Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.10.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 2496 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 481541 от 03.09.2018 год. постановено по гр.дело № 5986/2017 г. на СРС, І Г.О., 43 състав, е осъдено З.„О.“ АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ЕТ“ В.К.-В.- Д.Г.“
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, по иск с правно основание
чл.208, ал.1 от КЗ/ отм./ сумата от 23946,28 лв./ двадесет и три хиляди,
деветстотин четиридесет и шест лева, и 28 стотинки/, представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „ Каско“,
сключен със застрахователна полица № 0020040201500308 от 22.12.2015 г., за
нанесени имуществени вреди на автобус „ Мерцедес Травего
*****РХД“, с рег.№ *****, в резултат на
настъпило на 26.08.2016 г. застрахователно събитие „ пожар“, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба- 30.01.2017 г. до окончателното й изплащане, а също и сумата 2485,93 лв./
две хиляди, четиристотин осемдесет и пет лева, и 93 стотинки/, представляващи
разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК. С решението на съда е
отхвърлен предявения от ЕТ“ В.К.-В.- Д.Г.“
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, срещу З.„О.“ АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.208, ал.1 от КЗ/ отм./ за разликата над 23946,28 лв. до пълния предявен размер от 24524,87
лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „ Каско“, сключен със застрахователна полица № 0020040201500308
от 22.12.2015 г., за нанесени имуществени вреди на автобус „Мерцедес Травего *****РХД“, с рег.№ *****, в резултат на настъпило на 26.08.2016 г. застрахователно
събитие „ пожар“. С решението на съда е осъден ЕТ“ В.К.-В.- Д.Г.“ ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на З.„О.“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, направените
разноски в производството в размер на 9,43 лв. С решението на съда е осъдено З.„О.“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на
Софийски районен съд, на основание чл.77 ГПК, сумата от 150 лв./ сто и петдесет
лева/, представляваща възнаграждение на вещо лице в производството.
Срещу решението на СРС, 43 с-в е постъпила въззивна жалба от Застрахователно Акционерно
Дружество „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр.София, подадена чрез юрк.Д.Димитрова, с искане същото да бъде отменено,
в частта, в която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.208,
ал.1 от КЗ/ отм./, и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде
отхвърлен предявения иск в обжалваната част, като неоснователен и недоказан. В
жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалноправните и материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна-
ищец ЕТ“ В.К.-В.-
Д.Г.“, гр.Сапарева баня, чрез пълномощника
си адв.Д.Н. оспорва жалбата, по съображения подробно
изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли
жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното
решение –потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно,
като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за
основателност на предявения от ищеца ЕТ“ В.К.-В.- Д.Г.“, гр.Сапарева баня срещу ответника З.„О.“ АД, ***
, осъдителен иск
с правно основание чл.208, ал.1 от КЗ/
отм./ до размер на сумата от 23946,28 лв., за която същия е уважен. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният
съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от
него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на
жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. В
обжалвания съдебен акт са изложени конкретни
и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между
страните и разрешаването на правния спор. Противно на изложеното във въззивната жалба изводите на съда са обосновани с оглед
данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са
общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователен е изложеният във въззивната жалба довод, че при постановяване на съдебното
решение съдът е допуснал процесуални нарушения. Съдът приема, че доводите в
жалбата за допуснати процесуални нарушения от СРС са без значение към
законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната
инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна,
поради което ирелевантни са процесуални нарушения,
които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Процесуалните нарушения могат да бъдат само основание за събиране на нови доказателства
от въззивния съд, но във въззивната
жалба не са направени никакви доказателствени
искания. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални
нарушения от първоинстанционния съд, биха били
основание за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане за
събирането им на основание чл.266 от ГПК, но в случая такова искане във въззивната жалба от страна на ответника не е направено. С оглед
на което доводите на ответника за допуснати процесуални нарушения от СРС, изложени в депозираната от него въззивна жалба се явяват неоснователни.
На следващо място, спорно е по делото между
страните единствено обстоятелството относно размера на дължимото от ответника
застрахователно обезщетение
за процесното МПС, застраховано при ответника. Безспорно
установено е по делото, че към датата на настъпване на застрахователното
събитие/ 26.08.2016 г./ между страните е налице сключен на 22.12.2015 г. валиден
договор за имуществена застраховка „ Каско“ на МПС,
по клауза „ Пълно каско“ в полза на ищеца –
застрахователна полица № 0020040201500308, като определената застрахователна
сума е 35000 лева. Безспорно е също настъпването на застрахователното събитие
по застрахован риск, както и надлежно установяване и доказване на щетите на
застрахованото имущество. Безспорно установено е по делото обстоятелството, с
оглед заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза, че действителната/ пазарна/ стойност на застрахования при ответника
автобус при средни пазарни условия към датата на влизане в сила на процесния застрахователен договор- 28.12.2015 г. е в размер
на сумата от 141000 лв., че застрахователната сума по договора е 35000 лв.,
както и че действителната стойност на автобуса към момента на настъпване на
застрахователното събитие- 26.08.2016 г. е в размер на сумата от 130150 лв. При
тези фактически данни правилно първоинстанционният съд
е приел за основателно възражението на застрахователя, че застрахователният
договор е сключен при условията на подзастраховане.
Това възражение е обосновано с уговорената по-ниска застрахователна сума от
действителната стойност на застрахованото имущество. Основателността
на възражението на застрахователя, че процесният
договор е сключен при условията на подзастраховане е
обосновано с безспорния по делото факт на уговорена по-ниска застрахователна
сума от действителната стойност на застрахованото имущество. Това
обстоятелство не се оспорва от страна на ищеца. Изрично в обстоятелствената
част на исковата молба е заявено, че процесния
автобус е бил застрахован при условията на подзастраховане
по смисъла на чл.205, ал.1 от КЗ/ отм./.
В тази връзка, прилагайки разпоредбата на чл.205, ал.1 КЗ/ отм./,
противно на изложеното от ответника във въззивната
жалба, първоинстанционният съд правилно е определил размера на дължимото
застрахователно обезщетение на ищеца според съотношението между
застрахователната сума и действителната стойност на застрахованото имущество.
В
хипотезата на чл.205, ал.1 от КЗ / отм./при определяне дължимият размер на
обезщетението е въведен принципът на пропорционалното правило според
съотношението между застрахователната сума и действителната стойност на
застрахованото имущество. Съобразявайки заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно- автотехническа експертиза,
респективно определения от вещото лице коефициент на подзастраховане-
0,248, първоинстанционният съд правилно е приел, че в
случая дължимият размер на застрахователното обезщетение възлиза на сумата от 23946,28
лева /след приспадане на изплатените от застрахователя 8969,58 лв./.
Не съществува
спор в правната теория и съдебната практика, че при уговорена в
застрахователния договор застрахователна сума по-ниска от действителната
стойност на застрахованата вещ е налице подзастраховане.
В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.205, ал.1 КЗ/ отм./, ако
застрахованото имущество погине или бъде повредено, обезщетението се определя
според съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно
възстановителната му стойност. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, обективирана в решения № 128/12.07.2010 год. по т.дело №
969/2009 год. на ТК, ІІ т.о.; р.№ 161/24.11.2010 год. по т.дело № 724/2009 год.
на ТК, ІІ т.о. и др. Обжалваното първоинстанционно решение е постановено в съответствие с цитираната съдебна практика на
ВКС и с разпоредбата на чл.205, ал.1 от КЗ/ отм./.
В конкретния случай първоинстанционният съд, правилно е
определил размера на дължимото от ответника
застрахователно обезщетение
за процесното МПС, застраховано при ответника, като е взел предвид основното и допълнително заключение на вещото
лице по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза, респективно
определения от вещото лице коефициент на подзастраховане-
0,248. Въззивният съд счита,
че заключението на вещото лице по допуснатата съдебно -автотехническа експертиза- основно и допълнително, прието като неоспорено
от страните по делото, следва да се кредитира, като обективно и компетентно
изготвено, тъй като е обосновано, а изводите са направени след анализ на
доказателствата по делото, както и кореспондира с останалите събрани по делото
доказателства.
Приетото
и неоспорено основно и допълнително заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно- автотехническа експертиза е компетентно
изготвено и обосновано, по поставените му от съда задачи, с отговорите на които
спорният въпрос по предмета на експертното изследване е изяснен. Ето защо няма
основание същото да не бъде кредитирано от съда. При приемането му в съдебно
заседание, ответникът, чрез своя процесуален представител не го е оспорил
относно истинността на съдържащите се в него констатации за релевантни за спора
факти, нито е поискал в срока по чл.200, ал.3 от ГПК повторно заключение по
същите въпроси, поради съмнение в тяхната правилност. С оглед на което
кредитирайки приетото, като неоспорено от страните заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно- автотехническа експертиза,
компетентно и обективно изготвено, първоинстанционният
съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. С оглед на което вземането на
ищеца по чл.208, ал.1 от КЗ / отм./ срещу ответника
възлиза в размер
на сумата от 23946,28 лв., поради което
предявеният иск с правно основание чл.208, ал.1 от КЗ/ отм./ се
явява основателен и следва да бъде
уважен до посочения размер. В тази връзка първоинстанционният
съд правилно е ангажирал отговорността на ответника за процесната
сума.
С оглед на така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с
нея решение, като правилно и законосъобразно на основание чл.271, ал.1 от ГПК,
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При
този изход на спора на въззивника-ответник не се
следват разноски за настоящата въззивна инстанция. На
основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК
на въззиваемата страна- ищец следва да се присъдят
своевременно поисканите разноски за въззивното
производство, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 1250 лв., съгласно договор за правна помощ от 28.01.2019 г. и списък по чл.80 от ГПК.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
481541 от 03.09.2018 год. постановено по гр.дело № 5986/2017 г. на СРС, І Г.О., 43 състав, в обжалваната
част.
ОСЪЖДА З.„О.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на ЕТ“ В.К.-В.- Д.Г.“ ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 1250 лв. /хиляда двеста и
петдесет лева/, представляваща направените пред въззивната
инстанция разноски /адв.възнаграждение/.
РешениеТО
може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.