Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.04.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският окръжен
съд, гражданско отделение, IV- ти първоинстанционен състав, в
открито съдебно заседание на 20.02.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 534/2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на „П.“ ООД, *** чрез адв.
Т. срещу В.И.Г. ***.
Ищецът твърди, че ответникът
заемал длъжността „обслужващ работник“ в дружеството по силата на трудов
договор № 84/2012 год. Считано от 18.11.2013 год. ответникът бил преназначен на
длъжността „оператор машини“ на основание сключено допълнително споразумение.
Същият бил инструктиран при постъпването му на работа, както и текущо за
спазването на безопасни условия на труд. На 02.12.2013 год. около 10.30 ч. В.Г.,
при грубо неспазване на КТ, изискванията по длъжностна характеристика,
Вътрешния правилник, както и инструкциите за работа с машина – щанцова преса, предизвикал трудова злополука, причините за
която са установени със съдебно-техническа и съдебно-медицинска експертизи по
ДП № 21/2014 год. по описа на ОСлС при СОП, според
които работникът не е управлявал машината от установеното място и към момента
на инцидента бил в алкохолно опиянение с концентрация на алкохол в кръвта над
1,5 промила. С уточняваща молба от 10.06.2019 го ищецът е конкретизирал, че
ответникът е причинил вредата умишлено – същият е познавал добре задълженията
си да се явява на работното си място, без да е употребил алкохол, както и да
спазва правилата за безопасност на труда, но въпреки това се е явил и започнал
работа пиян, при съдържание на алкохол в кръвта над 1,55 промила, което само по
себе си представлява престъпление. След възникването на инцидента по вина на
ответника работата с посочената машина била преустановена за 63 работни дни, в
резултат на което дружеството се лишило от възможността да произвежда и пласира
договорена продукция, като ищецът бил принуден да откаже или забави голяма част
от същата. Този инцидент предизвикал негативен ефект върху работниците и уронил
търговския престиж на фирмата. Продължилото повече от 3 години разследване
разстроило здравето на служителите и предизвикало напускане на квалифицирани
работници. Предявява частичен иск за сумата 31 500 лв., представляваща
част от общата дължима сума в размер на 63 000 лв. - обезщетение за
претърпените имуществени вреди в резултат на принудителния престой на машината
– щанцова преса Simon-ТХ-АН-2720 за периода 02.12.2013
год. – 05.02.2014 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 02.12.2013
год. до окончателното изплащане, както и частичен иск за сумата 15 000
лв., представляваща част от общата дължима сума в размер на 30 000 лв. - обезщетение
за понесени неимуществени вреди – уронен търговски престиж /уточняваща молба от
01.03.2019 год./.
В писмения отговор
ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Не оспорва, че към датата
на трудовата злополука е бил в трудово правоотношение с ищеца, но не отговаря
на истината твърдението, че е предизвикал виновно трудовата злополука,
неспазвайки нормативни или др. вътрешни актове, като оспорва и твърдяната
причинна връзка между поведението му и твърдените вреди. Сочи, че при разследване на злополуката били
установени множество нарушения от страна на работодателя – чл. 166, ал. 1, 2 и
3 от Наредба № 7/23.09.1999 год.; чл. 152 от КТ; чл. 52 ЗБУТ; чл. 2 от Наредба
за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова
злополука“; чл. 6, ал. 2 от Наредба № 15 от 31.05.1999 год. за условията, реда
и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и
почивка, като за тези нарушения на ищеца били съставени два акта за
установяване на административно нарушение от Дирекция „Инспекция по труда СО“ –
София. В протокол № 17/23.01.2014 год. на НОИ било констатирано, че при
извършен тест – демонстрация на работа на машината на 12.12.2013 год. предната
защита за аварийно спиране не се задействала, което води до извод за
неизправност на същата, създаваща опасност за обслужването й. Според ответника
не отговаря на истината твърдението на ищеца за наличие на 1,5 промила алкохол
в кръвта му към момента на злополуката; в продължение на две седмици преди
злополуката работил без почивен ден; в деня преди злополуката бил втора смяна –
до 22.00 ч., а в понеделник – 02.12.2013 год. бил първа смяна – от 06.00 ч.,
като между смените и на работа не е употребил алкохол. В отговор от 21.08.2019
год. на депозираната от ищеца уточняваща молба ответникът изрично оспорва да е
налице основание за реализиране на пълната му имуществена отговорност, тъй като
не е налице извършено престъпление; няма висящо производство за установяване на
престъпно деяние, няма влязла в сила присъда; твърдяните
нарушения не съставляват престъпление; действията му не са извършени умишлено;
за ответника е била налице възможност да реализира ограничената му имуществена
отговорност, което не е направено в преклузивните
срокове по КТ. Счита също така, че имуществената отговорност на работника съгласно чл. 205, ал. 1 от КТ е за претърпяна
загуба, но не и за пропусната полза, поради което искът за заплащане на
обезщетение за вреди от принудителния престой на машината е недопустим. Прави и
възражение за изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Оспорва и останалите твърдения в исковата
молба – за принудителния престой на машината и за претърпените от ищеца вреди.
След преценка на
доводите на страните във връзка със
събраните по делото съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от трудов
договор № 84/04.12.2012 год. ответникът е заемал длъжността „работник“ при
ответното дружество за неопределено време. С допълнително споразумение от
15.11.2013 год. същият е преназначен на длъжността „оператор машина за работа с
хартия“.
Според приложената
по делото длъжностна характеристика задълженията на ответника в качеството му
на „оператор машини за работа с хартия“ при ищцовото
дружество се изразяват в следното: приемане и изпълнение на поръчки за
изработване на изделия съобразно технологична поръчка; настройване на
книговезката машина, подреждане на продукцията на пале за рязане и реже на
книговезки нож; подготвяне на машината за тираж при смяна на формат и поддръжка
на първоначално зададените параметри, следене за стриктното спазване на
технологичните процеси и операции, отстраняване на възникнали дефекти чрез регулиране и фиксиране
на отделните механизми и спиране на машината при поява на необичайни шумове,
вибрации и др.; изпълнение на поръчките при спазване на технологичните правила
за производство и правилата за безопасност на труда; контрол върху изправното
техническо състояние на поверените му машини и инструменти и отговорност за
повереното му имущество.
Съгласно протокол №
17 от 23.01.2014 год. на НОИ-ТП „Социално осигуряване“ – София област при постъпване на работа в „П.“ ООД на В.Г. е
проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена и противопожарна охрана. В
деня на злополуката на 02.12.2013 год. пострадалият е изработвал подложки за
кутии за торти, като е работил на машина за производство, щанцоване и рязане на
опаковки Simon TX AH2720 N XK
3761. В момента на
злополуката около 11.10 ч. при работа на щанцовата
машина дясната ръка на пострадалия е попаднала между долната и горната плочи за
натиск на машината, при което ответникът е получил „смазване на др. части на предмишницата“. При направената проверка е установено, че
извънреден труд не е документиран. При демонстрация на работата на машината от
представител на осигурителя на 12.12.2013 год. предната защита за аварийно
спиране на машината не се задействала, което може да се получи при промяна на
нейната настройка. При проверката е установено, че Г. е работил отстрани на
машината, а не на определеното за това операторско място отпред. Посочено е, че
работодателят е нарушил чл. 166 от Наредба № 7/23.09.1999 год. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, според която работодателят
предоставя на работещите съответната информация и когато е необходимо – писмени
инструкции за използване на работното оборудване; при използване на работно
оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на
работниците, работодателят осигурява прилагането на писмени инструкции, което
да съдържат необходимата информация за условията за използване на оборудването,
предвидимите ненормални ситуации, изискванията за безопасност и здраве при
работа, както и разпоредбата на чл. 152 от КТ, според която работникът или
служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде
по-малко от 12 часа.
Издадени са
наказателни постановления № 23-2307318/08.01.2014 год. и №
23-2307299/08.01.2014 год. на директора на Дирекция Инспекция по труда –
Софийска област, с които на ищеца са наложени имуществени санкции в размери по
1500 лв. за нарушение на чл. 152 от КТ, а именно – че не е осигурил на В.Г. междудневна почивка на 01.12.2013 год. срещу 02.12.2013
год. не по-малка от 12 часа, както и за
това, че не е застраховал за своя сметка работещите в предприятието за риска
„трудова злополука“ към 03.12.2013 год.
На 02.12.2013 год.
на ответника е направена регистрация и са извършени клинично-лабораторни
изследвания към Клиника по хирургия на ръката в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Според
заключението на съдебно-медицинската експертиза на в.л. Б. от 05.12.2019 год.,
уточнено в о.с.з. на 20.02.2020 год., изготвено въз основа на направените в
болницата кръвни изследвания, кръвен тест за алкохол от 02.12.2013 год.,
амбулаторен журнал и история на заболяването, кръвната проба на ответника е
взета в 13.07 ч., когато е установена концентрация 0,5 на 1000, като към
момента на инцидента – 11.10 ч. ответникът е бил с концентрация на алкохол в
кръвта 0,76 на 1000, изчислена по формулата Видмарк,
а в 8.00 ч. същият е бил с концентрация на алкохол около 1,2 на 1000. В съдебно
заседание вещото лице посочва, че не може да се установи в кой момент и колко
алкохол е употребен от ответника.
Според показанията
на св. А. – служител при ищеца от 10 години /продавач-консултант/, същата
разбрала за трудовата злополука с ответника от колега по телефона. След
инцидента много клиенти се отказали от работа с фирмата поради нередовни
доставки и невъзможност за изпълнение на поръчки. Атмосферата в дружеството
станала напрегната, като колегите били много притеснени, че фирмата няма да
оцелее. Причината за това според свидетелката било обстоятелството, че
пострадалият при злополуката е предявил иск за обезщетение за голяма парична
сума, която дружеството нямало как да заплати. Управителите на дружеството също
били много притеснени за бъдещето на фирмата. По това време оборотът и поръчките намалели и се предполагало, че
няма да има пари за заплати. Много служители напуснали дружеството. В.Г.
работел на машина тип „Американка“, като в дружеството имало и други машини от
този тип, които произвеждат различни изделия, като свидетелката не знае точният
им брой. В момента тази машина работи.
Съгласно
показанията на св. Д. Д. – оператор в „П.“ ООД, в деня на злополуката в
началото на м. декември 2013 год. В.Г. бил на работа в 8.00 ч., като по това време още не бил
пуснал машината – щанцова преса „Симон“. Злополуката станала около 11 ч., като
свидетелят не възприел лично инцидента, а само видял как ответникът държал пострадалата си ръка след
инцидента и бил закаран в спешна помощ.
За конкретната машина имало залепен инструктаж за безопасност. Същата
имала четири защити, които предпазват оператора, ако е застанал на точното
място, като машината се изключва автоматично при допир до движещите части.
Защитата не се задейства, ако операторът е застанал отстрани на машината.
Според свидетеля ответникът често говорел по мобилния си телефон по време на
работа, за което са му правени забележки. След злополуката започнало да се
усеща напрежение във фирмата, някои служители напуснали, в резултат на което
поръчките не се изпълнявали навреме. Свидетелят чул от колеги, че вечерта преди
злополуката ответникът бил на празник по случай рожден ден и се почерпил в ресторант в центъра на града,
като празненството продължило до сутринта. След злополуката ответникът казвал,
че възнамерява да предяви иск срещу дружеството за голяма парична сума.
Упреквал служители в дружеството, че не му е проведен инструктаж. След
злополуката машината в продължение на няколко месеца не работила, тъй като била
запечатана от следовател.
Свидетелят П. Д. –
продавач-консултант в дружеството не е
пряк очевидец на трудовата злополука с ответника, но знае за инцидента. На
ответника често били правени забележки да не говори по телефона по време на работа
с процесната машина. По времето след злополуката имало отлив на клиенти, но
свидетелят не знае причините за това. Чувал от клиенти, че се притеснявали от
затваряне на фирмата. Собствениците на дружеството понесли тежко инцидента и
последвалите проверки от различни институции. Свидетелят се изненадал, когато
разбрал за резултатите от проведения на ищеца кръвен тест за концентрация на
алкохол. В дружеството се прави периодичен инструктаж на 5-6 месеца.
Конкретната машина имала обозначено място, откъдето да работи операторът, както
и подробен инструктаж, залепен на самата нея. Щанцовите
машини от този тип в дружеството били три, на всяка имала различни технически
възможности от гледна точка размер на произвежданите детайли.
Видно от Протокол
от 03.02.2014 год. процесната машина за производство и рязане на опаковки от
картон „Симон“ е пусната в експлоатация на същата дата, като са направени
тестове на системите й за сигурност и заключението на комисията е, че не са
установени отклонения в работата на машината и същата може да бъде пусната в
експлоатация.
При така
установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Предявените искове
са по чл. 203, ал. 2 от КТ вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 203,
ал. 1 от КТ работникът или служителят отговаря имуществено съобразно правилата
на тази глава от КТ за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност
при или по повод изпълнение на трудовите си задължения. Според ал. 2 на същата
разпоредба за вреда, която е причинена умишлено
или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод
изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския
закон.
Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства не се установи нито една от предвидените в
закона предпоставки за ангажиране на пълната имуществена отговорност на
ответника, като не се доказа твърдяната вреда да е причинена умишлено или в
резултат на престъпление. Установи се от приетия по делото протокол № 17 от 23.01.2014 год. на НОИ-ТП „Социално
осигуряване“ – София област и от показанията на свидетелите, че ищецът е
претърпял трудова злополука при работа с машина за производство, щанцоване и
рязане на опаковки, като в деня на злополуката - на 02.12.2013 год.
пострадалият е изработвал подложки за кутии за торти и в момента на злополуката
около 11.10 ч. при работа на щанцовата машина дясната
ръка на пострадалия е попаднала между долната и горната плочи за натиск на
машината, като аварийната защита не е задействала и ответникът е получил „смазване
на части на предмишницата“. Евентуалното неспазване
от страна на ответника на определените от дружеството правила за безопасност на
труда, в случай на редовно проведен инструктаж, би могло да се преценява на
плоскостта на съпричиняването в случай на предявени искове за заплащане на
обезщетение по чл. 200 от КТ. Ищецът, чиято е тежестта да докаже умишлено
предизвикване на злополуката, не ангажира каквито и да било доказателства в
тази насока. Не се доказа и злополуката да е настъпила в резултат на извършено
от пострадалия престъпление. Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза на в.л. Б. с уточненията, направени в о.с.з. на 20.02.2020 год., към
момента на инцидента – 11.10 ч. ответникът е бил на работа с концентрация на
алкохол в кръвта 0,76 промила, което само по себе си не покрива признаците на
нито едно от престъпленията, предвидени в НК. Не се доказа също така в резултат
на злополуката машината да е била повредена и за предприятието да са настъпили
значителни вреди в резултат на неполагане на достатъчно грижа за запазване от
страна на работника на повереното му имущество или възложената работа /чл. 219
от НК/. Установи се, че машината е била в принудителен престой поради
запечатването й през времетраенето на разследването за причините на инцидента,
като при пускането й отново в експлоатация не са установени отклонения в нейната
работа /протокол за пускане в експлоатация от 03.02.2014 год./.
По делото не се
установи също така в резултат на злополуката ищецът да е претърпял имуществени
и неимуществени вреди и техния размер. Не се доказа отливът на клиенти да е
резултат именно от принудителния престой на машината. Според свидетелските
показания след инцидента много клиенти се отказали от работа с фирмата поради
нередовни доставки и невъзможност за изпълнение на поръчки, като ищецът не
проведе успешно пълно доказване на твърденията си, че проблемите в
производствения процес и пласирането на продукцията са в пряка причинна връзка
с престоя на машината. Напротив, същите са били свързани с напускане на
работници и служители и опасенията на дружеството и на неговите управители от уважаване
на евентуален иск за заплащане на обезщетение на пострадалия за претърпените от
трудовата злополука неимуществени вреди и невъзможността дружеството да оцелее
/св. показания на А. и Д. Д./. Представеното по делото уведомление от
22.01.2014 год., с което трето лице – клиент на ищеца прекратява едностранно
сключен между тях договор за изработка, не представлява
доказателство за такива вреди, тъй като не се доказа на какво се дължат причините
за разваляне на договора /посочено е, че „дейността по изпълнението на договора
от 06.11.2013 год. е силно затруднена по независещи от изпълнителя причини“/. С
оглед това съдът намира, че по делото не се установи проблемите в търговската
дейност на дружеството да са резултат именно от престоя на процесната машина и
неправомерното поведение на ответника.
Исковете се явяват
неоснователни и поради обстоятелството, че съгласно чл. 205, ал. 1
от КТ работникът или
служителят отговаря за претърпяната загуба, но не
и за пропуснатата полза, следователно по този ред не могат да
се претендират вреди, изразяващи се в неполучени приходи от клиенти - стойността
на нереализирана продукция. Освен това, по делото ищецът не проведе успешно
пълно доказване и на размера на твърдяните
имуществени вреди - пропуснати ползи.
Не се доказа също така дружеството да е претърпяло твърдяните неимуществени вреди.
В конкретния случай се претендира отговорност за
неимуществени вреди от юрдическо лице. Настоящият
състав споделя тезата, застъпена в редица решения на ВКС на РБ /решение №
206/26.03.2019 г. по гр. д. № 4762/2017 г. на ВКС, ІІІ ГО и решение №
274/18.03.2019 г. по гр. д. № 5120/2017 г. на ВКС, ІV ГО, постановени по реда
на чл. 290 ГПК/,
както и в практиката на Европейския съд по правата на човека и на Съда на
Европейския съюз, според която юридически лица могат да претърпят неимуществени
вреди, като при определяне на обезщетението следва да се отчита накърнената им
репутация. Позицията, че юридическите лица могат да претърпят неимуществени
вреди е застъпена и в съвременното българско законодателство /в този смисъл са
разпоредбите на ЗОДОВ; чл. 76а, ал. 1 от
Закона за марките и географските означения и чл. 57а, ал. 1 от
Закона за промишления дизайн; чл. 631а от ТЗ и др./. Неимуществените
вреди са такива неблагоприятни изменения в правната сфера на юридическото лице,
които се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното
субективно право – накърняване на доброто име /публичния образ/ и търговската
репутация на ищеца. В настоящия казус ищецът не доказа настъпили неимуществени вреди във връзка
с накърнена репутация, създаване на негативна
представа за дружеството в обществото и др. Според свидетелските показания инцидентът с
ответника се отразил неблагоприятно върху психиката на служителите и управителите на дружеството и безпокойства във връзка с крайния
изход на евентуален спор за заплащане на обезщетение на пострадалия по чл. 200
от КТ. Както беше посочено по-горе, инцидентът не е
резултат от престъпление, а представлява трудова злополука, поради което не
може да се приеме, че е уронен престижът на дружеството и то именно в резултат
на неправомерното поведение на ответника.
По изложените
съображения предявените частични искове
се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Воден от горното,
Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.“ ООД, *** срещу
В.И.Г. *** частичен иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 31 500 лв., представляваща част от
общата дължима сума в размер на 63 000 лв. - обезщетение за претърпените
имуществени вреди в резултат на принудителния престой на машина – щанцова преса
Simon-ТХ-АН-2720 за периода 02.12.2013
год. – 05.02.2014 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 02.12.2013
год. до окончателното изплащане, с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ вр.
чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.“ ООД, ***
срещу В.И.Г. *** частичен иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 15 000 лв.,
представляваща част от общата дължима сума в размер на 30 000 лв. -
обезщетение за понесени неимуществени вреди – уронен търговски престиж в
резултат на настъпила та 02.12.2013 год. трудова злополука, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 02.12.2013 год. до окончателното изплащане, с
правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: