Решение по дело №10221/2014 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 6242
Дата: 23 декември 2014 г. (в сила от 1 април 2015 г.)
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20143110110221
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 август 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………….

гр.Варна, 23.12.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕЛНИЕ, десети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на 04.12.2014 год. в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ***

 

при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдия *** гр.д. № 10221/2014 год. по описа на Районен съд гр. Варна, Х състав, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявен от Й.Д.В. с ЕГН ********** и с съдебен адрес:*** А, срещу „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет ***, ***, ***, ***. и *** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът няма парично задължение към ответника в размер на сумата от 1 561.47 лева, представляваща стойността на начислена за електроенергия за обект на потребление, находящ се в ***, с клиентски № *** с фактура от 24.07.2014г.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: потребител е на доставената от ответника ел. енергия за собствения му обект, находящ се на описания адрес. Като потребител на ел. енергия е заплащал редовно и коректно консумираната от него в обекта ел. енергия, като липсва основание за начисляване на исковата сума. Не дължи последната, а предвид заплахата от спиране на електрозахранването на обекта, счита, че за него е налице правен интерес от провеждане на отрицателния установителен иск и моли за положително произнасяне по същия.

В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва изцяло предявения срещу него установителен иск. Навежда доводи, съобразно които исковата сума е дължима от ищеца, в качеството му на краен клиент по смисъл на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б” от ПИКЕЕ /Приети с Протокол № 147 от 14.10.2013г. на ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г./. На 23.07.2014г. служители на *** са извършили техническа проверка на СТИ, обслужващо обекта на потребление на ищеца, в присъствие на абоната и двама свидетели. Констатациите от проверката са обективирани в съставен Констативен протокол № 1100400. Установено е неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, осъществено посредством проводник със сечение 16 мм2, като консумираната електрическа енергия не се отчита и не се заплаща. На място е възстановена правилната схема на СТИ. На основание тези констатации е приложена методиката по чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б” от ПИКЕЕ уреждаща хипотеза на липса на конкретен измерител. С оглед невъзможността неотчетената част от потребената ел. енергия да бъде точно измерена е извършена корекция на количеството доставена и потребена електроенергия на абоната за минал период на основание ПИКЕЕ. В този смисъл твърди, че е изправна страна по правоотношението в рамките на исковия период, като ищецът дължи исковата сума на договорно основание. Моли поради изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

От представения по делото протокол от 23.07.2014г. се установява, че на посочената дата длъжностни лица на *** са извършили техническа проверка на електромер №9362012, монтиран на обект на ищеца, находящ се в ***. Констатирано е, че е налице неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, осъществено с проводник ПВА със сечение 16 мм2, който е свързан в единия си край към захранващия таблото кабел, а в другия си край - към вътрешното табло с два броя контактори, всеки от 10 А и 9 бр.автоматични предпазители. На място неправомерното вмешателство е отстранено и е възстановена нормалната схема на свързване. Поради отказ на абоната да подпише протокола, подписи са положили двама свидетели и един служител на МВР.

Въз основа на констатациите от проверката *** е съставил справка за корекция на сметки от 24.07.2014г. за обекта на за период от 90 дни. Същевременно за този период е издадено дебитно известие №********** от 24.07.2014г. на стойност 1561.47 лева.

Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза при констатираното от служителите на *** вмешателство отклонената ел. енергия не се отчита и заплаща. Измервателната система на обекта на ищеца е била заобиколена (шунтирана) с прикачения към основното захранване проводник, поради което електромерът монтиран на основното захранване не е могъл да измерва потребената в обекта електроенергия, пренесена по неправомерно прикачения проводник. Това свързване отклонява от измерване, тъй като консумираната ел.енергия се доставя по втория неправомерно присъединен кабел. Начисленото количество ел.енергия е реално доставимо. Корекционните изчисления са математически точни.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:

По предявен отрицателен установителен иск, в тежест на ответника е да докаже съществуването на вземането си по основание и размер, като установи наличие на валидна облигационна връзка между него и ищеца, по силата на сключен договор за продажба на електроенергия, правомерното начисляване на процесната сума, вкл. надлежно извършеното преизчисление на количеството ел. енергия при наличие на материалноправните предпоставки за това и при спазване на ПИКЕЕ. Ищецът от своя страна е длъжен да установи онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Съгласно § 1, т.42 от ЗЕ, потребител на ел. енергия  е краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Със сходно съдържание е и текстът на разпоредбата на чл.4, ал.1 от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на ***. Договорните отношения между страните се уреждат от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ***, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР с решение от 06.04.2009г., в сила от 17.05.2009г., действащи към датата на извършване на проверката. Съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ, която се явява специална по отношение на общото правило на чл. 298, ал.1, т.1 от ТЗ, публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане. В процесния случай между страните не е налице спор, че собственият на ищеца имот е присъединен към електроразпределителната мрежа, поради което следва да се приеме, че ищецът се явява потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия. Налага се изводът, че между страните е налице облигационно правоотношение, пораждащо правото на ищеца да закупува ел. енергия и насрещното право на ответника да получи цената за доставената стока.

Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, неизмерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., приети от ДКЕВР с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. Посочените правила са приети в изпълнение на законова делегация, предвидена в  чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката (ЗЕ), поради което по своята правна същност представляват нормативен административен акт. Предвид изложеното се налага изводът, че към датата на извършване на процесната проверка на СТИ, съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия.

В облигационно установените правоотношения съществуват основни начала и принципи за недопускане на неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата, приложими включително и в конкретния случай в хипотеза на възможното им нарушаване чрез неточно измерване на количество доставена и потребена ел. енергия. За осигуряване действието на този принцип са предвидени механизми, които максимално да ограничат нарушаването му чрез установяване на реалната доставка на енергия, включително и със заместващи данни за размера й. Независимо, дали се касае за договорна или извъндоговорна отговорност на потребителя, ако абонатът е потребил електроенергия в количество, различно от отчетеното, той дължи заплащането й. Размерът на задължението в този случай се установява служебно, при договорените в съответствие с одобрените от ДКЕВР правила за измерване и в зависимост от момента, от който датира неточното отчитане от СТИ на база реално доставеното използвано през този период количество ел. енергия. Неизвестността на двете основни за определянето на цената величини - време и количество на реално потребление, е съобразено в одобрената от ДКЕВР методика. Със същата и по двете величини са въведени обективни критерии: корекцията може да бъде извършена за определен период, считано от датата на констатираната в измерването грешка; като е посочен и начинът на изчисляване.

Настоящият съдебен състав приема, че сумата по коригиращата сметка не е обусловена от и не се дължи за реално потребена от потребителя ел. енергия, а се явява като компенсация за електроразпределителното предприятие за неотчетена въобще или отчетена в по-малки стойности за определен период консумация на ел. енергия от средството за търговско измерване в резултат на негова неизправност. По своята правна природа тези норми създават правна презумпция, че коригираното количество електрическа енергия е реално потребено за срока на корекцията, макар и да липсват данни дали това в действителност се е случило. По силата на тези правни норми е създадена презумпция, предназначена за компенсация за електроразпределителното предприятие за неотчетена за определен период консумация на ел. енергия от средството за търговско измерване.

Надлежното упражняване на потестативното право на доставчика се предпоставя от спазването на предвидената в ПИКЕЕ корекционна процедура и от математически точното приложение на съответната методика за изчисляване на корекцията. Формалните изисквания към процедурата се съдържат в чл.47 и чл.48, ал. 2 от ПИКЕЕ и изискват съставянето на констативен протокол за извършената проверка, съдържащ изрично изброени реквизити при различните хипотези на корекция. Задължително условие е протоколът да е подписан от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол следва да се подпише от поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа.

В конкретния случай в констативния протокол е отразено, че абонатът е  присъствал на проверката, но е отказал да подпише, поради което протоколът е подписан от двама свидетели, както и от един служител на МВР – призован по делото като свидетел, но възпрепятстван да се яви по обективни причини. Липсва оспорване от ищцовата страна на обективираните в протокола констатации, поради което същият следва да се приеме за достоверно писмено доказателство относно удостоверените с него обстоятелства. Налага се изводът, че в случая са налице предпоставките на чл.47, ал.3 от ПИКЕЕ за заместване на липсващия реквизит – подпис на потребителя.

Същевременно по делото не са представени доказателства, които да опровергават констатациите от извършената проверка. В този смисъл следва да се приеме, че констативният протокол е съставен по предвидения ред и представлява годно доказателствено средство за установяване на фактите, отразени в него.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства следва изводът, че в процесния случай ответникът е коригирал сметката на ищеца в съответствие с предвидените изисквания: при констатирана неизмерена ел. енергия поради неправомерно вмешателство и при математическа точност на изчисленията. В този смисъл, извършената от ответника корекция не представлява санкция, а цена на доставена и консумирана електрическа енергия. Приемане на обратното би довело до неоснователното обогатяване на потребителя за сметка на доставчика на електрическа енергия.

Въз основа на изложеното от събраните в производство по делото доказателства съдът намира, че по делото е проведено успешно доказване на предпоставките за коригиране на сметката на ищеца, представляващо правното основание за дължимост на процесната сума, поради което предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1362 лева, представляващи заплатен депозит за вещо лице (150 лв.) и адвокатски хонорар (1212 лв.). Направените от ответника разноски за призоваване на свидетел не следва да бъдат възлагани в тежест на ищеца поради отпадане на необходимостта от заплащането им, поради което подлежат на връщане на ответника при поискване.

Водим от горното съдът

 

Р    Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Д.В. с ЕГН ********** *** А, срещу „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 561.47 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за периода от 25.04.2014г. до 23.07.2014г. за обект на потребление, находящ се в ***, с клиентски № ***, за която сума е издадено дебитно известие №********** от 24.07.2014г.

ОСЪЖДА Й.Д.В. с ЕГН ********** *** А, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1362 /хиляда триста шестдесет и два/ лева, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатен депозит за вещо лице и адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано  от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: