
последващото разпореждане с тези вещи и извличане по този начин на материална
облага.
Квалифициращият признак по чл. 195,
ал.1, т.7 НК за извършеното престъпление от подс. С.А.Х., следва от
доказателствата за съдебното минало на подсъдимия. Същият е осъждан за кражби,
видно от справката за съдимост № 974/08.12.2017г. на РС-Харманли(л.
109-110). По пункт 4. С Определение № 3 от 08.01.2014г. по ЧНД № 1398/2013г. на
РС-Ямбол на основание чл.25 ал.1,вр. чл.23 ал.1 от НК
определя на подс. С.А.Х. най-тежкото
наказание от наложените му по НОХД № 703/2013г. на РС-Сливен,
НОХД № 467/2013г. на РС-Елхово и НОХД № 841/2013г. на
РС-Ямбол в размер на 1 година лишаване от свобода,
като на основание чл.66 ал.1 от НК се отлага с изпитателен срок от 3 години.
Определението влязло в сила на 24.01.2014г. Видно от пунктове 2, 3 и 4 от
справката подс. С.А.Х. е осъден по НОХД №703/2013г. на РС-Сливен,
НОХД № 467/2013г. на РС-Елхово и НОХД № 841/2013г. на
РС-Ямбол за извършени престъпления по чл.194 и сл. от НК - кражби от подс. С.А.Х.. Подс. С.А.Х. е извършил настоящото деяние-кражба
преди да е изтекъл 5-годишния срок от изтърпяване на наказанието по предишните
присъди, съгласно чл.30 ал.1 от НК. В случая деянието -кражба извършено от
подс. С.А.Х. е в „немаловажен случай " по
смисъла на чл.93 т.9 от НК, с оглед отегчаващите обстоятелства (начина на
извършване - през светлата част на денонощието по обяд в близост до
собствениците на отнетите вещи ; чрез използване и на МПС; обременено съдебно
минало, утвърдени престъпни навици, лоши характеристични данни) според които
деянието е с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на кражба.
От субективна страна съдът намира, че подс. С.А.Х. е
действувал с пряк. Деецът е съзнавал общественоопасния характер и предвиждал
общественоопасните последици от деянието си, но въпреки това пряко и
непосредствено е целял постигането на същите. Всички обективни признаци от
състава на престъплението се обхващат от
неговите представи.
Подс.В.Д.К. не е осъждан, но същият е
извършил деянието умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавал е, че с действията си
лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал преминаването им
в негова фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на
престъплението с цел последващото разпореждане с тези вещи и извличане по този
начин на материална облага, което впрочем е и осъществил. Последното, освен
установяване на деянието от обективна страна досежно установяването на
фактическа власт и разпореждане с предмета на престъпление, е показателно и за
вида на умисъла.
За наказанието
За престъплението
извършено от подсъдимия Б.Р.Г. с правна квалификация по чл.196 ал.1 т.2,
вр.чл.195 ал.1 т.4, вр.чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2,
вр.чл.26 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б."б" от НК
предвидената наказателна отговорност е лишаване от свобода от три до петнадесет години. При определяне на вида
и размера на наказанието за подсъдимия Б.Г., съдът взе предвид: от една страна
степента на обществена опасност на деянието, както и стойността на предмета на
престъплението, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и
подбудите за извършване на престъплението. При определяне вида и размера на
наказанието, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства относително
ниската стойност на предмета на престъплението и тежкото социално положение на подсъдимия,
съчетано с ниска правна култура. Така установените смекчаващи обстоятелства в никакъв
случай не обосновават приложение на разпоредбата на чл.55 от ПК, същите нито са
многобройни, нито някое от тях е изключително,
ето защо най-ниското, предвидено от закона наказание не се явява несъразмерно
тежко.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие
отрицателните характеристични данни, обремененото съдебно минало и наличието на
други осъждания- невзети предвид при квалификация на деянието, като извършено
при условията на опасен рецидив, и които няма пречка да се ценят като такива, а
така също липсата на каквито и да било трудови навици, професионална
квалификация, както и изобщо на желание и нагласа да се изградят такива и да се
издържа чрез полагане на труд. В тази връзка, при съобразяване на високата степен
на обществена опасност на деянието и на дееца, с оглед смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът приложи разпоредбата на чл.54
от НК, тъй като намери, че не са налице нито изключителни, нито многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът определи наказанието при превес
на смекчаващите вината обстоятелства, но при липсата на многобройни или
изключителни такива по смисъла на чл. 55 от НК
и
го определи в минималния размер предвиден в закона, а именно 3 години
"лишаване от свобода". С оглед и постигане целите на наказанието, настоящият
състав намери за адекватен размер на наказанието съобразно степента на
обществена опасност на самото престъпление и на дееца, а именно: в минималния
размер предвиден в закона. Така определи размера на предвиденото наказание
„Лишаване от свобода” на 3(три) години, съдът постанови подсъдимият да изтърпи ефективно на основание
чл.57 ал.1 т.2 б.”б” от ЗИНЗС при първоначален „строг” режим.
Така определеният размер на наказанието е справедлив и
обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36
от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
За престъплението извършено от подсъдимия С.А.Х. по чл.195 ал.1 т.4 и т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр.чл.26 ал.1, вр.чл.28 ал.1 от НК
законодателят е предвидил наказание „ лишаване от свобода” от една до десет
години. Налагането
на наказание трябва да преследва постигане на целите, прогласени в чл. 36 от НК
– да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави,
да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления, както и да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. При това съобразно
разпоредбата на чл. 54 от НК
съдът е длъжен да съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършване на деянието, както и всички други смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, които са били установени. Освен това установен от закона
принцип в наказателното право е, че когато отегчаващите обстоятелства по делото
обосновават квалифициращ признак– напр. в настоящия случай "повторност"
по отношение на подс. С.А.Х., същите не следва повторно да отегчават
положението на подсъдимия при преценката на размера на наказанието и не могат
да се ценят като отегчаващи.
Отегчаващи обстоятелства
по делото са лошите характеристични данни на подсъдимия, осъжданията му за
престъпления против собствеността, а така също липсата на каквито и да било
трудови навици, професионална квалификация, както и изобщо на желание и нагласа
да се изградят такива и да се издържа чрез полагане на труд. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие тежкото социално положение
на подсъдимия, съчетано с ниска правна култура и интелектуален капацитет, ниската
стойност на предмета на престъпното посегателство – 181.00 лева.
Като прецени всичко
гореизложено поотделно и в съвкупност, съдът не намери основание за приложение
разпоредбата на чл. 55 от НК
по отношение на този подсъдим. Нито едно от смекчаващите обстоятелства не е
изключително. Вярно е, че се установяват повече на брой такива, но нито едно от
тях не е от такъв характер, че и най-лекото, предвидено в закона наказание да
се прецени като несъразмерно тежко.
Изложеното мотивира съда
при условията на чл. 54, ал. 1
от НК да наложи наказание при превес на смекчаващите обстоятелства.
Ето защо при установени от закона граници на наказанието "лишаване от
свобода" за конкретно извършеното престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.7, вр. чл.194 ал.1 НК от 1 до 10 години, съдът
прецени, че адекватния и справедлив размер в случая е минималният предвиден закона -1 / една/ година.
Така наложеното наказание
"лишаване от свобода" следва да се изтърпи при първоначален общ режим на основание чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
За престъплението по чл.195 ал.1 т.4 , вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК извършено от подс. В.Д.К. законодателят е предвидил наказание „
лишаване от свобода” от една до десет години.
При определяне на
наказанието съдът взе предвид: от една страна степента на обществена опасност
на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от друга
страна - степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на
престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени
обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на
обществената опасност на деянието от гледна точка стойността на инкриминираните
вещи и дееца. Подсъдимият не е осъждан към датата на деянието и не е с
обременено съдебно минало към настоящия момент, като за същия са събрани
характеристични данни за личността му, които
го характеризират, обаче в негативна светлина. Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства тежкото социално положение на подсъдимия, ниската стойност на предмета на
престъпното посегателство –
181.00 лева
и младата възраст.
Преценявайки поотделно и
в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, изхождайки от предвидено за гореописаното
престъпление наказание "Лишаване от свобода", съдът счете, че
наказанието за подсъдимия В.Д.К. следва да бъде определено при условията на чл. 54, ал. 1
от НК. По този начин предвиденото в закона наказание "лишаване
от свобода" съдът прие да бъде наложено за срок от 1/ една/ година в предвидения в приложимата
правна норма от особената част на НК минимум, отчитайки конкретния принос на
този подсъдим в извършване на деянието. Изпълнението на наказанието на
основание чл. 66, ал. 1
от НК следва да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, след
като се констатира наличието на формалните предпоставки на цитираната
разпоредба. Така определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован,
като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК
цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе
предупредително върху останалите членове на обществото, а за изпълнението на
тези цели не се установи и необходимост от ефективно изтърпяване.
По отношение на
разноските:
С оглед обстоятелството
че подсъдимите подс. Б.Р.Г., подс. С.А.Х. и подс.В.Д.К. бяха признати за виновни
в извършване на престъплението, за което са привлечени към наказателна
отговорност, в тяхна тежест на основание
чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи разноските
по делото, като всеки един от тях следва да бъде осъден да заплати в полза на ОД на МВР - Хасково направените по делото
разноски в досъдебното производство в размер
на 24,69 лева, както и 5
/пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Харманли, както и да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в
съдебната фаза в размер на 6,67 (шест
лева и шестдесет и седем стотинки) лева по сметка на РС –
Харманли, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-гр.Харманли.
Веществените доказателства 3
(три) броя медни бакъри, 2(два) броя глинени плочи за катми
на съхранение в РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково
съдът постанови да се върнат на собственика
Г.Ж.Г. с ЕГН ********** ***, а веществените доказателства 3 броя бакъри, 3 броя тави, 1 брой лозова
пръскачка и 1 брой железен кантар без топуз на съхранение в РУ-Харманли
при ОДМВР-Хасково постанови да се върнат на М.Б.Г.
*** и Л.Б.Г. ***, наследниците на Т.М.Г.
с ЕГН ********** ***.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател: