О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
№ 260203
гр. Пловдив,01.04.2021 г.
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в закрито съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВЧНД №180/2021г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
Глава 22 НПК- чл.440 ал.2 НПК.
Постъпила е жалба от лишения от свобода А.Б.Ч. чрез защитника му адв. Н.К.против определение № 260273/24.02.2021г., постановено по ЧНД № 287/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е била оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание за срок от шест години и шест месеца лишаване от свобода с присъда от 25.04.2016г. по НОХД № 2155/2015г. по описа на ПОС. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и необоснованост на определението, поради което се иска отмяната му и постановяване на условно предсрочно освобождаване.
Пловдивският апелативен съд намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна.
Въззивната инстанция се солидаризира със становището на първата че от приложените по делото доказателства, които са и доказателства за поправянето на осъдения по смисъла на чл.439а ал.1 и ал.2 НПК не може да се направи извод за цялостна положителна промяна у осъдения Ч., както и че за пълноценното и оптимално реализиране на целите по чл.36 от НК следва да продължи спрямо него корекционният процес в условията на пенитенциарното заведение.
Лишеният от свобода А.Б.Ч. изтърпява за първи път наказание лишаване от свобода. Това е и първото му осъждане. Постъпил е в Затвора – Пловдив на 23.03.2017 г. За начало на изтърпяване на наказанието, с постановление от 13.07.2018 г. на прокурор от ОП – Пловдив, е приета датата на задържането му на територията на Р Г. – 19.01.2017 г., в изпълнение на издадена ЕЗА за предаването му за изтърпяване на наложеното наказание по НОХД № 2155/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. От приложените материалите към личното досие на осъдения е видно, че непосредствено след постановяване на първоинстанционната присъда, с която му е наложено наказание шест години и шест месеца лишаване от свобода, Ч. е напуснал страната и се е укрил при роднините си в Г., където е задържан и впоследствие предаден за изпълнение на наказанието.
В становището на началника на Затвора – Пловдив, изготвено в съответствие с изискванията на чл. 437, ал. 2 от НПК, е посочено, че към 28.01.2021 г. лишеният от свобода А.Ч. е изтърпял ефективно 4 години и 9 дни, както и 5 месеца и 16 дни от работа. В приложената по делото, актуална към 19.02.2021 г., справка за изтърпяното наказание е отразено, че при влизане в сила на първоинстанционното определение, лишеният от свобода ще е изтърпял ефективно 4 години, 1 месец и 14 дни, и от работа - 5 месеца и 16 дни. Неизтърпеният остатък е в размер на 1 година и 11 месеца.
Тези данни действително обуславят наличието на първата, визирана в закона предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл. 70 от НК, а именно изтичането на предвидения срок по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК.
В конкретния казус, въпреки данните за сравнително невисокия размер на неизтърпения остатък, и въззивният съд счита, че не са налице изискуемите по чл. 70, ал. 1 от НК достатъчно доказателства за трайно поправяне и превъзпитание на осъдения. Този извод се налага от анализа на съдържащата се информация във всички приложени към делото писмени доказателства – документите от затворническото досие на осъдения А.Ч., изготвените становища, в съответствие с изискванията на чл. 437, ал. 2 и ал. 3 и чл. 439а, ал. 1 и ал. 2 от НПК - оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС.
В психологическото заключение от 13.04.2017 г. е посочено, че доколкото средата и условията в мястото за лишаване от свобода са непознати на осъдения от съществено значение за постигане целите на наказанието ще е при първоначалната адаптация да се работи по -интензивно с актуално възникващите проблеми като се стимулират позитивните ресурси и се поставят постижими цели за реализиране. Акцент е поставен в осигуряване на постоянен контакт със семейството и изграждане на подходящи умения за постоянна трудова реализация.
Текущият доклад, изготвен към 16.03.2018 г., отчита свободно общуване с лишените от свобода от етническата общност към която принадлежи осъденият Ч. и сдържаност и дистанциране към останалите, включително и към служителите на затворническата администрация. Като резултат на липсата на ясно изразени специфични интереси и духовни потребности е отчетено частичното и избирателно участие на лишения от свобода в организираните групови мероприятия и специализирани програми. Като проблемна е изведена единствено зоната „умения за мислене“, при отчетен нисък риск от вреди и рецидив – 17 т. Основна дейност в корекционната работа са провеждани корекционни беседи за създаване на умения за законосъобразно и реалистично поставяне и постигане на цели.
В пробационния доклад се сочи, че в актуалната оценка на риска от рецидив се наблюдава повишение след отчетеното снижение от 17 т. – до 9т., в периода преди замяната на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието със следващия по-лек, а именно до 14 т. Подобна неустойчивост се отчита и в данните за проблемната зона „умения за мислене“. Констатирана е липса на умения за справяне с проблемите, желание за подценяването им и използване на самооправдателни механизми. Отчетено е демонстративно неглижиране на родителските задължения по отношение на по-голямата му дъщеря, която живее с майка му в Г..
Положителната нагласа към организираните културно групови мероприятия до замяна на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, непосредствено след постигане на позитивния резултат, е преминала в пасивно поведение. Подобен отрицателен обрат е наблюдаван и в изпълнението на възложените трудови задължения като самоохрана на външен неохраняем работен обект, а впоследствие и при изпълнението на друг вид трудова дейност отново на външен работен обект. Получени са сигнали за чести пререкания с отговорниците на работните обекти, което е наложило спиране от работа на лишения от свобода Ч., който към момента на провеждане на настоящото производство е неработещ. В рамките на този период е наложено и дисциплинарно наказание на лишения от свобода, което макар и със заличени последици също е индиция за непостоянното му поведение в корекционния процес. Избирателната активност, насочена единствено към постигане на краткосрочни позитивни лични последици е демонстрирана от осъдения и при провеждане на индивидуалните беседи.
В пробационния доклад е отбелязано, че въпреки липсата на активни дисциплинарни наказания в поведение на лишения от свобода А.Ч. са констатирани нарушения на режимните задължения. Направен е извод, че резултатите от индивидуалната корекционно-възпитателна работа не са достатъчни, за да се формира обосновано и категорично становище за устойчивост в позитивните нагласи за промяна в проблемните зони – „умения за мислене“ и „начин на живот и обкръжение“.
Въз основа на тези данни става ясно, че доказателствата за трайно и всеобхватно положително поправяне и поведение на лишения от свобода, сочещо на приключил процес на корекционна дейност са недостатъчни, в това число и представените от защитата допълнителни доказателства относно възможностите за последваща бърза ресоциализация на лишения от свобода Ч., за да се постанови исканото условно предсрочно освобождаване. Формално заявената мотивация за промяна в нагласите и поведението, при липсваща самокритичност и явното непостоянство в нагласите, са категорично доказателство за незавършен корекционен процес. Оставащият период за изтърпяване на наложеното наказание при запазване на положителното отношение към включените в плана за изпълнение на присъдата индивидуални и групови дейности, безспорно ще се отрази и на превъзпитателния ефект върху бъдещото поведение на лишения от свобода, както и на резултатите от изпълнението им.
Ето защо и предвид на изложените съображения, обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, поради което ПАС
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260273/24.02.2021г., постановено по ЧНД № 287/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.