№ 21580
гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110141086 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, срещу Б. В. И., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са
предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните
дължимостта на сумите по издадената на 20.05.2025 г. срещу длъжника заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 26910/2025 г. по описа
на СРС, I ГО, 41 състав.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. „Р. за
процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот, който е придобил по наследство, с оглед което и има качеството на потребител
на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна
енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е
изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в
размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира
стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния
период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и
за присъждане на разноски.
Ответникът, чрез упълномощения процесуален представител адв. И. Н., оспорва
предявените искове и по-конкретно основанията на същите. Оспорва да е потребител
на услугите на ищеца, респ. купувач по договор за продажба на ТЕ. Счита, че не са
представени доказателства да е собственик или ползвател на имота. Не били
представени доказателства да е приел наследството на свой наследодател, както се
поддържало от страна на ищеца (че имотът е придобит по наследство). Ищецът
следвало да докаже приемането на наследството, а съдът не можел да разпорежда това
1
служебно, поради което искът следвало да се отхвърли. Позовава се на отмяна на
Методиката към Наредбата за топлоснабдяването, на нарушения на ЗЕ и ЗЗП.
Доколкото ищецът твърдял уредите да са били реално отчетени, а ответникът - енергия
да е начислена при условията на неосигурен достъп, съдът не следвало да уважава иска
на непредявено основание. Оспорва да е изпадал в забава и да дължи лихви. Оспорва
легитимацията на ищеца да претендира суми за дялово разпределение. Моли за
отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
С възражението по чл. 414 ГПК е заявено възражение за изтекла погасителна
давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не оспорва
исковете.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, вкл. изрично или конклудентно приемане от страна на ответника на
наследството, оставено от починалия му наследодател, в което се включва и правото
на собственост върху процесния имот, обема на реално доставената на ответника ТЕ за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума,
дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение,
настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.
С оглед възражението на ответника за изтекла погасителна давност в тежест на
ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обусловили спиране и/или
прекъсване течението на погасителната давност за вземанията.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им, вкл. че се е отказал от наследството на своята
майка Вихра Б.ова Щрапульова или че е учредил вещно правно на ползване върху
имота.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
2
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени
доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода,
че ответникът е притежавал правото на собственост върху имота през процесния
период, като е придобил същото по наследяване от своята майка Вихра Щрапульова.
Че последната е била собственик на недвижимия имот до смъртта си през 2020 г. по
делото се установява от приетите нотариален акт за собственост върху жилище, дадено
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от 1985 г.
и удостоверение за наследници на Станка Б.ова Щрапульова. От друга страна по
делото е установено, че ответникът е единствен наследник на своята майка Вихра
Щрапульова и доколкото за периода от нейната смърт до момента на приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция ответникът не е установил да се е
отказал от наследството на наследодателя си, то и следва да се приеме, че е придобил
правото на собственост върху имота. В допълнение на последното и по искане на
ищеца е извършена справка в особената книга, водена от СРС по ЗН и не е установено
в същата да са вписани отказ или приемане на наследството. Съдебните книжа в
заповедното производство са връчени на ответника лично на адреса на процесния
имот, с оглед което и от доказателствата по делото не може да се обоснове
основателност на възражението на ответника, че не следва да отговаря за потребената
в имота топлинна енергия. Следователно и в периода 01.05.2022 г. – 30.04.2022 г.
купувач по договора за продажба на топлинна енергия за процесния недвижим имот е
бил ответникът. Ищецът пълно и главно е доказал материалната си легитимация на
кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на
процесния недвижим имот и нему ответникът дължи цената на потребената през
исковия период в имота топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба бщите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък
е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането
в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат
в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
3
В конкретния случай ответникът не твърди, а и не установява по отношение на
него да се прилагат специални условия, договорени между страните, използвайки
установения в закона механизъм.
С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот
по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е
била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е
било топлофицирано. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе
становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по
решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на
топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2
ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата
(чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Както е посочено в решение на Конституционния съд №
5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на
етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част
на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част
на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да
достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат
отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и
титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да
имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена.
Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на
избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството".
Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна
собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той
не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част),
а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е
цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да
откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на
Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление
в сградата.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата
инстанция приема, че в конкретната сграда топлинната енергия е разпределяна по
системата за дялово разпределение между потребителите в етажната собственост. В
списъците за разпределение на кубатурата процесното жилище фигурира с кубатура
127,89 куб.м., а заедно с общите части – 137,79 куб.м. През процесния период в имота
не е имало отоплителни тела, а само щранг лира в банята. Не е имало и узаконен
водомер за отчитане на разхода на топлинна енергия за подгряване на вода. При това
4
положение и топлинната енергия е начислявана по норматичен път, тази за подгряване
на вода е начислявана за един потребител (140 л. на денонощие). Топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, е начислявана по нормативен път. Вещото лице е
посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца
технологични разходи. Експертът е достигнал до извод, че дяловото разпределение за
периода е извършено в съответствие с нормативните изисквания на ЗЕ, Наредба № Е-
РД-04-1/12.03.2020 г. и публично известните общи условия. Общият топломер е
преминавал метрологични проверки на 29.05.2021 г. и на 26.10.2023 г., при които не са
констатирани отклонения, с оглед което и съдът приема, че през процесния период
същият е бил годно средство за търговско измерване на преминаващата през същия
ТЕ.
Във връзка с начисляването на топлинна енергия по изчислителен път и
възраженията на ответника, че същата е начислена при условията на неосигурен
достъп, следва да се посочи, че доколкото от СТЕ се установява, че в имота не е имало
монтирани разпределители, както и узаконен метрологично изправен водомер, то и
дали ответникът е осигурил достъп е без никакво правно значение. В случая за имота
ТЕ е начислявана изцяло по нормативен път, доколкото по отношение на щранг лирата
не е налице технологична възможност за монтиране на разпределител, а топлинната
енергия за подгряване на вода е начислена в минимално количество - за един
потребител. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 НТ изразходваното количество гореща вода в
отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от
140 л. на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат
нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане; а съгласно чл. 70, ал. 4 НТ, на
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се
начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди.
Въз основа на заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът кредитира
като задълбочено, обосновано, отговарящо в пълнота на стоящите пред изследването
задачи и при липса на съмнения относно правилността на изводите на експерта, на
основание чл. 162 ГПК съдът приема, че за исковия период дължимата стойност на ТЕ
за процесното жилище възлиза на сумата 2003,21 лева, следователно и за разликата до
пълния размер от 2015,01 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.
111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г.,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в
сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на
всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на
5
задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и
погасителната давност.
В случая заявлението е подадена на 08.05.2025 г., а процесният период започва
от 01.05.2022 г. Доколкото вземането за периода 01.05.2022 г. – 31.05.2022 г. става
изискуемо на 15.07.2022 г., то и не са налице вземания, които да са обхванати от
погасителна давност. Искът за главница за ТЕ следва да се уважи до размера от
2003,21 лева, а за разликата до пълния размер от 2015,01 лева - да се отхвърли като
неоснователен.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата е
извършвана през процесния период от „Техем сървисис“ ЕООД.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба за топлоснабдяването. В отношенията между страните са
приложими общите условия, приети по делото като доказателство, като според същите
условия редът и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се
определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово
разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на
продавача – „Топлофикация София“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото
дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния
период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено,
че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на
ищеца, а ответникът се явява задължена за нея. Ето защо и този иск е доказан по
основание. На основание чл. 162 ГПК и като взе предвид представените в
производството писмени доказателства, съдът намира този иск за основателен за
периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. и за сумата 41,71 лева, представляваща
задължението за цената на тази услуга, с оглед притежаваното от ответника право на
собственост върху имота. Възражението за погасяване на това вземане по давност
също се явява неоснователно с оглед датата, от която искът се счита предявен и
периодът, за който същото се претендира.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца. Не се установява основателност на възражението на ответника, че лихва е
начислявана върху прогнозните сметки.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
6
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата 2003,21 лева и за периода 15.09.2023 г. – 22.04.2025 г. следва да се
уважи за сумата от 308,15 лева, доколкото съдът, съобразявайки уважената част от
главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по всяка от
двете общи фактури и с помощта на общодостъпен калкулатор, изчисли на основание
на чл. 162 ГПК, че размерът на задължението за лихва възлиза на сумата 309,69 лева,
т.е. повече от това, което ищецът претендира.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция за сумата 10,07 лева се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, като
ответниците не са установили в производството да са сторили разноски.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 590,50 лева от общо 597,50 лева/за държавна такса
в размер на 47,50 лева, депозит за вещо лице – 350 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 200 лева/.
За заповедното производство на ищеца се следва сумата 96,36 лева от общо
разноски 97,50 лева съгласно заповедта за изпълнение.
Макар да има право на разноски, доколкото исковете се отхвърлят частично,
ответникът не е представил доказателства да е извършил такива във връзка с
производството. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
ЗАдв., което да бъде присъдено в полза на дв. Н., представлявал ответника безплатно в
производството. Съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на сумата 400
лева за исковото и 200 лева за заповедното производство, като съобразно изхода от
спора в полза на адв. Н. следва да се присъди сумата 4,68 лева за исковото и сумата
2,34 лева за заповедното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец”
№ 23Б, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
7
чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. В. И., ЕГН: ********** и съдебен адрес:
гр. Б. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата 2003,21 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода м.05.2022 г. - м.04.2024
г. до топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. Р., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
(08.05.2025 г.) до окончателното плащане, сумата 308,15 лева, представляваща
мораторна лихва върху главното вземане за периода 15.09.2023 г. - 22.04.2025 г.,
сумата 41,71 лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. за същия топлоснабден имот,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение (08.05.2025 г.) до окончателното плащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 14485 от 20.05.2025
г. по ч.гр.д. № 26910/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, срещу Б. В. И., ЕГН: ********** и съдебен адрес: гр. Б. искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
дължимостта на сумата над 2003,21 лева до сумата от 2015,01 лева, представляваща
цена на доставена топлинна енергия в периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г. до
топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. Р., както и на сумата 10,07 лева,
представляваща лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода 16.07.2022 г. до 22.04.2025 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 14485 от 20.05.2025 г. по ч.гр.д. № 26910/2025
г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Б. В. И., ЕГН: ********** и
съдебен адрес: гр. Ботевград, ул. Свобода № 3В, ет. 1, оф. 6 да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 590,50 лева - разноски в исковото производство
(гр.д. № 41086/2025 г. по описа на СРС, 41 състав) и сумата 96,36 лева - разноски в
заповедното производство (ч.гр..д № 26910/2025 г. по описа на СРС, 41 състав).
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв. „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б, да заплати на адвокат И. А. Н., САК, служебен адрес: : гр. Б. сумата 4,68 лева -
адвокатско възнаграждение в исковото производство (гр.д. № 41086/2025 г. по описа на
СРС, 41 състав) и сумата 2,34 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното
производство (ч.гр..д № 26910/2025 г. по описа на СРС, 41 състав).
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8